О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 28.12.2018г. в състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
ПЕНКА
Т.ПЕТРОВА
Като разгледа
докладваното от съдията ПЕЛОВСКА
В.ч.гр. дело N 645 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал1, т.1 от ГПК.
Делото е
образувано въз основа на частна жалба, подадена от адв.Д.К., като пълномощник
на В.И.Р. и К.Д.К., и двамата със съдебен адрес ***, против разпореждане
№2340/12.10.2018г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №1/2018г., с
което искова молба вх.№4/02.01.2018г. е била върната, поради неотстранени
недостатъци и производството по делото е било прекратено.
В частната
жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Развиват се
доводи, че жалбоподателите са изпълнили дадените от съда указания по уточнение
на исковата молба, поради което, ако РС-Враца е счел, че са налице технически
грешки или незначителни пропуски по уточнението, е следвало отново да укаже
отстраняването им, а не да връща исковата молба. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане и връщане на делото на районния съд за разглеждане от друг състав
и продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл.129, ал.3, изр.последно от ГПК,
препис от частната жалба не е връчван на ответника.
При извършена
проверка за редовност на подадената частна жалба, съдът констатира, че същата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на
чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното
производство е образувано въз основа на искова молба на В.И.Р. и К.Д.К. против Й.Е.Ц.
като бивш ЕТ”Евростил-Й.Ц.”-гр.Враца, с която е поискано осъждането на
ответницата да заплати на ищците сумата от 1661,40 лв., представляваща частично
предявен иск от цялата сума от 13715,58 лв., както и сумата от 265,35 лв.лихва
за забава, както и сумата от 22,14 лв.наказателна лихва, а също и сумата от
1010,06 лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че по
силата на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №299/2009г. двамата ищци,
солидарно с ЕТ”Евростил-Й.Ц.”-гр.Враца, били осъдени да заплатят на „Банка ДСК”ЕАД
сумата от 13715,58 лв. главница по договор за банков кредит от 11.07.2007г.,
сумата от 265,35 лв.договорна лихва за забава за периода
26.08.2008ж.-08.02.2009г., сумата от 22,14 лв.санкционираща лихва и направените
в заповедното производство деловодни разноски от 810,06 лв. въз основа на
издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело №221/2009г.на ЧСИ В. Й.,
но за сумата от 1321,83 лв., представляваща остатък от неизплатена главница по
изпълнителния лист и сумата от 200 лв.юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителното дело. Поддържа се, че сумите, за които е било образувано
изпълнителното дело, са били изплатени изцяло от ищците, като отделно от това
ищцата К.К. е изплащала суми и директно на взискателя, за което е уведомила ЧСИ
Й. с молба вх.№527/05.02.2014г. Сочи се, че тъй като в качеството й на
гарантираща банка, „Българска банка за развитие”АД е суброгирана в правата на
„Банка ДСК”ЕАД за сумата от 13621 лв., то взискателя „Банка ДСК”ЕАД е изцяло
удовлетворена, а изпълнителното дело продължава с „Българска банка за
развитие”АД.
В исковата
молба се твърди също, че въз основа на издадения по ч.гр.дело №299/2009г.
изпълнителен лист, против ищците е образувано още едно изпълнително
дело-изп.дело №132/2015г.по описа на ЧСИ Й., за сумата от 12621 лв.главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.02.2009г., за сумата от
455,26 лв.съдебни разноски, както и за разноските по изп.дело №132/2015г. По
това изпълнително дело „Българска банка за развитие”АД е заявила, че на основание
гаранционни споразумения от 28.11.2008г. и анекси към тях, тя е изплатила на
„Банка ДСК”ЕАД главницата от 13621 лв., заедно с всички разноски, поради което
е суброгирана в правата на удовлетворения кредитор и е насочила изпълнението на
вземането си единствено по отношение на ищците. Ищците твърдят, че са изплатили
сумите, предмет на изпълнението, а именно 1010,06 лв.юрисконсултско
възнаграждение по воденото заповедно производство и по изпълнителното дело,
наказателна лихва в размер на 22,14 лв., лихва за забава в размер на 265,35
лв., както и сумата от 1661,40 лв., представляваща частично плащане от 13715,58
лв. Поддържа се, че тези суми подлежат на възстановяване от ответницата.
Препис от
исковата молба е бил връчен на ответницата, от особения представител на която е
постъпил писмен отговор, в който се поддържа, че исковата молба следва да бъде
оставена без движение за уточняване на сумите, които всеки от ищците претендира
за възстановяване. В отговора се поддържа също, че исковете са недопустими, тъй
като платилите дълга солидарни длъжници нямат правен интерес от тях, а се
ползват от издадения изпълнителен лист по реда на чл.429, ал.1 от ГПК. В
условията на евентуалност се поддържат доводи за неоснователност на исковете в
т.ч. поради погасяване на вземанията по давност.
При така
подадените искова молба и отговор, с разпореждане от 23.07.2018г. районният съд
е оставил исковата молба без движение, приемайки същата за нередовна по смисъла
на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Дадени са указания за уточняване на петитума
и основанието на исковете, като се посочи дали всеки от ищците претендира
осъждане на ответницата и на какво основание-поръчител, солидарен длъжник или
друго; какъв е размера на претенцията на всеки от ищците поотделно и каква част
от претендираните суми е изплатил всеки от ищците, съответно каква част от
исковата сума ищцата К.К. е изплатила директно на взискателя „Банка ДСК”ЕАД.
С молба
вх.№13840/20.09.2018г. ищците са посочили, че съгласно удостоверение
№10705/17.09.2018г.на ЧСИ Й., по изп.дело №221/2009г. ищецът В.Р. е изплатил
сумата от 602,79 лв., а ищцата К.К. е изплатила сумата от 1178 лв. Посочено е
също, че съгласно удостоверение №10709/17.09.2018г., също издадено от ЧСИ Й.,
по изп.дело №132/2015г ищцата К.К. е представила преписи от вносни бележки за
изплатени общо 3538,62 лв., но без да е посочено основанието за плащане и номер
на изпълнителното дело. Съгласно същото удостоверение, по изп.дело №132/2014г.
ищецът В.Р. е изплатил сумата от 5,64 лв. Съобразно така посочените
обстоятелства, с молбата е поискано ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищеца Р. сумата от 608,43 лв., представляваща частично предявен иск от цялата
сума от 13715,58 лв., както и 132,67 лв.лихва за забава, както и 11,07
лв.наказателна лихва, както и 505,03 лв.юрисконсултско възнаграждение. Иска се
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата К.К. сумата от 4716,62 лв.,
представляваща частично предявен иск от цялата сума от 13715,58 лв., както и
132,67 лв.лихва за забава, както и 11,07 лв.наказателна лихва, както и 505,03
лв.юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното
разпореждане №2340/12.10.2018г. Районен съд-Враца е приел, че въпреки
представеното уточнение, исковата молба е останала с неотстранени недостатъци,
поради което е постановил връщане на същата и е прекратил производството по
делото. Посочено е, че ищците не са уточнили качеството си, в което претендират
заплащането на исковите суми, като това не позволява преценка на допустимостта
на иска, предвид правата по чл.429, ал.1 от ГПК. Изложени са също доводи, че се
претендират лихви за забава и наказателни лихви, които не са индивидуализирани
по период и върху каква главница се претендират. Според първоинстанционния съд,
неясно е останало и не може да се определи какви искове се предявяват, поради
което исковата молба следва да бъде върната.
При така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира обжалваното
определение за правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.2
от ГПК и чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните, при което в исковата си
молба ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му
и да посочи в какво се състои искането.
В разглеждания
случай в исковата молба и уточнението й се поддържа, че ищците и ответницата
били осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК”ЕАД суми по главница, лихви и
разноски, посочени в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение по ч.гр.дело №299/2009г.по описа на РС-Враца. Поддържа се също, че
въз основа на този изпълнителен лист били образувани изп.дело №221/2009г. и
изп.дело №132/2015г., и двете по описа на ЧСИ Й., като и по двете изпълнителни
дела изпълнението било насочено и суми били събирани единствено от ищците.
Твърди се обаче, че освен по самото изпълнително дело №221/2009г. ищцата К.К. е
изплащала и суми директно на „Банка ДСК”ЕАД, за погасяване на задължението.
Ищецът В.Р. твърди, че по изп.дело №221/2009г. е изплатил сумата от 602,79 лв., а по изп.дело №132/2015г. е
изплатил сумата от 5,64 лв. Ищцата К.К. твърди, че по изп.дело №221/2009г. е
изплатила сумата от общо 1178 лв., както и че по вносни бележки за периода
28.09.2012г.- 30.12.2013г. е изплатила сумата от 3538,62 лв. На базата на тези
твърдения се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца Р. сумата от
608,43 лв., представляваща частично предявен иск от цялата сума от 13715,58
лв., както и 132,67 лв.лихва за забава, както и 11,07 лв.наказателна лихва,
както и 505,03 лв.юрисконсултско възнаграждение, а на ищцата К.К. да заплати сумата
от 4716,62 лв., представляваща частично предявен иск от цялата сума от 13715,58
лв., както и 132,67 лв.лихва за забава, както и 11,07 лв.наказателна лихва,
както и 505,03 лв.юрисконсултско възнаграждение.
При тези
твърдения за изплащане на солидарно задължение в хода на образувани
изпълнителни производства, изясняването на допустимостта на предявения
осъдителен иск, както и евентуалната му правна квалификация, действително се
явяват обвързани на първо място от посочването на правното основание за
възникване на солидарната отговорност-дали ищците са съдлъжници, за които се
прилагат общите правила на чл.121 и сл. от ЗЗД или са поръчители, встъпили в
дълг лица и пр., за които се прилагат специалните норми на ЗЗД, в.т.ч. и на
чл.143 и сл. от ЗЗД. Предвидената в
чл.429, ал.1 от ГПК възможност на поръчителите или солидарните съдлъжници за
пълно или частично суброгиране в правата на удовлетворения кредитор изключва
наличието на правен интерес от провеждането на нов иск за платеното срещу
длъжника. По тази причина дори извършеното от ищците плащане да е само
частично, суброгацията отново е допустима, при което за събиране на вземането
си към длъжника и настоящ ответник ищците не се нуждаят от нов изпълнителен
лист, а се ползват от вече издадения такъв, а собственото си плащане по него
удостоверяват със съответните писмени доказателства. Ето защо за сумите, които
ищците твърдят, че са платили за погасяване на задълженията към взискателя
„Банка ДСК”ЕАД, осъдителният иск действително би се явил недопустим, ако
плащането е извършено от тях в качеството им на поръчители или солидарни
съдлъжници. Въпреки дадените им указания обаче, ищците не са навели твърдения
за конкретното основание за възникване на солидарната отговорност, поради което
и допустимостта на предявения иск не може да бъде изяснена. Следва да се
отбележи, че дори образуваните изпълнителни дела да са приключени и
възможността за суброгиране да е отпаднала, основанието за възникване на
солидарната отговорност също би било от основно значение, тъй като ще определи
правното основание на иска, съответно прилагането на общите или на специалните
правила на ЗЗД при ангажиране отговорността на ответника.
Въззивният съд
приема, че правилно районният съд е приел исковата молба за неуточнена и в частта й за
претендираните от ищците лихви и разноски. Неизяснено от ищците е останало
както дали се касае до изплатени от тях суми по изпълнителния лист от
13.02.2009г. или до лихви и разноски, произтичащи от собственото им вземане
против ответника. За тези лихви и разноски липсва каквото и да било изложение
на обстоятелствата, на които се основава претенцията, поради което исковата
молба правилно е приета за нередовна и в тази й част.
При тези
съображения, въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна и обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №2340/12.10.2018г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело
№1/2018г., с което искова молба вх.№4/02.01.2018г. е била върната, поради
неотстранени недостатъци и производството по делото е било прекратено.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.274, ал.4 от ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........