Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Светлана Влахова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 13271/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 18.07.2019 г. на М.на О. чрез юрк. Д.М., както и въззивна жалба от 30.07.2019 г. на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.Д.“ чрез гл. юрк. Т.К., и двете жалби срещу Решение № 157159 от 03.07.2019 г. по гр.д. № 2626/2018 г. на СРС, с което е признато за установено по отношение на М.на О. и на Изпълнителна агенция „В.К.и В.-П.Д.“, че етажните собственици в сградата-етажна собственост с адрес: гр. София, ул. „*******чрез управителя М. П. са собственици на портиерно помещение, находящо се в гр. София, ул. „*******при граници, посочени в диспозитива на решението, като обща част по чл. 38 ЗС. Искат отмяна на акта като неправилен по подробно изложени съображения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба на М.на О. от етажните собственици на процесната етажна собственост, в който я оспорват като неоснователна по подробно изложени съображения.
Съдът, при
извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК намира, че обжалваното решение е
валидно, но недопустимо по следните съображения:
Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Исковата молба от 11.01.2018 г. е подадена от Етажната собственост (ЕС) на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „********. С молба от 07.06.2018 г. е уточнено, че претенцията е предявена от етажните собственици, взели решение за завеждане на дело на заседание на Общо събрание на ЕС (ОСЕС) на 14.11.2017 г. с изрично посочване на 41 етажни собственици с техните имена, ЕГН и адреси (I - 50).
Според Акт за държавна собственост на недвижим имот № 9464/06.02.1975 г. процесната сграда се състои от 11 етажа с един вход и 48 апартамента, както е заявено и в самата искова молба, където посоченият брой на апартаментите е 49 (I - 66). Видно от Списък към Протокол от заседание на ОСЕС от 18.05.2017 г. и Списък на живущите към Протокол от заседание на ОСЕС (I - 152, 155) броят на етажните собственици е 48, колкото е и броят на апартаментите, посочен в Ценообразуване на сграда, находяща се на бивша ул. „Дзержински“ / настояща ул. „******** (I - 68г, 70). Според Декларация с нотариално заверен подпис на управителя на ЕС М. П. от 13.06.2017 г. броят на апартаментите в сградата е 49, както е посочено и на последната страница от Списък на живущите към Протокол от заседание на ОСЕС (I - 153, 157). Независимо от разликата в общия брой на етажните собственици съгласно горепосочените документи липсва изрична индивидуализация на всички етажни собственици в процесната сграда с последващи уточнителни молби или в открити заседания по делото.
Спорът дали даден обект е обща част следва да бъде разрешен еднакво спрямо всички етажни собственици, които в производство по предявен иск за установяване, че определено помещение в сградата представлява обща част, както и при възражение по предявен иск, че спорният обект е обща част, са задължителни необходими другари, като в това производство управителният съвет (управителят) не разполага с правомощието да представлява собствениците на самостоятелни обекти в сградата, доколкото спорът не касае извършването на действия на обикновено управление, освен при изрично упълномощаване от общото събрание на етажната собственост. Нормата на чл. 40 ЗС определя по императивен начин обема на общите части за всеки един от етажните собственици към момента на учредяване на етажната собственост, а именно като съотношение между стойностите на отделните обекти и стойността на сграда. Поради това е необходимо участието на всички собственици на обекти в етажната собственост с оглед естеството на спорното право, а съдът следи служебно за съвместната процесуална легитимация на страната на ищеца или ответника по арг. от чл. 216, ал. 2 ГПК (Решение № 43 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1406/2017 г., II г. о.; Решение № 184 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7419/2013 г., I г. о.; Решение № 118 от 2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6772/2013 г., I г. о.; Решение № 123 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 940/2012 г., II г. о.; Решение № 263 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 522/2012 г., II г. о.; Определение № 25 от 31.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4906/2019 г., II г. о.; Определение № 369 от 8.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4629/2018 г., I г. о.; Определение № 469 от 15.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3817/2015 г., II г. о.; Определение № 422 от 16.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7103/2014 г., II г. о.).
Разглеждането на дело и постановяването на решение не спрямо всички лица, които имат качеството на надлежни страни, води до недопустимост на решението. Принципна постановка е, че надлежните страни по спора имат право той да бъде разгледан от две инстанции по същество, имайки предвид и че въззивният съд е несъщинска инстанция по същество (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС за конституиране на всички етажни собственици в процесната етажна собственост като задължителни другари с указанието да представят документ за собственост за съответен апартамент от процесната сграда във връзка с доказване на процесуалната им легитимация, като всеки от собствениците да уточни какъв процент идеални части, изчислени като съотношение спрямо площта на притежаваните от всеки от тях апартаменти, претендира от процесното портиерско помещение.
В протоколно определение от 21.03.2019 г. е обективиран неоспореният от страните доклад по чл. 146 ГПК, в който е прието, че с оглед на заявеното от ищците в молба от 25.02.2019 г. главното основание е придобивна давност, а евентуалното основание - че процесното помещение е обща част по чл. 38 ЗС (I - 162, 168г). Следва да се има предвид постановката, че позоваването на първично и производно придобивно основание по отношение на дадено вещно право може да стане само при условията на евентуалност, като независимо от заявеното от страната производното основание е главно, а първичното - евентуално, тъй като вещно право може да бъде придобито само на едно придобивно основание (Решение № 102 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 819/2020 г., II г. о.).
По разноските в първоинстанционното и въззивното производство
Когато делото се връща за ново разглеждане, разноски не се присъждат, тъй като всички сторени разноски ще бъдат съобразени, имайки предвид съдържанието на решението по същество на спора или прекратяването на производството по предявения иск (Определение № 865 от 20.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6725/2014 г., IV г. о.).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 157159 от 03.07.2019 г. по гр.д. № 2626/2018 г. на СРС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС с конституиране на всички задължителни на страната на ищците другари - етажни собственици в сградата в режим на етажна собственост в гр. София, ул. „********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.