№ 245
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Росенова
Членове:Красимира Райчева
Емилия Колева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора и Галя Сл. Маринова
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600605 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, във връзка с Глава 22-ра от
НПК.
С протоколно определение от 09.04.2025г., постановено по ЧНД
№ 1786/2025г. Софийски градски съд, НО, 19 състав е определил на Д. С. Г.
най-тежко общо наказание между наложените му по НОХД №4052/2020г. на
СГС НО, 24 състав и НЧД №4947/2024г. на СГС, 31 състав в размер на шест
години лишаване от свобода.
На основание чл.24 от НК съдът е увеличил с една година така
определеното най-тежко общо наказание и е постановил първоначален
„строг“ режим за изтърпяването на общото и увеличено наказание.
На основание чл.25 от НК съдът е приспаднал изцяло времето, през
което Д. С. Г. е бил задържан по ЗМВР, с мярка за неотклонение „задържане
под стража“, както и е изтърпявал наказание лишаване от свобода по НОХД №
4052/2020г. на СГС, НО, 24 състав и НЧД №4947/2024г. на СГС, 31 състав.
В законния срок против определението на съда в частта, с която на
основание чл.24 от НК е увеличен размера на общо определеното на осъдения
1
Г. наказание, е постъпила частна жалба от защитника му адв.В. М.. В жалбата
се поддържа, че СГС е допуснал съществено процесуално нарушение и
нарушение на материалния закон, както и че така завишеното наказание е явно
несправедливо. Съдът бил отдал прекомерна тежест на характера и
обстоятелствата на престъпленията, формиращи съвкупността. Бил
пренебрегнат факта, че и двете наказания, включени в съвкупността, са
достатъчно високи по размер. Не били отчетени обстоятелствата, че едното от
деянията е извършено извън РБ и не са засегнати обществени отношения в
страната, както и че двете деяния са отдалечени във времето. Излагат се
съображения във връзка с формата, степента на участие и вината на Г. в
деянието, извършено в Германия. Съдът не бил отчел, че Г. е социално и
трудово ангажиран, че не е личност със завишена степен на обществена
опасност. Счита, че целите на наказанието по чл.36 от НК биха могли да бъдат
постигнати и с наказание в размер на шест години лишаване от свобода, без
приложението на чл.24 от НК.
Моли да бъде отменено приложението на чл.24 от НК.
С частната жалба не са постъпили писмени доказателства, не се
правят доказателствени искания.
Представителят на САП в съдебно заседание пред въззивния съд
взема становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че са налице
предпоставките на чл.25 от НК за определяне на едно общо най-тежко
наказание. Относно приложението на чл.24 от НК, счита че нормата е
правилно приложена. Г. е осъждан многократно за престъпления от общ
характер. Поддържа, че тези осъждания не трябва да се омаловажават, както и
че за тях не е настъпила реабилитация. Сочи, че Г. е с трайно установени
престъпни навици, и висока степен на обществена опасност, поради което
отделянето му в пенитенциарно заведение за по-дълъг период от време е
правилно и законосъобразно.Счита, че е ирелевантно изтъкнатото във
въззивната жалба обстоятелство, че едното от деянията, предмет на
кумулацията, е за престъпление, извършено в чужбина, което не засягало
обществените отношения в Р България. По отношение на това осъждане е
проведена процедура по признаване на решението на чуждестранния съд и
деянието е квалифицирано като такова по чл.116, вр.чл.115 от НК на РБ. Сочи,
че реализираното в чужбина деяние е извършено малко повече от месец след
2
влизане в сила на присъдата по НОХД № 4052/20г. Моли определението да
бъде потвърдено.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на осъдения Д. Г.
– адв.Ю., моли да бъде уважена въззивната жалба като бъде отменено
приложението на чл.24 от НК, с което е завишено определеното общо най-
тежко наказание с още една година. Сочи, че по делото липсват данни за
завишена обществена опасност на дееца. Поддържа, че е настъпила
реабилитация по чл.88а от НК и предходните му осъждания не следва да се
вземат предвид. Наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства веднъж
са били взети предвид при постановяване на присъдите, поради което същите
не би трябвало да се отчитат втори път в настоящото производство.Акцентира
на факта, че групирането се извършва само между две присъди. Деянията по
тях са извършени в отдалечен период от време. По делото не е изследван
въпросът за личността на осъдения. Счита, че съдът не е обосновал извода си,
че със завишението на наказанието от една година ще се постигнат целите на
чл.36 от НК.
Осъденото лице Г. в лична защита поддържа казаното от
защитника си.
В последната си дума пред въззивния съд осъденото лице Г. моли
да бъде отменено приложението на чл.24 от НК.Твърди, че повече от десет
години е обърнал друга страница в живота си - избягва престъпления, осъзнал
е това, в което е обвинен, приел е присъдата си. Моли да остане общото му
наказание от шест години лишаване от свобода.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото, и като извърши
цялостна служебна проверка на атакуваното определение по реда на чл.314 от
НПК, намери за установено следното:
От представена по делото справка за съдимост се установява, че
Д. С. Г. е осъждан многократно /общо 12 пъти/.
Предмет на настоящото производство по чл.306, ал.1 от НПК са
осъжданията му по:
1.НОХД № 4052/2020г. на СГС, с присъда влязла в сила на 13.04.2022г.,
за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198 от НК, извършено на
12.12.2019г., за което е осъден на шест години лишаване от свобода при
първоначален „строг“ затворнически режим и
3
2.Решение от 29.10.2024г. по ЧНД № 4947/24г. на СГС, влязло в сила на
13.11.2024г., с което е признато осъждането на Г. по наказателно дело,
постановено от Областен съд-Хамбург, Република Германия по съдебно
решение 638 № КS 2/2023г., поставено на 22.09.2023г. и влязло в сила на
30.09.2023г., с което на Г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер на четири години и десет месеца за престъпление, извършено на
26.08.2018г., което СГС е квалифицирал като такова по чл.116, ал.1, т.9, вр.
чл.115, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.18 ал.1 от НК.
За да извърши предложеното от Софийска градска прокуратура
групиране на наказания, първостепенният съд е подложил на внимателна
преценка данните, съдържащи се в справката за съдимост на Г. и правилно е
приел, че по отношение на посочените по-горе осъждания са налице
основанията за приложението на чл.23, ал.1 от НК. Обоснован е изводът на
съда, че престъпленията по тези дела са извършени от Г. преди да има влязъл в
сила съдебен акт за което и да било от тях. При наличие на предпоставките на
чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, правилно СГС е определил едно общо, най-
тежко наказание на осъдения Г. измежду посочените по-горе осъждания, което
в случая е в размер на шест години лишаване от свобода.Правилно първият
съд е определил „строг“ режим на изтърпяване на така определеното
наказание, както и е извършил приспаданията по чл.25, ал.2 от НК.
В жалбата на защитника на осъдения се реливират единствено
доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.24 от НК.
Настоящият състав на САС намира за неоснователна въззивната
частна жалба поради следните съображения:
Възможността да се увеличи общото най-тежко наказание е
предвидена в НК като коректив на общото правило по чл.23, ал.1 от НК по две
съображения. Първото от тях цели да компенсира отрицателния ефект от
поглъщането на по-леките наказания от най-тежкото и у осъдения да остане
впечатление, че за част от престъпленията е останал ненаказан. На второ
място, наказанието винаги има възмезден характер и поради това обществото
е заинтересовано деецът да получи възмездие за всяко престъпление.
В конкретния случай правилно първият съд е намерил основания
за увеличение на определеното общо наказание „лишаване от свобода“. В тази
насока и САС отчете като релевантни обстоятелства броят на престъпленията,
за които до момента е осъждан Г., техният вид и степен на обществена
опасност. Видно от приложените по делото електронна справка за съдимост и
справка от МП-ГД “Изпълнение на наказанията“, Г. има още няколко
осъждания, извън тези, включени в настоящата кумулация. Същият е
4
изтърпявал нееднократно наказания „лишаване от свобода“. Тези данни
обосновават извода, че Г. е лице с висока степен на обществена опасност, с
трайно установени престъпни навици и несъобразен със законите на страната /
а и на чужда държава/ начин на живот. Упражняваната по отношение на него
до момента наказателноправна принуда не е изиграла своя поправителен и
възпиращ от извършване на нови престъпления ефект. Правилно като
релевантни обстоятелства СГС е отчел общия брой и вида на престъпленията,
за които е осъждан до момента, повечето от които са против собствеността и
против личността. Едното от престъпленията, включени в групата, е
извършено при условията на опасен рецидив. Тук е мястото да се отхвърлят
като неоснователни доводите на защитата на осъдения, свързани с настъпила
реабилитация по чл.88а от НК. За да бъде приложена посочената разпоредба,
следва не само да е изтекъл указания в чл.82, ал.1 от НК срок, но и осъденият
да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода. Видно от посочените по-горе
справки за съдимост и от МП-ГД “Изпълнение на наказанията“, последното
изтърпяно от Г. наказание лишаване от свобода е две години по НОХД №
2360/12г. на РС-Русе, за което е освободен от Затвора гр.София на 24.02.2016г.
Чл.88а, ал.2 от НК предвижда, че когато наложеното наказание лишаване от
свобода е повече от една година и лицето е е освободено от изтърпяването му
на основание чл.66, ал.1 от НК, срокът по ал.1 не може да бъде по-малък от
десет години. Деянията, предмет на настоящото производство, са умишлени
престъпления от общ характер, за които се предвижда наказание лишаване от
свобода. Същите са извършени на 26.08.2018г., съответно на 12.12.2019г., при
което очевидно не е изтекъл предвидения в посочената разпоредба
десетгодишен срок, за да се приеме, че е настъпила реабилитация по чл.88а от
НК, респ. да не се вземат като релевантни обстоятелства предходните
осъждания на Г..
Така, отчитайки предходната съдимост на Г., правилно СГС е
счел, че е налице необходимост от по-строгото му санкциониране, в случая с
увеличаване на общо определеното му наказание, посредством предвидената в
разпоредбата на чл.24 от НК възможност. Размерът на определеното му
увеличение от една година лишаване от свобода, не е несправедлив. Същият е
към минимално предвидената в закона възможност и така определения с
увеличението общ размер на наказанието от седем години лишаване от
свобода за изтърпяване е напълно съобразен с целите, визирани в чл.36 от НК.
В тази насока и въззивният съд счете, че високата степен на обществена
опасност на дееца и установената престъпна нагласа, налага по-
продължителното му изолиране от обществото. Очевидно ниските по размер
наказания по предходните му осъждания не са изиграли своята възпитателна и
възпираща роли, поради което правилно СГС е счел, че по отношение на Г.
следва да бъде приложена предвидена в закона възможност за увеличение на
общото наказание.
В мотивите на решението си първостепенният съд е отговорил
5
на възраженията на защитата, с които е обосновал необходимостта от
увеличение на общо определеното наказание. Съдът е отчел и изложил
подробни съображения относно конкретните обстоятелства, при които са
извършени престъпленията, включени в групата. Въз основа на този анализ,
обосновано СГС е достигнал до извод, че и двете деяния са с висока степен на
обществена опасност и са засегнали с особен интензитет чуждите права –
лични, физическо здраве, телесна цялост и неприкосновеност.
САС намери за неоснователни възраженията на защитата на осъденото лице, с
които се оспорва отчитането на отегчаващите отговорността обстоятелства, които били взети
вече предвид, при отмерване на наказанията. Дейността на съда при индивидуализиране на
наказателната отговорност намира своята законова основа в разпоредбите на чл.54 и сл. от
НК. Преценката относно необходимостта от приложението на чл.24 от НК намира своята
доказателствена опора не само в данните за степента на обществена опасност на деянията и
дееца, но следва да отговори и на изискванията на общите разпоредби, касаещи целта на
наказанието. В тази връзка, правилно първият съд е достигнал до извод, че визираните в
разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието в случая могат да бъдат постигнати
чрез определяне на по-дълъг период от време, в който Г. ще бъде изолиран от обществото,
тъй като същият вече неколкократно е демонстрирал, че малките по размер наказания не са
довели до поправянето и превъзпитанието му.
По изложените съображения настоящият състав намери, че
следва да бъде потвърдено като изцяло правилно и законосъобразно
атакуваното определение на СГС.
Водим от горното САС, НО, 7 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.04.2025г., постановено по
ЧНД № 1786/2025г. на Софийски градски съд, НО, 19 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6