РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 492
гр.Пловдив, 07.03. 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, XIІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 1452 по описа на съда за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на ********* ООД, ЕИК ****,с адрес за кореспонденция
и адрес по чл.8 от ДОПК: ****,, представлявано от управителя М. Г. К., против Ревизионен
акт №
Р-16001615006939-091-001/14.03.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на
НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 315/25.05.2016г. на Директор на Дирекция
„ОДОП“ гр.Пловдив в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 20 094.43
лв. с прилежащи лихви – 6 074.60 лв., както и за допълнително установен
корпоративен данък за 2012 и 2013 г. съответно в размер на 2 779.11 лв. и 2
596.28 лв., с прилежащи лихви – 834.61 лв. и 515.91 лв. и изменен със същото
решение, в частта за допълнително установен корпоративен данък за 2011 г.,
който е намален от 1 505.72 лв. на 1 504.54 лв., с прилежащите лихви от 606.74
лв. на 606.26 лв.
В жалбата се твърди, че приходната
администрация неоснователно и незаконосъобразно е използвала съвсем обобщени
данни от ЕТАФП за три години и то от датата на фискализиране до датата на
сваляне на апарата, а не за ревизирания период. На следващо място се твърди, че
ревизията неправилно е преминала по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. Твърди се
още, че РА е изграден на предположения, а не са преценени правилно събраните по
административната преписка доказателства. Претендират се разноски по делото.
Ответникът - директор дирекция “ОДОП” - Пловдив чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. поддържа становище
за законосъобразност на РА и неоснователност на жалбата, по аргументи, изложени
в писмената защита, депозирана по делото. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред
горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението
си го е потвърдил и изменил в прежде
посочената негова част. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване
и данъчно - осигурителна практика” – гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата
в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
Ревизионното производство е повторно
такова, след като с Решение № 617 от 30.07.2015 г. на директор дирекция „ОДОП“
гр.Пловдив е отменен първоначално издаденият ревизионен акт № Р-16001614001815-091-001
от 04.06.2015 г. на „****,и на основание чл.155 ал. 4 от ДОПК преписката е
върната на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов
ревизионен акт.
Тази ревизия е била възложена със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615006939-092-001/12.02.2016 г.,
издадена от Н. Ж. К., началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил
ревизията, с която е сложена в ход ревизия на дружеството-жалбоподател с обхват
на задълженията за данък върху добавената стойност за периода от 15.04.2012 г.
до 31.12.2012 г., корпоративен данък за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г.,
както и вноски за ЗО, УПФ и ДОО – за осигурители за периода 01.01.2011 г. –
31.12.2013 г. Въпросната заповед е изменена по отношение на срока на
ревизионното производство със ЗВР № Р-16001615006939-020-002/30.11.2015 г.,
издадена от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Всички заповеди са
надлежно връчени на ревизираното лице.
На основание чл.117 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001615006939-092-001/12.02.2016 г., като няма
данни по административната преписка и по делото за депозирано срещу така
изготвения РД възражение. Впоследствие,
е издаден и РА № Р-16001615006939-091-001/14.03.2016 г. от Н. Ж. К.началник
сектор, възложил ревизията, и З. Г. Т., главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията.
Цитираните заповеди са издадени от Л. П. Ц. - Началник сектор „Ревизии”,
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.
С
оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, респ. по
чл.119 ал.2 от ДОПК по делото е приложена Заповед № РД – 09 –518/30.04.2014 г.
на директора на ТД на НАП Пловдив.
Ревизионният акт е обжалван от ревизираното лице
на основание и в срока по чл.152 ал.1
ДОПК, като с Решение № 315 от 25.05.2016г.
директор на дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил процесния
ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част, с която същият е потвърден, за допълнително
начислен ДДС в размер на 20 094.43 лв. с прилежащи лихви – 6 074.60 лв., както
и за допълнително установен корпоративен данък за 2012 и 2013 г. съответно в
размер на 2 779.11 лв. и 2 596.28 лв., с прилежащи лихви – 834.61 лв. и 515.91
лв. и изменен в частта на допълнително установен корпоративен данък за 2011 г.,
като е намален от 1 505.72 лв. на 1 504.54 лв., с прилежащите лихви от 606.74
лв. на 606.26 лв.
Последвало е подаването на жалбата на основание и в срока по
чл.156 ал.1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на ревизионния
акт в частта по отношение на установените задължения на ****,ООД, е отнесен пред Административен
съд гр.Пловдив, която жалба е входирана в дирекция ”ОДОП” – гр.Пловдив с вх.№
96-00-151 от 09.06.2016 г., по повод на която е образувано и производството по
настоящото дело.
Изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното
производство е образувано и съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са
издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите.
Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за
това форма. Ревизионният акт е валиден
административен акт, като издаден от материално компетентен, териториално
компетентен и компетентен по степен административен орган, в съответствие и с
приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд
Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016г.
Съгласно това решение, ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г.
редакция на чл.119 ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите,
извън кръга на лицата по чл.118 ал.2 ДОПК във връзка с чл.7 ал.1 т. 4 ЗНАП, не
е нищожен.
Следва в случая да се констатира и това, че от представените по делото
доказателства се установява, че ЗВР и заповедта за изменение на ЗВР, ревизионният
доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи,
положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис
към момента на подписването на електронните документи.
В тази насока като неоснователни
следва да се констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила в хода на развилото се
ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния
акт.
Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на
процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство само
по себе си не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен
резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на
чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с
оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства,
действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички
материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС и ЗКПО.
Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в
ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да
приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да
определи конкретния размер на данъчните задължения.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На първо място, за да извърши
ревизията по особения ред на ДОПК, в общата част на РД е записано, че
извършваната дейност през ревизирания период е пътнически таксиметров превоз. В
хода на ревизията са предприети множество процесуални действия, подробни
описани на стр.2-6 от РД, като на основание чл.37 ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК на РЛ са връчени ИПДПО, на основание чл.45 от с.к. са извършени насрещни
проверки на други задължени лица, на основание чл.57 от ДОПК са поискани
документи и писмени обяснения от трети лица, с протокол към ревизионното
производство са приобщени доказателства от досието на лицето.
При предходната ревизия, с цел събиране на информация относно реализираните
обороти от ЕТАФП и пробег на всички МПС, данни за водачите, както и информация
относно всички вписвания и отписвания на автомобили от списъците към
удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превод №
10342/12.04.2011 г. с превозвач „****,ООД, приходните органи са отправили
искане за извършване на действия от други контролни органи до директора на ИА
„Автомобилна администрация, регионална дирекция“ – Пловдив. В получения отговор
е предоставена информация относно всички вписвания и отписвания на автомобили
от списъците за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. и разпечатка на
регистрираните електронни таксиметрови апарати с фискална памет /ЕТАФП/. От
предоставените данни е констатирано, че за ревизирания период, от превозвач „****,са
подадени уведомителни писма за вписване общо на 11 бр. автомобила по вид, модел
и марка и с регистрационни номера, подробно описани в справка и на 11 бр.
ЕТАФП. На три от ЕТАФП е извършен демонтаж на ФП, за което са представени копия
на протоколи за демонтаж на ФП. Оборотите, отчетени с ЕТАФП на два от
автомобилите с рег. № РВ 56 91 МА и № РВ 05 92 ВА за периода 2011, 2012 и 2013
г. е 102 814.75 лв., а отчетените приходи в счетоводството на ЗЛ и
посочени в подадените годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО са: - за 2011
г. – 9 312.15 лв., 2012 г. – 14 009.41 лв. и за 2013 г. –
14 094.90 лв. Формиран е извод, че сумата на отчетените приходи за периода
2011 -2013 г. е 37 416.46 лв., което не съответства и е в пъти по-малка от
отчетените обороти в ЕТАФП на посочените автомобили, за които е предоставена
информация от ИА „******“, - РД – Пловдив.
По информация от ОП „Организация и контрол по транспорта“ – Пловдив, на РЛ
са издадени 11 бр. разрешителни за извършване на таксиметрови превози, съгласно чл.24 ал.2 от
Наредба № 34:/1999 г. за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г.
В хода на извършената ПУФО, документирана с Протокол №
П-16-1431207-073-01/26.09.2014 г., присъединен към ревизионното производство,
са извършени запитвания с ИПДПОТЛ до водачите на таксиметровите автомобили,
посочени в подадените заявления до ОП „Организация и контрол по транспорта“ –
Пловдив, както и на лицата, за които има подадени уведомления по чл.62 от КТ от
„Макс транс 4“ООД за сключени трудови договори на длъжност „шофьор такси“. В
отговор на запитванията са получени данни и са установени обстоятелства, които
са подробно изложени в мотивите на РД – стр. 3-5. В тази връзка и от
установеното при извършената съпоставка на представената информация от общ.
Пловдив, от ОП „Организация и контрол по транспорта“ – Пловдив, от ИА „******“,
отдел „КД“ – ДАИ – Пловдив за периода
01.01.20111 – 13.12.2013 г. с данните от годишните отчети и декларираните в тях
приходи на РЛ, е установено, че дружеството не отчитало всички приходи,
реализирани с регистрираните автомобили, като е заключено, че е налице
обстоятелството по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК.
Във връзка с връчените искания за представяне на документи и писмени
обяснения, ЗЛ не е представило – касова книга за отчитане на дневните обороти
от ЕТАФП за ревизирания период; пътни книжки и месечни отчети на автомобилите с
рег. № РВ 65 53 РА, № РВ 33 75 РР, № РВ 33 74 РР и № РВ 33 76 РР за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. Прието е, че воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за облагане с данъци, което е
обстоятелство по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК. С оглед изложеното, на лицето е
връчено уведомление по реда на чл.124 ал.1 от с.к.
В констатациите на РД е записано, че с цел обективното установяване на
действително реализираните приходи /обороти/ от извършваната дейност,
ревизиращият екип е извършил съответните процесуални действия за установяване и
събиране на данни за други лица,
упражняващи същата или подобна дейност, при същите или подобни условия, а
именно: - „БГ“ ООД, „****** “ ООД и „****** ООД. От посочените лица са получени
данни и информация за: - използвани автомобили, разходи за горива, средният
размер на реализиран оборот от 1 бр. МПС, среден разход на гориво за 1 бр. МПС
по години и пр. Съставени са таблици, онагледяващи направените констатации. Въз
основа на данните, представени от посочените превозвачи и от тези, декларирани
от лицето, ревизиращият екип е изчислил средно дневен оборот на 1 бр. МПС и
средно дневен разход на гориво за 1 бр. МПС. Като е взет предвид броят на
автомобилите, с които е осъществявана дейността ( за 2011, 2012 и 2013 г.,
съответно – 6 бр., 11 бр. и 9 бр.); брой дни, в които е извършвана таксиметрова
дейност с конкретен автомобил, с оглед определения средно дневен оборот на 1
бр. автомобил за 2011, 2012 и 2013 г., съответно в размер на 32.55 лв., 29.47
лв. и 26.44 лв., са определени общо приходите за съответните ревизирани
периоди. Определени са общо разходи за дейността въз основа на декларираните
разходи за дейността по сметка 611 (за 2011, 2012 и 2013 г., съответно
7 508.91 лв., 12 803.35 лв. и 13 603.02 лв., без разходите за
глоби в размер на 232.39 лв.) и разходите за горива, определени от ревизиращия
екип на база среден дневен разход за МПС на дружества с аналогичен предмет на
дейност и дневният разход на гориво, отчетен в счетоводните регистри на РЛ (за 2011, 2012 и
2013 г. , съответно 10.78 лв., 10.53 лв. и 12.22 лв.).
В РД е посочено, че е извършен анализ на относимите към РЛ обстоятелства,
посочени в ал.2 на чл.122 от ДОПК, след който е установено, че не са отчетени и
съответно, не са декларирани приходи от таксиметрови услуги, описани в РД.
Въз основа на изготвения анализ са формирани следните изводи:
По Закона за данък върху добавената стойност.
Извършената ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхваща
периодите от 15.04.2012 г. – 31.12.2013 г.
„****,е вписано в ТР на 25.03.2011 г., като за периода 25.03.2011 г. –
31.12.2013 г. ЗЛ не е регистрирано по реда на ЗДДС и не е приспадало данъчен
кредит.
Прилагайки установените размери на реализирания оборот от лица, които
извършват същата дейност, при същите условия, върху броя на автомобилите,
експлоатирани от „****,ООД, ревизиращият екип определя нов размер на приходите,
изчислени по месеци.
Констатирано е също, че РЛ е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗДДС, предвид факта, че извършва независима икономическа дейност –
таксиметров превоз на пътници.
Посочено е, че съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка
доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от
ДЗЛ по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както
и, че извършените доставки на таксиметрови услуги представляват облагаема
доставка на услуга по смисъла на чл.12 от ЗДДС и формират облагаем оборот по
смисъла на чл.96 от ЗДДС.
Така за периода 01.05.2011 –
31.03.2012 г. на РЛ е определен нов месечен размер на приходите по метод,
подробно описан в т.8 от анализа на чл.122 ал.2 от ДОПК.
Изчислените неотчетени приходи са послужили за определяне на облагаемия
оборот на „****,във връзка със задължението за регистрация по ЗДДС. Изготвена е
справка по месеци и години, която съдържа данни за установения оборот по чл.122
от ДОПК и оборот с натрупване за последните 12 месеца. След анализ на събраните
доказателства при ревизията, е установено, че РЛ, към 31.12.2012 г. е
достигнало задължителния оборот за регистрация по ЗДДС – 51 814.89 лв.,
като е посочено, че съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС, всяко задължено лице с
облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните
12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС, при което е прието, че „****,е следвало да
подаде заявление до 14.04.2012 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
През ревизирания период, за ревизираното лице не са установени
обстоятелства за дерегистрация по избор, на основание чл.106 ал.2 т.1 от ЗДДС,
във връзка с чл.108 ал.1 от ЗДДС.
„****,не е подавало заявления за регистрация. Така установените факти са
взети предвид от ревизията, като допълнително начисленият данък е определен за
периодите от 15.04.2012 г. до 31.12.2013 г.
От страна на приходната администрация е посочено, че извършените от ревизираното лице доставки на услуги –
таксиметров превоз на пътници, са облагаеми, съгласно чл.12 ал.1 от ЗДДС и за
тях се дължи ДДС.
С оглед на така установеното, ревизиращият екип е констатирал, че за
посочените по-горе периоди, „****,е извършило облагаеми доставки, за които, на
основание чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, се дължи ДДС, определен по реда на чл.67
ал.3 от ЗДДС.
Общо начисленият от ревизията ДДС е в размер на 20 094.43 лв. и
прилежащи лихви – 6 074.60 лв.
По Закона за корпоративно подоходно облагане.
С оглед изложеното в частта по ЗДДС, данъчната основа за облагане с корпоративен
данък за 2011, 2012 и 2013 г. е определена, като са изчислени общо приходи
съответно – 35 707.35 лв., 65 040.29 лв. и 74 481.48 лв. (на
база брой дни в експлоатация за съответен автомобил и определения среден дневен
оборот за 1 бр. МПС) и общо разходи, съответно – 19 484.57 лв.,
36 241.06 лв. и 48 126.76 лв. (сума на отчетените разходи от
дружеството и изчисления общ разход за гориво, въз основа дните, през които
съответните МПС са извършвали дейност и определения среден дневен разход на
гори за 1 бр. МПС). По този начин е формирана данъчна основа по чл.122 от ДОПК,
като са доначислени съответните полагащи се корпоративен данък и прилежащи
лихви.
За да потвърди РА в частта за
начислен допълнителен ДДС и корпоративен
данък за 2012 и 2013 г., решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращи те органи. Що се отнася до 2011 г., решаващият орган е извършил
намаление, тъй като от страна на ревизиращите органи, без изложени конкретни мотиви
и фактически констатации не е призната декларирана отстъпка от 1.18 лв., тъй
като ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО за финансовата 2011 г. е подадена от РЛ с вх. №
1600И0067638/15.03.2012 г. и дължимият КД е внесен на 23.03.2012 г. Това според
директора на Д „ОДОП“ – гр. Пловдив е довело до неточно определен размер на
задължението, съответно дължима сума и лихви за корпоративен данък за 2011 г, поради което и
задълженията са изменени.
В проведеното поделото съдебно заседание на 12.01.2017 г. е изслушана и приета без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на
която, вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, извършило
е проверка в счетоводството на жалбоподателя, като при последното е
констатирала, че в счетоводството не се съхраняват данни за оборотите на
касовите апарати, а се намират декларации от собствениците на дружеството за
натрупаните обороти по периоди. Посочено е, че натрупаните обороти са отчетени
веднъж в края на календарната година на база декларациите на собствениците на
дружеството. В декларациите е вписано, че отчетите на ФП на автомобилите се
намират в офиса на фирмата-жалбоподател, но при поискване от експертизата,
такива не са представени.
Експертизата е поискала от счетоводната кантора, обслужваща дружеството,
данни за фирми с аналогична дейност, за да може да направи сравнение, но такива
не са били предоставени, поради липса на фирми с такава дейност и обороти.
Вещото лице е посочило, че при оказаното съдействие на собствениците на
дружеството за контакт с други такива дружества, посочени са от тях – „*******
ЕООД и ****** ООД – Пловдив, но при осъществен контакт с представляващи и
счетоводители на тези дружества, е отказана всякаква информация, поради което
експертизата се е ползвала от документите, приложени по делото.
Експертизата е установила, че „****,за периода прилага двустранна форма на
счетоводно записване на стопанските операции съгласно ЗСч, а счетоводството е автоматизирано
на компютър със счетоводен софтуер. Експертизата не е установила нарушения при
водене на счетоводната отчетност през процесния период. В табличен вид, вещото
лице е представило отчетените през ревизирания период от дружеството приходи и
е определило задълженията за всяка една година, като е посочило, че всички
изчисления са аритметично правилни. Експертът е посочил лицата, назначени на
трудов договор, както и какви точно автомобили и какви точно електронни касови
апарати с фискална памет са използвани от дружеството за ревизирания период.
В проведеното по делото съдебно
заседание на 04.05.2017 г. е приета допълнителна ССчЕ, при която задачите са
поставени под условие, подробно посочени в част „Задачи на експертиза“ (л.1398
и следв. от делото), включително и данните за фирмите аналози. При тази
експертиза е установено, че ако се приеме, че автомобилите на жалбоподателя са
работили през 2011 – 262 дни, през 2012 – 530 дни и през 2013 – 275 дни, както
и стойностите, които е приел данъчният орган н последно представените РД, РА и
решение на Д „ОДОП“, то аритметически изчислени, задълженията на жалбоподателя по
ЗДДС и за трите години е 0.00 лв., а за КД – дължи само за 2012 г. 160.98 лв. и
49.73 лв. лихви. Така по-надолу в експертизата са изчислени задълженията при
поставените условности от страна на жалбоподателя, подробно посочени на л. 1429
– 1431 от делото.
В хода на съдебното производство като свидетел е разпитано лицето – С.Н.А.,
от чийто показания се установява, че същият е счетоводител в на счетоводната
кантора, обслужваща „****,от 2010 – 2011 г. Твърди, че е предоставил на вещото
лице всичко, което е поискало – справки, оборотни ведомости, данни от
компютъра. Сочи, че данните си стоят в
компютъра и той само ги е извадил и ги показал. Сочи, че датите в документите,
са датите, когато е правил разпечатките от компютърната програма и всички
справки е подписвал той.
На предявените на свидетеля документи, същото сочи, че това са документите,
които то е разпечатало, са подписани от него и то ги е предоставило на вещото лице.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - писмени
доказателства, представени от ответника с молба от 18.07.2016 г.; приетите в
с.з. на 20.06.2017 г. доказателства – счетоводни документи, по които е работило
вещото лице, предоставени от жалбоподателя; СD, на което са записани РД, РА, ЗВР и всички други
заповеди; доказателства във връзка с
валидността на подписаните документи с електронен подпис, депозирани с молба
вх. № 1448/22.04.2017 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно константната съдебна практика, за да се приложи чл.122 от ДОПК при
установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да
препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне на конкретното
данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния данъчен
субект. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл.122 от ДОПК и следва
да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно
доказване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Установяването на
основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената
тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата
при само предполагаемо наличие на основание.
Соченото в РА основание за формиране на основите за облагане с данък върху
добавената стойност и корпоративен данък е това по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и липсва или не е
представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред. Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122
ал.1 се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в
т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по
особения ред на чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да
анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, с оглед
тяхната разностранност. Достатъчно е да
направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи
данъчната основа по възможно най–обективния и достоверен начин по отношение на
конкретния ревизиран субект.
В случая ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по
ал.2, които са приели за относими към
данъчната основа, а именно: - т.1., т.2., т.4., т.6., т.8., т.9., т.10., т.12.
и т.15., и които биха допринесли за определянето й по възможно най-достоверния
и обективен начин по отношение ревизирания субект.
Неминуемо, така определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, ще
се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е
резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, като в случая е
установено, че не са отчетени всички приходи от извършената таксиметрова
дейност за ревизираните години – 2011, 2012 и 2013 г., установени в хода на
извършената проверка и направен анализ. Същото, обаче, разполага с процесуална
възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да
опровергае установените фактически констатации, като ангажира съответните
доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и
докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата му
данъчната основа е друг, а не приетият от ревизиращите органи.
В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото възведено в
чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което – “В производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.”
Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред,
материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него
констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на
жалбоподателя; това обаче важи в случай, че преди това органите по приходите са
успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за
ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл.122 ал.1 от ДОПК обстоятелства.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
по отношение на жалбоподателя и за ревизираните периоди, са налице данни за
получени доходи от дейността, които не са били декларирани – чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, както и липсата на първични счетоводни документи – чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК.
Разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК използва понятието „данни” за
укрити приходи, а не доказателства, и в този смисъл отговорите на автомобилната
и общинската администрация с приложените към тях документи правилно са
преценени от приходните органи като установяващи именно данни за укрити доходи.
Възприето е, че ревизираното лице не е отчитало всички приходи /обороти/, реализирани с всички регистрирани
от него автомобили. Приходните органи са приели, че след като „****,е данъчно-задължено
лице за определен брой регистрирани автомобили, всички те са реализирали приходи.
Последица от това е изводът за липса на водена счетоводна отчетност, вкл.
непредставена такава за част от общият брой МПС, за които има разрешително от
ОП „Организация и контрол на транспорта“ общ. Пловдив.
Действително, в хода на ревизията, а преди това и при проверката на
търговското дружество-жалбоподател, не са представени всички изискани счетоводни
и регистрационни документи. Документацията от ревизираното лице е представяна
на части. В хода на делото също бяха представени данни за обратното.
Процесуална забрана за представяне на допълнителни доказателства в съдебна фаза
няма, предвид възможност констатациите и последвалите от тях изводи да бъдат
опровергани при съдебното оспорване. Ограничения в тази насока законът не е
въвел относно производствата, проведени при особения ред по чл.122 ДОПК.
Напротив, допълнително представените по делото писмени доказателства обаче
потвърждават извода за наличие на обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК
– данни за укрити доходи и липса на водена счетоводна отчетност, вкл.
непредставена такава за част от общият брой МПС, за които има разрешително от
ОП „Организация и контрол на транспорта“ община Пловдив.
Жалбоподателят не сочи причина, поради която не са представени
по делото отчети от ЕТАФП във връзка с декларациите от собствениците на
дружеството за натрупани обороти, според които същите се намират в офиса на
фирмата-жалбоподател. В хода на съдебното производство по делото не са представени нито касова книга за
отчитане на дневните обороти с ЕТАФП за ревизирания период, нито пътни и
месечни отчети на автомобилите.
Приетата без възражения от страните основна ССчЕ, съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса в необходимата пълното
релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални
знания, но същата не опровергава по никакъв начин изводите на приходната
администрация, а напротив, потвърждава констатациите на ревизиращите органи. Вещото
лице, също както органите по приходите е
посочило, че жалбоподателят не е представил справка за броя на автомобилите с
регистрационен номер и марка, за които е отчело приходи по години и справка за
използвано количество гориво по видове МПС. Съдът не кредитира експертните
изводи на допълнителната ССчЕ, тъй като същите са условни, при наличие на
определени хипотези, които са в противоречие със събраните по делото доказателства.
От страна на жалбоподателя не се
опровергава презумпцията по смисъла на чл.124 ал.2 ДОПК, а фактическите
констатации на приходните органи се подкрепят от събраните при ревизията
доказателства, вкл. посредством допълнително приложените по делото справки по
месеци. Тези данни не подкрепят тезата
на жалбоподателя, тъй като не са представени доказателства за това какви точно
автомобили и какви точно електронни касови апарати и ФП са ползвани от
дружеството през ревизирания период, още повече, че каза се също така по-горе,
че изводите в допълнителната ССчЕ са условни и противоречащи на представените доказателства.
При извършване на проверка спрямо „****,ООД, с ИПДПОЗЛ изх. №
Р-16001615006939-040-001/31.08.2015 г. и изх. № Р-16001615006939-040-002/18.09.2015
г. са били изискани редица документи,
подробно описани в исканията, но от страна на дружеството не са били
представени касова книга за отчитане на дневните обороти от ЕТАФП за
ревизирания период, пътни книжки на 4 бр. автомобили, подробно описани в РД на
стр.-6 от него, и месечните отчети от ЕТАФП за тях. Такива не са представени и
в хода на съдебното производство.
За 2011 г., 2012 и 2013 г. особеният ред е
приложен поради липсата на първични счетоводни документи – фискални бонове от
ЕТАФП, пътни книжки на всички МПС.
Вещото лице по приетата основна ССч.Е е потвърдило факта, че дружеството е
отчело по-малко приходи, при съпоставка с дружества, осъществяващи аналогична
дейност, посочени в РД, като вещото лице
е стигнало да същите изводи, както и органите по приходите.
Събраните в хода на делото доказателства обосновават извода за непредставена
частично счетоводна документация от страна на жалбоподателя в хода на
ревизията, поради което само на това основание /а то е свързано с чл.122 ал.1 т.2 ДОПК/ приходните органи са разполагали с възможност за прилагане на особения
ред.
Изводът за наличие на обстоятелство
по чл.122 ал.1 т.2 ДОПК се обосновава с установените данни за реализирани приходи от всички регистрирани
МПС при осъществяване таксиметровата дейност на жалбоподателя. Не е прието
твърдението на жалбоподателя за декларирани приходи от МПС, които са
практически реализираните, но които не са от всички регистрирани МПС.
Довод за липса на пътни книжки не е изтъкван в РА, но пътни книжки изрично
са изискани при проверката, събраните данни от която са присъединени като
доказателства при ревизията. След като жалбоподателят твърди, че е извършвал
таксиметрова дейност само с автомобилите, за които са представени отчети от
ЕТАФП в хода на ревизията и които са намерили отражение в ГДД, при изменението
на Наредба № 35/1999г. в качеството си на превозвач е могъл да представи
цялостна документация за таксиметровата дейност, извършвана само с твърдяните
МПС, вкл. за съпоставка между водената отчетна документация. В тази връзка
поддържаният довод в хода на ревизията не бе установен в съдебното производство
поради непредставяне на допълнителни отчети от ЕТАФП, както и на пътни книжки.
Задълженото лице е следвало да декларира приходи за 11 бр. МПС, тъй като
дейността е извършвана именно от толкова автомобила, и като не е представило
първични счетоводни документи за отчетените приходи от таксиметрова дейност –
фискални отчети от ЕТАФП, пътни книжки на всички МПС за осъществяване на
дейността, правилно ревизиращите органи са определили облагаемата печалба по обобщените
данни за реализираните приходи средно на 1 бр. МПС по аналогия с други лица със
същата дейност в град Пловдив.
Прави впечатление, че в подадените декларации
от лицето по чл.124 ал.3 от ДОПК фигурират само имената на собствениците на
капитала и приходи от услуги, което е в подкрепа на декларираното от
представляващия по време на ревизионното производство – писмени обяснения вх. №
70-00-2998/26.03.2014 г. (л.1208). Т.е. въпреки твърденията, че документация се
съхранява с офиса на дружеството, такава не е представена в хода на съдебното
производство. Същото се отнася и до счетоводните регистри, за които се твърди,
че се намират в офиса на счетоводната кантора, която обслужва
дружеството-жалбоподател, но видно и от показанията на свидетеля А., не са представени всички хронологични и
аналитични ведомости, месечни оборотни ведомости и главни книги.
Констатирана е разлика в
представяните от жалбоподателя доказателства - по данните от ИА „*********“ и
ОП „Организация и контрол по транспорта“ – общ. Пловдив, жалбоподателят е данъчно
задължено лице за 11 бр. МПС, както и на 11 бр. ЕТАФП. Няма спор, че три ЕТАФП
са демонтирани, за което са приложени надлежни протоколи за демонтаж, но отчетените
в счетоводството на ревизираното лице и посочените в подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО приходи са в пъти по-малко от отчетените обороти по ЕТАФП на посочените
автомобили, за които е предоставена информация от ИА „*****“ – Пловдив.
Казано с други думи, събраните доказателства в хода на ревизията и
допълнително представените в съдебното производство обосновават наличие на данни
за укрити приходи, което обстоятелство е основание за прилагане на особения
ред.
При наличието на особения ред е правилно приложен методът - съобразно
средно месечните приходи на други ЗЛ за същата дейност /аналог/, въз основа на
който е изчислен размерът на приходите,
които „****,е следвало да отчете заревизираните периоди. От страна на
жалбоподателя, който носи доказателствената тежест за опровергаване на
фактическите констатации в РА е поискано извършването на ССчЕ за съпоставка
между средно месечните приходи на други лица за същата дейност /аналог/ и
размерът на приходите, декларирани от „****,– такива са *******“ ЕООД и „****,–
Пловдив, но от страна на посочените
дружества не е представена никаква информация. Представени са справки за
месечните обороти по вид МПС за извършен таксиметров превоз за периода 2011 –
2013 по години; маршрутни норми за разход на гориво на всяко МПС, което е
извършвало превоз на пътници на 100 км. за същия период; заверени копия на
фактури за доставка на гориво за всяка една година поотделно, от които се
установява цената на горивото за всяка една година; счетоводен регистър на
сметка 302-горива и 601 – разходи за материали за отчетени разходи за гориво за
2011 – 2013 г.заверени копия на ОПР за всяка една година.
Всички тези данни като основание за изготвяне на справките не са опровергани със
съответните доказателства, а самото им
оспорване не е основание за незачитане на данните – съпоставяните търговски
дружества извършват таксиметрова дейност, за отчетността на която са
анализирани данни от пътни книжки. От значение за пробега и съответните приходи
са данните от отчетите, които хронологично се прикрепват към пътните листове от
пътната книжка и пътната книжка отразява вече съществуващите данни от отчетите.
Анализът на усреднения приход на база ЕТАФП /към пътните книжки/ и
изминатите километри дава обективен критерий, но следва да се има предвид, че
нито в хода ревизията, нито в хода на обжалването по административен и съдебен
ред са представени доказателства за изминати километри от процесните автомобили
като пътни листи, пътни книжки, въпреки, че такива са били изрично изискани от
ревизиращите органи.
В
тази насока следва да се съобрази, че съгласно Наредба № 34/6.12.1999 г.
разрешението за извършване на таксиметров превоз се издава въз основа на удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, на търговци по
смисъла на Търговския
закон или на водачи
извършващи дейността от името на регистриран водач, но за своя сметка /чл.12 ал.1
ЗАвтП/.
Съгласно чл.23 от Наредба № 35/1999
г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови
апарати с фискална памет - След приключване на смяната водачът отпечатва
отчет /сменен отчет/ без нулиране. Данъчно задълженото лице осигурява ежедневно
обобщаване на данните за извършените таксиметрови услуги чрез отпечатване на
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Отчетите по ал.1
се прикрепват по хронологичен ред към пътните листа на водачите от пътната
книжка на автомобила. Отчетът по ал.2
се прикрепва към пътния лист на последния водач за деня.
При тези данни, следва, че основанията по чл.122 ал.1
са подкрепени с доказателства по отношение на всяка една от отчетните години.
Ревизираното търговско дружество е подавало ГДД и декларирало приходи от
таксиметрова дейност. За 2011 г., 2012 и 2013 г. по информацията на ****** „АА“
– Пловдив и общ. Пловдив „****,ООД, е ДЗЛ за 11 автомобила, а е декларирало
приходи от 2 бр. МПС по данните от ЕТАФП, деклариран само годишен оборот, без отчети
от ЕТАФП, като е прието, че жалбоподателят е превозвач, предвид издаденото
Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №
10342/12.04.2011 г. и списък към удостоверението.
С изм. от ДВ бр. 95 от 2000 г. в Наредба № 35/1999 г.
е направено изменение по отношение понятието „превозвач“, който придобива
качеството „данъчно задължено лице“, което обаче не променя изводите РА за различен брой МПС в списъците
на автомобилите към удостоверението на превозвача за извършване на таксиметров
превоз на пътници и броят на автомобилите, съгласно издадените разрешения за
извършване на таксиметров превоз за всеки автомобил по смисъла на чл.24 от
Наредба № 34/1999г. /в този см. и чл.29 от същата наредба – действието на
разрешение се прекратява и когато бъде прекратена дейността на превозвача/, и
отчетени приходи за част от МПС.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съгласно чл.17 от Наредба № 35/1999 г. за функционалните и
техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална
памет - един таксиметров
автомобил може да бъде регистриран повече от един ЕТАФП. В специална книга,
заверена от съответните регионални отдели на главна дирекция "Автомобилна
администрация", данъчно задълженото лице записва данните от въвеждането в
експлоатация, съхранява периодичните отчети от ЕТАФП и копие от протоколите за
демонтаж на фискалната памет. Документация в тази насока за целите на
съпоставимост между данните в отчети от ЕТАФП и съхранявани отчети от страна на
ДЗЛ не е представена по аргумент и от чл.28 - При проверка органите на
приходната администрация проверяват данните за натрупаните обороти от книгата
по чл.17.
Жалбоподателят не сочи и причина, по
която отчети от ЕТАФП не са представени нито на приходната администрация, нито
в хода на настоящото съдебно производство, при положение, че от страна на
представляващия се твърди, че отчетите за оборотите се намират в офиса на дружеството.
В заключение, следва
в случая да се посочи, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест,
не ангажира в настоящото производство необходимата пълнота от доказателства, с
които успешно да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване
нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт,
придадена му от разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК.
Обратно, в случая
органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите и
обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа
за облагане на жалбоподателят по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им
са обосновани със събраните в хода на ревизионното и съдебно производство
доказателства, вкл.
посредством допълнително приложените по делото справки по месеци, главна книга
и оборотни ведомости, а
направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния
закон.
Следва в случая да се посочи и това, че по отношение на
останалите факти, които са от значение за определяне на данъчната основа за
облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК, спор не се формира между страните. Няма
причина при това положение да не се приеме, че тези факти са точно установени
от органите на приходната администрация. С оглед точното определяне на
конкретния размер на съответната
данъчната основа за облагане за обсъждания период и съответното изчисление на
размера на дължимите данъци и лихви за просрочие, следва да се приеме, че в
тази насока от страна на ревизиращите органи също не са допуснати нарушения на
закона. Конкретния размер на облагаемата основа и дължимите данъци, и съответно
прилежащите лихви за просрочие, са определени в ревизионния акт, и срещу тези
изчисления също няма конкретно заявени възражения. Не са налице доказателства, които да подлагат на съмнение
така възприетите изводи на ревизиращите органи.
Крайният извод, който се налага е, че ревизионният акт, като
правилен и законосъобразен в обжалваната част ще следва да бъде оставен в сила,
а жалбата срещу му отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на делото и
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива следва да се присъдят на
ответника и същите се констатираха в размер на 1 580.17 (хиляда петстотин
и осемдесет и 0.17) лв., съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен
съд – Пловдив, XII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****,ООД, ЕИК ****,с адрес за
кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК: ****,, представлявано от управителя М. Г.
К., против Ревизионен акт № Р-16001615006939-091-001/14.03.2016
г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №
315/25.05.2016г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив в частта за
допълнително начислен ДДС в размер на 20 094.43 лв. с прилежащи лихви – 6 074.60
лв., както и за допълнително установен корпоративен данък за 2012 и 2013 г.
съответно в размер на 2 779.11 лв. и 2 596.28 лв., с прилежащи лихви – 834.61
лв. и 515.91 лв. и изменен със същото решение, в частта за допълнително
установен корпоративен данък за 2011 г., който е намален от 1 505.72 лв. на 1
504.54 лв., с прилежащите лихви от 606.74 лв. на 606.26 лв.
ОСЪЖДА „****,ООД, ЕИК ****,с адрес за кореспонденция и адрес
по чл.8 от ДОПК: ****,, представлявано от управителя М.Г. К. да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурително
практика“ – град Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 1 580.17 (хиляда
петстотин и осемдесет и 0.17) лв., съставляваща
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на РБ,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: