№ 1322
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110211359 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 22-4332-014280 от 28.07.2022г., издадено от
Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР) на основание чл.185 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП на С. П. К. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева, а на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени
„глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца. Освен това на основание Наредба Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР на К. са отнети и 12 контролни точки.
Срещу това НП подадена жалба от С. П. К. чрез адв. В.. В нея се твърди, че НП е
издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Според
жалбоподателя в Наказателното постановление липсва място на нарушението, описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Твърди се между АУАН и НП да
няма единствено при словесното и цифровото описание на нарушенията. Претендира се за
нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и за ограничаване на правото на
защита на наказаното лице да разбере какво нарушение му се вменява и съответно да
организира защитата си срещу него. Относно нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП в
жалбата се посочва, че има специална санкционна норма (чл.181, т.1 от ЗДвП) и не е
приложима общата норма на чл.185 от ЗДвП. От разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП се
прави извод, че субект на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП може да бъде само
собственика на МПС или съответното длъжностно лице, но не и водачът на автомобила.
Поради това се твърди, че отговорността на С. К. е ангажирана незаконосъобразно, тъй като
1
е санкциониран за нарушение, което реално не е извършил, защото като ползвател на МПС-
то той няма задължение да представи автомобила на периодичен преглед относно
техническата му изправност. По отношение на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП в
жалбата се посочва, че не са посочени точните разпоредби, които се вменяват в нарушение
на жалбоподателя и той не можел да организира защитата си адекватно и пълноценно.
Твърди се, че в НП е посочена нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП като нарушена, а в АУАН е
записан чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Освен това се заявява, че при съставянето на Акта
незаконосъобразно било посочено, че К. отказва проверка за наркотични вещества и техните
аналози с Дрегер текст и че не е изпълнил предписание за посещение на болнично заведение
за лабораторно изследване, която било логично невъзможно, тъй като със съставянето на
Акта на К. е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 107834/07.07.2022г. и
контролните органи нямало как да са наясно дали лицето ще реализира тази си възможност.
Описаното в Акта следва да е съобразено с наличната към момента на съставянето му
информация, а именно отказ за изпробване с техническо средство. Поради това се твърди в
АУАН да е допуснато процесуално нарушение. Като нарушение в Наказателното
постановление се сочи това, че наказващият орган бил смесил две самостоятелни нарушения
– посочил „отказ“, а санкционирал за пр.2 на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В тази връзка в жалбата
се обяснява, че чл.174, ал.3 от ЗДвП установява два различни състава на административно
нарушение – предложение 1 санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо
средство за употреба на алкохол, а предложение 2 – санкционира отказа на водача да
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. В
Наказателното постановление не били посочени и убедителни доказателства, които да
потвърждават извършването на твърдяните нарушения. С тези аргументи се иска от съда да
отмени изцяло процесното Наказателно постановление, както и да присъди разноски в полза
на жалбоподателя
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят С. П. К. се явява лично и с адв. В.. В
съдебно заседание на 06.12.2022г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС адвокатът моли СРС да отмени обжалваното НП по
съображения, изложени в жалбата. Защитата преповтаря доводите от жалбата касателно
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и допълва, че свидетелите се опитали да
конкретизират, че са спрели бял „***“, имали спомен, че жалбоподателят се е обадил на
майка си, но това не можело да обоснове наложеното на К. наказание. По отношение на
пункт 1 от НП се застъпва тезата, че наказанието може да се наложи на собственика на
МПС-то. Поради това се пледира за отмяна на Наказателното постановление.
Жалбоподателят К. заявява пред СРС, че поддържа тезата на неговия адвокат, отрича
казаното от полицейските служители пред съда и иска да бъде отменено Наказателното
постановление.
Въззиваемата страна Началник Група в ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител пред СРС и не взема становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
2
релевираните от страните доводи, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА -
На 07.07.2022г. около 13.40 часа в гр. София, на бул. „Тодор Александров“ срещу
„Уникредит Булбанк“ свидетелите А.Й. и М.Ж. (служители на ОПП – СДВР) спрели за
проверка лек автомобил „*** **“, бял на цвят, с рег. № ****, движещ се от бул. „Княгиня
Мария Луиза“ към бул. „Христо Ботев“. Превозното средство било управлявано от
жалбоподателя С. П. К., който бил сам в автомобила. В хода на проверката, чрез справка със
служебния таблет на полицейските свидетели Й. и Ж., се установило, че автомобилът не е
минал годишен технически преглед. Водачът на МПС-то бил изпробван за употреба на
алкохол, но пробата била отрицателна. В разговор с полицаите К. споделил, че преди дни е
бил в чужбина на парти или концерт и тогава е приемал наркотици. Поради това
свидетелите Й. и Ж. решили да изпробват С. К. за употреба на наркотични вещества, при
което жалбоподателят им отговорил, че иска да попита майка си и след проведен телефонен
разговор казал на полицаите, че отказва да бъде изпробван за наркотични вещества и
техните аналози. Поради това свидетелят Й. съставил на С. П. К. талон за изследване с
бланков № 107834. Същевременно св. А.Й., в присъствието на св. М.Ж., съставил срещу С.
П. К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 680529 от
07.07.2022г. - за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от
ЗДвП. Актът бил съставен и препис от него бил връчен на К. срещу подпис на дата
07.07.2022г. Талонът за изследване бил връчен на С. К. в 14.10 часа на 07.07.2022г. с дадено
време от 45 минути за явяване за изследване. На 07.07.2022г. в 14:55 часа К. посетил ВМА и
пред д-р Конов от Клиника по токсикология във ВМА отказал да даде проба за изследване.
На С. П. К. била наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС със Заповед № 1916 от 07.07.2022г.,
връчена на К. срещу подпис на дата 07.07.2022г.
Въз основа на АУАН Серия GA № 680529 от 07.07.2022г. и при същата фактическа
обстановка като описаната в него на 28.07.2022г. Г.В.Б. – Началник Група в ОПП-СДВР
издала атакуваното Наказателно постановление № 22-4332-014280, с което на С. П. К. на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в
размер на 20 лева, а на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 24 месеца. На основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР на С. П. К. са
отнети и 12 контролни точки.
Наказателното постановление е връчено лично на С. П. К. срещу подпис на
12.08.2022г. и е обжалвано с жалба, подадена по пощата на 26.08.2022г.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ -
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 680529 от 07.07.2022г.;
Заповед № 1916/07.07.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка по
3
чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП; талон за изследване с бланков № 107834; Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози; справка картон на водача; Заповед № 513з-2629 от
03.04.2018г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра
на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; плик от жалба; разписка за връчване на
НП), както и от показанията на свидетелите Й. и Ж..
Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото справка – картон на водача, Акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповеди на Министъра на вътрешните работи с №
8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., както и Заповед на
Директора на СДВР с № 513з-2629 от 03.04.2018г. От приложената по делото справка-
картон на водача се установява, че С. П. К. е придобил правоспособност за управлява МПС
през 2015г. и има не малко на брой предишни нарушения по ЗДвП. От Заповед № 8121К-
13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. следва, че Г.В.Б. е заемала длъжността Началник на 01 група
„Административно – наказателна дейност” в 03 Сектор „Административно обслужване” към
ОПП – СДВР и на основание точка 3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да издава Наказателни
постановления, включително и процесното НП. От Заповед № 513з-2629 от 03.04.2018г. на
Директора на СДВР и точка 2.1., вр. точка 1.3.1. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи се доказва, че св. А.Й. е имал правото да издава Актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. Това означава, че конкретните
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни за това лица.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.Й. и М.Ж., тъй като те излагат
преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни
факти. И двамата свидетелите имат относително добре съхранен спомен за процесната
случка и поведението на жалбоподателя. Показанията на свидетелите, разпитани от СРС,
звучат достоверно, непредубедено и намират опора, както помежду си, така и в АУАН,
талона за изследване, Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и Заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.
Свидетелите са очевидци на отказа на К. да бъде изпробван с техническо средство за
наличие на наркотици, както и за това, че е управлявал МПС непосредствено преди да
започне полицейската проверка, което превозно средство не е минало годишен технически
преглед.
Приложените по делото талон за изследване с бланков № 107834, Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози и Заповед № 1916/07.07.2022г. за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП се явяват относими,
4
непредубедени, достоверни и еднопосочни писмени доказателства, които намират подкрепа
и в кредитираните по-горе свидетелски показания. Поради съдът дава вяра на писмените
доказателства, приложени на лист 6, лист 8, лист 10, лист 11 и лист 12 от делото. От
съвкупната им преценка по безспорен начин се установява, че жалбоподателят К. е отказал
на 07.07.2022г. да бъде изпробван с Drug Test 5000 № 0016 за употреба на наркотични
вещества и техни аналози.
Доколкото констатациите в АУАН относно датата, часа, мястото на проверката и
касателно това, че К. е управлявал МПС, отказал е да бъде проверен за наркотични вещества
и техни аналози с Drug Test 5000, бил му е издаден талон за изследване с № 107834, както и
касателно това, че МПС с рег. № **** не е било представено на годишен технически
преглед намират опора в показанията на свидетелите Й. и Ж., в талона за изследване,
Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози и Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – съдът дава вяра на тази част от
АУАН.
Не на последно место следва да се посочи, че съдът кредитира и приложените на лист
9 и лист 18 от делото разписка за връчване на НП и плик от жалба, тъй като те имат
достоверна дата и не се опровергават от другите, събрани по делото доказателства. Въз
основа на тези писмени доказателства СРС приема, че С. К. е получил срещу подпис препис
от НП на 12.08.2022г. и го е обжалвано с жалба, подадена по пощата на 26.08.2022г.
Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, еднопосочни и
непротиворечиви помежду си, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по
аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
ОТ ПРАВНА СТРАНА -
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния /към август 2022г./
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени,
респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, Акта за встъпване в длъжност и
направения по-горе анализ на тези документи).
В случая АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел на
установяване на нарушенията. Актът и Наказателното постановление са връчени на К.
срещу подпис. Съдът счита, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1, чл.43, ал.1 и ал.5 и
чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Акта e съставен в деня на установяване на двете нарушения – 07.07.2022г., а
Наказателното постановление е издадено /на 28.07.2022г./ в рамките на един месец след
съставянето на Акта. Това означава, че са спазени сроковете по чл.52, ал.1 от ЗАНН, чл.34,
5
ал.3 от ЗАНН и 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП :
В Акта и в НП е посочено, че при извършената проверка е установено, че МПС-то не
е представено в определения срок на ГТП /годишен технически преглед/, видно от знак за
ГТП № 23883695, валиден до 03.06.2022г. Доколкото не е посочено какъв е „определеният
срок“ и на коя дата е следвало, но не е бил предоставен автомобилът на годишен технически
преглед, съдът приема, че от една страна не са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, а от друга страна не е посочена датата на извършване на
коментираното тук нарушение. Освен това, при съпоставка с нормата на чл.147, ал.1 от
ЗДвП съдът установява несъответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението. Това е така, тъй като в чл.147, ал.1 от ЗДвП се посочва единствено, че МПС
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност
при условия и ред, определени с Наредба на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, съгласувано с Министъра на вътрешните работи. В тази норма
не е описано конкретно поведение на водач на МПС във връзка с минаването на превозното
средство на ГТП, нарушаването на което правило за поведение да представлява
административно нарушение, нито е посочено изпълнително деяние, което да се изразява в
„не представяне“ на МПС на ГТП в определен срок. Поради това съдът счита, че от една
страна нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП няма как да бъде нарушена, тъй като не съдържа
правило за поведение, а от друга страна, че между словесното и цифровото описание на
нарушението в пункт 1 от АУАН и НП няма съответствие. Този извод се потвърждава и от
факта, че не в чл.147, ал.1 от ЗДвП, а в чл.181, ал.1 от ЗДвП е въздигнато в административно
нарушение непредставянето в определен срок на превозното средство за технически
преглед. Правилно в тази връзка е и възражението от жалбата, че чл.181, ал.1 от ЗДвП е
специална норма спрямо общата норма на чл.185 от ЗДвП. Неприлагането на съответната
санкционна норма води до това да се наложи наказание, което не е определено за
съответното нарушение. Освен това субект на нарушението, изразяващо се в непредставяне
на МПС в определен срок на технически преглед, е не водачът на МПС-то, а неговият
собственик или длъжностно лице. Това означава, че водачът на автомобила не е
административно-наказателно отговорен за това, че МПС-то не е било представено на ГТП.
Всичко изложено по-горе дава основание на съда да приеме, че са допуснати
множество съществени процесуални нарушения в хода на ангажиране на
административната отговорност на жалбоподателя К. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Нарушени са изискванията на чл.42, ал.1, т.3, т.4, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от
ЗАНН. Освен това тази част от административно – наказателното обвинение се явява и
недоказана от обективна и субективна страна, тъй като С. К. е водач на МПС, не е нито
длъжностно лице, нито собственик на автомобила, поради което не следва да носи
административно – наказателна отговорност за непредставянето на МПС на ГТП.
Последното означава, че и по същество тази част от административно – наказателното
обвинение срещу К. се явява недоказана.
6
Заради допуснатите съществени процесуални нарушения и заради недоказаност на
административно – наказателното обвинение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, пункт 1 от НП следва
да бъде отменен.
По отношение на нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП :
Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП се твърди да е извършено на 07.07.2022г. и в
същия ден е съставен АУАН. Поради това следва, че е спазен и 1-годишният срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН.
По отношение на пункт 2 от НП съдът счита, че мястото на нарушението е
достатъчно ясно посочено /с улица, ориентир и посока на движение на МПС-то/. Деянието е
подробно и ясно описано и не е налице неяснота на тази част от административно –
наказателното обвинение срещу С. К.. Според настоящия съдебен състав в хода на
административно-наказателното производство касателно нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на същото или до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Налице
са всички реквизити, изискуеми по чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението
по чл.174, ал.3 от ЗДвП е описано по сходен начин в Акта и в НП. Налице е съответствие
между словесното и цифровото описание на това нарушение в АУАН и в Наказателното
постановление. В тях е посочено времето, мястото, автора на деянието и това, че К. е бил
водач на лек автомобил и именно като такъв е отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 № 0016 и му е
издаден талон за медицинско изследване. В случая изпълнителното деяние е ясно посочено
и то е, че С. К. като водач на МПС отказва да му бъде извършена проверка чрез тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което отговаря на
фактическия състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Това, че е посочено в АУАН и НП, че на К. е
издаден талон за изследване, не означава, че му се вменява неизпълнение на предписанието
за медицинско изследване – доколкото няма подобно твърдение нито в Акта, нито в
Наказателното постановление. Поради това СРС не споделя тезата от жалбата, че в
словесната част на АУАН и НП били посочени две от изпълнителните деяния, включени в
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Неоснователни са оплакванията на тази основа, че е неясно
административното обвинение и че има разминаване между словесното и цифровото
описание на нарушението. Не е вярно, че в Акта е посочено, че К. не е изпълнил
предписание за посещение на болнично заведение за лабораторно изследване. Подобен израз
фигурира в края на Акта, но не където е фактологията, отнасяща се до Колчев, а където е
цитиран чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП като нарушен. Поради това от цитирането на закона не
може да се прави извод, че на К. било вменено и това, че не бил изпълнил предписание за
изследване. Както правилно се посочва в жалбата, в момента на съставянето на Акта има
единствено издаден на С. К. талон за медицинско изследване № 107834 и няма как да е ясно
дали лицето ще се яви за изследване във ВМА.
Не е вярно, че в НП била посочена нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а в АУАН -
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, тъй като и в Наказателното постановление има позоваване на
7
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Освен това от словесното описание на нарушението, което се
вменява на К., може ясно и точно да се разбере кое точно предложение и алтернатива на
чл.174, ал.3 от ЗДвП се считат за нарушени в случая. Поради това и останалите доводи от
жалбата относно правната квалификация на нарушението в пункт 2 от НП не се приемат от
съда като основателни.
Водим от изложеното по-горе СРС прие, че относно нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП няма неяснота на административното обвинение и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да рефлектират върху правото на защита на наказаното лице.
Поради това не са налице основания за отмяна на пункт 2 от Наказателното постановление
на формално основание и тази част от спора следва да се разгледа по същество.
Предметът на доказване в случая е дали С. К. е отказал или не изследване с
техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози. От
кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства (АУАН, талон за изследване,
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка и показанията на свидетелите Й. и Ж.) се установява по категоричен
начин, че на 07.07.2022г. около 13.40 часа жалбоподателят С. П. К. е управлявал МПС, бил е
спрян за проверка от полицаите Й. и Ж., бил е тестван на алкохол, но след като се е допитал
по телефона е отказал да бъде изпробван за наркотици с техническо средство. Водим от
изложеното следва, че по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е реализирал от
обективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено при форма
на вината пряк умисъл, тъй като С. П. К. е съзнавал, че е водач на МПС, че е проверяван от
полицаи и че съзнателно отказва извършването на проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози, което задължение му е
изрично вменено с цитираната по-горе законова разпоредба.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на наркотици се наказва
с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 години и
„глоба“ в размер на 2000 лева. Точно фиксираният размер на наказанията не позволява на
съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Поради това настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя С. П. К. на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП следва да бъдат наложени
следните административни наказания : „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 2 години (24 месеца), т.е. толкова, колкото са наложени в
пункт 2 от Наказателното постановление.
Съгласно чл.6, ал.1, т.3, предл.1 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
8
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 на МВР) при отказ на водача,
който управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, т.е при извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на нарушителя се отнемат и 12 контролни точки.
Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки, които подлежат на
отнемане при извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП също не дава право на съда да
преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и доколкото именно
12 контролни точки се отнемат на К. с процесното Наказателно постановление, последното
следва да се потвърди и в тази му част.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента, в който К. е отказал да бъде изпробван с
техническо средство дали е употребил наркотици. Няма изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Деецът е признал пред полицаите, че преди дни е
употребил наркотици в чужбина. Жалбоподателят има и предишни нарушения по ЗДвП.
Тези обстоятелства описват по-висока степен на обществена опасност на дееца. Поради
всичко това случаят не следва да се приема за маловажен, т.е. не следва да се прилага чл.28
от ЗАНН.
Водим от изложеното до тук настоящият съдебен състав прие, че пункт 2 от
обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ -
Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски.
В жалбата има направено искане за присъждане на разноски и с оглед изхода на
делото такива биха били дължими в полза на жалбоподателя, но доколкото нито
жалбоподателят К., нито адв. В. не са представили списък с разноски, нито доказателства за
реално направени разноски по делото, а и от пълномощното на лист 38 от делото не може да
се направи извод, че С. К. е платил адвокатско възнаграждение, съдът прие, че не следва да
се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Водим от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-014280 от 28.07.2022г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР в частта, с която на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП на С. П. К. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-014280 от 28.07.2022г.,
издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР в частта, с която на
9
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на С. П. К. са
наложени „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева, „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на основание Наредба Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети и 12 контролни точки.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10