РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Карлово, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Йоана М. Апостолова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20245320101883 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от
ЗЗД, след съединяване за съвместно разглеждане на гр. дело № 1883/2024 г. и
1884/2024 г., двете по описа на КрлРС.
Ищцата Е. М. Б. твърди, че имала сключени множество договори за
парични заеми с ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД.
За периода от 06.01.2022 г. до 29.03.2022 г. ищцата заплатила на
ответното дружество обща сума в размер на 1393.56 лева чрез банкови
преводи, както следва:
- на 06.01.2022 г. – 456.80 лева;
- на 31.01.2022 г. – 648.36 лева;
- на 29.03.2022 г. – 288.40 лева;
За периода от 29.07.2022 г. до 22.12.2022 г. ищцата заплатила на
ответното дружество обща сума в размер на 2369.69 лева чрез и.а.д, както
следва:
- на 29.07.2022 г. – 500.00 лева;
- на 15.08.2022 г. – 500.00 лева;
- на 22.08.2022 г. – 520.00 лева;
- на 03.10.2022 г. – 545.15 лева,
- и на 22.12.2022 г. – 304.54 лева – чрез банков превод.
Твърди, че към датата на извършване на плащанията, нямала вече
каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това се
претендирало заплащането на посочената сума. Ето защо всички посочени
1
плащания били извършени без да има правно основание за това.
Сочи, че съгласно решение № 29/28.03.2012г. по гр.д. № 1144/10г., IV
г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява
иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи
единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание.
Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както твърдение на
отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт,
когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от
обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че
съществува основание да получи даденото и посочи какво е го, ищецът може
да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите,
които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание е
правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за
наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите,
обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на
исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и
посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи
правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не
пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е
длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника.
В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по
договор за потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на
основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане:
„***, титуляр на сметката К. К..
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Триадица“4, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център
„България“, сграда А, представлявано от управителите Г. К. и С.Я. да заплати
на Е. М. Б. с ЕГН ********** от *** сумата от 50.00 (петдесет) лева, частичен
иск от сумата от 1393.56 лева, представляваща дадена без основание сума,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 23.10.2024 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Триадица“4, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център
„България“, сграда А, представлявано от управителите Г. К. и С.Я. да заплати
на Е. М. Б. с ЕГН ********** от *** сумата от 50.00 (петдесет) лева, частичен
иск от сумата от 2369.69 лева, представляваща дадена без основание сума,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 23.10.2024 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител оспорва иска.
Сочи, че не можели да бъдат сподели твърденията на ищцата, че към
периода, в който са правени плащанията, не е имало сключен и непогасен
договор за кредит с доверителя ми.
Твърди, че за периода в който са били извършени въпросните
2
плащанията са били налице договори и плащанията са направени във връзка с
тях.
Между Е. Б., в качеството на кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД,
в качеството на кредитор били сключени както следа:
- договор за потребителски кредит №2434262/23.08.2021 г., по силата
на който ответникът отпуснал на ищцата кредит в размер на 1417.57 лева;
- договор за потребителски кредит №2513053/31.01.2022г., по силата
на който ответникът отпуснал на ищцата кредит в размер на 2088.16 лева.
Твърди, че със сумата от 1393.56 лева, платена през периода от
06.01.2022 г. до 29.03.2022 г. ищцата е погасявала задължения по двата
договора за потребителски кредит. Не оспорва, че по договор за
потребителски кредит №2434262/23.08.2021 г. е постъпила сумата от 456.80
лева, като със същата били погасени част от дължимите се задължения за
главница и лихва. Оспорва, че по горепосочения договор са постъпили сумите
от 648.36 лева и сумата от 288.40 лева. Не оспорва, че по договор за
потребителски кредит №2513053/31.01.2022г. е постъпила сумата от 288.40
лева, като със същата са погасени част от дължимите се задължения за
главница и лихва. Оспорва, че по горепосочения договор са постъпили сумите
от 648.36 лева и сумата от 456.80 лева.
Твърди, че със сумата от 2369.69 лева, платена през периода от
29.07.2022 г. до 22.12.2022 г. ищцата е погасявала задължения по договор за
потребителски кредит №2513053/31.01.2022г. Не оспорва, че по посочения
договор са извършени плащания от страна на ищеца на посочените дати.
Оспорва размера на извършените плащания. Сочи, че общият размер на
плащанията по договор за потребителски кредит №2513053/31.01.2022г.
възлиза на сумата от 2336.47 лева, платени както следва:
- на 29.07.2022 г. – 500.00 лева;
- на 15.08.2022 г. – 500.00 лева;
- на 22.08.2022 г. – 520.00 лева;
- на 03.10.2022 г. – 545.15 лева,
- и на 22.12.2022 г. – 271.32 лева.
Твърди, че с посочената сума кредитът е бил погасен изцяло и
предсрочно, като с нея са били платени задълженията на ищцата за главница и
дължима лихва.
Ответникът към момента на подаване на отговорите по съединените
производства, не претендира заплащане на никакви суми по договор за
потребителски кредит №2434262/23.08.2021 г. и Договор за потребителски
кредит №2513053/31.01.2022г., доколкото същите били изцяло предсрочно
погасени.
МОЛИ съда да отхвърли исковете като неоснователни.
В ХОДА на производството ищцата е поискала и е допуснато на
основание чл. 214 ал.1 от ГПК, изменение в размера на предявените и
съединени искове, както следва:
Искът, касаещ извършените плащания през периода от 06.01.2022 г.
до 29.03.2022 г. се счита предявен за сумата от 1393.56 лева;
3
Искът, касаещ извършените плащания през периода от 29.07.2022 г.
до 22.12.2022 г. се счита предявен за сумата от 2369.69 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД е налице правоотношение с
извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална
липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага,
доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този
момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).
Относно претенцията за извършени плащания през периода от
06.01.2022 г. до 29.03.2022 г.:
Установява се от представеното по делото извлечение за периода от
01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. (л. 55 и сл. от гр. дело № 1883/2024 г.), че ищцата
е извършила в полза на ответното дружество плащания, както следва:
- на 06.01.2022 г. – 456.80 лева;
- на 29.03.2022 г. – 288.40 лева;
Общо платената сума през процесния период е в размер на 745.20
лева. От банковото извлечение не се вижда конкретно посочено основание за
плащане.
Сумата от 648.36 лева, отразена в банковото извлечение на дата
31.01.2022 г.обаче не е платена към ответника, а постъпила от негово име.
Същата е отразена в извлечението с индекс КТ, който се оставя при
постъпване на суми по банковата сметка и това може да се извлече от
заглавната и част, в която е отразено: начално салдо – 0.55 лева, обороти КТ
(т..е постъпили суми) – 6 393.08 лева; обороти ДТ (т.е. платени или изтеглени
суми) – 6390.68 лева; крайно салдо 2.95 лева.)
Ответникът противопоставя като основание за плащане на
процесните суми договор за потребителски кредит №2434262/23.08.2021 г., по
силата на който ответникът отпуснал на ищцата кредит в размер на 1417.57
лева и договор за потребителски кредит №2513053/31.01.2022г., по силата на
който ответникът отпуснал на ищцата кредит в размер на 2088.16 лева.
Относно претенцията за извършени плащания през периода от
29.07.2022 г. до 22.12.2022 г.
Установява се от представените по делото 4 броя разписки от и.а.д и
извлечение от банкова сметка на ищцата (л. 42-47 от гр. дело № 1884/2024 г.),
че ищцата е извършила в полза на ответното дружество плащания, както
следва:
- на 29.07.2022 г. – 500.00 лева;
- на 15.08.2022 г. – 500.00 лева;
- на 22.08.2022 г. – 520.00 лева;
- на 03.10.2022 г. – 545.15 лева,
Общо платената сума през процесния период е в размер на 2065.15
лева. В разписките от и.а.д не е посочено конкретно основание за плащане.
4
Сумата от 304.54 лева, отразена в банковото извлечение на дата
22.12.2022 г. обаче не е платена към ответника, а постъпила от негово име.
Същата е отразена в извлечението с индекс КТ в банковото извлечение, т.е.
представлява приход по сметката на ищцата, както съдът посочи по-горе.
Ответникът противопоставя като основание за плащане на
процесните суми договор за потребителски кредит №2513053/31.01.2022г., по
силата на който ответникът отпуснал на ищцата кредит в размер на 2088.16
лева.
В чл. 5, ал.1 от всеки от двата посочени договора за потребителски
кредит, е уговорено, че заетата сума се усвоява от заемателя (ищцата в
процеса) по начина, посочен в заявлението. В случая, заявлението за
кандидатстване не е възпроизведено на хартиен носител и представено по
делото, т.е. ответникът не доказва твърденията си да е представил на ищцата
сумите по общо двата договора, което въвежда като основание за плащане на
процесните суми. Не са представени и доказателства сумите да са платени –
по банков път, чрез и.а.д или по друг начин, по който заемните средства да са
достигнали до ищцата, за да е изпълнено задължението на ответника да
предостави на заемателя средствата, предмет на представения договор.
Отделно от това, ищцата оспорва твърдението да е сключвала тези
договори, да е кандидатствала за посочените в тях суми и се основава на
тяхната недействителност.
В общите условия (ОУ) към двата договора за потребителски кредит
е уредена процедурата по кандидатстване и идентификация на
кандидатстващия, доколкото от ответника се твърди, че договорите са
сключени от разстояние. В раздел ІІІ от ОУ е установено, че
кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до
КРЕДИСИМО по образец лично или чрез партньор, на сайта или на телефона
указан в ОУ, като преди въвеждане на личните си данни кредитополучателят
следва да удостовери, че е уведомен и дава своето съгласие относно
обработката и съхранението на личните си данни, като в случаите на
кандидатстване по телефон съответният служител на КРЕДИСИМО
предоставя информация за всяка една от декларациите и отбелязва съгласието.
След удостоверяване съгласията, кредитополучателят посочва личните си
данни, имейл, телефон за контакт, желаният размер на кредита, срокът
наименованието на кредитния продукт и условията за усвояване, като в случай
че кредитополучателят кандидатства по телефона съответните данни се
съобщават от кредитополучателя на служител на КРЕДИСИМО, който ги
попълва в онлайн формата на заявлението, като кредитополучателят е длъжен
да провери попълнените в заявлението данни и да потвърди верността на
попълненото, както и подаване на заявлението. След това до
кредитополучателя по имейл се изпраща СЕФ, съдържащ преддоговорна
информация, а ОУ и договорът за кредит - чрез платформата на сайта, и в
случай че кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от договора за
кредит, ако кандидатства на сайта удостоверява това с въвеждането на
команда „декларирам че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл
приемам ОУ и договора“, а в случай на кандидатстване по телефона - с
потвърждаване от кредитополучателя на предоставените му по телефона
условия на договора за кредит пред служител на КРЕДИСИМО.
5
Доколкото ищцата е оспорила сключването на двата процесни
договора, ответникът е поискал изслушване на съдебнотехническа експертиза.
Експертът е отговорил на поставените въпроси, като е установил реда на
кандидатстване. Прави впечатление, че при кандидатстване и за двата
договора представени от ответника, в неговата система се съхраняват снимки
на ищцата (селфи), които изглеждат еднакво, по еднакъв начин изглежда и
предоставената снимка на личната карта на ищцата. По делото не са
ангажирани доказателства на кой електронен адрес е запратена
преддоговорната информация, дали това е адресът, посочен в заявката за
кандидатстване, или на друг адрес и по този въпрос ищцата прави възражение
да е получавала такава информация. Прави впечатление от снимките от
системата на ответника, приложени от експерта, че и при двата договора
ищцата е посочила, че кумата по кредита следва да бъде платена от Банка
ДСК.
Ответникът не е ангажирал доказателства под формата на платежно
нареждане, да е превел по банкова сметка на ищцата някоя от сумите по двата
договора за кредит. Ищцата, за да установи плащането на процесната сума, е
представила по делото извлечение от банковата си сметка в Банка ДСК АД за
цялата 2022 г., като сочената от нея като платена в полза на ответника сума в
размер на 648.36 лева на дата 31.01.2022 г. всъщност е преведена от ответника
по нейната сметка, но липсва информация за основанието за плащане и дали
то има някаква връзка с представения по договор за потребителски кредит
№2513053/31.01.2022г. Същото се отнася и до сумата от 304.54 лева,
представляваща плащане от 22.12.2022 г. – получена е от ответника, без данни
за основанието за получаване. Доказатлества за твърденията на ответника, че
на дата 22.12.2022 г. ищцата е платила в негова полза сумата от 304.54 лева по
договор №2513053/31.01.2022г., не са представени в процеса.
Съдът не установява връзка между посочения договор и
извършените плащания, не се установява по несъмнен начин нито
сключването му, нито сумата, която е била предоставена по него на ищцата и
дали тя е достигнала до нея, поради което направеното от ответника
признание за получаване на сума на договорно основание съдът не може да
обсъжда в настоящия случай.
Доказателства ответникът да е предоставил на ищцата сумата по
договор за потребителски кредит №2434262/23.08.2021 г. не са ангажирани в
процеса.
Други доказателства от значение за правилното решаване на правния
спор не са ангажирани.
Съдът е сезиран с осъдителен иск за връщане на дадено при
първоначална липса на основание. Трайната съдебна практика на ВКС приема,
че при иск за основателно обогатяване в първата хипотеза на чл. 55 ал.1 пр. І-о
от ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че е дал, и да докаже твърдението си.
В случай, че ответникът оспори твърдението за първоначална липса на
основание, следва да докаже основанието, на което е получил даденото. В
настоящия случай ответникът въвежда като основание два договора за кредит,
но не установява нито изпълнение на своите задължения по тях, нито по
категоричен начин установява факта, че ищцата ги е сключила.
6
Поради изложеното исковете следва да се уважат до размерите
установени от къса, както следва:
За платено без основание през периода от 06.01.2022 г. до
29.03.2022 г., искът следва да се уважи до размера от 745.20 лева, платени
както следва: на 06.01.2022 г. – 456.80 лева; на 29.03.2022 г. – 288.40 лева, като
за разликата над 745.20 лева до пълния предявен размер от 1393.56 лева,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
За платено без основание през периода от 29.07.2022 г. до
22.12.2022 г., искът следва да се уважи до размера от 2065.15 лева, платени
както следва: на 29.07.2022 г. – 500.00 лева; на 15.08.2022 г. – 500.00 лева; на
22.08.2022 г. – 520.00 лева; на 03.10.2022 г. – 545.15 лева, като за разликата над
2065.15 лева до пълния предявен размер от 2369.69 лева, искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца се дължат направените по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска. Ищцата е реализирала разноски за държавни такси в размер на
151.12 лева (общо по двете дела преди съединяването им) и съразмерно с
уважената част от иска следва да се осъди ответника да й заплати разноски в
размер на 112.85 лева.
Ответникът претендира разноски и такива му се следват на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът е реализирал разноски в размер на 1000 лева за възнаграждение на
вещо лице и съдът определя възнаграждение на юрисконсулт в размер на 150
лева съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски в
размер на 291.19 лева.
При това положение, следва да се осъди ищцата да заплати на
ответника разноски по компенсация в размер на 178.34 лева.
От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.
За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът
съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е
постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение.
Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна
защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на
основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения. В същия смисъл е и определение №
7
2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ВКС, ІV г.о.
Производството е приключило в четири съдебни заседания (и за
двете дела, общо преди и след съединяването им), не се отличава с фактическа
и правна сложност, и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на
броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, и
като отчита положения труд от пълномощника, че на адвокат адв. К. К. следва
да бъде определено възнаграждение в общ размер на 676.00 лева за
предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Е. М. Б. по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, която сума се определя и с оглед продължителността на
производството, и явяването й в съдебно заседание, както и общо 400 лева за
явяването й в съдебни заседания след второто. Общото възнаграждение на
адв. К. се определя в размер на 1076.00 лева. съразмерно с уважената част от
иска й се следва възнаграждение в размер на 803.54 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД, „КРЕДИСИМО“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Триадица“4, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А,
представлявано от управителите Г. К. и С.Я. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН
********** от ***, сумата от сумата от 745.20 лева (седемстотин четиридесет
и пет лева и двадесет стотинки), представляваща дадена без основание сума
през периода от 06.01.2022 г. до 29.03.2022 г., от която: на 06.01.2022 г. –
456.80 лева; на 29.03.2022 г. – 288.40 лева, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска – 23.10.2024 г. до окончателното плащане, като за
разликата над 745.20 лева до пълния предявен размер от 1393.56 лева,
представляваща сума в размер на 648.36 лева от 31.01.2022 г., отхвърля иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД, „КРЕДИСИМО“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Триадица“4, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А,
представлявано от управителите Г. К. и С.Я. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН
********** от ***, сумата от сумата от 2065.15 лева (две хиляди шестдесет и
пет лева и петнадесет стотинки), представляваща дадена без основание сума
през периода от 29.07.2022 г. до 22.12.2022 г., от която: на 29.07.2022 г. –
500.00 лева; на 15.08.2022 г. – 500.00 лева; на 22.08.2022 г. – 520.00 лева; на
03.10.2022 г. – 545.15 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – 23.10.2024 г. до окончателното плащане, като за разликата над
2065.15 лева до пълния предявен размер от 2369.69 лева, представляваща
сума в размер на 304.54 лева от 22.12.2022 г., отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е. М. Б. с ЕГН ********** от *** да заплати на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Триадица“4, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център
„България“, сграда А, представлявано от управителите Г. К. и С.Я. разноски
по компенсация в размер на 178.34 лева (сто седемдесет и осем лева, тридесет
8
и четири стотинки).
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Триадица“4, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А,
представлявано от управителите Г. К. и С.Я. да заплати на адв. К. Й. К. с адрес
на упражняване на дейността – град Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68,
адвокатско възнаграждение за осъществено на Е. М. Б. безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 803.54 лева (осемстотин и три лева,
петдесет и четири стотинки), определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Й.А.
9