Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/………10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева,
като разгледа докладваното от съдията,
т. д. № 1966/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба вх. № 37152/17.12.2018 г. от В.А.Х., ЕГН **********,***, ателие 4
срещу „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, м. „Св. Никола“, № 69, при задължителното участие на Р.Г.С., в
качеството на постоянен Синдик на „Мосстрой - Варна“ АД (н), ЕИК *********, със
служебен адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 125, ет. 1, ап. 1, за
приемане за установено съществуването на неприетото вземане на ищеца срещу
ответника общо в размер 51515.00 лв.,
представляващо дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство на ответника за една съдебна инстанция в производства по чл.
694 ТЗ, от които: - 20717.00 лв.,
възнаграждение по т.д. № 1595/2017 г., по описа на ВОС; - 14768.00 лв., по т.д. № 1596/2017 г., по описа на ВОС; - 6248.00 лв., по т.д. № 1549/2017 г.,
по описа на ВОС; - 9780.00 лв., по
т.д. № 1520/2017 г., по описа на ВОС, на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Ищецът твърди,
че процесното вземане е предявено с молба от 01.10.2018 г. в производството по
несъстоятелност. Това вземане обаче било включено от Синдика в Допълнителен
списък № 3 на неприетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, поради което ищецът
депозирала възражение от 19.10.2018 г. С Определение № 4292/03.12.2018 г.,
съдът по несъстоятелността оставил без уважение депозираното възражение, с
което било отправено искане вземането, предмет на иска да бъде включено в
списъка с приети вземания. По съществото на спора счита, че участието на
длъжника в производствата по предявени искове по реда на чл. 694 ТЗ е негово
законовоустановено право. От друга страна сочи, че адвокатския труд има
възмезден характер, съобразно разпоредбите на ЗАдв. Тълкува разпоредбата на чл.
694, ал. 7 ТЗ и сочи, че след като при отхвърляне на предявения иск държавната
такса е за сметка на ищеца и след като длъжника може да бъде както ищец, така и
ответник, налагали извод, че разноските по тели дела за длъжника, вкл. и адв.
Хонорар следва да бъдат за сметка на масата на несъстоятелността.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Мосстрой - Варна“ АД (н), не депозира писмен отговор.
Задължителната
страна Р.С., в качеството на Синдик, депозира писмено
становище, в което счита предявения иск за неоснователен. Сочи, че липсва
законова норма, която да предвижда, адвокатските възнаграждения договорени от
изпълнителния директор на длъжника след решението по чл. 630 ТЗ да бъдат
платени от масата на несъстоятелността. Сочи, че в производството по чл. 694 ТЗ
длъжникът има самостоятелна легитимация и упражнява процесуалните си права по
свое усмотрение и в свой интерес. Оспорва изложеното тълкуване на разпоредбата
на чл. 694, ал. 7 ТЗ. Счита, че след като органите на длъжника са десезирани и
са с ограничени правомощия, то те не могат да извършват действия задължаващи
масата на несъстоятелността. Сочи, че в случая разноските са извършени и при
изричното противопоставяне на Синдика. Още сочи, че поетите задължения за
заплащане на хонорари са действителни, но не подлежат на покриване от масата,
независимо от резултатите от осъществената защита. Отделно от това отбелязва,
че са уговорени за двама адвокати, а се претендират само от ищцата. Счита, че
да се приеме обратното би означавало да се увредят интересите на останалите
кредитори на несъстоятелността, тъй като единствено по усмотрение на длъжника
биха възниквали задължения с по-преден ред на удовлетворяване.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в
която оспорва изложените от Синдика доводи. По отношение уговарянето на
възнагражденията за двама адвокати, счита за очевидно, че се касаело за активна
солидарност като длъжникът можел да се освободи от задължението си като изпълни
целия дълг на който и да е от кредиторите, при което разпределението между тях
се извършвало в съответствие с вътрешните им отношения.
В допълнително
становище Синдикът поддържа вече изразеното становище за
неоснователност на предявения иск и репликира изложеното в допълнителната
искова молба на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, ответникът и задължителната страна Синдика, не се явяват и не изпращат представители.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеният по делото Договор за правна защита и съдействие, без номер и дата, е че „Мосстрой-Варна“ АД, представлявано от Изп. Директор е възложило на адв. А.Т.Б. и адв. В.Х. изготвянето на отговор на искова молба и процесуално представителство до приключване на делото пред първа инстанция, по т.д. № 1595/2017 г., на ВОС, ТО, при договорено възнаграждение в размер на 20717.50 лв., платими със съгласието на синдика и след разрешение на съда по несъстоятелността по банков път.
Видно от представеният по делото Договор за правна защита и съдействие от 22.06.2018 г., е че „Мосстрой-Варна“ АД, представлявано от Изп. Директор е възложило на адв. А.Т.Б. и адв. В.Х. изготвянето на искова молба по т.д. № 1549/2017 г., на ВОС, ТО, при договорено възнаграждение в размер на 6248.00 лв.
Видно от представеният по делото Договор за правна защита и съдействие, без номер и дата, е че „Мосстрой-Варна“ АД, представлявано от Изп. Директор е възложило на адв. А.Т.Б. и адв. В.Х. изготвянето на отговор на искова молба и процесуално представителство до приключване на делото пред първа инстанция по т.д. № 1596/2017 г., на ВОС, ТО, при договорено възнаграждение в размер на 14768.56 лв., платими със съгласието на синдика и след разрешение на съда по несъстоятелността по банков път.
Видно от представеният по делото
Договор за правна защита и съдействие, от 09.05.2018 г., е че „Мосстрой-Варна“
АД, представлявано от Изп. Директор е възложило на адв. А.Т.Б. и адв. В.Х.
изготвянето на отговор на искова молба и процесуално представителство до
приключване на делото пред първа инстанция по т.д. № 1520/2017 г., на ВОС, ТО,
при договорено възнаграждение в размер на 9780.00 лв.
По делото и с молбата за предявяване на вземане са представени разпечатки от Деловодна система на ВОС, за движението на т.д. № 1595/2017 г., 1596/2017 г., 1520/2017 г., 1549/2017 г., от които се установява, че адв. Х. е изпълнила възложената й работа със съответните договори за правна защита и съдействие.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
С Решение № 409/22.6.2017 г., постановено по т.д. № 1260/2016 г., на ВОС, ТО обявена неплатежоспособността на "МОССТРОЙ-ВАРНА" АД, ЕИК ********* и е открито производство по несъстоятелност на ответника.
С молба вх. № 28058/01.10.2018 г., кредиторът В.Х., ищец в настоящото производство е предявил в хипотезата на чл. 688, ал. 3 ТЗ, вземане общо в размер на 51515.00 лв., представляващо дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на ответника за една съдебна инстанция в производства по чл. 694 ТЗ, от които: - 20717.00 лв., възнаграждение по т.д. № 1595/2017 г., по описа на ВОС; - 14768.00 лв., по т.д. № 1596/2017 г., по описа на ВОС; - 6248.00 лв., по т.д. № 1549/2017 г., по описа на ВОС; - 9780.00 лв., по т.д. № 1520/2017 г., по описа на ВОС.
Видно от Допълнителен списък № 3 на неприетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, под № 1 е отразено неприетото вземане на ищеца общо в размер на 51515.00 лв., така както е предявено. Списъкът е обявен по партидата на длъжника в ТР, на 12.10.2018 г.
С възражение вх. № 30339/19.10.2018 г., по т.д. № 1260/2016 г., на ВОС, ТО, кредиторът е отправил искане вземането му общо в размер на 51515.00 лв., с произход неплатени адвокатски възнаграждения да бъдат включени в Списък с приети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
С Определение № 4292/03.12.2018 г., постановено по т.д. № 1260/2016 г., на ВОС, ТО, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на ищеца срещу включване на вземането, предявено с молба вх. № 28058/01.10.2018 г., в Допълнителен списък на неприети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 6 ТЗ, искът по чл. 694, ал. 1-3 ТЗ се предявява в 14-дневен срок от датата на обявяване в ТР на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. В случая, искът за установяване дължимостта на неприетото вземане е депозиран на 17.12.2018 г., в границите на 14-дни от произнасянето на съда по несъстоятелността по възражението и предвид липсата на постановен акт за одобряване на списък се явява допустим.
По съществото на спора: Искът по чл.
694 ТЗ е специален установителен иск, предоставен в полза на кредиторите и на
длъжника, за защита на правото им да искат включване или изключване на вземане
от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността. Целта да е да бъдат
установени по съдебен ред съществуването или несъществуването на конкретно
задължение на длъжника към конкретен кредитор. Исковото производство по чл. 694 ТЗ, макар и да подлежи на разглеждане от съда по несъстоятелността (разглеждан от друг състав на
съда), представлява
допълнително производство, което има обслужващо предназначение по отношение на
основното, същинско производство по несъстоятелност. Този иск е под режима на
общия исков процес и по отношение на него важат правилата на състезателното
исково производство. В производството по иска по чл. 694 ТЗ (във всички визирани хипотези) съдът следва да провери, както допустимостта – която в случая е
налице, така и съществуването или несъществуването на материалното право, тъй
като от това зависи възможността на кредитора да се ползва от механизма на
универсалното принудително изпълнение. При това положение и тъй като
изпълняемото право не е установено със сила на пресъдено нещо, в производството
по установителния иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
съществуването или несъществуването на материалното право. Предметните предели
на производството по чл. 694 от ТЗ включват и проверка дали заявената претенция
представлява вземане по смисъла, който законодателят е вложил в разпоредбите на
чл. 685, чл. 688 ТЗ.
В случая, конкретния предявен от ищеца иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ и има за предмет установяване съществуването на неприетото вземане на кредитора, след като е направено възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, но същото е било оставено без уважение. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца-кредитор е да докаже твърдението си, че е кредитор на несъстоятелния длъжник, както и че неприетото вземане съществува на посоченото основание и в посочения размер.
Заявената с молбата за предявяване на вземане претенция на ищеца се основава на Договори за правна защита и съдействие и представлява уговорено, но незаплатено от доверителя в полза на довереника адвокатско възнаграждение.
Между страните не се спори по въпроса, че възложената по силата на сключените процесни договори за правна защита и съдействие, работа е била осъществена фактически от ищеца, по всяко една от посочените търговски дела. Не се спори и, че възлагането е осъществено не от Синдика на несъстоятелния длъжник, по съответния ред, а от негов органен представител, както и че възлагането е извършено след откриване на производството по несъстоятелност.
Основните характеристики на договора
за оказване на правна защита и съдействие, включително на процесуално
представителство по дела, дават основание тези договори между адвокат и клиент
да се определят като договор за поръчка, като отношенията между адвокат и
клиент са предмет на специална регламентация по ЗА. Възнаграждението по договор
за адвокатска защита, съдействие и процесуално представителство, сключен с
адвокат, се дължи винаги от доверителя–клиента в полза на упражнилия правната
защита. Процесуалният закон предоставя възможност на доверителя да си
"възстанови" заплатеното адвокатско възнаграждение във визираните в чл. 78 ГПК хипотези – с оглед изхода от гражданския
спор.
Разпоредбата на чл. 635 ТЗ
предвижда, че след откриване на производството по несъстоятелност длъжникът
продължава дейността си под надзора на синдика като нови сделки се сключват
само с предварително съгласие на последния, както и че в производството по
несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и 694 ТЗ,
длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да
извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия,
които не са изрично предоставени на синдика.
Следователно по силата на предходната разпоредба, в производството по предявени искове по чл. 694 ТЗ, каквото е и настоящото, органите на длъжника могат да извършват всички процесуални действия било лично или чрез упълномощено от тях лице, доколкото Синдикът е самостоятелна страна и не може да представлява длъжника. Безспорно преценката за това дали и какви процесуални действия да се извършват, дали лично или чрез упълномощено лице, е на органите на длъжника и също безспорно е, че преценката обхваща и ангажирането на адвокат. След като органите на длъжника могат самостоятелно да извършват преценка за посочените по-горе обстоятелства, то те също самостоятелно могат да договарят и възнаграждение на процесуалния представител, но и дължат неговото заплащане. При тази уредба на правомощията на органите на длъжника, ролята на Синдика в производството по несъстоятелност и спецификата на производствата по чл. 694 ТЗ, се налага извода, че органите на длъжника не могат да създават задължения за масата на несъстоятелността с произход разноски за процесуално представителство.
Възлагане на процесуално представителство от страна на ограните на длъжника, в хипотезата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 694 ТЗ, уговаряне на размер на възнаграждение на процесуалния представител, както и евентуалните вземания на довереника във връзка с това, не дават основание те, вземанията, да бъдат предявявани като такива от длъжника, в производството по несъстоятелност.
Посочените мотиви не биха могли да бъдат разколебани и от наличието на уговорки в някои от процесните договори за начина и условията, при които уговореното възнаграждение ще се дължи.
С оглед на изложеното се налага извода, че вземането на ищеца, представляващо представляващо дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на ответника за една съдебна инстанция в производства по чл. 694 ТЗ, възлизащо общо в размер на 51515.00 лв., не съществува.
Изложеното води до извода, че предявения иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ, в тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащането на дължимата за производството държавна такса, възлизаща на 515.15 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на В.А.Х., ЕГН **********,***,
ателие 4 срещу „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, м. „Св. Никола“, №
69, при задължителното участие на Р.Г.С., в качеството на постоянен Синдик на
„Мосстрой - Варна“ АД (н), ЕИК *********, със служебен адрес гр. София, ул. „Г.
С. Раковски“, № 125, ет. 1, ап. 1, за приемане за установено съществуването на
неприето вземане общо в размер 51515.00 лв., представляващо дължими и
незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на
ответника за една съдебна инстанция в производства по чл. 694 ТЗ, от които:
- 20717.00 лв., възнаграждение по т.д. № 1595/2017 г., по описа на ВОС; -
14768.00 лв., по т.д. № 1596/2017 г., по описа на ВОС; - 6248.00 лв.,
по т.д. № 1549/2017 г., по описа на ВОС; - 9780.00 лв., по т.д. №
1520/2017 г., по описа на ВОС, на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА В.А.Х., ЕГН **********,***, ателие 4, да
заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 515.15
лв. (петстотин и петнадесет лева и 15 ст.), на осн чл. 694, ал. 7 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАпС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: