№ 3053
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100505731 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Предмет на въззивно разглеждане е въззивна жалба на АСП-ДСП
„Младост“ срещу решението по гр.д. № 22907/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 139
състав, с което е отхвърлена молбата по чл.8, т.4 от ЗЗДН за защита от
домашно насилие на детето П. В. Д. срещу въззиваемата В. П. Д.. Подробно в
жалбата са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен
акт. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН.
Въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 22907/2021 г. на СРС, ІІІ
ГО, 139 състав , е подадена и от конституирания като молител по реда на
чл.9, ал.2, вр. с чл.12, ал.2 ЗЗДН П. В. Д., действащ чрез лицето, упражняващо
заместваща грижа по чл.137 СК К. З. С., с която се обжалва като неправилно
решението, постановено по гр.д. № 22907/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав.
Подробно в жалбата са изложени съображения за неправилност на
1
атакувания съдебен акт. Въззивникът моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по
ЗЗДН.
Въззиваемата страна В. П. Д. оспорва въззивните жалби и моли за
оставянето им без уважение. Пълномощника й претендира разноски за
предоставена безплатна адвокатска защита за въззивната инстанция.
Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от
обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.
258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на АСП –ДСП
„Младост“ срещу В. Д. П. за защита на малолетното дете П. В. П. от
домашно психическо и емоционално насилие, което се твърди, че е
извършено на 28.03.2021 г. в с.Кокаляне, Столична община, ул.“*******,
около 18.30 часа, изразяващо се в неправомерен опит на В. Д. П. и тримата й
придружители – С.П.П., С.Г.И. и Г.Р.С. (криминално проявени, представили
се съответно за съдебен изпълнител, адвокат и социален работник) да
прескочат оградата на двора, както и да взломят входната врата с цел да
проникнат в жилището, което детето обитава, заедно с лицето, в чието
семейство е настанено със съдебно решение по чл.28 ЗЗДет, и да го отведат
против волята му и противно на проведената процедура по настаняване на
малолетното дете в семейство на роднини. Твърди се още, че при така
създалата се ситуация възникнал скандал между В. Д. П. и придружителите й
от една страна и живущите на адреса лица – К. З. С., Б.Г.Ч. и З.С.Ч., от друга
страна, по време на който първите четирима отправили многобройни обиди и
заплахи по адрес на вторите трима, като едно от придружаващите В. П. лица
нанесло и телесни повреди на К. З. С., за които последната се снабдила със
СМУ. Детето П. В. П. станал неволен свидетел на случилото се, което
предизвикало у него силно смущение и уплах за живота и здравето му.
Местопроизшествието било посетено от полицейски служители и социални
работници, като пред социален работник И.Георгиев детето заявило, че не
желае да тръгне с майка си и непознатите за него хора, които са я
придружавали.
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за извършено
2
от нея насилие на процесната дата, както спрямо детето, така и спрямо
близките му.
С решение № ІІІ – 139- 20224376/ 20.12.2021 г., постановено по гр.д. №
22907/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е оставил без уважение молбата на
АСП –ДСП „Младост“ срещу В. Д. П. за защита на малолетното дете П. В.
П. от домашно насилие, като неоснователна. Първоинстанционният съд се е
произнесъл с решението си и по отговорността за разноските.
Доводите в жалбите касаят неправилна преценка на събраните
доказателства.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие
за установено следното:
Въззивният съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение
(чл. 272 от ГПК).
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за
липса на установено домашно насилие, упражнено от въззиваемата спрямо
малолетното й дете, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Във въззивната инстанция не са събрани доказателства, които да разрушат
убеждението на настоящия съдебен състав в правилността на атакуваното
решение. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото
доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за
спора факти и е достигнал до правилни изводи относно липсата на домашно
насилие, извършено от въззиваемата спрямо малолетното й дете на
процесната дата - 28.03.2021 г. Районният съд правилно не е кредитирал
показанията на св.Ч. в частта, в която последната заявява, че в началото на
скандала детето П. излязло на двора, но бързо го отпратила, доколкото
показанията на този свидетел в тази им част са изолирани и не кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства, включително с показанията на
останалите свидетели очевидци. Първостепенният съд е изложил мотиви в
3
тази насока, които мотиви се споделят от настоящата инстанция.
Действително от събраните по делото доказателства се установява
противоправно поведение на лицата С.П.П., С.Г.И. и Г.Р.С., изразяващо се в
опит за насилствено проникване в чуждо жилище, отправяне на обиди и
закани към роднини на детето по бащина линия, като едно от тези лица е
упражнило и физическо насилие върху К. С. -лице, в чието семейство е
настанено детето П. В. Д. по реда на чл.28 ЗЗДет (Решение №
20147709/28.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 35538/2020 г. на СРС, 80
състав, не влязло в сила, но подлежащо на незабавно изпълнение на
основание чл.28, ал.4 ЗЗДН), като по време на инцидента, продължил няколко
часа, детето е било в стаята си. По безспорен начин обаче се установява, че
въззиваемата не е участвала в този инцидент, по време на който и до
пристигането на полицейските служители се е намирала в таксиметров
автомобил, паркиран на метри разстояние от къщата, в която е отглеждано
детето й. По делото липсват и доказателства, от които да се направи извод, че
последната е поръчител на извършените от С.П.П., С.Г.И. и Г.Р.С.
неправомерни действия.
Или, по делото не са налице обективни данни за насилнически действия
върху детето от страна на майката, като липсват и данни за насилнически
действия от страна на майката спрямо който и да е от присъствалите на
инцидента роднини по бащина линия на детето, в частност спрямо К. С.,
поради което не може да се приеме, че стресовата реакция и преживяната от
детето емоционална травма от станалия му достояние инцидент между
значимите за него възрастни и трети лица (С.П.П., С.Г.И. и Г.Р.С.), състоял се
на 28.03.2021 г., е в резултат на действия на майката, респ. не се установява
майката В. П. Д. да е извършила спрямо малолетното си дете П. В. Д. акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН на процесната дата.
За яснота на страните следва да се отбележи, че настоящият съдебен
състав не толерира подобно на описаното в молбата на АСП – ДСП
„Младост“ и установено по делото, поведение от страна на родител извън
процесната дата – майката е посещавала учебното заведение на детето в
нарушение на установения ред за срещи по между им, придружавана от
различни лица, като стремеж й да осъществи контакти със сина си по
неадекватен начин е разстройвал, оскърбявал и ядосвал детето. Целените от
4
майката контакти с детето и опитите й да ги осъществи по най-неприемлив и
травмиращ детето начин, макар да не представляват домашно насилие по
смисъла на действащата разпоредба на чл.2 от ЗЗДН, са в разрез с най-
добрия интерес на детето. С оглед добруването на детето майката следва да
осъзнае, че именно нейното поведение отблъсква и отчуждава малолетния от
нея, предизвиква тревожност и несигурност у него. Последната следва да
осъзнае, че за да се възстанови нарушената връзка между нея и сина й
срещите им следва да са мониторирани, като не отхвърля възможността от
подкрепа от специалист (социален работник, психолог, а при необходимост и
от психиатър) за преодоляване на проблемите, възпрепядстващи
практикуването на пълноценно родителстване и развиване на умения за
сензитивност към преживяванията на детето и подобряване на комуникацията
си с него, без да отхвърля съдействието на органите на закрила на детето.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, въззивниците няма право на разноски.
Въпреки изхода на въззивното дело въззивниците не дължат на СГС
държавна такса за въззивните си жалби – търсена е защита от домашно
насилие за навършило 18-годишна възраст лице, поради което държавната
такса за жалбите им трябва да останат в тежест на бюджета на съда (арг. от
чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
При този изход на делото въззивниците АСП-ДСП „Младост“ и П. В.
Д., действащ чрез лицето, упражняващо заместваща грижа по чл.137 СК К. З.
С. дължат разноски за въззивното производство на пълномощника на
въззиваемата страна, предоставил й безплатна адвокатска защита на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на по 200 (2 х 200 = 400) лева. В тази
връзка, следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав споделя
практиката на ВКС, която приема, че въведеното с разпоредбата на чл.11, ал.3
от ЗЗДН изключение не касае разноските направени от другата страна за
осигуряване на защитата си по делото (Определение №264/27.07.2018г.,
постановено по гр.д.№ 1249/2018г., на ВКС, ІV-то ГО).
Така мотивиран, Софийският градски съд
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІІ – 139- 20224376/ 20.12.2021 г.,
постановено по гр.д. № 22907/2021 г., на СРС, ІІІ ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА АСП –ДСП „Младост“ да заплати на адв.С. К. К., ЕГН
**********, от САК , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 200 лева.
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН **********, действащ чрез К. З. С., ЕГН
********** – лице упражняващо заместващата грижа по чл.137 СК, да
заплати на адв.С. К. К., ЕГН **********, от САК , на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, сумата от 200 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6