МОТИВИ към
РЕШЕНИЕ № 180/02.02.2016 год.,
постановено по АНД № 8185/2015г. по описа на ПРС, VІІІ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и
сл. от НПК.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу А.Д.Г., роден на *** ***, ****, български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, работещ, ЕГН **********, тъй като на 29.10.2012 год. в гр. Пловдив, пред служител в
сградата на сектор „ Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив е потвърдил
неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл. 8, ал. 2 , пр. 1
от Закона за българските лични документи, се дава пред орган на властта за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно: че свидетелство
за управление на МПС № *********, издадено на името на А.Д.Г., с ЕГН **********
***, е изгубено - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обв.Г. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаци на инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен
в извършването на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК и освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, чието
размер предоставя на съда.
Обвиняемият А.Д.Г., редовно призован се
явява лично за съдебното заседание, признава се за виновен, като чрез защитника
си адв.Г. моли Съдът да го освободи по
реда на чл.78А от НК от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание Глоба в предвидения от закона минимален размер.
Съдът, след преценка изцяло и поотделно
на събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за
установено следното:
Следствено дело № 158/2015
год. по описа на ОСО при ОП гр. Пловдив е било образувано и водено срещу А.Д.Г..
с ЕГН ********** *** за престъпление по чт. 313. ал. 1 от НК. В хода на
разследване е била установена следната фактическа обстановка: Обвиняемият А.Д.Г.
*** бил правоспособен водач на МПС и се водел на отчет в сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР - Пловдив, като през 2010 г. на обвиняемия било
издадено свидетелство за управление с № *********. През 2012 г. свидетелството
за управление на МПС с № ********* било отнето от обвиняемия от компетентните
органи в Република Италия, поради извършено от него нарушение при управление на
МПС.
Въпреки, че СУМПС с №
********* не било откраднато, нито изгубено, обв. Г.. решил да се снабди с ново
свидетелство за управление на МПС. За целта обвиняемият на 29.10.2012 г.
посетил сградата на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив. В
сектор ..Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив, обвиняемият се явил пред
св. Т.Х. - системен оператор в сектор „Пътна полиция" - Пловдив, за да
подаде документи за издаване на ново СУМПС. За да получи такова, обвиняемият
трябвало да предаде предходното си свидетелство за управление, а именно - СУМПС
с № *********, което му било отнето от компетентните органи в Република Италия,
или ако то /СУМПС/ не се намирало в него. поради някаква причина - изгубване,
кражба, унищожение или повреждане, съгласно чл. 8, ал. 2. пр. 1 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД) да декларира съответното обстоятелство. За
да се снабди с ново свидетелство за управление на МПС, наред с останалите други
изискуеми за това документи, пред св. Х. обвиняемият, въпреки знанието му. че
СУМПС с № ********* му е отнето в Република Италия, потвърдил неистина, а
именно - че същото свидетелство, било изгубено. Това гой сторил като саморъчно
попълнил декларация (по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
лични документи), с която декларирал, че е изгубил свидетелството за управление
на МПС (с № *********) в същата саморъчно декларирал, че свидетелството му за
управление на МПС е изгубено -...изгубих документите си на територията на
Италия - книжката и талоните на автомобила му. Свидетелството за управление е
изгубено", и въпреки изрично посочения текст, че за неверни данни се носи
отговорност по чл. 313 от НК, обвиняемият подписал декларацията.
След представяне на декларацията и останалите
документи, на 01.11.2012 г. обвиняемият получил ново свидетелство за управление
на МПС с № ********* (л.44 от делото).
В края на м. януари 2013 г. в
сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив било получено уведомление
вх. № У-9591/28.01.2013 г. от ГД "НП" при МВР - София, с което се
изпращани по компетентност от материали от Консулска служба на Посолството на
Република България в гр. Рим (Опис № 1 на СУМПС и талони на МПС на български
граждани, отнети от италианската полиция и върнати в Консулска служба -
Италия), заедно е 2 бр. СУМПС. Сред тях било и СУМПС с № *********, издадено на
обв. Г. и отнето за извършено от водача* нарушение в Р Италия.
Видно от приложената по делото справка за съдимост
обв. Г. не е осъждан.
Съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 2 от Закона за българските лични документи - „При изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок
до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството
на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на
Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на
отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република
България в чужбина".
Съдът намира , че вмененото
във вина на Г. деяние е било осъществено от него при наличието на пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено опасни последици.
Горната фактическа обстановка се установява по един
безспорен и категоричен начин от обясненията на обвиняемия/ включетулно и тези
, дадени пред настоящия Съд/, от свидетелските показания, както и от всички
събрани по делото писмени доказателства, а именно показанията на свидетелите Т.Х. (л.39), А.А. (л.38). писмена декларация
(л.41). справки за лице (л.48-51.76,77.103.106), документи и копия от такива
(л.42-44.70-72), справка за съдимост (л.53,75). характеристична справка
(л.110).
Настоящата
инстанция намира, че са налице основанията за освобождаване на обвиняемия А.Д.Г.
от наказателна отговорност с реализирането на административно-наказателна
такава, тъй като за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до 3 години или с глоба от сто до триста лева, Г. не е осъждан за престъпление от общ характер и друг път спрямо него не
е прилагана разпоредбата на чл. 78А от НК.
Предвид това са налице материалноправните предпоставки
за приложението на чл.78А от НК и обвиняемият А.Д.Г., следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба,
чийто размер да бъде ориентиран към минимума, предвиден в закона, а именно – 1
000 лева. Съображенията за това са от една страна ниската степен на обществена
опасност , както на дееца , така и на деянието, пълните и чистосърдечни
самопризнания на обвиняемия и не на последно место добрите му характеристични
данни. Съдът намира , че и най- ниския размер на глоба ще осъществи в своята
пълнота целите както на специалното , така и на генералната превенции.
Предвид
изложените дотук съображения, Съдът постанови и решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Т.М.