№ 236
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Калина В. Станчева
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора Юл. М. Хр.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Частно наказателно дело №
20221100201017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 45, ал. 3, вр. с 44 от Закон за
екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
Образувано е по искане на Софийска градска прокуратура, с което се
моли да се постанови решение за допускане и изпълнение на Европейска
заповед за арест /ЕЗА/, издадена на 22.03.2015 г. от заместник-държавен
прокурор при Държавна прокуратура Милано, Република Италия, във връзка
с влязла в сила на 15.05.2012 г. присъда № 11983-2010, постановена на
09.11.2010 г. от съда в Милано, потвърдена на 30.09.2011 г. от Апелативния
съд в Милано. ЕЗА е издадена с искане за предаване на мароканския
гражданин А.Х. /А.Н./, роден на **** г. в Мароко, с цел изтърпяване на
наложено му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 7 /седем/ години
от компетентния съд в Милано, Република Италия, за извършени от него
престъпления - опит за убийство, тежка телесна повреда, с правна
квалификация чл. 56, чл. 575 от Наказателния кодекс на Република Италия и
чл. 4 от Закон 110-75. С ЕЗА не са представени от страна на издаващия
компетентен италиански орган, както и от българският съд не са изискани,
1
гаранции за исканото лице А.Х. /А.Н./, поради обстоятелството, че същият не
е български гражданин, няма уседналост на територията на Република
България или трайна обвързаност с Република България, както и че за
престъплението, за което е осъден в Република Италия не е предвидено
смъртно наказание и такова не му е било наложено със съдебен акт,
постановен от компетентния съдебен италиански съд, за изпълнението на
който е издадена процесната ЕЗА.
В изпълнение на процедурата по чл. 44, ал. 3 ЗЕЕЗА, СЪДЪТ разясни на
исканото за предаване лице А.Х. /А.Н./ правото му даде съгласие за
предаване на държавата, издаващата Европейската заповед за арест, както и
да направи отказ от прилагане на принципа на особеността по чл.61 ЗЕЕЗА и
последиците от тези действия.
След като съдът разясни на исканото за предаване лице А.Х. /А.Н./
процедурата по чл. 44, ал. 3 ЗЕЕЗА, същото изрази желание незабавно да бъде
предадено на италианските съдебни власти, във връзка с издадената
Европейска заповед за арест.
Исканото за предаване лице А.Х. /А.Н./ заяви, че не се отказва от
принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА.
С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗЕЕЗА, както и с оглед
изразеното в съдебно заседание съгласие и желание от исканото лице А.Х.
/А.Н./, с което декларира, че желае незабавно да бъде предаден на издаващата
страна, съдът му разясни възможността да оттегли даденото съгласие в
тридневен срок, считано от 26.03.2022 г. Даденият тридневен срок на
исканото за предаване лице А.Х. /А.Н./ започва да тече от 26.03.2022 г. и
изтича на 28.03.2022 г. В определения срок исканото за предаване лице А.Х.
/А.Н./, не е заявил и не е декларирал оттегляне на даденото съгласие. Това
обстоятелство и изложеното по-горе мотивира съда в определения от закона
7-дневен срок, визиран в чл. 45, ал. 3 ЗЕЕЗА, да постанови настоящото
решение.
Представителят на СГП моли съда да постанови решение по реда на чл.
45 ЗЕЕЗА след изтичане на 3 дневния срок, с което да уважи изразеното
съгласие на исканото за предаване лице А.Х. /А.Н./, а именно да бъде
незабавно предадено на компетентните съдебни власти на издаващата
държава Република Италия, във връзка с издадената от тях ЕЗА.
2
Процесуалният представител на исканото за предаване лице А.Х. /А.Н./,
адвокат М. поддържа направеното от нейния подзащитен изявление за
незабавно предаване на италианските съдебни власти по издадената ЕЗА.
Съобразявайки данните в приложените към ЕЗА писмени материали,
приети като писмени доказателства по делото, исканията и доводите на
страните направени в хода на съдебното производство по делото, както и въз
основа на закона, настоящият съд намира за установено следното:
Мароканският поданик А.Х. /А.Н./ е роден на **** г. в гр. Рабат,
Кралство Мароко, мароканец, марокански поданик, осъждан в Република
Италия, неженен, с начално образование, в Кралство Мароко работел като
продавач на зеленчуци, с постоянен адрес Кралство Мароко, гр. Рабат, кв.
”Пазар на едро/борса” № 37/4, граждански номер 298/ЗА/1979.
От описанието направено в издадената на 22.03.2015 г. ЕЗА, от
заместник-държавен прокурор при Държавна прокуратура Милано,
Република Италия се установява, че исканото за предаване лице А.Х. /А.Н./ е
било осъдено с влязла в сила на 15.05.2012 г. присъда № 11983-2010,
постановена на 09.11.2010 г. от съда в Милано, потвърдена на 30.09.2011 г. от
Апелативния съд в Милано, за извършено от него деяние на 30.10.2007 г.,
което е квалифицирано като престъпления „опит за убийство, носене оръжие,
нож“, с правна квалификация чл. 56, чл. 575 от Наказателния кодекс на
Република Италия и чл. 4 от Закон 110-75 на Република Италия. На следващо
място, в издадената от компетентния италиански съдебен орган ЕЗА се
посочва, че наказанието, което исканото за предаване лице А.Х. /А.Н./ следва
да изтърпи, е „лишаване от свобода“ в размер на 7 /седем/ години, общо за
двете престъпления.
В рамките на производство по предаване на лице въз основа на издадена
Европейска заповед за арест от държава - член на Европейския съюз,
молената държава не притежава възможност да извършва преценка относно
това, дали са налице доказателства за съпричастност на исканото лице -
марокански гражданин (в конкретния случай) към престъпленията, чието
осъществяване му се вменяват за извършени и за които е осъден, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“. Това е така именно, поради
съществуващото взаимно доверие между страните членки на ЕС и
презумпция за наличие на основателна причина у издаващия орган да издаде
3
Европейска заповед за арест, с която се цели ограничаване правата на
свободно придвижване на едно лице.
В това производство съдебният състав следва да съобрази единствено
налице ли са формалните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 36
ЗЕЕЗА, а именно издадена ли е Европейската заповед за арест в изискуемата
форма и налице ли са основания за отказ от нейното изпълнение по реда на
чл. 39 и чл. 41 ЗЕЕЗА.
При извършената преценка от настоящият съдебен състав бе
установено, че така описаното деяние е квалифицирано като престъпление чл.
56, чл. 575 от Наказателния кодекс на Република Италия и чл. 4 от Закон 110-
75 на Република Италия, отнася се до „опит за убийство и тежка телесна
повреда“, които престъпления се твърди, че са осъществени в съучастие с
друго лице. Според Наказателния кодекс на Република Италия за това
престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода”, поради което в
този смисъл е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА. Наред с това
настоящия състав счита, че деянието, за което е издадена ЕЗА, с посочените в
нея две престъпление, съставляват престъпления и по българския наказателен
закон, каквито са престъпленията по чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК и чл. 128,
ал. 1 НК, за които също се предвижда наказание „лишаване от свобода“. В
конкретния случай изискването за приложимост на двойната наказуемост не е
приложимо, тъй като визираните престъпления посочени в ЕЗА от издаващия
орган попадат под хипотезата на чл. 36, ал. 3, т. 14 ЗЕЕЗА.
Съдът, след като се запозна със съдържанието на процесната ЕЗА
намира, че същата отговаря на изискванията на чл. 37 ЗЕЕЗА, т.к. е издадена в
писмена форма с превод на български език и съдържа данни относно
самоличността на исканото за предаване лице А.Х. /А.Н./ и неговото
гражданство, които данни в случая се установиха и от българския съд при
проверка на самоличността на лицето, или че това лице е търсения
марокански поданик от италианските съдебни власти, който е задържан на
територията на Република България. Налице са и другите реквизити за
валидност на издадената ЕЗА, т.к. по делото се установиха, адреса на
исканото за предаване лице на територията на Кралство Мароко; наличието
на влязла в законна сила присъда, постановена от компетентен съд на
Република Италия; към ЕЗА е приложена заповедта за задържане на исканото
4
за предаване лице А.Х. /А.Н./; посочени са характера и правната
квалификация на престъпленията, за които е осъдено исканото за предаване
лице; описани са обстоятелствата, при които са извършени престъпленията,
както и мястото и степента на участие на исканото за предаване лице в тези
престъпения; посочени са вида и размера на наложеното наказание, във
връзка с влязла в сила присъда постановена от компетентния италиански съд,
съгласно законите на издаващата държава членка.
Наред с това не са налице императивните основания по чл. 39 ЗЕЕЗА,
при които съдът може да откаже да изпълни ЕЗА, т.к. за престъпленията, за
които е издадена ЕЗА, исканото за предаване лице А.Х. /А.Н./ не е
амнистирано в Република България и не попада под нейната юрисдикция;
исканото за предаване лице не е осъдено за същите престъпления от
български съд, в която насока е и приложената за него справка за съдимост,
от която е видно, че не е осъждан в Република България; исканото за
предаване лице е пълнолетно лице, което се установи при проверка на
неговата самоличност.
Не са налице и факултативните основания по смисъла на чл. 40 ЗЕЕЗА,
при които съдът може да откаже изпълнение на ЕЗА. Това е така, защото за
престъпленията, за които е издадена ЕЗА, исканото за предаване лице А.Х.
/А.Н./ не е било привлечено като обвиняем за същите еднакви престъпления
или да е подсъдим в Република България; давностният срок за изпълнение на
наказанията не е изтекъл съгласно българското законодателство и
престъплението не е подсъдно на българския съд; исканото за предаване лице
се иска с цел изтърпяване на наказание, което е наложено в държава членка
на Европейския съюз; исканото лице не живее и не пребивава постоянно на
територията на Република България; престъплението е извършено изцяло на
територията на Република Италия и исканото лице се е явило лично на
съдебния процес пред италианския съд в Милано при разглеждане на делото
и при постановяване на присъдата. Срещу исканото за предаване лице няма
висящо наказателно производство в Република България за престъпление
различно от тези, за които е издадена ЕЗА. При това положение и предвид
липсата на факултативните основания за отказ по чл. 40 ЗЕЕЗА, то и съдът
прецени, че не са налице предпоставки да откаже да допусне и изпълни
издадената от италианските съдебни власти ЕЗА по отношение на исканото за
предаване лице А.Х. /А.Н./.
5
След като в конкретния случай не са налице основанията по чл. 39 и чл.
40 ЗЕЕЗА за отказ от изпълнение на издадената ЕЗА от италианските съдебни
власти, както и че са налице предпоставките по чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА за
незабавно предаване на мароканския поданик А.Х. /А.Н./ на италианските
компетентни съдебни власти, настоящият съдебен състав намира, че следва да
допусне изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 22.03.2015
г., от заместник-държавен прокурор при Държавна прокуратура Милано,
Република Италия, във връзка с влязла в сила на 15.05.2012 г. присъда №
11983-2010, постановена на 09.11.2010 г. от съда в Милано, потвърдена на
30.09.2011 г. от Апелативния съд в Милано.
С оглед изложените факти, съдът намери, че са налице процесуалните и
материалноправни предпоставки за незабавно предаване на исканото лице
А.Х. /А.Н./, във връзка с искането на заместник-държавен прокурор при
Държавна прокуратура Милано, Република Италия, което е материализирано
в допуснатата за изпълнение от българския съд ЕЗА, с цел същото да изтърпи
наложено му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 /седем/ години в
пенитенциарно заведение на територията на Република Италия.
Водим от горното и на основание чл. 45, ал. 3, вр. с чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА
СЪДЪТ
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Европейска заповед за арест издадена
на 22.03.2015 г., от заместник-държавен прокурор д-р Л.Г., при Държавна
прокуратура Милано, Република Италия, във връзка с влязла в сила на
15.05.2012 г. присъда № 11983-2010, постановена на 09.11.2010 г. от съда в
Милано, потвърдена на 30.09.2011 г. от Апелативния съд в Милано и
ПРЕДАВА на компетентните съдебни власти на Република Италия
мароканския поданик А.Х. /А.Н./, 43 години, роден на **** г. в гр. Рабат,
Кралство Мароко, мароканец, марокански поданик, осъждан в Република
Италия, неженен, с начално образование, в Кралство Мароко работел като
продавач на зеленчуци, с постоянен адрес Кралство Мароко, гр. Рабат, , кв.
„Пазар на едро/борса“ № 37/4, граждански номер в Кралство Мароко
298/ЗА/1979, с цел същия да изтърпи в пенитенциарно заведение на
територията на Република Италия наложено му наказание „Лишаване от
6
свобода“ в размер на 7 /седем/ години за извършени от него на 30.10.2007 г.
престъпления по чл. 56, чл. 575 от Наказателния кодекс на Република Италия
и чл. 4 от Закон 110-75 на Република Италия.
На основание чл. 44, ал. 9 ЗЕЕЗА ПОТВЪРЖДАВА взетата по
отношение на мароканския поданик А.Х. /А.Н./ мярка за неотклонение
„Задържане под стража” до фактическото му предаване на компетентните
власти на Република Италия.
Да бъде уведомен издаващия орган - заместник-държавен прокурор д-р
Л.Г., при Държавна прокуратура Милано, Република Италия.
Заверен препис от решението незабавно да бъде изпратено на Върховна
касационна прокуратура за издаване на постановление, с цел изпълнение на
същото.
Заверен препис от решението да бъде изпратен на Министерство на
правосъдието.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7