Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 17.06.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 778/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба от 12.12.2018г. подадена от Л.Б.Т. ***, чрез пълномощник, против „Софийска вода” АД от гр. София. Ищецът твърди, че на 06.02.2013г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е издаден изпълнителен лист в полза на „Софийска вода” АД срещу него. Образувано е изпълнително дело № 20138630400535 по описа на ЧСИ, което е прекратено на 05.10.2017г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – влязло в сила на 31.10.2017г. С оглед на изложените обстоятелства се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че Т. не дължи на „Софийска вода” АД задълженията, установени с влязлата в сила заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист от 06.02.2013г., тъй като същите са погасени по давност. Предявеният отрицателен установителен иск е с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 от ГПК, с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства. Ищецът се позовава на погасителна давност, настъпила след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Посочената разпоредба предвижда защита на длъжника по исков ред чрез оспорване на вземането, предмет на изпълнително производство. С този иск се предоставя възможност на длъжника да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти. Условие за допустимостта му е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая е налице такъв интерес, тъй като изложените обстоятелства, на които се основава искът, имат качеството на новонастъпили такива по смисъла на чл. 439 от ГПК. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. Последното по настоящото дело не е налице. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК  е подаден отговор от ответното акционерно дружество, чрез пълномощник. В него се посочва, че предявеният с исковата молба отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като „Софийска вода” АД няма претенции към ищеца за процесния период и Т. няма задължения към дружеството за периода от време, за който е издаден изпълнителния лист. Евентуално се иска претенцията да се отхвърли като неоснователна.

В открито съдебно заседание, както и в представена писмена защита, пълномощникът на ищеца подробно аргументира тезата си.

По делото са събрани писмени доказателства - изпълнително дело № 20138630400535 по описа на ЧСИ С. Х. и ч.гр.д. № 21752/2012г., III г.о., 80 с-в на Софийски районен съд.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

За вземанията, за които е образувано изпълнителното дело се прилага кратката 3 годишна погасителна давност - Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3 от 2011 г., както и чл. 119 от ЗЗД. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедно производство за вземането не се поражда сила на присъдено нещо и не се променя давностият срок, с изтичането на който то се погасява. 

Когато срещу заповедта по чл. 410 от ГПК не е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, тя влиза в сила и давността върху вземането започва да тече от този момент. С настъпването на това обстоятелство длъжникът губи възможността да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да направи преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

С тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

По настоящото дело заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в сила на 11.01.2013г. Връчена е чрез залепване на уведомление – залепено на 10.12.2012г. – двуседмичният срок е изтекъл на 27.12.2012г., на която дата се счита за връчено, а срокът за подаване на възражение е изтекъл на 10.01.2013г. От 11.01.2013г. започва да тече тригодишният срок.

По образуваното на 28.02.2013г. изпълнително дело последното изпълнително действие е било извършено на 06.01.2015г., когато е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника. След посочената дата не са извършвани изпълнителни действия. Изпълнителното дело е прекратено на 05.10.2017г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – постановлението е влязло в сила на 31.10.2017г. От този момент нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело е постъпила в Районен съд Своге на 12.12.2018г., към която дата 3-годишната погасителна давност е изтекла. Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него допълнителни вземания по изпълнителния лист. По изложените съображения искът следва да бъде уважен, тъй като е изцяло основателен и доказан. Вземанията са се погасили по давност преди подаването на исковата молба в съда, а именно на 07.01.2018г.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски. С отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 325,69 лева. Ответникът дължи заплащане на държавната такса в размер на 54,68 лева, от която ищецът е освободен.

Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, Свогенски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

Признава за установено по отношение на „Софийска вода” АД от гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк № 1, бл. 2А, ЕИК *********, представлявано поотделно от В. Б. Т. и Ф. М. Д., че Л.Б.Т. ***, ЕГН **********, не дължи сумите установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 21752/2012г., III г.о., 80 с-в на Софийски районен съд, по която е издаден изпълнителен лист на 06.02.2013г.. а именно : 1291,22 лева, представляваща незаплатена сума за потребена вода през периода от 30.01.2007г. до 01.08.2012г., заедно със законната лихва за периода от 24.10.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75,82 лева разноски по делото, от които 25,82 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, тъй като посочените вземания са погасени по давност.

Осъжда „Софийска вода” АД от гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк № 1, бл. 2А, ЕИК *********, представлявано поотделно от В. Б. Т. и Ф. М. Д., да заплати на Л.Б.Т. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 325,69 лева - намалени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Осъжда „Софийска вода” АД от гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк № 1, бл. 2А, ЕИК *********, представлявано поотделно от В. Б. Т. и Ф. М. Д., да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге, държавна такса в размер на 54,68 лева.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :