№ 138
гр. Пазарджик, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
в присъствието на прокурора Т. Т. Г.
като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245200600254 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК.
С присъда № 14 от 09.10.2023г. на Районен съд ******* по НОХД № 126/2023г. по
описа на съда е признат подсъдимия Й. В. М., с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на
11.02.2022 г. в гр. ******* се е заканил с убийство на П. Н. К. от гр. *******, с действия,
*********** „**********************“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх у П. Н. К. от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от
НК, поради което на посоченото основание и при условията на чл. 54, ал.1 от НК, е осъден
на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Признат е подсъдимия Й. В. М., с ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 11.02.2022 г. в гр. ******* се е заканил с убийство на К. Г. В. от гр.
*******, с действия - ********* „**************“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх у К. Г. В. от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, във
връзка с ал. 1 от НК, поради което на посоченото основание и при условията на чл. 54, ал.1
от НК е осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.На
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване
от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 23 ал.1 от НК е
определено на подсъдимия Й. В. М., с ЕГН: ********** едно общо най-тежко наказание, а
именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на
1
основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Възложена е
възпитателната работа с условно осъдения на Наблюдателната комисия при Община
*******. Осъден е подсъдимия Й. В. М., с ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ по сметка на
ОДМВР - Пазарджик сумата 2 939,40 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и девет лева и
четиридесет стотинки), представляващи разходи за извършени три комплексни съдебно-
психиатрично-психологични експертизи в досъдебното производство, както и по сметка на
Районен съд - ******* 5,00 лв. (пет лева) държавна такса, само в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на ОД МВР за събиране на присъдените разноски. На
основание чл. 189, ал.3 от НПК е осъден подсъдимият Й. В. М., с ЕГН: ********** да
заплати на П. Н. К., с ЕГН: ********** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 440,00 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева. На
основание чл. 189, ал.3 от НПК е осъден подсъдимият Й. В. М., с ЕГН: ********** да
заплати на К. Г. В., с ЕГН: ********** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 440,00 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подс.Й. В. М. чрез защитника му
адв.З. Д., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност, като се
моли да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Алтернативно се моли съдът да измени присъдата, като намали размера на наложеното
наказание. След изготвянето на мотивите по делото е постъпило Допълнение към въззивната
жалба, в което се излагат съображения за неправилност на присъдата, като се твърди, че
първоинстанционния съд погрешно е изградил мотивите си върху превратно тълкуване на
събраните по делото доказателства. Твърди се, че деянията не са съставомерни по чл.144
ал.3 от НК. Твърди се, че погрешно първоинстанционния съд е отчел само отегчаващи
отговорността обстоятелства. Твърди се, че мотивите на първоинстанционния съд са
непълни, бланкетни и неправилни и са изградени при превратно тълкуване на
доказателствения материал. Моли се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде
оправдан. Алтернативно се моли за намаляване на размера на наказанието.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от частния обвинител П. Н. К. чрез
повереника адв.П. К., в която се излагат съображения за явна несправедливост на
наказанието, като се твърди, че същото е занижено и с него не биха се постигнали целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК. Моли се въззивния съд да увеличи размера на
наказанието, като се определи наказание към средния размер предвиден в закона. След
изготвянето на мотивите към присъдата по делото е постъпило Допълнение към въззивната
жалба от частния обвинител П. Н. К. подадено чрез повереника адв.П. К., в което се излагат
подробни съображения за явна несправедливост на наказанието и се моли да бъде
увеличено, като се определи наказание към средния размер, предвиден в закона.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от частния обвинител К. Г. В. чрез
повереника адв.П. К., в която се излагат съображения за явна несправедливост на
наказанието, като се твърди, че същото е занижено и с него не биха се постигнали целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК. Моли се въззивния съд да увеличи размера на
2
наказанието, като се определи наказание към средния размер предвиден в закона. След
изготвянето на мотивите към присъдата по делото е постъпило Допълнение към въззивната
жалба от частния обвинител К. Г. В. подадено чрез повереника адв.П. К., в което се излагат
подробни съображения за явна несправедливост на наказанието и се моли да бъде
увеличено, като се определи наказание към средния размер, предвиден в закона.
Във въззивните жалби и допълненията към тях няма искания за събиране на нови
доказателства, като въззивният съд също е счел, че не се налага събиране на нови
доказателства.
Прокурора пледира за постановяване на решение, с което обжалваната присъда да
бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Частния обвинител П. К. се явява лично чрез повереника си поддържа въззивната
жалба и оспорва въззивната жалба на подсъдимия.
Частния обвинител С. В. не се явява в съдебно заседание, редовно призован, като
същия е представляван от повереник.
Повереникът на частните обвинители поддържа подадените от тях въззивни жалби и
оспорва жалбата на подсъдимия. Пледира за изменение на присъдата и увеличаване на
наказанието на подсъдимия. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан. Алтернативно моли за
изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание.
Подсъдимия моли да бъде оправдан или да се намали наложеното му наказание.
Окръжен съд Пазарджик, като взе предвид всички събрани по делото доказателства,
доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на
чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивните жалби са неоснователни.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по
делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подс.Й. В. М. на 11.02.2022 г. в
гр. ******* се е заканил с убийство на П. Н. К. от гр. *******, с действия, ***********
„**********************“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх у П. Н.
К. от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, както и
че подс.Й. В. М. на 11.02.2022 г. в гр. ******* се е заканил с убийство на К. Г. В. от гр.
*******, с действия - ********* „**************“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх у К. Г. В. от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, във
връзка с ал. 1 от НК. За да направи тези изводи, първоинстанционният съд обосновано е взел
предвид показанията на пострадалите св.П. К. и св.К. В., както и показанията на св.И.М.,
св.К.Х., св.И.Б., заключенията на съдебно-психологичните експертизи и писмените
доказателства по делото.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
3
През 2020г. св. П. К. се запознала с подс. Й. М. като първоначално били приятели,
впоследствие връзката им станала интимна и продължила до месец януари 2022г.. През този
период двамата се разделяли и събирали и отношенията им били напрегнати. Така през
месец януари 2022г., св.К. уведомила подс.М., че връзката им е приключила. Подс.М. обаче
не можел да приеме това и продължил да я търси по телефона, като св.К. не отговаряла на
повикванията. През месец януари 2022г., подс.М. успял да се срещне няколко пъти със св.К.,
като в един от случаите подсъдимия закарал св.К. в една горичка по пътя за Панагюрски
колони, където й нанесъл удари по тялото и шамари по лицето. За този случай пострадалата
не сезирала полицията. Подс.М. продължил да търси пострадалата и на 30.01.2022 г.,
братовчед на св.К. й се обадил по телефона, като и казал да излезе на улицата. Тя излязла и
установила, че братовчед й е заедно с подс.М., който издърпал св.К. настрани, след което и
казал, че иска да отидат някъде, за да й каже важно. Св.К. не се съгласила и не се качила в
колата. Подс.М. държал една бутилка с вода и полял лицето на св.К., като й казал да не се
притеснява, и че това е само вода, но ако не тръгне с него или той или родителите й ще
заровят св.К. в гроб. Св.К. му казала, че няма да тръгне с него и се прибрала.
На 11.02.2022г., около 15,30 часа, св.К. тръгнала да пазарува заедно със св.К. В., който
бил семеен приятел. Двамата се движели в гр.******* с лек автомобил „*****“, управляван
от св.В., като св.К. се намирала да седалката до шофьора, когато били забелязани от подс.Й.
М., който се движел с неговия автомобил „************“ и се приближил към автомобила
им.Подсъдимия започнал да свирил с клаксона и искал да ги изпревари и спре. На улица
„****************“, св.К. и св.В. минали през бензиностанцията и при старата пожарна и
спрели, защото пред тях имало спрял камион. Подс.М. спрял автомобила си зад тях и
отишъл до техния автомобил, отворил вратата на св.К. и започнал да я дърпа за косата и за
ръцете. Същевременно подс.М. попитал св.К. какво прави със св. В., като й наредил да слиза
от колата и да тръгне с него. Св.К. отговорила, че няма да слезе от автомобила. Тогава
подс.М. започнал да заплашва св.К., казал й, че ще я съсипе, ще я довърши, като не
преставал да я дърпа за косата и за ръцете. Св.К. В. направил опит да помогне на св.К., като
се опитвал да махне ръцете на подс.М. от нея. В един момент, подс.М. казал на К., че ще я
убие. След това нанесъл му удар с ръка в тила на св.К. В. и му казал, че ще го убие с
тръбата, като имал предвид желязна тръба, която държал в колата си и св.К. била знаела за
нея. Подс.М. тръгнал към неговата кола, за да вземе тръбата. Св.К. и св.В. се уплашили от
думите и действията на подс.М.. В този момент товарния автомобил, който препречвал пътя
на автомобила на св.К. и св.В. се преместил и те потеглили веднага, като били последвани от
подс.М. с неговия автомобил. Св.К. и св.В. се отправили към РУ – ******* и спрели пред
сградата му. Подс.М., като видял това се отдалечил с автомобила си. Тъй като св.К. и св.В.
били уплашени от случилото се и изпитвали страх подс.М. да не осъществи заканите си
двамата отишли в РУ на МВР ******* и св.К. подала жалба срещу М. за извършеното от
него. Срещу подс.М. било образувано наказателно производство.
По делото е прието заключението на комплексна съдебно- психологична и
психиатрична експертиза, от което се установява, че св.П. К. е изпитала основателен страх за
4
живота си, тя е възприемала действията и думите на подс.М., като заплаха от смъртна
опасност, което е довело до временно неразположение и промяна на ежедневното и
емоционално функциониране.
По делото е прието заключението на комплексна съдебно- психологична и
психиатрична експертиза, от което се установява, че св.К. В. е изпитал основателен страх за
живота си той е възприемал действията и думите на подс.М., като заплаха от смъртна
опасност, което е довело до временно неразположение и промяна на ежедневното му
емоционално функциониране.
По делото е прието заключението на съдебно-психологична и психиатрична
експертиза, от което е видно, че подс.Й. М. страда от личностово разстройство, емоционално
нестабилен тип - Г60.3. Психичното му съС.ие не го възпрепятства да участва в
наказателното производство. Психичното съС.ие на подс.М., му позволява да дава
достоверни обяснения за факти и обстоятелства от значението по делото, като се вземе
предвид склонността му да преиначава факти и обстоятелства. Липсват клиничнозначими
когнитивни дефицити. Интелекта отговаря на възрастта и социалния опит - широка норма.
Емоционално и волево – неустойчив.
Видно от справката на подс.Й. М. е че същия е реабилитиран т.е неосъждан. Според
характеристичната му справка изготвена от Мл.ПИ Т.В. подс.М. има негативни
характеристични данни.
Горната фактическа обстановка въззивният съд възприе възоснова на частично
обясненията на подс.Й. М., в частта, в която същия не отрича, че на процесната дата се е
срещнал с пострадалите, показанията на св.П. К., показанията на св.К. В., показанията на
св.И.М., показанията на св.К.Х., показанията на св.И.Б., заключенията на съдебно-
психологичните и психиатрични експертизи и писмените доказателства по делото. Съдът
кредитира частично обясненията на подс.М. в частта, в която не отрича, че на процесната
дата е осъществил контакт с пострадалите, като е отишъл до техния автомобил и е
разговарял с тях. Съдът не дава вяра на обясненията на подс.М. в частта, в която твърди, че
не е отправял закани с убийство към пострадалите на процесната дата, тъй като тези негови
обяснения са повлияни от защитната му позиция по делото и желанието да се оневини от
една страна, а от друга страна се опровергават от показанията на св.П. К., св.К. В., св.И.М.,
св.К.Х. и св.И.Б., както и от заключението на съдебно-психиатричните и психологични
експертизи. Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия, че не е отправял закани
на процесната дата освен, че се опровергават от посочените по горе доказателства се явяват
нелогични с оглед на предходното му поведение по отношение на пострадалата. Те биха
били резонни, ако това деяние е било инцидентно, но от данните по делото се установява, че
е имало няколко предшестващи случаи на упражнено физическо и психическо насилие от
подсъдимия по отношение на св.К. така, че житейски нелогични се явяват твърденията на
подсъдимия, че само е отворил вратата на автомобила и не е извършил и казал процесните
действия и думи по отношение на пострадалите. Съдът кредитира показанията на св.П. К. и
св.К. В., тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с
5
показанията на св.И.М., св.К.Х. и св.И.Б.. Вярно, е че техните показания са повлияни от
позицията им на пострадали по делото, но следва да се отбележи, че същите не са
изолирани, а се подкрепят от показанията на посочените по горе свидетели, заключенията на
експертизите и писмените доказателства по делото. Тук е мястото да се посочи, че няма
никаква друга причина пострадалите да уличават подс.М. освен неговото поведение описано
в обвинителния акт. Ето защо съдът счита, че по делото е доказано по несъмнен начин
извършването на деянието от подсъдимия и доводите на защитата и подсъдимия в обратния
смисъл се явяват необосновани.
При тези данни от правна страна въззивния съд намира, че правилно е определена
правната квалификация на първото деяние от първоинстанционния съд, като подс.Й. М. е
признат за виновен в това, че на 11.02.2022 г. в гр. ******* се е заканил с убийство на П. Н.
К. от гр. *******, с действия, *********** „**********************“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх у П. Н. К. от осъществяването му - престъпление по чл.
144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК. Правилно е определена правната квалификация и по
второто деяние, като подс.Й. М. е признат за виновен в това, че на 11.02.2022 г. в гр. *******
се е заканил с убийство на К. Г. В. от гр. *******, с действия - ********* „**************“
и това заканване би могло да възбуди основателен страх у К. Г. В. от осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК.
Правната квалификация и на двете деяния по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК е
правилно определена от Районния съд, тъй като са налице обективните и субективните
признаци на това престъпление. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на
защитата, че поведението на подсъдимия не осъществява състава на престъплението по
чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК, тъй като от данните по делото се установява противното.
Неоснователни са доводите на защитата, че е допуснато съществено процесуално нарушение
от първоинстанционния съд, поради непълноти в мотивите на присъдата, това възражение е
неоснователно, тъй като при извършената проверка на обжалвания съдебен акт въззивния
съд счита, че първоинстанционния съд е изложил фактически и правни съображения за
решението си досежно авторството на деянието, неговото извършване и наказателната
отговорност на подсъдимия.
Относно наложеното наказание
Първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание по реда на чл.54
ал.1 от НК една година лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията по чл.144 ал.3
от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание една година
лишаване от свобода и на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три години. Въззивния съд намира, че правилно
наказанието е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като
определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние.
В тази връзка неоснователни се явяват доводите както на защитата и подсъдимия за
намаляване на наказанието, така и на частните обвинители и техния повереник за
увеличаване на наказанието лишаване от свобода. Въззивния съд счита, че така както е
6
определено наказанието би постигнало целите на наказанието по чл.36 ал.1 от НК, поради
което не е необходимо същото да бъде променяно. Въззивния съд намира, че определеното
наказание ще има възпиращ ефект върху подсъдимия да преустанови действията си по
отношение на пострадалите, а също така ще въздейства възпитателно и предупредително по
отношение на останалите членове на общество т.е определеното наказание би постигнало
целите на индивидуалната и генералната превенция на наказанието.
По отношение на доводите на страните изложени във въззивните жалби и
доразвити в съдебно заседание съдът намира следното :
Относно доводите на подс.Й. М. чрез защитника му адв.З. Д. за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата и алтернативно за намаляване на наказанието съдът
счита, че същите са неоснователни, тъй като въззивния съд счита, че присъдата е правилна
и законосъобразна. Относно Допълнението към въззивната жалба, в което се излагат
съображения за неправилност на присъдата, като се твърди, че първоинстанционния съд
погрешно е изградил мотивите си върху превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства и твърдението, че деянията не са съставомерни по чл.144 ал.3 от НК. Както и
относно твърдението, че погрешно първоинстанционния съд е отчел само отегчаващи
отговорността обстоятелства и твърдението, че мотивите на първоинстанционния съд са
непълни, бланкетни и неправилни и са изградени при превратно тълкуване на
доказателствения материал въззивния съд счита, че тези твърдения и доводи за
неоснователни, тъй като първоинстанционния съд правилно е определил правната
квалификация на деянието по чл.144 ал.3 от НК, доколкото деянието на подсъдимия
осъществява признаците на състава на това престъпление. Правилно са били оценени
събраните по делото доказателства, като от мотивите не може да се направи извод за
превратно тълкуване на някой от тях. Неоснователно е и възражението, че
първоинстанционния съд е отчел само отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като
видно от данните по делото, е че наложеното наказание е определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Неоснователно е възражението, че мотивите на
първоинстанционния съд са непълни, бланкетни и неправилни, тъй като въззивния съд
намира, че мотивите към присъдата съдържат фактически и правни съображения относно
извършването на деянието, неговото авторство и наказателната отговорност на подсъдимия.
Единствено следва да се отбележи, че неправилно в мотивите си първоинстанционния съд е
отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на
подсъдимия, тъй като към момента на извършване на деянието подс.М. е неосъждан. В тази
връзка също неправилно е било отчетено от Районния съд, че в случая няма смекчаващи
отговорността обстоятелства, тъй като чистото съдебно минало на подсъдимия към момента
на извършване на деянието е смекчаващо отговорността обстоятелство. Независимо от тези
недостатъци на мотивите към присъдата въззивния съд приема, че вида и размера на
наказанието са правилно определени от първоинстанционния съд. Ето защо в случая няма
основания за отмяна присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването
му, както и няма основания за намаляване на наказанието.
7
Относно доводите изложени във въззивните жалби на частните обвинители П. К. и К.
В. чрез повереника им адв.П. К., в които се излагат съображения за явна несправедливост на
наказанието, като се твърди, че същото е занижено и с него не биха се постигнали целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК, както и доводите изложени в Допълнението към
въззивнатите жалби на частния обвинител П. К. и К. В. подадено чрез повереника им адв.П.
К., в което се излагат съображения за явна несправедливост на наказанието и се моли да
бъде увеличено, като се определи наказание към средния размер, предвиден в закона
въззивния съд счита, че същите са неоснователни, тъй като първоинстанционния съд
правилно е определил вида и размера на наказанието на подсъдимия и за постигане целите
на наказанието не се налага неговото завишаване. Въззвния съд намира, че наказанието е
справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние, като същото би постигнало
целите както индивидуалната, така и на генералната превенция на наказанието. Ето защо
въззивния съд счете, че няма основания за изменение на присъдата и увеличаване на
определеното наказание на подсъдимия.
Правилно с оглед изхода на делото са били присъдени в тежест на подс.Й. М.
разноските по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални
нарушения, които да са били допуснати от първоинстанционния съд при разглеждането и
решаването на делото, и които да налагат отмяна на присъдата само на това основание.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, обосновава и законосъобразна, поради което следва да
бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия, както и жалбите на частните обвинителни
следва да се оставят без уважение.
С оглед изхода на делото в тежест на подс.Й. В. М. следва да се присъдят разноските
по делото пред въззивната инстанция, а именно следва да заплати на частния обвинител П.
Н. К. сумата в размер на 720 /седем стотин и двадесет лева /, както и да заплати на частния
обвинител К. Г. В. сумата в размер на 720 /седем стотин и двадесет лева /, представляващи
възнаграждение на адвокат – повереник пред въззивната инстанция.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14 от 09.10.2023г. на Районен съд ******* по НОХД №
126/2023г. по описа на съда .
ОСЪЖДА подс.Й. В. М., ЕГН: ********** да заплати на частния обвинител П. Н. К.,
ЕГН: ********** сумата в размер на 720 /седемстотин и двадесет лева /, представляваща
възнаграждение на адвокат – повереник пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА подс.Й. В. М., ЕГН: ********** да заплати на частния обвинител К. Г. В.,
ЕГН: ********** сумата в размер на 720 /седемстотин и двадесет лева /, представляваща
8
възнаграждение на адвокат – повереник пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9