Протокол по дело №592/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 962
Дата: 24 октомври 2023 г. (в сила от 24 октомври 2023 г.)
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20233100600592
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 962
гр. Варна, 19.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. А.
Членове:Деян Ив. Денев

П. Митев
при участието на секретаря Теодора Св. И.а
и прокурора Г. Н. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. А. Въззивно
административно наказателно дело № 20233100600592 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят А. И. Г., редовно призован, явява се лично и с адв. Б.
Ж., редовно упълномощен от преди.
Вещото лице А. Х. В., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице П. Я. Т., редовно призован, явява се лично

Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността и изслушване на
вещите лица.
Вещото лице А. Х. В. - със снета по делото самоличност.
Вещото лице П. Я. Т. – на 46 години, женен, неосъждан, български
гражданин, с висше образование, без родство със страните, предупреден за
1
отговорността по чл.291 НК, обещава да даде добросъвестно заключение.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на
съдебно-трасологическа и автотехническа експертиза № 361/01.09.2023 г.
Вещото лице В.: Поддържам даденото заключение.
Вещото лице Т.: Поддържам даденото заключение. Представени са за
изследване трасологични следи, отслоени, които са установени след
възникнало ПТП в гр. Аксаково, на кръстовището, образувано от ул. „Г.
Петлешев“ и ул. „Ивайло“. Следите, които са установени спрямо постоянната
линия на ориентира, водещи към центъра на гр. Аксаково, е възможно да са
оставени от л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № В2057КХ. Довод за това изтъквам
съвпадението на колея на автомобила. Изчислен е колея на л.а. „Шкода“ е
1,44 метра, а колея на л.а. „Фабия“, по данни на производителя е 1,43 метра и
половина, т.е. разликата е половин см. Това е в началната част на следите. За
крайната част на следите съм се обосновал, че най-вероятно се касае за
грешка при измерването при извършване на огледа, т.к. следите навлизат в
зоната на кръстовище. Аз не съм ходил на място, запознат съм от протокола
за оглед и от снимковия материал, който е направил колегата при
извършването на огледа. По снимките установих, че следите навлизат в
зоната на кръстовище, бордюрът свършва преди средата на кръстовище и се
отклонява вдясно, завива. Т.е., когато са правили измерванията, е направена
някаква неточност при мисленото продължаване линията на бордюра, която
са взели за база при измерванията. Не съм присъствал на огледа. Това е моето
предположение за разликата в ширината, която е измерена.
Другото е, че при преминаване на автомобилна гума през
хоризонталната пътна маркировка съвпадението в канали и полета на
автомобилната гума, отразено на пътната маркировка. Това е установено по
фотоснимки. Използвал съм снимковия материал, изготвен при извършването
на огледа. По общи признаци считам, че следите съответстват по ширина на
следата, непрекъснатост, по непресичане с други следи, цяла и непрекъсната
е следата.
Констатирали сме и още едни следи, започващи от ул. „Ивайло“,
преминаващи през стоп-линията и достигат до зоната на съприкосновение на
автомобилите, мазно петно на асфалт. Следите са с характерен вид на следи
от рязко потегляне на автомобилни гуми с превъртане. Достигат до зоната на
кръстовище, като се установява трасологична следа – отслоение, оставено от
2
твърд предмет, която най-вероятно е от джантата на автомобила, видно от
фотоснимките на огледа, т.к. гумата е излязла от джантата.
Следите, които смятам, че са от л.а. „Шкода“ се отклоняват вляво,
видно и от снимките във фотоалбума. Вижда се, че са плавно извиващи се
наляво. Т.е. докато е спирал се е движил наляво, като е преминал през
разделителната линия между двете платна. Не е навлязъл в насрещната, т.к.
там са три платна. Т.е. напуска своята лента, преминава през средната лента и
се спират в зоната на кръстовището, където е образувано мазното петно.
Вещото лице В.: Извършил съм изчисления отново за скоростта на л.а.
„Шкода“ и л.а. „Фолксваген Поло“. Ако взема за л.а. „Шкода“, вместо
остатъчната скорост, само размера на следите от спирачния път, то няма да
отчетем кинетичната енергия, загубена в момента на удара, която преминава
в деформации по лекия автомобил. Тази енергия е въпрос на физичен закон в
конкретния случай, но нямаме точност на пластичните увреждания и
дълбочината на деформациите, за да може да го изчислим. Поради това
съпоставям степента на увреждане, съгласно снимковия материал при огледа
с такива, получени при краш-тестове на автомобили, където при идентични
условия анализираме степента на увреждания. Тук изводът е комбинация от
спирачни следи плюс увреждания. Ако правим съпоставка между „Делта-ве“-
метода, който е за запазване на кинетичната енергия за уврежданията, за мен
съпоставянето между краш-тестовете е по-надеждно и по-точно, т.к.
коефициентите, които се ползват при „Делта-ве“-метода за пластични
деформации датират от 80-те години и са приложими най-вече за
автомобили, които са произвеждани тогава. Там коефициентите са нисък,
среден и висок клас, но не може да съпоставим деформациите на един
автомобил, произведен през 1980 г. с такива по автомобил, произведен през
2020 г.
Времето за реакция 0,6-0,8 секунди се приема, когато водачът има
готовност и очаква възникването на опасност. Поради това използваме това
време, т.к. автомобилът преминава през кръстовище, което по принцип си е
натоварено. Съответно няма как да изчисля и да установя точното състояние
на водача към момента на произшествието, което да каже времето за реакция.
Коефициент 1,0 сек ползвам при изчисляването на опасната зона. 1,05 сек е
за л.а. „Шкода“, защото когато върнем от момента на удара времето, в което
л.а. „Фолксваген Поло“ е започнал движението си и е навлязъл в
3
кръстовището, това е 3,23 сек преди това. Времето на шкодата за намаляване
на скоростта, т.е. за оставянето на спирачните следи е 2,18 сек, и разликата от
тези времена е точно 1,05 секунди, което е движението на шкодата преди да
започне да оставя спирачните следи. Това време отговаря на времето за
реакция 0,6-0,8 сек.
Следите се отклоняват вляво, защото пътят е с лек попътен десен завой
в кръстовището по посока движението на шкодата и при натискане на
спирачките, съответно липса на система против блокиране, автомобилът се
опитва да запази правата си посока на движение. Реално той продължава
направо движението си при блокирани колела, съответно става неуправляем.
При завъртане на волана би трябвало в края следите да се изкривят повече и
при странично приплъзване. А каналите са запазени, което ме насочва на
това, че колелото е било насочено направо. В края даже коментирахме, че
може вече при самия удар да се измества наляво, като може да мърда и
ширината между следите.
Ако скоростта е била 50 км/ч стремежът на автомобила да си запази
посоката на движение щеше да бъде същият. Въпросът е, че ще има по-малко
отклонение. Но пак при блокирани колела ще се опитва да се отклони
наляво. Не мога да кажа колко наляво. Направил съм изчисление с колко ще
се забави.
Разглеждал съм варианта при плавно потегляне, съгласно
свидетелските показания на водача на л.а. „Фолксваген Поло“. За достоверно
приемам рязкото потегляне, т.к. има и следи и достигат до мястото на удара и
се засичат с другите следи.
Опасната зона на л.а. „Шкода Фабия“ при движение с 50 км/ч е 32,81
метра. Разстоянието, на което се е намирала шкодата от мястото на удара при
потегляне на фолксвагена с рязко потегляне е 30 метра. Съответно отново
фолксвагена влиза в опасната зона на шкодата. При движение на шкодата с
50 км/ч той ще се забави с 2,95 секунди, което би дало време на фолксвагена
да измине допълнително 2,87 метра и да освободи лентата за движение на
шкодата. При движение с 50 км/ч шкодата и намирайки се на 32,81 м и ако
имаме 1 метър дистанция на безопасност, съответно на 33,81 м, при
своевременна реакция ще има време да спре. В конкретния случай със
следите приемам, че не е забавена реакцията на шофьора. Ако се е движил с
тази скорост водачът на фолксвагенът би съумяла да напусне лентата на
4
шкодата. За времето, за което фолксвагенът ще измине 2,87 м и ще е на
мястото на удара, шкодата със скорост от 50 км/ч ще е на 8,06 м от мястото
на удара. Ако шкодата се движи с 50 км/ч, не предприема спиране,
продължава да се движи и когато флксвагенът е на мястото на удара шкодата
ще е на 8 м преди него. Тук изчисленията са, при положение че шкодата
продължава движението си с 50 км/ч, не предприема спиране. Когато
фолксвагенът е на мястото на удара шкодата е на 8 метра преди него. В това
изчисление не е включено аварийното спиране на шкодата. Опасността е
била на 30 м преди него, когато е потеглил рязко фолксвагенът. А при плавно
потегляне на фолксвагена - 48,86 м.
Когато фолксвагенът се е появил шкодата е била на 30 м от мястото на
удара. При това положение и скорост от 50 км/ч на шкодата, продължавайки
да се движи, вместо да предприеме спиране, тогава биха се разминали двете
превозни средства. Но тогава фолксвагенът ще измине 2,87 метра
допълнително, докато шкодата достигне това място.
За да измине 30 метра на шкодата трябват 4,39 секунди. А за това
време фолксвагенът ще измине 12,80 метра.
Отговорът на въпроса в т.7 от експертизата е при плавно ускорение на
фолксвагена.
На въпроси на адв. Ж.:
Вещото лице Т.: В началото на следата между колеите на следата 1,57
м на лист 2 от експертизата махаме измерената ширина на следите 13 см,
защото се измерва външния габарит на следите. Не съм присъствал на огледа,
но говоря принципно, защото така се измерва.
Махам единия колей, защото се изваждат двете половини на ширината
на следата, за да се получат центровете на следите. Размерът трябва да е взет
по външния размер на следите, друг вариант няма. Мери се от линията, която
се взема за база – страничния ръб на бордюра и се мери до външни ръбове.
След това се махат две половинки и за това вадим 0,13 м.
В зоната на сблъсъка разстоянието между следите го приемам 1,36 м,
заради отклонението и неточността при извършването на измерването,
спрямо линията на бордюра. В експертизата това съм го описал, че смятам, че
има отклонение при продължение мислената линия на бордюра. Всъщност не
знам от какво се е получила тази разлика. При това разстояние, което е
измерено в единия край имаме видим бордюр, до който се поставя
5
измервателния уред. След това краят на следите вече са в зоната на
кръстовището, там няма бордюр, съответно се пуска мислена линия и се мери
от нея.
На въпроси на адв. Ж.:
Вещото лице В.: При изчисленията си съм взел предвид свидетелските
показания. Трябва да се извършат изчисления, за да кажа дали е достоверно
казаното от свидетелят Иван Ж.. Не съм правил такова изследване. Същото
Ваши и за показанията на свидетеля Ст. П. Б.
Разстоянието, на което се е намирала шкодата го изчислявам от
мястото на удара назад, спрямо следите и времето. Т.е. работя с данни, които
са фиксирани от обективни находки на пътя. Според мен свидетелските
показания противоречат на моите изчисления и на намереното при огледа.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.

СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по
делото така прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на съдебно-трасологическа и
автотехническа експертиза № 361/01.09.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице А. Х. В. за изготвяне и
изслушване в днешното съдебно заседание в размер на 900,00 лева, както и
132,05 лева, представляващи разноски за изготвяне по сметка на ОД на МВР
– Варна, платими от бюджета на съда. (издадени 2 броя РКО)
Прокурорът: Нямам доказателствени искания. Моля, да се приключи
съдебното следствие.
Адв. Ж.: Да се приключи съдебното следствие, нямам доказателствени
искания.

СЪДЪТ, обявява съдебното следствие за приключено и дава ход на
делото
ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: Моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния
съд. Считам, че в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивната
инстанция се събраха допълнителни доказателства, в частност заключението
по назначената съдебна автотехническа експертиза, което в голяма степен
6
доказаност се обосновават правните изводи на първоинстанционния съд. С
оглед на това моля да решите делото в този смисъл.
Адв. Ж.: Моля да отмените решението на първоинстанционния съд и да
оправдаете моя подзащитен, т.к. считам, че деянието, за което му е
повдигнато обвинение и за което е произнесено решението на
първоинстанционния съд не е осъществено от доверителя ми при форма на
вината непредпазливост.
На първо място оспорвам заключението на назначената експертиза и
считам същото за необосновано, поради една единствена причина –
експертизата взема за основание и база на изчисленията си извършения оглед
на местопроизшествието. Разпитаните поемни лица в първоинстанционния
съд категорично заявиха, че първо са подписали протокола за оглед без да го
четат. На второ място, особено едното поемно лице, категорично заяви, че не
е участвал в огледа на местопроизшествието, наблюдавал е
местопроизшествието и дори пред съда заяви: „Учудвам се защо съм тук.“.
Експертизата, стъпвайки на този порочен оглед на местопроизшествието,
като искам да обърна внимание, че дори скицата не е подписана,
елиминираме фактът, че не е мащабна, драсканица, на която няма
наименование, неподписана от извършващия огледа разследващ полицай.
Ами тя губи доказателствената си стойност. Считам, че огледният протокол и
скицата са негодно доказателствено средство, не са събрани по изискуемия
от НПК начин и експертизата, стъпвайки на база единствено на тези
доказателствени средства, изчислява скорост, отстояние и възможността моят
доверител да предотврати настъпилото ПТП.
Моля да кредитирате събраните гласни доказателства, т.к. те са
единствените годни доказателства. А именно това са показанията на
свидетелите Иван Ж. Н., Ст. П. Б. обясненията на моя подзащитен. Те са
еднопосочни по отношение на основни факти, които следва да обсъдим, а
именно, че л.а. „Фолксваген Поло“ е отнел предимството на движещия се по
главен път л.а. „Шкода“ и отстоянето между двата автомобила е било не
повече от 15-20 метра. При движение със скорост, както същите двама
свидетели сочат, освен моя доверител, 40-50 км/ч, вещите лица отговориха,
че при тази скорост до 50 км/ч опасната зона е 32,80 м и аз считам, че моят
подзащитен е бил в обективна невъзможност да предотврати настъпилото
ПТП, т.к. отнелият му предимство л.а. „Фолксваген Поло“ е попадал в
7
неговата опасна зона. Моля в този смисъл за Вашето решение.
Жалбоподателят Г. : Аз не се чувствам виновен. Карах нормално,
направих каквото можах. Тя в последния момент тръгна, ударих я, нямаше
как да я защитя. Доста години управлявам автомобил.

СЪДЪТ дава на жалбоподателя
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Жалбоподателят Г.: Моля да бъда оправдан.

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание постанови присъда, която
председателят на състава обяви публично.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8