№ 1265
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110150533 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„с**********” АД против И. Е. А. ЕГН: ********** искове за установяване
по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на парични задължения, за
които по ч.гр.д.№ 34564/2021 г. на СРС в полза на ищеца и против
ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД във връзка с Наредба №
4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи в размер на: 2
601,97 лв., претендирани като неизплатена сума за потребена вода в периода
от 06.03.2012г. до 05.03.2021 г. ведно със законна лихва от 17.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 940,44 лв. за забава в
периода от 06.04.2012г. до 05.03.2021 г. Твърди се водоснабдяване на имот,
находящ се на посочен адрес и с клиентски № **********.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които
и за погасяване по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Възражението за погасяване по давност е частично основателно – за
задълженията, възникнали и изискуеми към дата 17.06.2018 г. Конкретно
изчисление на погасената по давност част обаче е безпредметно, тъй като
1
исковете се явяват изцяло неоснователни поради това, че ищецът не твърди и
не представя доказателства за извършено редовно, в съответствие с
нормативните изисквания, отчитане.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от наредбата, у слугите В и К се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите
в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им
водомери по реда наредбата, като в разпределението се включват всички
разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната
водопроводна инсталация. Съгласно чл. 30, ал. 4, отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Искането на ищеца за назначаване на експертиза е оставено без
уважение поради липса на необходимост, тъй като поставените задачи
(доставяни ли са ВиК услуги, какво количество е доставяно; каква е
стойността на доставените услуги) не включват такива, въз основа на които
съдът да прецени дали осчетоводените като доставени услуги са определени
в съответствие с нормативните правила – например задачи, чрез които да се
установи как са били определени доставяните количества (въз основа на
отчитане на показания на водомера в имота или служебно начисляване само в
предвидените за това хипотези).
Или иначе казано, дори и да бъде положително установено чрез
поисканата от ищеца експертиза – че има доставени в полза на ответника Вик
услуги в твърдяното от ищеца количество и стойностно съответни на
утвърдените от КЕВР за периода цени, заключението по така поисканата
експертиза не доказва тезата на ищеца, след като липсват доказателства за
редовност на отчитането и/или доказателства, че е била осъществена
хипотеза, в която се следва служебно начисляване на задължения, и то само в
определен от наредбата размер.
Нарочни указания от съда по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК (чл. 146, ал. 2
ГПК – „Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не
сочат доказателства”) не са давани, тъй като исковата молба съдържа
твърдения за ползвани от ответника услуги, но не съдържа твърдения за
обстоятелствата, поради които ищецът е определил обема на ползваните
услуги, стойностно възлизащи на процесните сега задължения.
Следва, че е неоснователен главният иск, от което следва извод за
2
неоснователност и на обусловения иск за лихви за забава.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е
основателна претенцията на ответника за разноски – в размер на 700 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „с**********” АД против И. Е. А. ЕГН:
********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
ГПК на парични задължения: с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД
във връзка с Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи в размер на: 2 601,97 лв., претендирани като неизплатена сума за
водоснабдяване на имот с клиентски № ********** в периода от
06.03.2012г. до 05.03.2021 г. ведно със законна лихва от 17.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 940,44 лв. за забава в
периода от 06.04.2012г. до 05.03.2021 г. - за които по ч.гр.д.№ 34564/2021 г.
на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „с**********” АД с ЕИК 1//////// да заплати на И. Е. А. ЕГН:
********** сумата 700 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3