№ 9321
гр. С, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110165043 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Ф. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж бл...., че дължи
на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 18309/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 7011.38 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
05.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от
16.07.2019 г. до 29.03.2022 г. в размер на 1343.94 лв.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение, а
именно главница от 85.40 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и мораторна лихва
за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г. в размер на 16.12 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
1
извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът твърди, че не е в облигационни отношения с ищцовото дружество като
не е собственик нито вещен ползвател на процесния имот. Излагат се доводи, че задължено
лица за доставената топлинна енергия е вещния ползвател на имота, а не неговия
собственик.
С отговора се поддържа становище, че липсват докозателства ответникът да е
поставен в забава, с оглед претенцията за лихви. Оспорва се и дължимостта на
претендираните суми за дялово разпределение.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на пълномощника на ответника възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответникът и третото лице помагач не се явяват и не
изпращат представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 18309/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 7 011.38 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 1 343.94 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 16.07.2019 г. до 29.03.2022 г., сумата 85.40 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 16.12 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г.
С възражение от 03.11.2022г. длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че няма
валидно възникнало облигационно отношение, както и поради погасяване по давност.
Видно от Заповед № ../30.11.1989 г. на председателя на ИК на СНС, като
обезщетение за отчужден имот, на Р П К е определен ап.13, находящ се в гр.С, кв.Ф Ж кв.....
Така описания в документа за собственост имот е идентичен с поцесния, съобразно
2
отразеното в удостоверение изх.№ .../23.11.2021 г.
От удостоверение за наследници на Р П К се установява, че същата е починала на
03.04.2018 г. и оставила за свой единствен наследник ответницата Ф. К. Н..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
През 2000 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот,
на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Т С” ЕООД.
Договор с последното е сключен на 01.11.2000 г. По делото са представени доказателства и
за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор № Д-О-67/03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през
отоплителни сезони 201/2019 г. и 2019/2020 г. не е извършен реален отчет на уредите за
дялово разпределение поради липсата на предоставен достъп до имота. Реален отчет е
извършен през отоплителен сезон 2020/2021 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Костатирано е намаляване размера на задълженият чрез
извършено прихващане.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С”
ЕООД, което е направило реален отчет на уредите за дялово разпределение само за
отоплителен сезон 2020/2021 г., а за останалите не е осигурен достъп.
Посочено е, че в имота има монтирани 6 отоплителни тела с монтиран
индивидуален разпределител. Запериодите на неосигурен достъп, топлинната енергия е
определена по изчислителен път, чрез екстраполация по максимален специфичен разход на
сградата съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и
разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност. За отчетен
период 2020/2021 г., разходът за топлинна енергия е определен въз основа на отчетените
дялови единици.
По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия
период процесният имот е свързан със сградната инсталация за БГВ, като такъв разход е
начисляван за отоплителни сезони 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по норматив поради
неосигурен достъп, съобразена разпоредбата на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г., а именно разпределяни са по 140 л. вода на денонощие при един ползвател. За отчетен
период 2020/2021 г. е отчетен и начислен разход общо 63 куб.м. /54 куб.м. от водомера към
3
банята и 9 куб.м. от водомера към кухнята/.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 7011.38 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетата като писмено даказателство Заповед №
../30.11.1989 г. на председателя на ИК на СНС, като обезщетение за отчужден имот, на Р П
К е определен ап.13, находящ се в гр.С, кв.Ф Ж кв..... Така описания в документа за
собственост имот е идентичен с поцесния, съобразно отразеното в удостоверение изх.№
.../23.11.2021 г.
Собственикът Р П К е починала на 03.04.2018 г., като е оставила за свой единствен
наследник ответницата Ф. К. Н.. С оглед на това съдът намира, че Ф. Н. притежава пасивна
материална легитимация по иска по смисъла на чл.153 от ЗЕ – като собственик на
топлоснабден имот, с което възниква облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия по силата на закона. В случая за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно,
че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед
установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това
правоотношение по силата на закона. В случая не се представиха доказателства /подадена
молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на
облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и
4
потребител, различен от ответника.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2018 г. –
м.04.2021 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 7011.38 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия
или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни.
Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед на заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на
стойност 7011.38 лв.
Освен това, следва да се отбележи, че в решение по съединени дела С-708/17, С-
725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376, във връзка с отправено преюдициално
запитване към съда на Европейския съюз, се приема, че доставката на отопление в сграда -
етажна собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици
в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на
акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от общото
събрание на собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от
Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението
и не го използват в своя апартамент.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
5
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед на заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на
стойност 7011.38 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ.
От страна на ответника обаче е направено възражение на погасяване на вземането
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
05.04.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за времето до м.януари
2019 г. вкл. /с падеж на плащане 17.03.2019 г./. Т.е. от претендираните от ищеца вземания,
погасени по давност са тези за периода от м.май 2018 г. до м.януари 2019 г. вкл. За периода
от м.февруари 2019 г. до м.април 2019 г. задълженията възлизат в размер на 2175.92 лв.,
изчислени като сбор от начислените прогнозни сметки за м.февруари, март и април 2019 г. в
размер на 643.73 лв. /арг. от посоченото в колона 5 и 8 от таблицата, поместена на стр.8 от
заключението по СТЕ/ и разликата между начислената изравнителна и корекционна сума за
отоплителен сезон 2018/2019 г. в размер на 1532.19 лв. /арг.от посоченото на стр.6, последни
два реда отдолу нагоре, от заключението по СТЕ/. Към тази сума следва да се добавят
задълженията за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., които видно от таблицата,
поместена на стр. 8 от заключението на СТЕ, възлизат на 3690.24 лв. /потъмнените суми,
които са след отчета в края на всеки един от двата отоплителни сезона/.
Именно до размера от 5866.16 лв. и за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г.
искът се явява основателен и доказани като такъв следва да бъде уважен. За периода от
6
01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. и за разликата над уважения размер до пълния предявен от
7011.38 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан,
но периода 15.09.2019 г. – 29.03.2022 г., доколкото лихва се дължи върху окончателните, а
не прогнозните сметки, а първите са издадени през м.юли, поради което следва да се приеме,
че срокът за доброволното им плащане изтича на 14.09.2019 г.
Размерът на лихвата за посочения период е 1061.09 лв., като върху задълженията за
отоплителен сезон 2018/2019 г. от 560.29 лв., съдът я е определил с помощта на
специализиран модул, разпечатка от който е приложена по делото, като олихвяемата сума са
непогасените по давност 2175.92 лв. за периода м.февруари – м.април 2019 г. с вкл.
изравнителна сметка. Към лихвата за забавено плащане на задълженията за отоплителен
сезон 2018/2019 г., съдът добави посочената на ред 2 и 3 от таблицата на стр.7 от
заключението на вещото лице по ССчЕ лихва по общите фактури за отоплителен сезон
2019/2020 г. и 2020/2021 г. от 500.80 лв.
С оглед на това искът за мораторна лихва следва да се уважи до размера от 1061.09
лв., а за разликата до пълния предявен такъв от 1343.94 лв. и за периода от 16.07.2019 г. до
14.09.2019 г. вкл. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето
производство – 05.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
85.40 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и мораторна лихва за периода от
01.05.2019 г. до 29.03.2022 г. в размер на 16.12 лв., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото дружество
не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
7
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ /съобразно
заявеното и от пълномощника на ищеца в о.с.з., е за исковото производство претендира
минимален размер на юрисконсултското възнаграждение/. Освен това е заплатил държавна
такса общо от 434.21 лв., за депозит за експертизи 650.00 лв. и за съдебни удостоверения
20.00 лв.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
1027.36 лв. следва да бъдат поставени в тежест на ответницата.
Последната пък няма данни да е направила разноски по делото, но пълномощникът й
претендира възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА. Имайки предвид цената
на исковете и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимия хонорар на адв.И. Н. следва е в размер на 1145.68
лв. за осъщественото процесуално представителство и защита по настоящето исково дело. В
заповедното дело възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да се определи в
размер на 60.00 лв., съобразно предвиденото в чл.6, ал.1, т.2 от Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията
към датата на подаване на възражението/, доколкото съдебната практика приема, че
защитата на длъжника в заповедното дело, каквото качество има Ф. Н. по ч.гр.д.№
18309/2022 г., се изразява в консултация.
Съобразно отхвърлената част от исковете, от тази сума следва да се присъдят на
адв.Илиев 218.07 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. К. Н., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Ф Ж бл...., че дължи на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
18309/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сумата от 5866.16 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
- 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1061.09 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер по иска за главница от 7011.38
8
лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. вкл., и по иска за обезщетение за забава
над уважения размер до пълния предявен размер от 1343.94 лв. и за периода от 16.07.2019 г.
до 14.09.2019 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на Ф. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж бл...., че дължи на ищеца следните
суми за дялово разпределение на имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 18309/2022 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно: главница от 85.40 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г.
и мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г. в размер на 16.12 лв.
ОСЪЖДА Ф. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж бл...., да заплати на „Т
– С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от
А А и И Е, сума в размер на 1027.36 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 18309/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.И. А. Н., от Адвокатска
колегия-С, с адрес гр.С, ул.“Свобода“ № 3В, ет.1, офис 6, сумата от 218.07 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на
ответницата Ф. К. Н., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 65043/2022 г. и по ч.гр.д.№
18309/2022 г., и двете по описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 18309/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9