Р Е Ш
Е Н И Е
№ 347/12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на осми септември през две хиляди и двадесет и
втора година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№245/2022г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.М.А. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка УРИ996000-1351/31.05.2022г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Монтана, с която на основание
чл.151, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.19 от Наредба №I-157/01.10.2022г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба№I-157/01.10.2022г.) на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) изземане на свидетелството за
управление на МПС №*********/07.12.2021г. В жалбата се иска отмяна на оспорения
административен акт, като се поддържа, че не е налице основание за издаване на
ПАМ. В съдебно заседание, оспорващият поддържа жалбата си и моли да бъде
отменен оспорения административен акт като незаконосъобразен.
Ответникът
не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка УРИ996000-1351/31.05.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Монтана, с която на основание чл.151, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.19 от
Наредба №I-157/01.10.2022г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба№I-157/01.10.2022г.) на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) изземане на свидетелството за
управление на МПС №*********/07.12.2021г.
Мотивите се свеждат до това, че със Заповед
рег.№РД-01-146/12.04.2022г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
е анулиран резултата на оспорващия от проведен теоретичен изпит за придобиване
на правоспособност за управление на МПС от категория „В“, съгласно протокол с
№732/25.11.2021г. на ОО „Автомобилна администрация“ – Монтана към РД
„Автомобилна администрация“ - Враца. При така описаното фактическо основание,
административният орган е бил мотивиран на основание чл.151, ал.2 от ЗДвП във
вр. с чл.19 от Наредба №I-157/01.10.2022г. да издаде оспорения административен акт, с който по
отношение на оспорващия е наложена оспорената принудителна административна
мярка.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на
оспорващия е издадено свидетелството за управление на МПС
№*********/07.12.2021г.
От приетия на л.28,29 по делото по делото Заповед рег.№РД-01-146/12.04.2022г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
се установява, че е анулиран резултата на оспорващия от проведен теоретичен
изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“,
съгласно протокол с №732/25.11.2021г. на ОО „Автомобилна администрация“ –
Монтана към РД „Автомобилна администрация“ – Враца. Видно от писмо УРИ
301000-8307/30.05.2022г., прието на л.27
по делото, Заповед рег.№РД-01-146/12.04.2022г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е оспорена пред
Административен съд Монтана. При служебна проверка в деловодната система на
Административен съд Монтана се установява, че по оспорването е образувано
адм.дело №209/2022г., което е прекратено поради недопустимост на жалбата, тоест
Заповед рег.№РД-01-146/12.04.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ е влязла в законова сила.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Монтана е постановил и оспорената в настоящето
съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
УРИ996000-1351/31.05.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Монтана, с която на основание чл.151, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.19 от Наредба №I-157/01.10.2022г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба№I-157/01.10.2022г.) на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) изземане на свидетелството за
управление на МПС №*********/07.12.2021г. Оспореният административен акт е
връчен на лично оспорващия на 02.06.2022г., което се установява от подписа му
върху разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.№УРИ301000-8832/08.06.2022г.,
с която е оспорен административният акт, е подадена в рамките на законоустановеният
срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Началник
сектор „Пътна полиция“, който е овластен с правомощия със Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.17 по делото),
която е основана на дадени правомощия със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи (л.18 по делото), като в случая и заеманата от административният орган длъжност може да се
идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон (Арг.: чл. 172,
ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения
административен акт. Пълнотата изисква да се отбележи, че за настоящият съдебен
състав, компетентността на административния орган да издаде административния
акт е обвързана с правомощието му да изземва свидетелства за управление на МПС.
Административния акт е издаден в
писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали
издаването му.
По разбиране на
настоящата съдебна инстанция, оспорения административен акт е издаден в
противоречие с материалния закон. Това е така, тъй като изземването на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл. 19
от Наредба № I-157 е принудителна административна мярка по см на чл.
22 от ЗАНН. Принудителните
административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на
държавната принуда. С мярката по чл. 19 от Наредба № I-157 се цели да се
преустанови извършването на правнорегламентираната дейност - управление на
моторно превозно средство, тогава, когато правото за извършването на дейността
е придобито не по реда, установен в наредбата. Съгласно чл.
23 от ЗАНН, случаите когато могат да
се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване,
се уреждат в закон или указ. Това изискване е гаранция за законоустановеността
на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на
адресата. Поради тази причина, в ЗДвП е предвидена възможността за налагане на
различни по вид принудителни административни мерки в изчерпателно изброените в
закона хипотези (Глава шеста "Принудителни административни мерки" -
чл. 171 - чл. 173а) тогава, когато бъдат накърнени обществените отношения,
регламентирани с този
закон. В разпоредбата на чл.171,
т.1 от ЗДвП са предвидени случаите, в
които се допуска временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, като
в т. 4 на чл.171 от ЗДвП, е предвидена една единствена хипотеза, при която може
да се изземе СУМПС - на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157,
ал. 4 (да върне издаденото му СУМПС след като са му отнети всички контролни
точки и е изгубил правоспособността си). В случая безспорно административния
акт не е мотивиран с наличието на основания за издаването му по чл.171, т.4 от ЗДвП, както се установява от мотивите му.
Няма приложимо правно
основание, което да предвижда възможност за изземане на СУМПС при фактическите
основания, посочени в оспорения административен акт. Разпоредбите, уреждащи
налагането на ПАМ не мога да бъдат тълкувани разширително, а уредените хипотези
се считат за изчерпателно изброени. ПАМ според целта и последиците си
представляват форма за упражняване на държавна принуда, поради което стриктното
тълкуване и прилагане на закона е задължително. Затова, регламентирането на
принудителни административни мерки с подзаконов акт, както в случая, е недопустимо, като в тази насока е
и трайната практика на ВАС по аналогични дела – например Решение №14928/05.11.2019г.
по адм.дело №598/2019г.; Решение №736/25.01.2016г. по адм.дело №2872/2015г.;
Решение №863/20.01.2020г. по адм.дело №2244/2019г. и др. все в тази насока.
Като не е отчел
противоречието на чл. 19 от Наредба № I-157 с чл. 23 ЗАНН и не се е съобразил с разпоредбата на
чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА, административният
орган е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Пълнотата
изисква да се отбележи, че анулирането на резултата от теоретичния изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, което се установява по
делото, не дава основание за издаване на оспорения административен акт на
посочените от административния орган правни основания, с които е наложил
принудителна административна мярка да изземе свидетелство за управление на МПС
на оспорващия при липса на регламентирана законова възможност в приложимия
материален закон.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка УРИ996000-1351/31.05.2022г. на Началник
сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.151, ал.2 от ЗДвП във вр. с
чл.19 от Наредба №I-157/01.10.2022г.
на оспорващия е наложена принудителна административна мярка изземане на
свидетелството за управление на МПС №*********/07.12.2021г. към ОД на МВР
Монтана е незаконосъобразна и следва да бъде отменена,
предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен
съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка УРИ996000-1351/31.05.2022г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: