№ 6562
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Петър Ив. Минчев
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241100513015 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Регионална Дирекция по горите- София срещу Решение №
15520 от 12.08.2024 г. постановено по гр.д. №11069/2023 г. по описа на СРС, 87 състав, с
което въззивникът е осъден да заплати на И. П. К. сумата от 40 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на настъпила на 02.09.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на настъпване на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Във въззивната жалба се твърди, че решението на
първата инстанция е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се излагат
следните съображения: присъденото обезщетение било в твърде голям размер и не
съответствало на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като първата инстанция не
взела предвид всички доказателства, касаещи реално претърпените болки и страдания, а
именно: интензивните болки претърпени от ищеца траяли само 20 дена; били издадени
болнични листове само за шест месеца, като според СМЕ ищецът щял да има болки от
ревматоиден характер още около 3-4 години, но само при промяна на времето и при по-
голямо натоварване на дясното рамо; ищецът претърпял само една операция, проведена
месец след инцидента, довела до пълно възстановяване на целостта на сухожилието и
нормален обем на движенията в рамото; трябвало да бъде отчетена и възрастта на
пострадалия ( 61 г.), която се характеризирала с болки при влошаване на времето или
физически натоварвания; липсвали и доказателства за дълготрайна нужда от чужда помощ,
1
освен непосредствено след операцията; определеният размер на обезщетението не
съответствал на установената съдебна практика по сходни дела. Твърди се още, че първата
инстанция неправилно не е приела, че е налице съпричиняване, защото игнорирала
писмените обяснения на свидетеля Н.К., който заявявал, че не бил свидетел на злополука и
няма информация за такава. Освен това първата инстанция не обсъдила Постановлението за
прекратяване на досъдебно производство на РП- Пирдоп, която установила, че телесното
увреждане е настъпило вследствие на съзнателно волево действие на И. К. (дърпане на
клони), а не е било "внезапно, външно неочаквано и непредвидено" въздействие. Поддържа
се още, че въпреки че нямало формални писмени инструктажи "да не се дърпат клони",
ищецът проявил груба небрежност и липса на грижа за собствената безопасност, като е
дърпал тежки клони в горска територия, вместо да ги заобиколи, като следвало да се отчете
и обстоятелство, че тази дейност не била част от служебните му задължения, които се
изразявали в проверка на горска територия, а не разчистване. Въззивникът счита, че СРС е
възприел неправилно фактическата обстановка, което е довело до погрешни правни
изводи, включително относно степента на телесната повреда и претърпените болки и
страдания, както и пълното възстановяване на пострадалия, поради което моли съдът да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново решение, с което да определи
ново обезщетение за неимуществени вреди, съобразено с принципа на справедливост и
направеното възражение за съпричиняване.
В постъпилия отговор на въззивна жалба, въззиваемия оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна и моли съдът да потвърди решението на първата инстанция като
правилно и законосъобразно. В отговора на въззивната жалба се поддържа, че размерът на
определеното обезщетението съответствал на закона и справедливостта, тъй като първата
инстанция правилно оценила сериозността на травмата (скъсване на сухожилията на дясната
раменна става), извършената сложна медицинска интервенция ( тенопластика),
обстоятелството, че в раменната става на ищеца завинаги щяло бъде имплантирано външно
метално тяло, продължителния период на временна нетрудоспособност на ищеца (от
02.09.2022 г. до 04.03.2021 г.), както и факта че е са търпени болки и страдания за период от
около 6 месеца, като ищецът щял да търпи ревматоидни болки търпи за още 3-4 години.
Твърди се, че по делото не се установява да е налице съпричиняване, тъй като ответникът не
ангажирал доказателства в хода на първоинстанционното производство за това, а във
въззивната жалба били развити теоретични разбирания за понятието "груба небрежност", без
да бъдат посочи конкретни факти или доказателства, които съдът е пропуснал да обсъди.
Моли съдът да потвърди решението на първата инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е частично основателна, като съображенията за това са следните:
2
За да постанови решението си първата инстанция е приела, че са доказани всички
предпоставки от фактическия състав по чл.200 от КТ, а именно: наличие на трудово
правоотношение, увреждане на здравето (инцидент), настъпило през време и по повод
изпълняваната работа, което е признато по надлежен ред за трудова злополука и наличие на
претърпени неимуществени вреди. Първата инстанция е приела, че справедливия размер на
обезщетението, което се дължи на ищеца възлиза на 40 000 лева, като е отчела характера и
тежестта на увреждането, болките, продължителността на лечението, неудобствата в битов и
личен план, възрастта на ищеца (61 г. към момента на злополуката), обстоятелствата на
инцидента и трайните последици от него (болки при промяна на времето/натоварване).
Прието е че вследствие на настъпилия инцидент ищецът е преживял болки в продължение
на 6 месеца, като през първите 20 дни болките са били по-интензивни, както и че ищецът ще
търпи ревматоидни болки при промяна на времето през следващите 3-4 години. Отчетени са
и следните обстоятелства: поставеният на ищеца анкер остава през целия живот; през
първите дни след операцията всяко движение на ищеца е било съпроводено с болка, като
ищецът е спял на фотьойл, не е можел да шофира и е имал нужда от помощ за къпане;
ищецът продължава да изпитва силни болки при промяна на времето и търси алтернативни
методи за облекчаването й. Първата инстанция е приела, че по делото не е установено
ищецът да е допринесъл за вредоносния резултат с груба небрежност, както и че
разпоредбата на чл.200,ал.3 от КТ е неприложима, тъй като искът е за неимуществени, а не
за имуществени вреди.
От фактическа страна се установява следното:
По делото не се спори, че към датата на инцидента / 02.09.2020 г./ въззивникът и
въззиваемия са се намирали в трудово правоотношение, по което силата на което
въззиваемия е заемал длъжността „ старши специалист- горски инспектор“. Не е спорно и
обстоятелството, че на 02.09.2020 г. по време на проверка на общинска горска територия в с.
Чавдар, община Чавдар, въззиваемия е свалил клон от дърво, който е пречел на
извършването на проверката, вследствие на което е получил силна болка в лявото рамо. С
разпореждане № 30790/05.10.2021 г. НОИ е признал на основание чл.55,ал.1 от КСО
настъпилия инцидент за трудова злополука. Разпореждането е потвърдено с Решение
№1040-21-1091/2021 г. на Директора на ТП на НОИ- София, което от своя страна е било
потвърдено с Решение №4086 постановено по адм.д. № 11362/2021 г. на АССГ, което е
влязло в сила.
От назначената и приета по делото СМЕ се установява, че на 02.09.2020 г. по време на
работа въззиваемия е получил скъсване на супраспиналния мускул на дясното рамо.
Направен е опит увреждането да се лекува консервативно с три инжекции, но без резултат,
поради което е извършена операция за възстановяване на разкъсаното сухожилие.Самата
операция се е изразявала в тенопластика и фиксиране на сухожилието с анкер към костта,
като по този начин се възстановява целостта на сухожилието. Вещото лице е посочило и че
това увреждане е съпроводено с болки и страдания за около 6 месеца, като през първите 20
дена болките са били с по- интензивен характер. Според експертизата въззиваемия ще има
3
болки от ревматоиден характер в продължение на около 3-4 годни, считано от датата на
изготвяне на експертното заключение. Констатирано е и че здравословното състояние на
въззиваемия е стабилизирано, същия няма затруднения в движението на дясното рамо, но
при по голяма натоварване на дясното рамо или при промяна на времето, ищецът ще
продължи да изпитва болки в следващите 3-4 години. В проведеното ОСЗ вещото лице е
пояснило експертизата си като е посочило, че въззиваемия е изпитвал болки при движение
на ръката, при вдигане на тежести и е имал ограничения на движението на ръката. Посочил
е още, че поставеният на въззиваемия анкер остава през целия живот, както и че
непосредствено след операцията не е имал нужда от чужда помощ. Вещото лице е пояснило
също, че от полученото увреждане не е съществувала опасност за живота на въззиваемия.
Настоящия състав споделя изводите на първата инстанция, че изготвената експертиза е
обективна, компетентна и всестранна и следва да бъде кредитирана.
По делото е била разпитана св. К.а, дъщеря на въззиваемия. Тя посочва, че
непосредствено след инцидента баща почнал да ходи на инжекции в Чирпан (по
местожителство), но тъй като те не помогнали, по лекарско предписание се обърнал към
специалист в София. Въззиваемия посетил ортопед в болница "Софиямед", където била
извършена и операция. Според свидетеля преди операцията баща й не е можел да шофира,
което било сериозен проблем за него като деен човек. След операцията баща й се чувствал
зле, изпитвал силни болки и за около десетина дни след операцията останал при
свидетелката в София. През това време е спял на фотьойл, защото не е издържал да лежи в
легло. Не е можел да спи изобщо през първите дни, а майка му е помагала за къпане.
Свидетелят посочва и че баща е бил в болнични няколко месеца, продължавал е да се
оплаква от болки и трудно повдигал ръката си. Към момента състоянието му било по-добро,
но при промяна на времето изпитвал силни болки, които му пречели да спи. Поръчвал си
специален крем от Холандия за облекчаване на болката. Посочва и че баща й пазел ръката си
и го е страх да вдига тежки неща, въпреки че преди е обичал да строи, като към момента
работи от около година и се опитва да шофира въпреки, че избягва да го прави вечер.
Въззивната инстанция споделя изводите на първата инстанция, че показанията на св. К.а са
логични, последователни и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което същите следва да бъдат кредитирани.
От правна страна съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.200 от КТ следва да се установят следните
факти: наличие на валидно възникнало трудово правоотношение, настъпила трудова
злополука, претърпени вреди които се намират в пряка причинно следствена връзка с
увреждането. По делото не се спори, че към момента на настъпване на увреждането
въззиваемия е бил служител на въззивника. Не е спорно, че е настъпила трудова злополука,
с оглед на влязлото в сила разпореждане за признаване на злополуката за трудова, тъй като
съобразно практика на ВКС установяването на факта на трудовата злополука се извършва по
реда на КСО, регламентиращ в чл. 57 и сл. процедура по деклариране, разследване и
квалифициране на злополуката като трудова, като установяването на злополуката като
4
трудова не може да се извърши по съдебен ред, а по специалния административен ред,
регламентиран в КСО, съобразно който след деклариране и разследване на злополуката,
квалифицирането й като трудова се извършва по реда на чл. 60 КСО/ виж в този смисъл
Решение № 180 от 05.11.2019 г. по гр. д. № 1885 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. отделение; Решение № 36 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 3334 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 205 от 08.10.2018 г. по гр. д. № 5039 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 50264 от 19.12.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 4558/2021 г., IV г. о., ГК и множество други/. Спорните въпроси по настоящото
дела са два: първо има ли съпричиняване и второ какъв е размерът на претърпените от
въззиваемия неимуществени вреди. Съобразно чл.201,ал.2, т.1 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност. В практиката на ВКС има трайно установено тълкуване
на понятието груба небрежност по смисъла на чл.201 от КТ съобразно което грубата
небрежност в гражданското право не се отличава по форма (според субективното отношение
към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност / виж
в този смисъл Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК;
решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., IV-то ГО, решение № 291/11.07.2012 г.
по гр. д. № 951/2011 г., IV-то ГО, решение № 21/12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г., III-то
ГО; Решение № 607 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 509/2024 г., IV г. о., ГК).
Въззивникът извежда твърденията си за наличие на груба небрежност от писмените
обяснения на свидетеля Н.К., който заявявал, че не бил свидетел на злополука и няма
информация за такава. На първо място трябва да се отбележи, че по действащия ГПК не
съществува т.нар. афидафт- писмени свидетелски показания, респ. съдът не може да
използва такива при постановяване на своето решение, защото не съществува такова
доказателствено средство. На следващо място не може със свидетелски показания да се
оспорва разпореждането по чл.60 от КСО, с което злополуката се признава за трудова, в
който смисъл е и практиката на ВКС- Решение № 50023 от 9.03.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1537/2022 г., III г. о., ГК. Груба небрежност не може да бъде обоснована и на база
постановлението за прекратяване на досъдебно производство на РП- Пирдоп, защото
актовете на органите на досъдебното производство/ постановление за прекратяване,
постановление за привличане на обвиняем, обвинителен акт/ отразяват мнението на
съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на
определено лице. Същите обаче нямат задължителна сила за гражданския съд, който
5
разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл. 300
от ГПК такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд
и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското
дело / в същия смисъл е и практиката на ВКС- решение № 43 от 15.03.2011 г. по т. д. №
414/2010 г. на II ТО и решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на II ТО на ВКС/.
В тежест на въззивника е да установи наличието на груба небрежност, съобразно дадените
по- горе разяснения. Такива доказателства обаче не бяха представени по делото, поради
което направеното възражение за съпричиняване при груба небрежност е неоснователно. За
пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че въззиваемия не е допуснал груба
небрежност, като е свалил клона, защото част от трудовата му функция е да извършва
проверки по спазване на разпоредбите за отсичане, добив, превоз и пр. на дървесинен
материал, а в конкретния случай той не е могъл да извърши проверката без да свали клона,
т.е. не е съществувала възможност за въззиваемия да заобиколи препятствието, както твърди
въззивника.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното:
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съда следва
да има предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания са: броят и видът на увредите, начин на извършването им и
обстоятелствата, при които са настъпили, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. При определяне
размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид посочените обстоятелства,
включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции
и проведено лечение, като по този начин съчетано приложи и критериите продължителност
на болките и страданията и последици от уврежданията. При определяне размера на
обезщетението се вземат предвид и всички други страдания и неудобства; стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие, негативното отражение на увреждането върху психичното здраве на
пострадалия, както и възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и
социалния му живот, икономическото положение в страната, съдебната практика в подобни
случаи и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. Принципът на справедливост включва в най-
пълна степен обезщетяване на вредите на пострадалото лице от вредоносното действие,
съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания/
виж в този смисъл Решение № 125 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2023 г., IV г. о.,
ГК).
6
При съобразяване на изложените обстоятелства, икономическото положение в страната и
преобладаващата практика на Върховния касационен съд по чл. 200 от КТ за сходни по
тежест увреждания, където функционалното възстановяване е пълно или почти пълно, но
има временно или периодично изпитване на болки и дискомфорт, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на
въззиваемия, възлиза на 15 000 лева. Тази сума е съобразена със следните обстоятелства
установени по делото: въпреки първоначалните болки / СМЕ е установила, че въззиваемия е
изпитвал такива през първите шест месеца, като болките са били по-интензивни през
първите 20 дена/, след извършването на операцията и продължителен възстановителен
период, е постигнато пълно възстановяване на целостта на увреденото сухожилие и
нормален обем на движенията на ръката, което е съществена разлика от злополуките, които
водят до трайни осакатявания или значителна загуба на работоспособност; бъдещите болки
са от ревматоиден характер, проявяват се при специфични условия ( при промяна на времето
или по-голямо натоварване) и са с прогноза за ограничен във времето характер (3-4 години),
а не вечни; възрастта на пострадалия (61 г.) също следва да бъде взета предвид като фактор,
влияещ на възстановителния процес и предразполагащ към общи ревматоидни оплаквания;
липсват доказателства за трайно негативно отражение върху психичното здраве или
социалния живот, като пострадалият е възстановил трудовата си активност и шофира;
размерът на обезщетението не може да бъде завишен поради наличието на поставен анкер,
тъй като същият не причинява какъвто и да било дискомфорт на въззиваемия; така
определеният размер съответства на обезщетения, присъждани от ВКС за по-сериозни, но
функционално възстановими увреждания, или за увреждания с трайни, но не водещи до
съществена неработоспособност последици / напр. Решение № 709 от 27.11.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 1211/2024 г., IV г. о., ГК, Решение № 633 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3491/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 125 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2023 г., IV
г. о., ГК, Решение № 50224 от 7.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3247/2021 г., IV г. о., ГК/.
Следователно, искът на въззиваемия следва да бъде уважен до този размер, а в останалата
част решението на първата инстанция следва да бъде отменено.
По разноските:
По разноските в първоистанционното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 225 - разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно действалата към момента на постановяването на
решението на първата инстанция редакция на Наредбата за заплащане на правната помощ.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника
сумата от 281,25 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство, съобразно действащата редакция на Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Въззиваемия е направил разноски в размер на 3 000 лева- разноски за адвокатско
възнаграждение, като при този изход на спора му се дължат разноски по съразмерност в
7
размер на 1 125 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №15520/12.08.2024 г. постановено по гр.д. № 11069/2023 г. по описа
на СРС, 87 състав, в частта, с която на основание чл. 200, ал. 1 КТ, Регионална дирекция по
горите - София, представлявана от директора инж. Н.Н., с адрес: гр. София, ул. ********, е
осъдена да заплати на И. П. К., ЕГН **********, сумата над 15 000 лева до присъденият
от първата инстанция размер от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие настъпила на
02.09.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от датата на настъпване на увреждането - 02.09.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата,както и в и в частта, с която Регионална дирекция по горите - София е осъдена да
заплати на И. П. К., ЕГН ********** сумата над 1125 лева до присъдения размер от 3000
лева, представляваща разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и в частта, с
която на основание чл. 78,ал.6 ГПК Регионална дирекция по горите - София, е осъдена да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата над 712,5 лева до присъдения размер
от 1900 лева, представляваща сбор от дължимата държавна такса върху уважената искова
претенция и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, изготвило
приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. К., ЕГН ********** против Регионална дирекция по
горите - София, представлявана от директора инж. Н.Н., с адрес: гр. София, ул. ********
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за сумата над 15 000 лева до пълно
претендирания размер от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие настъпила на
02.09.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от датата на настъпване на увреждането - 02.09.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата
ПОТВЪРЖДАВА Решение №15520/12.08.2024 г. постановено по гр.д. № 11069/2023 г. по
описа на СРС, 87 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 ГПК, И. П. К., ЕГН
********** да заплати на Регионална дирекция по горите - София, представлявана от
директора инж. Н.Н., с адрес: гр. София, ул. ******** сумата от 281,25 лева лева- разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. с чл.273 ГПК, Регионална дирекция по
горите - София, представлявана от директора инж. Н.Н., с адрес: гр. София, ул. ******** да
заплати на И. П. К., ЕГН ********** сумата от 1125 лева, представляваща разноски във
8
въззивното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, И. П. К., ЕГН ********** да заплати на
Регионална дирекция по горите - София, представлявана от директора инж. Н.Н., с адрес: гр.
София, ул. ******** сумата от 225 лева- представляваща разноски в производството пред
Софийският районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9