№ 7354
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110131300 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника Н. Ж. П. с искане за изменение на Решение №
204/11.01.2022 г., в частта за разноските чрез присъждане на допълнително адвокатско
възнаграждение за исково и заповедно производство. Излагат се съображения, че съдът
неправилно е изчислил разноските, като според ответника следва да му се присъдят
разноски в общ размер на 38,10 лв., а не 22,85 лв.
Препис от молбата е връчен на ищеца, който оспорва подадена молба като
неоснователна.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения
срок от легитимирано лице с правен интерес. По същество е неоснователно по
следните съображения:
С постановеното Решение № 204/11.01.2022 г. съдът е уважил частично
предявените от ищеца искове, като е присъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 22,85 лв.
за адвокатско възнаграждение за исково производство. Изложени са съображения, че
ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в
този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, I Т.О.,
Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д. №236/2020 г. на ВКС, II Т.О. и др./.
В случая ответникът е представил договор за правна защита и съдействие /л.78
по делото/, с който е уговорено адвокатско възнаграждение за исково производство е
размер на 300 лв., платимо по банков път. Видно от представената разписка
заплатената част от възнаграждението възлиза в размер на 150 лв. Доказателства за
плащане на останалата част от уговореното възнаграждение не са ангажирани. Поради
1
това, при прилагане на чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е съобразил именно доказания размер
на заплатено адвокатско възнаграждение /150 лв./, което съотнесено към отхвърлената
част от исковете дава сумата в размер на 22,85 лв., какъвто е и присъденият с
решението размер на разноски.
Ирелевантно е обстоятелството, наведено в молбата по чл.248 ГПК, че
ответникът е представил и писмени доказателства за платено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 100 лв. Заповедното
производство е уредено като едностранно такова, поради което подаването на
възражение по реда на чл.414 ГПК няма самостоятелен характер и не е действие по
материалноправна защита на длъжника в процеса /доколкото не се изисква същото да е
мотивирано/, поради което не му се дължат разноски.
По изложените съображения, молбата на ответника за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК, подадена от ответника Н. Ж.
П., ЕГН ********** за изменение на Решение № 204/11.01.2022 г., постановено по
гр.д. № 31300/2021 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските, чрез
присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2