РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Перник, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720102320 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по искова молба с вх. № 911/09.05.2021 г.,
уточнена със становище с вх. № 1040/19.01.2022 г. от АС. КР. Р., подадена срещу „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 25 лева, предявена като частичен иск от сумата от 825 лева,
представляваща недължимо платена възнаградителна лихва при начална липса на
основание по договор за потребителски кредит № 277151/16.12.2019 г., както и сумата
от 25 лева, предявена като частичен иск от сумата от 790,02 лева, представляваща
недължимо платена неустойка по същия договор, ведно със законната лихва върху
претендираните суми, считано от датата на предявяване на исковата моба до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че на 16.12.2019 г. страните сключили договор за потребителски
кредит № 277151, по силата на който ответникът предоставил на ищцата кредит в
размер на 2000 лева. Сочи се, ищцата е погасила предсрочно дължимите суми-
главницата и възнаградителната лихва заедно с неустойка в размер на 790,02 лева,
начислена поради това, че не е предоставила в срок обезпечения- поръчител или
банкова гаранция, посочени в договора. Твърди, че договорът за потребителски кредит
е нищожен, на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК поради неспазване на предвидената
писмена форма, тъй като при сключване на договора от разстояние ответникът не е
получил валидно съгласие на ищцата като кредитополучател в съответствие с
изискванията на ЗПФУР. Релевира доводи, че в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр.
чл. 22 от ЗПК не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР и
общата сума, дължима от потребителя при посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР, по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин.
Сочи, че ГПР в договора е грешно посочено, че е 48,30 %, като правилният е в размер
1
80,75 %, който противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че клаузата,
по силата на която е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка при
непредоставяне в 3-дневен срок на обезпечение е недействителна поради противоречие
с чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че неустойката е следвало да се включи в ГПР, което би
довело до размер на ГПР над императивния максимум от 50 %, а именно- 80,75 %.
Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, на което основание намира, че и договорът е недействителен поради
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Релевира доводи за недействителност на
договора и поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК поради непосочване на
правото на потребителя и условията за отказ от договора. В случай, че договорът бъде
приет за валиден, ищцата сочи, че същият е унищожаем на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД
като сключени поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Ищцата признава, че
е получила от ответника сумата от 2000 лева в заем, като твърди, че е превела на
ответното дружество сума в общ размер 3615,02 лв., поради което същото е получило
без основание разликата от 1615,02 лева между платеното и предоставената главница
по договора. По изложените съображения, моли за уважаване на предявените искове,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда и за
присъждане на разноските за производството.
В откритото съдебно заседание, проведено по настоящото дело на 03.02.2022 г.,
е ищцата е направила изменение на исковете, като размерът им е увеличен до сумата
от 915,19 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва и
недължимо платена неустойка при начална липса на основание по договор за
потребителски кредит № 277151/16.12.2019 г.
В срока за отговор ответникът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е оспорил исковата
молба като нередовна, недопустима и неоснователна по съображения, че сключеният
между страните договор за паричен заем не противоречи на императивните разпоредби
на закона и добрите нрави, не е сключен при крайна необходимост и явно неизгодни
условия. Твърди, че са спазени изискванията на ЗПФУР и европейското
законодателство при сключване на договора по електронен път. На следващо място
сочи, че част от сумата не е заплатена от ищцата, а е рефинансирана посредством
сключен между същите страни договор № 299922/05.06.2020 г. със сумата от 1537,69
лева. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
„Изи Финанс“ ЕООД е подал в срока по чл. 131 ГПК насрещна искова молба с
вх.№ 2908/30.06.2021г., уточнена с молба вх.№ 2614/11.02.2022г., подадена срещу АС.
КР. Р., с която моли А.Р. да бъде осъдена да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от
738,35лв., включваща 699,85лв., като част от цялата главница в размер на 1563,35лв. по
договор за кредит № 299922/05.06.2020 г., и 38,50лв.- договорна лихва за периода от
01.05.2021г. до 31.05.2021г., част от обща договорна лихва по договора в размер на
522,50лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Насрещната
искова молба е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство.
В насрещната искова молба се твърди, че на 05.06.2020 г. между страните е
сключен втори договор за кредит № 299922 посредством електронната платформа на
адрес www.minizaem.bg, по силата на който кридиторът е отпуснал на А.Р. заем в
размер на 2000 лева при 40,50 % годишен лихвен процент. Релевират се доводи, че
1563.35 лева по този договор за послужили за рефинансиране на предходния договор за
потребителски кредит № 277151/16.12.2019 г. Сочи се, че разликата от 462,31 лева е
преведна по банкова сметка на кредитополучателя. Признава се, че до подаване на
исковата молба А.Р. е извършила в полза на „Изи Финанс“ ЕООД плащания на общо
2
стойност 1377,50 лева, от които 416,65 лева за послужили за погасяване на главницата,
302,50 лева- на договорната лихва и 658,35 лева- на неустойката. Поддържа се, че
предсрочната изискуемост по договора от 05.06.2020 г. е настъпила на 15.06.2021 г.,
когато е била обявена на кредитополучателя посредство имейл.
В срока по чл. 131 ГПК А.К. Р., чрез адв. Г.Ч., е подала отговор на насрещната
искова молба, с който я е оспорила като неоснователна. Поддържа, че договорът за
кредит от 05.06.2020 г. е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, нищожен поради
противоречие със закона и унищожаем поради сключването му при крайна нужда и
явно неизгодни условия. Поради това А.Р. заявява, че искът е основателен единствено
за чистата стойност на договора за кредит по смисъла на чл. 23 ЗПК от 2000 лева, до
която сума счита, че може да се извърши прихващане със задължението на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД за връщане на претендираните по главния иск суми като недължимо
платени по договора от 16.12.2019 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От представените по делото на хартиен и електронен носител(CD) договор за
предоставяне на кредит № 277151/16.12.2019 г. и договор за предоставяне на кредит №
299922/05.06.2020 г., се установява, че и по двата договора „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД се е
задължил да предаде в собственост на кредитополучателката АС. КР. Р. сумата от 2000
лв.-потребителски кредит по продукт "Бърз на вноски" със срок на кредита- 720 дни
при фиксиран годишен лихвен процент- 40,15%.
В чл. 2, ал. 1, т. 4 от договорите е посочена обща дължима сума при представяне
на обезпечение по чл. 3, ал. 1- 2825 лв., а в следващата т. 4.1 е посочена обща дължима
сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1- 3615,02 лв. В чл. 2, ал. 1, т. 5 от
договорите страните са постигнали съгласие за годишен процент на разходите от 48,3
%, като са посочени взетите предвид допускания за изчисляването му.
В чл. 3, ал. 1 е предвидено, че за обезпечаване на вземанията си във връзка с
предоставения кредит, потребителят се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на
сключване на настоящия договор, да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения- банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със
срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по
настоящия договор, или две физически лица поръчители, които да отговарят на
посочени в договорите условия.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договорите при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в срока по предходната алинея /банкова гаранция или двама
поръчители/, потребителят дължи неустойка в размер на 790,02 лв., която се начислява
в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея, като определената обща сума
се заплаща на определен с погасителния план брой вноски. В чл. 4, ал. 3 са
инкорпорирани два вида на погасителен план в зависимост от представянето или
липсата на изискуемото по договорите обезпечение, като в първия случай страните са
уговорили задължението по кредита да се изплати на 24 месечни вноски, с посочени
падежи, всякa от които с различен прогресивно намаляващ размер. Във втория вариант
на погасителния план по чл. 4, ал. 3, т. 2 от договорите към сумите на първите шест
месечни вноски е добавена и част от неустойката по чл. 3, ал. 2 в размер на 131,67 лв.
В чл. 6, т. 3 от договорите е посочено правото на кредитополучателя да се
откаже от договора в 14- дневен срок от сключването му, без да дължи обезщетение и
неустойка и без да посочва причина чрез писмено уведомление до кредитора.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договор за предоставяне на кредит № 277151/16.12.2019
г. кредиторът се е задължил да предаде на потребителя сумата за главница в деня на
3
подписване на договора чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка или
на каса в офис на "Изи пей" АД.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договор за предоставяне на кредит № 299922/05.06.2020
г. страните са се уговорили, че предоставената сума по ал. 1 ще послужи за погасяване
на непогасени задължения в общ размер от 1535,69 лева, произтичащи от предходния
сключен между страните договор за предоставяне на кредит № 277151/16.12.2019 г.,
както следва: главница от 1396,68 лева, лихва от 40,06 лева и такси от 100,95 лева.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от договор за предоставяне на кредит № 299922/05.06.2020 г.
кредиторът се е задължил да предаде на потребителя разликата между
рефинансираната сума и предоставения кредит, възлизаща на 462,31 лева в деня на
подписване на договора чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка или
на каса в офис на "Изи пей" АД.
В чл. 4а, ал.3 от договор за предоставяне на кредит № 299922/05.06.2020 г.
страните предварително и изрично са се уговорили, че ще признават електронния
подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата със стойността на саморъчен
подпис в отношенията помежду си по смисъла на чл. 13, ал.4 от ЗЕДЕП. Подобна
клауза липсва в договор за предоставяне на кредит № 277151/16.12.2019 г.
Представени са неподписани на хартиен носител Приложени № 2 към чл. 5, ал. 3
ЗПК- стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и Общи условия за договорите за предоставяне на кредит от
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, в които е предвидено, че потребителят не дължи заплащане
на такси, лихви и неустойки, които не са изрично уредени в договора за предоставяне
на кредит от разстояние и настоящите ОУ.
Видно от удостоверение № 277151/07.07.2020 г., издадено от „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД, А.Р. е усвоила кредит от 2000 лева по договор за предоставяне на кредит №
277151/16.12.2019 г., по който няма непогасени финансови задължения.
От ответника по делото са представени копия на личната карта на А.Р.,
извлечение от електронна поща, съдържащо изпратено на ищцата електронно
съобщение със следния текст: „Здравейте г-н/г-жо Р., успешно потвърдихте договор за
заем № 299922 за сумата от 2000 лева. По избран от вас начин- по банков път
преведохме разликата между новия и изплатения ви заем в размер на лв. срок: 720 дни.
Обща сума за връщане 3615,02 лева.”, Печат на справка за IBAN на клиент, както и
платежно нареждане за извършен от ищеца превод на сумата от 462,31 лева по банкова
сметка на А.Р. с основание „Дог. за заем номер 299922“, извлечение от електронната
поща на кредитора за изпратено до кредитополучателя съобщение за обявяване на
предсрочната изискуемост на договора за кредит, считано от 15.06.2021 г. поради
неплащане в срок на две погасителни вноски.
С писмо с вх.рег. № 8839/21.10.2021 г. от „Изипей“ АД е представена справка в
табличен вид относно извършени плащания от лицето АС. КР. Р. в полза на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД за посочения период от 16.12.2019 г. до 19.10.2021 г., видно от която
на 14.01.2020 г. е преведена сумата от 281 лева по фактура ЕРР1459917, на 18.02.2020
г.- сумата от 278,25 лева по фактура ЕРР1459918, на 31.03.2020 г.- сумата от 275,50
лева по фактура ЕРР1459919, на 23.04.2020 г.- сумата от 272,75 лева по фактура
ЕРР1459920, на 14.05.2020 г.- сумата от 270 лева по фактура ЕРР1459921, на
06.07.2020 г.- сумата от 281 лева по фактура ЕРР1675663, на 10.09.2020 г.- сумата от
273,75 лева по фактура ЕРР1675665, на 16.10.2020 г.- сумата от 272,75 лева по фактура
ЕРР1675666, на 05.11.2020 г.- сумата от 270 лева по фактура ЕРР1675667 и частично
по ЕРР1675668.
От заключението на изслушаната по делото съдебноикономическа експертиза се
4
установява, че общата сума, която АС. КР. Р. е изплатила на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД
по договор за потребителски кредит № 277151/16.12.2019 г. е в размер на 1377,50 лева,
погасена с горепосочените плащания по вноски от първа до пета по чл. 4, ал. 1, т. 2 от
договора, включващи и неустойка, описани в писмото на „Изипей“ АД и извършени в
периода от 14.01.2020 г. до 14.05.2020 г. Със сумата от 1537,69 лева, представляваща
част от получения заем в размер на 2000 лева по договор за предоставяне на кредит №
299922/05.06.2020 г., са рефинансирани задължения на кредитополучателя по договор
за потребителски кредит № 277151/16.12.2019 г., с което общият размер на платените
суми по договора от 16.12.2019 г. възлиза на 2915,19 лева. По договор за предоставяне
на кредит № 299922/05.06.2020 г. на 06.07.2020 г. А.Р. е заплатила сумата от 281 лева.
От експертизата се установява още, че ГПР по договор за потребителски кредит №
277151/16.12.2019 г. е в размер на 20,63 %, а ГПР по договор за предоставяне на кредит
№ 299922/05.06.2020 г. е в размер на 40,38 %.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице по съдебноикономическата
експертиза със сумата от 2915,19 лева е погасена главница в размер на 1813,33 лева,
възнаградителна лихва от 342,56 лева и неустойка в размер на 759,30 лева.
В заключението на съдебнотехническата експертиза вещото лице подробно е
описало процедурата по сключване на договор за кредит от разстояние посредство
интернет сайта на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД- minizaem.bg, посочвайки отделните стъпки
за кандидатстване за кредит, попълване на лични данни, създаване на профил, а
именно: в сайта се вижда начален екран с плъзгачи, с които е се задават параметрите
на кредита. След това се натиска бутона "ВЗЕМИ СЕГА", като след това се появява
преддоговорната информация и полета за попълване на данни. С натискане на надписа
„Покажи преддоговорната информация“ се отваря нов екран- „Пиложение № 2 към чл.
5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит“- Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити“. На този етап потребителят
трябва да натисне отметката "Приемам декларацията за обработка на личните данни",
за да продължи. Към думата „декларация“ има линк, който на нов екран показва
„ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ“, която трябва да се
приеме, за да продължи ходът на регистрацията. В случай, че клиентът има
регистриран профул, той не изпълнява предходните стъпки, а просто влиза в него. Ако
няма профил, трябва да създаде такъв. След маркирането на полето за приемане на
обработката на личните данни, с натискане на бутона "НАПРЕД", се потвърждават
параметрите на договора и се преминава към попълване на полетата с лични данни.
При създаване на профил личните данни на лицето се запаметяват в системата и за
следващи кредити, до момента, в който клиентът не заяви, че иска да му се изтрие
профикът. На следващата стъпка трябва клиентът да попълни личните си данни: три
имена, ЕГН, месторабота, адрес и др.. Ако клиентът не е попълнил коректно всички
полета, не може да продължи напред в процедурата. Запазват се данните от
предходната стъпка и начинът на превод на сумата по договора за кредит. На сайта на
ответното дружество са съхранени личните данни на АС. КР. Р.. От административния
панел на системара са достъоки данните за кредита- данни за клиента, брой вноски,
вземанията по отделните вноски, погасителен план, като са отбелязани и плащанията
срещу всяка вноска. Има раздели „лог на действията“, „документи“, „история на
статусите“, „SMS лог“. Важен е първият SMS, който активира договора за кредит, като
потребителят трябва да въведе получения от него код в договора, за да премине към
следващите стъпки по одобрение за отпускане на кредита. Разделите „история на
кредитите“ и „повтаряща се информация“ съдържат данни за предходни договори за
кредит или данни, които има и по други кредити. Не е възможно да се кандидатства и
получи кредит, без да се изпълнят описаните стъпки в процедурата за кандидатстване.
5
От заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза се
установява още, че от информационната система, обслужваща сайта minizaem.bg, е
видно, че АС. КР. Р. е преминала през описаните стъпки, като е предоставила лични
данни, за да създаде профила си и да подаде заявка за кредит. След одобряването за
отпускане на кредит на 05.06.2020 г. в 17:01:39 ч. на телефон ********** е изпратен
SMS с код „9992“ за потвърждаване на договора, който договор е изпратен на нейната
електронна поща. На 05.06.2020 г. в в 17:05:28 ч. от ip-адрес 77.85.193.222 договорът е
потвърден с личен код и парите са преведени. Посоченият ip-адрес 77.85.193.222 е от
адресното пространство на Bulgarian Telecomunications Copmany Plc. (vivacom.bg), a
номер ********** е посочен от А.Р. като служебен телефон. Поради това вещото лице
е заключило, че процедурата по кандидатстване по договор за предоставяне на кредит
№ 299922/05.06.2020 г. е изпълнена, А.Р. има регистриран профил на сайта на
ответното дружество, като в хода на процедурата по регистрация е предоставила лични
данни. На А.Р. са изпращани съобщения по електронна поща, както и SMS в хода на
процедурата.
Настоящият съдебен състав кредитира заключенията на експертизите, тъй като
същите са обосновани, непротиворечивио, компетентно изготвени и намират опора в
писмените доказателства по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
По главните искове:
Предявените главни искове са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
материалноправните предпоставки за уважаване на който са следните: 1) ищецът да е
платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално
платена при начална липса на основание. Съгласно задължителните разрешения на т. 1
от ППВС 1/1979 първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато
е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. По този иск в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на
ответника – че е налице основание за получаването.
В тази връзка ответникът твърди, че правното основание на което е получил
процесната сума е сключеният с ищцата договор за кредит от разстояние, чиято
действителност ищцата оспорва.
Правният режим на процесния договор като договор за кредит от разстояние е
уреден както в специалните Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
уреждащ спецификите на договора с оглед начина на неговото сключване и
доказването на този факт, и ЗПК, така и в общите правила на ЗЗД, уреждащи договора
за заем. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Предвид разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по
отношение на която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя; че e уведомил потребителя за сроковете, в които може да
6
се откаже от договора; че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Закона за
електронния документ и електронния подпис. Изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за масова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
От приложените по делото Общи условия е видно, че процедурата по създаване
на договорното правоотношение предпоставя извършването на поредица от
последователни действия. Процедурата за каднидатстване за кредит „Бърз до заплата“
или „Бърз на вноски“ започва с посещение на сайта на www.minizaem.bg или
www.easyfinance.bg, където кандидатът избира с бутон „Вземи сега“ типа кредит,
размера на сумата и срока, за който кредитът ще се връща, след което получава
предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа
на кредита. За определяне на кредитоспособността на кандидата се попълва въпросник
на сайта, като кандидатстващите за първи път натискат бутона „Напред“, а тези с
предишна регистрация на сайта- бутона „Вход“. Автоматично след натискане на
бутона „Напред“ се генерира въпросник със задължителни полета, отбелязани със
знака звезда „*“, и незадължителни полета. Въпросникът е разделен на стъпки, като
потвърждаването на всяка изисква натискане на бутона „Напред“. Кандидатът следва
да попълни всички полета, отбелязани със знака звезда „*“. Преди изпращане на
личните си данни до кредитора, кандидатът подава декларация-съгласие за
обработване на личните му данни от финансовата институция като администратор на
лични данни по смисъла на ЗЗЛД, като прави отметка в специално поле на сайта под
текста на въпросната декларация. С попълване на въпросника и натискане на бутона
„Напред“, кандидатът изпраща своето изрично предварително искане за предоставяне
на кредит от разстояние, както и молбата за кредит. До 30 минути след приключване на
процедурата по кандидатстване кандидатът получава писмо на посочената от него
електронна поща, с което бива уведомен дали е одобрен или не за отпускане на кредит
от разстояние. Ако бъде одобрен, заедно с уведомлението за това кандидатът получава
на посочената електронна поща още преддоговорната информация във формата на
Стандартен европейски формуляр, действащите общи условия, неразделна част от
договора, както и линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там
той може да се запознае с проекта на договора за предоставяне на кредит. След това
кандидатът има 7-дневен срок, в който на специално обозначено място на профила си
на сайта потвърждава изрично сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояния, заедно с общите условия и Стандартен европейски формуляр, като следва
да попълни цифровия код, изпратен му от кредитора на предоставения при
кандидатстването му телефонен номер чрез кратко текстово съобщение (sms). За да се
приеме, че има сключен договор, изпратеният цифров код следва да бъде правилно
въведен в 7-дневен срок от получаването му от кандидата. До 30 минути от сключване
на договора кредиторът изпаща на потребителя електронно писмо, с което го
уведомява, че паричните средства са преведени на посочена от него банкова сметка
или на каса в офис на „Изи Пей“ АД, както и предоставя информация за платеца,
стойността на платежната информация в лева и датата на плащането.
По делото ответникът не доказа твърденията си, че ищцата е изпълнила
гореописаната процедура за кандидатстване и сключване на договор за потребителски
кредит № 277151/16.12.2019 г. посредством подаване на заявка на сайта на ответника,
активиране на линк в полученото на електронна поща писмо и попълване на получен
чрез SMS цифров код в определен срок, като приетото заключение по
7
съдебнотехническата експертиза се отнася единствено за сключването на договор за
предоставяне на кредит № 299922/05.06.2020 г. Поради това не би могло да се приеме,
че между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД и А.Р. е постигнато съгласие за сключване на
процесния договор за потребителски кредит № 277151/16.12.2019 г. чрез договаряне,
осъществено посредством средствата за комуникация от разстояние. За това
обстоятелство не са представени доказателства нито на хартиен носител, нито такива в
електронен вид. Съгласно чл. 18, ал. 2 ЗПФУР за доказване на електронните изявления
е приложим ЗЕДЕП, в който е предвидено, че документът, подписан с електронен
подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая липсват
доказателства, че върху представения договор за потребителски кредит №
277151/16.12.2019 г. е положен електронен подпис от страна на ищцата. Според чл. 2
ЗЕДЕП «електронен подпис» означава данни в електронна форма, които се добавят
към или са логически свързани с други електронни данни и които се използват като
метод на удостоверяване. Именно изразяването на съгласието на кредитополучателя,
чрез активиране на съответния линк и попълване на цифров код има функция на
електронен подпис и от този момент се счита, че е възникнала валидна облигационна
връзка.
Извод за възникнала облигационна връзка по договор за потребителски кредит
№ 277151/16.12.2019 г. не може да се направи и въз основа на представения от ищеца
екземпляр на същия на хартиен носител, тъй като същият не носи подписа нито на
ответника, нито на представител на кредитодателя. Тъй като не е подписан от
кредитополучателя, той не би могъл да възпроизведе електронното изявление на
потребителя за изпращането на съгласие за сключване на договора.
Поради това следва изводът, че не се доказа твърдяното от ответника валидно
правно основание по договор за потребителски кредит № 277151/16.12.2019 г. за
заплащане на сумата от 915,19 лева, представляваща разликата между получената
главница от 2000 лева на кредита и общо платените от ищцата суми по договора в
размер на 2915,19 лева. Следователно тази разлика е платена от ищцата при начална
липса на основание и искът за нейното връщане следва да бъде уважен.
По насрещните искове:
Правната квалификация на предявените насрещни искове е чл.79 ал.1 ЗЗД,
вр.чл.9 ЗПК.
В тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже, че между страните е
сключен валиден договор за потребителски кредит № 299922/05.06.2020 г., че е предал
на ответницата претендираната сума по този договор за кредит, както и че е настъпил
падежът за връщане на сумата и за заплащане на договорна лихва в претендирания
размер. В тежест на ответника по насрещните искове е да докаже, че е върнал
претендираната сума на ищеца.
От приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установи, че процесният
договор за потребителски кредит № 299922/05.06.2020 г. е сключен чрез размяна на
изявленията през интернет сай, по електронна поща и чрез изпратен пo SMS
индивидуален цифров код, който е бил въведен на сайта на ответника, поради което
приложимият закон относно формата на изявленията е ЗЕДЕП, съгласно който /чл. 3/,
писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, който
представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Предвид легалната
дефиниция на този документ, в съдебната практика несъмнено се приема, че същият не
е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан, като за автор на
изявлението по арг. от чл. 4, изр. първо от закона се възприема лицето, посочено като
негов автор.
8
От предмета на процесния договор № 299922/05.06.2020 г., страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от
разстояние договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Договор № 299922/05.06.2020 г. е сключен в изискуемата се форма, която се
приравнява на предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на
неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договор № 299922/05.06.2020 г. се съдържа информация за данните (име, адрес
и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (720 дни, с дължими месечни вноски
в посочени в погасителния план размери при първа месечна вноска на 05.07.2020 г. и
последна- на 26.05.2022 г.), общият размер на кредита от 2000 лева; фиксиран годишен
лихвен процент (40,15 %), ГПР в размер на 48,30 % и общата сума, дължима от
потребителя в размер на 2825 лева при представяне на обезпечение и на 3615,02 лева-
при непредставяне на такова, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК. Има информация за правото на кредитополучателя да се
откаже от договора в 14- дневен срок от сключването му, без да дължи обезщетение и
неустойка и без да посочва причина чрез писмено уведомление до кредитора. Посочено
е и каква част от всяка погасителна вноска покрива задълженията за главница,
договорна лихва и неустойка. Настоящият състав не споделя доводите на ответницата
по насрещните искове за противоречие на процесния договор с изискванието на чл. 11,
т. 10 ЗПК поради неяснота относно начина на формиране на годишния процент на
разходите по кредита. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не
поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонетните на
годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК,
респ. Приложение № 1 към ЗПК.
В договор № 299922/05.06.2020 г. се съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, което води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът намира за неоснователно и възражението за нищожност на клаузата за
заплащане на договорна лихва поради противоречие с добрите нрави с оглед размера
от 40,15%- фиксиран годишен лихвен процент, който надвишава повече от три пъти
размера на законната лихва за забава. Разбирането, застъпено в съдебната практика за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, е било релевантно преди приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона
за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.), докогато в закона не е била
определена горна граница на договорната лихва при потребителските кредити. При
действието на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК се регламентира по императивен начин
предела на оскъпяване на кредита - годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че законната лихва представлява сбор от
основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е. максималният размер по чл. 19, ал. 4
ЗПК възлиза на малко над 50 %. С поставянето на максимална горна допустима
граница на годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на
длъжника (кредитополучател) от едностранен произвол на по-силната страна, каквато
е кредитодателят. В този смисъл са и мотивите на законодателя за тази промяна, които
са обективирани в Стенограма от обсъжданията на проекта на Закон за изменение и
допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то
НС), където се обосновават нужда от предоставяне на по-високи лихвени лимити за
9
финансови небанкови институции, чиято кредитна дейност е застрашена с висока
степен на несъбираемост и приходите от лихви следва да покриват загуби от рисково
кредитиране на неплатежоспособни длъжници, формиращо 50 % от оборотната
дейност (в този смисъл- Решение № 176 от 29.06.2020 г. по в. гр. д. № 234/2020 г. на
Окръжен съд – Пазарджик, Решение № 119 от 29.04.2020 г. по в. гр. д. № 570/2019 г. на
Окръжен съд – Враца, Решение № 22 от 24.02.2020 г. по т. д. № 11/2020 г. на Окръжен
съд – Русе, Решение № 260048 от 26.10.2020 г. по в. гр. д. № 218/2020 г. на Окръжен
съд – Шумен, Решение № 183 от 25.02.2020 г. по т. д. № 1920/2019 г. на Окръжен съд –
Варна, Решение от 22.03.2021 г. по в. гр. д. № 11513/2019 г. на Софийски градски съд,
Решение № 260123 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 114/2021 г. на Окръжен съд -
Кюстендил и други) До предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК страните могат
свободно да се договорят и потребителят може да извърши преценка дали конкретните
условия са изгодни за него, като с уговорения в процесния договор ГПР в размер на
48,30 % са спазени тези изисквания, съответно клаузата за заплащане на договорна
лихва с 40,15% фиксиран годишен лихвен процент се явява действителна.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая претендираната от ищеца по насрещния иск неустойка е предвидена за
неизпълнение на задължение на кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на
заема чрез банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок
на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по настоящия
договор, или две физически лица поръчители, които да отговарят на посочени в
договорите условия, като е въведен кратък срок за представяне на обезпеченията – до 5
дни, считано от датата на сключване на настоящия договор. Това задължение не е
уговорено предварително, а едва при сключване на договора, което лишава заемателя
от предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи
договора. Въведени са редица условия, на които да отговарят поръчителите, които в
голямата си част са несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При
съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката не съответства на
въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на
неизпълнение на договорните задължения /в този смисъл- определение № 150 от
17.02.2021 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 72/2021 г./.
На първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е
отпуснат кредит в размер на 2000 лева, а претендираната неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 790,02 лева, явяваща се
разлика между сумата от 3615,02 лева, общо дължима по договора при непредставяне
на обезпечение, и сумата от 2825 лева- при представяне на такова. Освен
това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение
/компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение
на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. На практика неустойка би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да
заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези
вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната
й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила неустойката. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник,
10
който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да
предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното
задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението
на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй
като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на банкова
гаранция или поръчители не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 5-дневен срок от подписване на договора
за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване
на неустойката и води до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от
вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от
размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Неустойката противоречи и на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната
разпоредба не прави разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху
нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай. Както се
посочи по-горе не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка, а
нейният размер надвишава получената главница, което води до реализиране на по-
висок доход за кредитора, който не е предварително обоснован и регламентиран.
Като договорен подход неустойката цели да се заобиколи и забраната на чл. 143,
т. 3 от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Посоченото обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което
я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл. 146, ал. 1
ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по съдебноикономическата експертиза се доказа
изпълнението на задължението на кредитора да преведа по банков път по сметка на
кредитополучателя размера на кредита от 462,31 лева, като останалата част от кредита
в размер на 1537,69 лева е послужила за рефинансиране на предходния сключен между
страните договор. От заключението на вещото лице икономист се установи още, че по
договор за предоставяне на кредит № 299922/05.06.2020 г. на 06.07.2020 г. А.Р. е
заплатила сумата от 281 лева. Съобразявайки погасителния план по чл. 4, ал. 3, т. 1 от
договора, който не предвижда заплащане на неустойка, съдът намира, че с тази сума са
погасени първата вноска от 149,33 лева/ 83.33 лева главница и 66 лева лихва/, и
11
частично втората вноска за сумата от 131,67 лева. Предвид правилото на чл. 76, ал. 2
ЗЗД за последователност на погасяването на разноски, лихви и главници, следва да се
приеме, че от втората вноска е погасена изцяло лихвата от 63,25 лева и частично за
сумата от 68,42 лева главницата.
По делото не се доказа обявяването на предсрочната изискуемост на договора за
кредит, като извлечението от електроната поща на кредитора не доказва, че същото е
достигнало до електронната поща на кредотополучателя. Същевременно до
приключване на съдебното дирене в настоящото производство е настъпил падежът на
почти всички погасителни вноски, без последните две с падежи на 26.04.2022 г. и на
26.05.2022 г. Поради това сумата от общо 1833,26 лева- главница е изискуема, като от
нея е погасена с плащане сумата от 151,75 лева и остава дължима главница в размер на
1681,51 лева. Изискума е и договорната лихва в размер на 38,50лв., дължима за периода
от 01.05.2021г. до 31.05.2021г.
С оглед гореизложеното, предявените насрещни искове се явяват изцяло
основателни.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищцата следва да се присъдят направените по
главния иск съгласно представен списък по чл. 80 ГПК разноски в размер на общо 300
лева, от които за държавна такса в размер на 50 лева и депозити за вещо лице в размер
на 250 лева.
По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, поради което
не са налице основанията по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставянето на безплатна правна помощ на ищцата.
С оглед изхода на спора по насрещните искове, на ищеца по тях се дължат
сторените по тях съгласно представен списък по чл. 80 ГПК разноски в размер на 550
лева, от които 50 лева- държавна такса, 400 лева за депозити за вещи лица и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 7 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на
АС. КР. Р. , с ЕГН ********** и адрес:гр.П., ул. „Л.“ № ***, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД сумата от 915,19 лева /деветстотин и петнадесет лева и деветнадесет
стотинки/, недължимо платена при начална липса на основание по договор за
потребителски кредит № 277151/16.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата моба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА АС. КР. Р. , с ЕГН ********** и адрес:гр.П., ул. „Л.“ № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, сумата от 699,85
лева /шестстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, предявена като
частичен иск от цялата главница в размер на 1563,35 лева /хиляда петстотин шестдесет
и три лева и тридесет и пет стотинки/ по договор за кредит № 299922/05.06.2020 г., и
сумата от 38,50 лева /тридесет и осем лева и петдесет стотинки/- договорна лихва за
периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
12
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ на
АС. КР. Р. , с ЕГН ********** и адрес:гр.П., ул. „Л.“ № ***, сумата 300 лева /триста
лева/ - разноски по главния иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА АС. КР. Р. , с ЕГН ********** и адрес:гр.П., ул. „Л.“ № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша” № 17, ап. 1, сумата 550 лева
/петстотин и петдесет лева/ - разноски по насрещните искове, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13