РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 25.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря
Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10341 по описа
за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от П.Б.Б., с
която срещу З. “Е.” АД са предявени активно субективно и
кумулативно обективно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 200 000.00
лв. /претърпени болки и страдания/, които вреди са му били причинени от смъртта
на неговата майка Д.Ц.Б., настъпила в резултат на ПТП, станало на 06.01.2017 г.
около 13.00 часа на пътя между гр.София и гр.Пирдоп, по вина на водача на лек
автомобил Шкода Фелиция с рег.№ *******, поради нарушение правилата за движение
по пътищата при описан механизъм на ПТП. За ПТП бил съставен КП. Претендира
законна лихва върху сумата от 06.01.2017 г. /дата на увреждане/ до окончателно
погасяване на задължението.
Излага
правни и фактически доводи, че отговорен за вредите от ПТП е ответника като
застраховател по задължителна застраховка ГО валидна към датата на ПТП по
полица № BG/07/516002774199 валидна от 31.10.2016 г. до 30.10.2017 г. По предявената доброволна претенция на 21.04.2017
г. ответникът не изплатил обезщетение.
По
твърдения, във връзка с ПТП било образувано ДП № 7/06.01.2017 г.
В
подадената допълнителна искова молба поддържа изложените в исковата молба
фактически и правни доводи и оспорва възраженията на ответника. Уточнява
искането си досежно претендираната върху обезщетението лихва за забава в размер
на законната, като сочи начална дата - 21.04.2017 г. до окончателно погасяване
на задължението. Признава, че е
направено плащане от страна на ответника в размер на 70 000 лв., но след
завеждане на делото.
В
срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
изразява становище по исковете.
Признава
съществуване на застрахователно правоотношение по застраховка ГО към момента на
ПТП по цитираната полица за лекия автомобил Шкода Фелиция.
Оспорва
наличие на всички предпоставки от фактическия състав за реализиране
отговорността на застрахователя – ответник. Оспорва ПТП да е настъпило по
описания механизъм; виновното поведение на водача на автомобила Шкода Фелиция -
Б.П. Б. и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Оспорва наличие на
описаните вреди и връзката им с ПТП.
Оспорва
твърдението, че ищецът и пострадалата са живеели в едно домакинство.
Оспорва,
като завишена по размер претенцията с излагане на съображения, че същата не
съответства на принципа за справедливост и икономическата обстановка в страната
към датата на произшествието.
Оспорва
претенцията за законна лихва от датата на събитието и излага правни доводи за
това.
В
допълнителен писмен отговор поддържа изложените възражения и направените правни
и фактически доводи. Твърди направено плащане на 05.12.2017 г. в размер на 70 000
лв.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа следното:
Чрез констативен протокол за ПТП
№ 2
от 06.01.2017 г. и констатациите
на САТЕ /приета и неоспорена от страните/, се установиха следните
обстоятелства:
ПТП
е настъпило на път I - 6, свързващ гр. Пирдоп и гр. София, на прав пътен
участък. Път I - 6 се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно
движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента.
Процесното ПТП е настъпила на прав пътен участък в светлата част от
денонощието, при зимно условие с пътна настилка покрита с отъпкан сняг. Преди
настъпването на ПТП, двамата водачи са имали възможност да се забележат взаимно
от голямо разстояние, по - голямо от 200 м. Платното за движение е било покрито
с отъпкан сняг, като в страни на отъпканата част е имало неравности образувани
от сняг. Товарният автомобил „Форд” се е движел по път I - 6 в дясната пътна
лента с посока от гр. Пирдоп към гр. София със скорост на движение 40 км/ч.
Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, върху пътната лента за насрещното
му движение и в обратната посока се е движил процесния л.а. Шкода със скорост
53 км/ч. Преди да се разминат двата автомобила, водачът на л.а. Шкода е изгубил
управлението върху управлявания от него автомобил и се е отклонил наляво за
посоката му, завъртайки се наляво на 90°. Автомобилът се е плъзнал странично с
дясната му част напред, навлязъл върху насрещната му пътна рента. Реализирало
се е ПТП. Т.а. Форд с предната си част челно се е ударил в дясната част
странично на л.а. Шкода в зоната на двете десни врати. След удара двата
автомобила са се установили в близост до мястото на удара като предната част на
т.а. Форд е сочила към гр. София, а л.а. Шкода е бил напречно на платното за
движение.
Установява
се, че мястото на удара между т.а. Форд Транзит и л.а. Шкода по широчина на
платното за движение, е на около 1 - 2 м. вляво от десния край на платното за
движение за посоката на т.а. Форд и по дължина на платното за движение, е в
района на км. 139. Ударът е настъпил изцяло в дясната пътна лента за посоката
на т.а. Форд, полагаща се за неговото движение.
Според
заключението на вещото лице по САТЕ,
времето, в което л.а. Шкода е изминал разстоянието от навлизането му в
насрещната пътна лента до момента на удара с т.а. Форд е било около 2-3 сек.,
определено от ъгъла под който л.а. Шкода се е движил наляво за посоката му на
база реализираните деформации. За посоченото време водачът на т.а. Форд - М.С.У.е
имал възможност да задейства спирачната система на автомобила аварийно за време
около 1,5 сек и да намали скоростта си.
Според
САТЕ, от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП е в субективните
действия на водача на лекия автомобил Шкода със системите за управление на
автомобила, който се е движил със скорост, при която е изгубил управлението над
автомобила и е навлязъл в насрещната му пътна лента за движение, където е
настъпил челен удар с т.а. Форд. Експертът сочи, че скоростта на движение на
процесен т.а. Форд преди настъпването на ПТП и в момента на удара с л.а. Шкода,
е била около 51 км/ч. Опасната зона за спиране на лек автомобил Форд за
определената му скорост на движение 40 км/ч е около 56 м. От своя страна, скоростта
на движение на процесен л.а. Шкода преди настъпването на ПТП е била около 60
км/ч и в момента на удара с т.а. Форд, е била около 58 км/ч. Опасната зона за
спиране на лек автомобил Шкода за определената му скорост на движение 53 км/ч е
около 92 м. Изложени са констатации, че непосредствено преди настъпването на
ПТП, л.а. Шкода се е движил в дясната пътна лента за посоката му и насрещна за
т.а. Форд. Преди да се разминат двата автомобила, водачът на л.а. Шкода е изгубил
управлението върху автомобила и се е отклонил в ляво, като навлязъл върху
пътната лента, полагаща се за движение на т.а. Форд. За да бъде предотвратено
процесното ПТП, е необходимо преди настъпването на удара между двата автомобила
и двамата вода аварийно спиране. При тези действия на водачите, удар между
автомобилите нямало да настъпи, ако разстоянието между тях в момента на
навлизане на л.а. Шкода в насрещната му пътна лента е по голямо от сбора на
двете опасни зони за спиране и на двата автомобила т.е. 92 + 56 = 148 м. В
конкретния случай разстоянието между автомобилите, в момента на навлизане на
л.а. Шкода в насрещната му пътна лента, е било около 60 м. По тази причина
процесното ПТП за водача на т.а. Форд е било непредотвратимо.
Според
САТЕ, водачът на л.а. Шкода е изгубил управлението над автомобила. Същият не е
имал възможност да предотврати удара с насрещно движещия се автомобил, чрез
аварийно спиране. Той е имал възможност да предотврати настъпването на удара и
ПТП, ако преди настъпването на ПТП се е движил със скорост, при която ще
управлява автомобила без да изгубва управлението му и се движи върху пътната
лента, полагаща се за неговата посока на движение.
В
производството не е спорно и се установява, че пострадалата Д.Б.е пътувала на
дясната седалка на л.а. с марка Шкода.
Чрез
констатациите на СМЕ, водеща причина за смъртта на Д.Б.е причинената й тежка
гръдна травма с увреждане на жизнено важни органи бял дроб и аорта и
последвалия масивен излив на кръв и навлизане на въздух в гръдната кухина. Според
експерта, травмата следва да се приеме, като несъвместима с живота, като след причиняването
й смъртта на практика е била неизбежна и е настъпила в кратък период от време
(до минути) след нанасянето й. Установява се, че настъпилата смърт на Божкова е
в пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка с травмите причинени й при
процесното ПТП.
Страните
не спорят, че е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
полица № BG/07/516002774199
с период на действие от 31.10.2016 г. до 30.10.2017 г.
В
производството се установи, че ищецът е отправил на 21.04.2017 г. към застрахователя-ответник
писмена застрахователна претенция. Образувана била щета № **********/21.40.2017
г., на която е даден отговор на 03.05.2017 г. и 17.07.2016 г., че от
представените към молбата доказателства не може да се установи ПТП. Поискани са
от ищеца допълнително документи /акт, с който е приключил наказателното производство,
експертизи и протокол за ПТП – оригинал или заверен препис/.
Не
се спори, че е направено плащане от страна на ответника в хода на настоящето
производство /05.12.2017 г./ в размер на 70 000.00 лв.
Чрез
показанията на свидетеля А.И.И.се установява, че ищецът П.Б. е понесъл загубата
на майка си изключително тежко. При съобщаването за инцидента се сринал, видимо
рухнал психически и започнал да плаче. Свидетелят сочи, че ищецът и майка му били
в много добри отношения, имали силна връзка – живеели заедно, подкрепяли се
морално и психически. След загубата ищецът бил в депресия, променил се изцяло,
не говорил с хора и не искал да излиза. Затворил се, променило се психическото
му състояние. Животът му се променил буквално. Едва ли е преодолял загубата й
към настоящия момент. Майка му му липсва. Трудно му е и сега. Свидетелят сочи,
че по негови наблюдения имало и позитивна промяна – просто се стегнал, възмажал
и продължил живота си без нея /майка му/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с активно субективно и кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ.
Сочената
разпоредба дава право на увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е
отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл.477,
ал.1 и чл.278, ал.1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е
предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна
връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка
"Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на
събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
Когато
пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е
посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и
съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия
причинител. С Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС и разширен
кръгът на лицата по ППВС № 4/1961 г., като е включено лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление. От своя
страна с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са дадени разяснения, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Следователно легитимирани да искат
обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност
на деликвента са посочените лица.
В
проведеното производство, ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника -
застраховател. Трябва да установи и изискваната родствена или близка връзка
между ищеца и починалия.
В
настоящия случай се установи, че са налице всички кумулативни елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Установи се, че водачът на л.а.
Шкода е нарушил правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
предвиждащ, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Вследствие,
на така описаните нарушения на правилата за движение по пътищата се установи,
че е настъпило ПТП, при което е била причинена смъртта на Донка Божкова.
В
тежест на ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и
страдания във връзка с увреждането от ПТП – загуба на пострадалия, поради
причинените му тежки несъвместими с живота телесни увреди.
В
случая, съдът намира че претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от загубата на неговата майка бяха установени по
несъмнен начин в производството. Както бе посочено, чрез показанията на
свидетеля А.И.И.се установи, че ищецът и пострадалата са живеели в едно
домакинство, имали са близка духовна връзка на син и майка, пострадалата е била
морална подкрепа на ищеца, били близки. Несъмнено, след смъртта на Д.Б.ищецът
понася страдания от нейната загуба, които в случая съдът намира за установени.
По
размера на претенцията:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД -решение №
202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Тези критерии са възприети и във
формираната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, която приема, че
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно релевантни
факти. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
В
настоящия случай за да се определи справедливо обезщетение следва да се вземе
предвид връзката между ищеца и пострадалата – син и майка. Установи се, че същите
са били в много близки отношения – живеели заедно, помагали си морално и материално,
подкрепяли се. От установеното може да се направи извод, че пострадалата и
ищеца са били сплотено и добро семейство. Настъпила е коренна промяна в
поведението и живота на ищеца. Следва да се вземе предвид и ранната възраст,
при която е изгубил майка си /23 г./. Действително ищецът е пълнолетен, но едва
ли това може да смекчи болките и страданията, които е изпитал от смъртта на
майка си, която също е била на средна възраст към момента на ПТП /48 г./, още
повече, че същите живеели заедно.
Като
съобрази горните обстоятелства, сочещи за преживените от ищеца болки и
страдания, както и съобрази икономическата конюнктура към датата на настъпване
на деликта и нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент, съдът счита, че търпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се репарират с обезщетение в размер на 200 000.00 лв.
По отношение на
възражението за съпричиняване:
Предвид
наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца, следва
да бъде изследван въпросът дали със своето поведение е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е
необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т. д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В
случая ответникът не доказа съобразно правилата на чл.154 ГПК, че пострадалата
е допринесла за настъпването на смъртта й.
По отношение на възражението
за дължимост на лихвата:
Ищецът
претендира лихва от датата на заявяване на претенцията по см. на чл. 496 от КЗ
/21.04.2017 г./.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Установява
се, че след сезиране на ответника е постановен отказ, поради непредставени
влязъл в сила акт – присъда, решение или споразумение, авто-техническа и
съдебно-медицинска експертизи, констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Според
чл. 496, ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
следните документи: констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно
произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните
работи; друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи; двустранен констативен протокол, който се
съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно
средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С
предявяване на претенцията ищецът не доказа, че е представил гореописаните
документи, поради което задължението на застрахователя да се произнесе по
претенцията не е възникнало. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 108, ал.
1 от КЗ, според която застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията
по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на
големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 КЗ, като определи и изплати размера на обезщетението
или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В случаите по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл. 106 КЗ, се прилага срокът по чл. 496,
ал. 1 от КЗ. Така приетата нормативно уредба вменява в задължение на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" да се
произнесе по претенцията на пострадалия в
тримесечен срок от сезирането. След този срок той дължи законна лихва върху
обезщетението. Поради това и предвид липсата на спор, че ответникът е сезиран
на 21.04.2017 г., началната дата на лихвата за забава е 22.07.2017 г.
Безспорно
между страните е факта на плащане на 05.12.2017 г. / в хода на производството/
от ответника в размер на 70 000.00 лв. Ищецът в молбата си претендира
лихва, дължима от датата на забавата /22.07.2017 г./. С оглед горното
установяване на причините вреди, ответникът дължи лихва върху присъденото
обезщетение /200 000.00 лв./. След направеното плащане на 05.12.2017 г. следва
да се присъди лихва върху уваженото и незаплатено обезщетение от 22.07.2017 г.
до 05.12.2017 г. в размер на 7 611,11
лв. След направеното плащане следва да се начислява лихва върху останалото
незаплатено и уважено обезщетение – 130 000 лв.
Следва
да се вземе предвид и направеното плащане от страна на ответника в размер на
70 000 лв.
По
разноските в процеса:
На
ищеца следва бъдат присъдени разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК – 400 лв. –
за назначване на СМЕ и САТЕ
В
полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл.
38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 5 530
лв., съразмерно с уважената част от исковете, изчислено съобразно заявената
претенция във основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 8
000 лв., представляваща държавна такса, за заплащането на която ищецът е
освободен.
Така
мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Е.“ АД с ЕИК ******със седалище и управление:***, да заплати на П.Б.Б.
с ЕГН ********** с постоянен адрес *** на основание чл. 432 КЗ, сумата 130 000.00 лв., застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие на ПТП, настъпило на
06.01.2017 г., на път I - 6, свързващ
гр. Пирдоп и гр. София, по вина на водача на лек автомобил с марка „Шкода“,
модел „Фелиция“ с рег. № *******- Б.П. Б., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди е била застрахована съгласно полица № BG/07/516002774199, с период на действие от 31.10.2016 г.
до 30.10.2017 г., ведно със законната лихва в размер на 7 611,11 лв. считано от 22.07.2017 г. до 05.12.2017 г. /изчислена
върху цялото дължимо обезщетение 200 000 лв./, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането – 06.12.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата в размер на 130 000.00 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 130 000.00 лв. до
сумата от 200 000.00 лв. като неоснователен, погасен чрез плащане
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Е.“ АД с ЕИК ******със седалище и управление:***, да заплати на П.Б.Б.
с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
400.00 лв. –разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Е.“ АД с ЕИК ******със седалище и управление:***, да заплати на адв. М.И.Д. с ЕГН **********,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 5 530 лв. без ДДС-разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Е.“ АД с ЕИК ******със седалище и управление:***, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 8000.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: