Решение по дело №83/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Мари-80” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Ильо Войвода” № 30, вх.В, ет.1, ап.2, представлявано от управителя М.Л.Д., действащо чрез пълномощника адв. Л.И. ***, против решение № 51/18.02.2020 г., постановено по АНД № 1245/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 05-0001017/11.09.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение по чл.138, ал.1 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно, като са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.

Иска се от Съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна депозира подробни писмени бележки, като оспорва жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка по документи на 19.07.2019 г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство в дружеството - касатор, както и преглед на трудовото досие на работника Ваня Боянова Лападатова, е констатирано следното нарушение: ответното дружество, в качеството си на работодател, не е определил в трудовия договор разпределение на договореното непълно работно време със същото лице.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството. Против акта не били направени възражения, поради което ответникът издал атакуваното пред ВРС НП.

Пред ВРС била разпитана в качеството на свидетел актосъставителят Росица Никодимова Попарданова, която потвърждава установената в писмената документация фактология. Допълнително към жалбата в хода на производството пред ВРС са представени и приети като доказателства следните документи, в заверени ксерокопия: уведомително писмо изх.№ 19/20.08.2019 г. на управителя на дружеството-касатор, ведно с допълнително споразумение към трудов договор № 032/28.06.2019 г. между същото дружество и работника М.Л.Д., с което работодателят определил работно време от „4 ч. - по график”.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушението, за което е санкциониран, като наказващият орган правилно е определил по вид и размер предвиденото административно наказание.

Направените от районния съд правни изводи се споделят от настоящата инстанция.

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наказанието е наложено за нарушение на чл.138, ал.1 от КТ, съгласно който текст страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. Описаното нарушение безспорно е било извършено от обективна страна от дружеството - касатор.

Правилно наказващият орган не е приложил нормата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като по преписката липсват доказателства, че нарушението е отстранено след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от него не са произтекли вредни последици за работници и служители. Съгласно чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100.00 до 300.00 лева. Видно от разпоредбата, за да се приложи отговорността за маловажно нарушение следва да са налице кумулативно следните предпоставки – нарушението да е отстранено веднага и да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая съдът намира, че не е доказано наличието на нито една от посочените предпоставки, което изключва приложението на посочената норма. Това е така, тъй като представеният от работодателя документ – допълнително споразумение към трудовият договор на посочения в АУАН и НП работник представлява частен такъв (по аргумент от чл.93, ал.1, т.5 от НК и чл.179 и чл.180 от ГПК) и същият няма достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК (по делото липсват пощенски разписки, входящи номера, нотариална заверка и др., от които да може да се изведе датата на съставянето му). С оглед на това съдът не може да приеме безусловно, че същият е издаден именно на посочената в него дата.

Настоящият съдебен състав намира, че от касатора е извършено визираното от наказващия орган нарушение, а именно описаното деяние в АУАН и в НП, поради което е осъществен от обективна страна съставът, въз основа на който е ангажирана административнонаказателната му отговорност – чл.138, ал.1, изр. второ от КТ.

При издаването на наказателното постановление Съдът намира, че не са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да налагат неговата отмяна.

Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити съобразно чл.57 от ЗАНН, в т.ч. всички признаци на нарушението, като развитите доводи в тази насока са неоснователни.

Правилно е приложен относимия към казуса материален закон както по отношение индивидуализацията на деянието и дееца, така и спрямо наложеното административно наказание, определено в минималния нормативно установен размер.

Представените допълнително писмени доказателства от работодателя пред първата инстанция не сочат своевременно отстраняване на процесното нарушение. КТ в чл.138, ал.1, изр. второ изисква определянето на продължителността и разпределението на работното време да стане по съгласие на страните по трудовото правоотношение, а не едностранно от работодателя, както и да бъде договорено конкретно именно в трудов договор или споразумение към него, а не в график или друг подобен документ, който по принцип се изготвя еднолично от работодателя.

С оглед изложеното решението на ВРС, с което е потвърдено наказателното постановление, като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, валидно, допустимо, обосновано и правилно, следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 АПК, Административен съд Видин

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51/18.02.2020 г., постановено по АНД № 1245/2019 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено НП № 05-0001017/11.09.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.