МОТИВИ към Присъда № 31, постановена
на 11.02.2019 г. по
НОХД № 5050 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г.
Производството по НОХД № 5050
по описа за на Районен съд – Варна за 2018
г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно
производство № 1952 по описа за 2016 г. на Първо РУ към ОД на
МВР – гр. Варна срещу обвиняемия Л.Б.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение на Л.Б.Г. за това, че: в периода 27.09.2016 г. –
03.10.2016 г. в условията на продължавано престъпление в гр. Чирпан, обл. Стара
Загора и в гр. Варна, обл. Варна, извършил следното:
- на 27.09.2016 г. в гр. Чирпан, обл. Стара Загора, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С.Т.М., че му
предоставя сумата от 5500 лева, договорена за закупуване на предлаган от С.Т.М.
за продажба златен ланец от бяло и жълто злато с тегло от 107 грама, като в
действителност му предал плик, в който имало само сумата от 100 лева (състояща
се от две банкноти с номинал 50 лева) и 95 бр. хартиени късове с размери 8 х
14,5 см., наподобяващи талони на „Еврофутбол“, с напечатан от двете им страни
текст с латински букви и с надписи на късовете „Tris“ и „Vincente Accoppiata“ и
- на 03.10.2016 г. в гр. Варна,
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Р.Д.Д., че му предоставя сумата от 7500 лева, договорена за
закупуване на предлаганите от Р.Д.Д. за продажба два
броя часовници марка „Perrelet“ и „Raymond Weil“, като в действителност му
предал 2 бр. пликове, в които имало само сумата от 50 лева и множество хартиени
талони от „Еврофутбол“,
като по този начин причинил
имотна вреда на С.Т.М. в размер на 5400 лева, а на Р.Д.Д.
– в размер на 7450 лева, като общата стойност на причинената имотна вреда
възлизала на 12 850 лева (дванадесет хиляди осемстотин и петдесет лева) – престъпление
по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на проведеното на 11.02.2019 г. открито съдебно заседание по НОХД № 5050
по описа за на Районен съд – Варна за 2018
г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа
възведеното обвинение срещу подс. Г., намирайки, че самото то е безспорно и
категорично доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Представителят на държавното обвинение поставя акцент в своята пледоария върху
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. Г., застъпвайки становище,
че същото следва да бъде индивидуализирано при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, доколкото част от отнетата по престъпен начин сума
не е възстановена на пострадалото лице, както и размера на инкриминираната сума
не е никак малък.
Процесуалният представител на
частния обвинител Р.Д.Д. – адв.
П.Р. *** се солидаризира с позицията на представителя на Варненската районна
прокуратура за категорична доказаност на повдигнатото обвинение на подсъдимия Г.,
като не изразява конкретно становище по отношение параметрите на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимото лице.
Упълномощеният защитник на
подс. Г. – адв. Б.Ж. *** също акцентира в своята пледоария върху наказанието,
което следва да бъде наложено на неговия подзащитен, предвид процедурата по
която се разви съдебното следствие, а именно по чл. 371, т. 2 от НПК. Адв. Ж.
подчертава, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които следва да мотивират съда да наложи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено по реда и на основание
чл. 66, ал. 1 от НК с подходящ изпитателен срок. Също така адв. Ж. отделя
внимание на веществените доказателства, събрани в хода на наказателното
производство, молейки съда да върне във владение на подсъдимия всички вещи, иззети
от дома му, доколкото същите нямат касателство с повдигнатото обвинение.
Подс. Л.Б.Г. се придържа към
становището на своя защитник и изразява съжаление за извършеното престъпление.
В предоставената му на
основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред
съда, подс. Л.Б.Г. отново изразява съжаление за постъпката си и моли за
справедливо решение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В средата на 2016 г. св. С.Т.М. пуснал обява в
интернет сайта www.olx.bg, че продава златен ланец от бяло и жълто злато
с тегло от 107 грама на цена от 5500 лева. Подс. Л.Б.Г. видял обявата и в
сутрешните часове на 20.09.2016 г. се обадил от мобилен телефон с номер
********** на мобилния телефон на св. М., като се представил за евентуален
купувач на златния ланец и поискал двамата да се срещнат. Св. М. му отговорил,
че живее в гр. Чирпан и, че ако подсъдимият желае може да отиде до гр. Чирпан,
за да се срещнат лично.
В следобедните часове на 20.09.2016 г. подс. Г.
отново позвънил по телефона на св. М. и го уведомил, че се намира в гр. Чирпан,
като го поканил да се видят, за да може да разгледа предлагания за продажба
златен ланец.
Св. М. се съгласил, като двамата си уговорили
среща в заведение, находящо се в централната част на гр. Чирпан. Подс. Г.
разгледал показания му от св. М. златен ланец, но заявил на св. М., че няма да
го закупи, тъй като ланеца е по – голям от това, което търси, след което
двамата се разделили.
В действителност обаче подс. Г. харесал
златния ланец, като решил да се сдобие с него по престъпен начин, а именно чрез
измама. Подс. Г. подготвил два бели на цвят плика, като в единия сложил
паричната сума от 5500 лева – 88 на брой банкноти с номинална стойност 50 лева
и 11 броя банкноти с номинална стойност 100 лева, а в другия плик поставил 2 на
брой банкноти от 50 лева и 95 броя хартиени късове с размери 8 х 14, 5 см,
наподобяващи талони за игрите на „Еврофутбол“, с напечатани от двете им страни
текст с латински букви и с надписи по късове „Tris” и „Vincente Accoppiata”,
които имитирали обема на плик,
изпълнен с пари. Подс. Г. прибрал двата плика в черна на цвят кожена чанта и на
сутринта на 27.09.2016 г. позвънил от мобилен телефон с номер ********** на
мобилния телефон на св. М., като му казал, че в момента пътува от гр. Бургас
към гр. Пловдив и би желал да мине през гр. Чирпан, за да закупи златния ланец.
Св. М. се съгласил двамата да се срещнат, като малко преди обяд, подсъдимият
отново звъннал по телефона на св. М. и му казал, че е седнал в кафене „Фънки“ в
гр. Чирпан и го очаква. Св. М. взел със себе си златния ланец от бяло и жълто
злато с тегло от 107 грама и отишъл на уговорено място.
Подс. Г., за да спечели доверието на св. М. и
да демонстрира сериозните си намерения да закупи вещта, извадил от черната си
на цвят кожена чанта, която носил със себе си плика, в който била поставена
сумата от 5500 лева и го подал на св. М., за да преброи парите.
Св. М. извадил банкнотите от плика, внимателно
ги преброил и установил, че сумата е точна на уговорената продажна цена от 5500
лева, след което върнал банкнотите обратно в плика и го върнал обратно на подс.
Г., който от своя страна го прибрал в чантата си.
След това св. М. подал златния ланец на
подсъдимия, за да го разгледа отново.
Подсъдимият заявил, че се намира в града заедно със своята съпруга,
която също желае да разгледа златното украшение. Св. М. се съгласил подсъдимият
да покаже на съпругата си златния ланец, като подсъдимият извадил от кожената
си чанта втория плик, който бил подготвил и който носил със себе си, в който
била поставена само паричната сума от 100 лева, състояща се от 2 броя банкноти
с номинална стойност 50 лева и 95
броя хартиени късове с размери 8 х 14, 5 см, наподобяващи талони за игрите на
„Еврофутбол“, с напечатани от двете им страни текст с латински букви и с
надписи по късове „Tris” и „Vincente Accoppiata”, след което дал този плик на
св. М., въвеждайки го в заблуждение, че му предоставя плика със сумата от 5500
лева, която преди малко св. М. бил изброил.
След това подс. Г. заявил, че отива да покаже
златния ланец на своята съпруга и щял да се върне след малко с нея, каквото
намерение в действителност нямал. Св. М. почакал известно време в кафенето,
след което отворил плика и видял, че в него няма сума от 5500 лева, а пликът
съдържа само паричната сума от 100 лева, състояща се от 2 броя банкноти с
номинална стойност 50 лева и 95 броя хартиени късове с размери 8 х 14, 5 см,
наподобяващи талони за игрите на „Еврофутбол“, с напечатани от двете им страни
текст с латински букви и с надписи по късове „Tris” и „Vincente Accoppiata”.
Осъзнал, че е бил измамен от действията на подс. Г. и депозирал жалба до
органите на РУ Чирпан към ОД на МВР – гр. Стара Загора.
Частният обвинител Р.Д.Д.
притежавал собствеността върху три броя часовници от марките „Perrelet”, „Raymond Weil” и „Longines”, които възнамерявал да продаде. В края на
месец септември 2016 г. частният обвинител Д. пуснал обява за продажбата им в
интернет сайта www.olx.bg, като оставил за
връзка телефонния си номер **********.
Подс. Г. видял обявата за продажбата на
часовниците, като решил по гореописаната престъпна схема, а именно чрез измама
да се сдобие с два от тях.
Сутринта на 03.10.2016 г. подс. Г. се обадил
на частния обвинител Д. от мобилен телефон с номер **********, като се
представил за евентуален купувач на часовниците с марките „Perrelet” и „Raymond
Weil”. Частният обвинител продавал часовника „Perrelet” за сумата от 2500 лева,
а часовника марка „Raymond Weil” за сумата от 5200 лева, но заявил на подс. Г.,
че ако последният закупи и двата часовника, то общата им цена ще бъде 7500
лева.
Подс. Г. предложил на частния обвинител Д.
двамата да се видят в 13:00 часа пред сградата на Районен съд Варна в гр. Варна
още на същия ден 03.10.2016 г., при което частният обвинител се съгласил.
След това подс. Г. подготвил два на брой бели
плика с прозрачно прозорче в лицевата им част, като в единия поставил сумата от
7500 лева, състояща се от левови банкноти с номинална стойност от 100 и 50
лева, а в другия плик поставил една банкнота от 50 лева и сложил множество
хартиени талони от игрите на „Еврофутбол“, които да имитират плик, изпълнен с
пари.
Малко преди обяд на 03.10.2016 г. подс. Г.
отново се обадил по телефона на частния обвинител Д. и помолил двамата да се
видят по – рано. Частният обвинител взел от дома си двата часовника с марките
„Perrelet” и „Raymond Weil”, поставил ги в бяла на цвят найлонова торбичка и
тръгнал към мястото на уговорената среща – района около сградата на Районен съд
Варна на бул. „Владислав Варненчик“. След като пристигнал на уговореното място,
частният обвинител видял, че подс. Г. се намира до бариерата на паркинга на
Районен съд Варна, като го разпознал по описанието, което последният му дал по
телефона, че ще е облечен с червен на
цвят елек и син на цвят дънков панталон.
Подс. Г. предложил на частния обвинител Д. да
седнат в някое от близките кафенета, за да може по – внимателно да разгледа
часовниците, като Д. се съгласил и двамата седнали около една маса в кафе – бар
„Аландра“, находящ се в непосредствена близост до сградата на Районен съд
Варна.
Двамата поръчали кафе на сервитьорката в
заведението св. Б.Р.К., като същевременно подс. Г. обяснил на частния
обвинител, че възнамерява да закупи часовниците за свои близки роднини и
поискал да ги разгледа.
Частният обвинител Д. извадил двата часовника
от найлоновата торбичка и ги показал на подсъдимия, който след като го разгледал,
заявил, че му харесват и желае да ги закупи на цената от 7500 лева за двата
часовника, но в действителност нямал намерение да заплати тази цена на частния
обвинител. За да спечели доверието на частния обвинител и да демонстрира
сериозните си намерения като купувач, подсъдимият извадил от черната си на цвят
кожена чанта единия хартиен плик с прозрачно прозорче на лицевата му част, като
от него извадил множество банкноти и ги дал на частния обвинител да ги преброи. Частният обвинител преброил сумата от 7500
лева, след което върнал сумата на подсъдимия, който я прибрал в плика и го
поставил във вътрешността на черната си на цвят кожена чанта.
Подс. Г. заявил, че желае да закупи
часовниците, като частният обвинител му подал найлоновата торбичка с двата
часовника, а от своя страна подсъдимият извадил от чантата си втория плик,
съдържащ една банкнота от 50 лева и множество хартиени талони от игрите на
„Еврофутбол“, като го дал на частния обвинител, въвеждайки го в заблуждение, че
му предоставя плика със сумата от 7500 лева, която малко по – рано самият той
бил преброил.
По време на разговора в заведението, подс. Г.
заявил, че има желание да закупи и третия часовник марка „Longines”, като
двамата с частния обвинител се уговорили да се видят след около 20 минути
отново на същото място – района около сградата на Районен съд Варна. Частният
обвинител Д. се прибрал в дома си, където оставил плика съдържащ една банкнота от 50 лева и множество
хартиени талони от игрите на „Еврофутбол“, а същевременно взел третия обявен за
продажба часовник марка „Longines” и се върнал до сградата на Районен съд
Варна, но подсъдимият не бил на уговореното място. Частният обвинител се опитал
да се свърже по телефона с подсъдимия, но последният не отговарял. Тогава частният
обвинител се усъмнил, че се случва нещо нередно и, че е измамен, като позвънил
по телефона на св. А.И.И., с която живеел на
съпружески начала, и й заръчал да отвори плика, който бил оставил в дома им.
Св. И. отворила плика и видяла, че в него се съдържа една банкнота от 50 лева и множество хартиени
талони от игрите на „Еврофутбол“, като споделила този факт с частния обвинител.
Осъзнал, че е станал жертва на измама,
частният обвинител сигнализирал за извършеното престъпно посегателство срещу
своята собственост на органите на ОД на МВР – гр. Варна. Същевременно успял да
се сдобие от охранителните камери на заведението кафе – бар „Аландра“ със
снимка на подсъдимия и я разпространил в интернет пространството, чрез
социалната мрежа „Фейсбук“. След като видял снимката си в социалната мрежа
„Фейсбук“, подс. Г. се свързал по телефона с частния обвинител, като го помолил
да я премахне от социалната мрежа, като в замяна щял да му върне отнетите
часовници.
Частният обвинител обаче не искал лично да се
среща с подсъдимия Г., поради което му предоставил адреса на офиса, където
работел в гр. Варна, като се уговорили именно там подсъдимият да занесе
часовниците.
На 12.10.2016 г. подс. Г. предал двата
часовника на служителка в търговското дружество, в което работил и частния
обвинител Д., която от своя страна ги предала на своя колега Д..
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира
следното:
Съдът не намира за необходимо да анализира
подробно и в детайли всяко едно доказателство поотделно, доколкото съдебното
следствие протече в условията на чл. 371, т. 2 от НПК и подсъдимият направи
признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и
целия събран в хода на наказателното производство доказателствен материал доказва
несъменено, че признанието му е напълно достоверно.
В тази връзка съдът би желал да постави акцент
върху показанията на св. С.Т.М. и частния обвинител Р.Д.Д.,
които изключително детайлно описват поведението и измамливите действия на
подсъдимия. Съдът изцяло се доверява и кредитира безусловно техните показания,
още повече, че те са подкрепени от пълното самопризнание на подсъдимия и
абсолютно всички гласни и писмени доказателства и съдебни експертизи..
Обект на престъпното деяние по чл. 209, ал. 1
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
Субектът на престъплението – Л.Б.Г. е
пълнолетно и вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вината пряк умисъл. В конкретния случай умисълът на
подс. Г. се е изразявал в това, че е съзнавал, че не заплаща продажната цена на
предлаганите от св. М. и частния обвинител Д. движими вещи, но е поддържал
заблуждение, че в пликовете се съдържа цялата продажна цена, вследствие на което
заблуждение св. М. е предоставил владението на златния ланец, респ. частният
обвинител Д. е предоставил владението на двата броя часовници на подсъдимия.
Наличието на продължавано престъпление се
обосновава от реализирането на общо две последователни деяния с единни
обективни и субективни признаци – всички извършени от подсъдимия в периода от
27.09.2016 г. до 03.10.2016 г. Всички тези престъпни деяния осъществяват
поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите деяния.
По отношение на наказането.
Законодателят предвижда наказание „лишаване от
свобода” в размер от една до шест години за извършени престъпни деяния по чл.
209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В процеса на индивидуализация на вида и
размера на наказанието, съдът отчете като безспорно смекчаващо вината
обстоятелство липсата на предходна съдимост на подсъдимия, както и факта, че
доброволно е върнал на частния обвинител Д. двата отнети по престъпен начин
часовници.
Същевременно няма как да не бъде отчетено като
отегчаващо отговорността обстоятелство, че така и подсъдимият не е възстановил
на св. М. отнетия по измамлив начин златен ланец от бяло и жълто злато или
неговата парична равностойност от 5400 лева, която сума също е достатъчно
внушителна като размер, което неминуемо повишава обществената опасност на
деянието.
След внимателен и задълбочен анализ на
събраните доказателства и след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло
препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието
„лишаване от свобода” за срок от две години, което на основание разпоредбата на
чл. 58а от НК следва да бъде редуцирано с 1/3 и на подсъдимият да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, чието
изпълнение следва да бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години и четири месеца.
Наказанието „лишаване от свобода” и
изпитателния срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК не би
било справедливо да са в минимален размер, не само поради наличието на формално
отегчаващо вината обстоятелство, но следва да се има предвид, че със своите
действия подс. Г. е осъществил състав на продължавано престъпление, което
допълнително мотивира съда да определи размера на наказанието и предвидения
изпитателен срок в размер по – висок от минималния предвиден в закона.
Съдът намира, че наложеното наказание
„лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, не само тъй като
е налице формалната материална предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК, а именно лицето да не е било осъждано, но и съдът намира, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не
е необходимо същият да постъпи и да изтърпи наказанието си в пенитенциарно
заведение.
По отношение разноските.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. Л.Б.Г. да заплати направените разноски в досъдебната фаза
на наказателното производство в размер на 461, 39 лева в полза на ОД на МВР –
гр. Варна, както и въз основа на същата законова разпоредба го осъди да заплати
парична сума в размер на 500 лева в полза на частния обвинител Р.Д.Д., представляваща сторените разноски от частния обвинител
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: