О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Пловдив, 19.06.2020 г.
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
след като се запозна с докладваното
от съдия Роглекова ВЧНД № 845/2020г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпила
е жалба от А.Й.И. ЕГН: **********, депозирана чрез пълномощника му
адв. Б., против Определение № 555/2020г. по ЧНД № 1714/2020г. по описа на ПРС –
Пети наказателен състав, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 10.02.2020 г. по ДП № 352/2016 г. по описа на РУ
Труд при ОД на МВР Пловдив, пр.пр. № 3609/2016 г. по описа на Районна
прокуратура гр. Пловдив.
В
жалбата се претендира, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се
съображения, че разследването е непълно и не са събрани всички релевантни
доказателства, с оглед изясняване на обективната истина.
Окръжен
съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното
определение намира, че жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Правилно първата инстанция е посочила следното
:
Наказателно производство по ДП № 352/2016 г. по описа на РПУ Труд при ОДМВР Пловдив,
е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 03.04.2016 г. в ***,
обл. Пловдив, се е заканил на А.Й. ***, с престъпление против неговата личност
– убийство, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал. 3 НК.
Наказателното производство е прекратено
на основание чл. 243 ал.1 т.2 НПК, поради недоказаност на обвинението.
Фактическата обстановка е правилно
установена и анализирана както от прокурора, така и от първата инстанция, като
в нея въззивният съд не счита за необходимо да внася
промени.
Свидетелят А.Й.И. ***, и живеел в имот,
представляващ къща с двор, находящ се на ул. ***, заедно със съпругата си –
свидетелката З.Г.И., сина си - П.А.Й., и внука си – свидетелят А. П. Й..
Свидетелят И. притежавал земеделски земи, които обработвал с закупена от него
техника - трактор плуг с ремарке, които държал пред дома си. Свидетелят И.
познавал свидетеля Н.К.Н.и баща му – свидетелят К.Ф., който живеел в същото
село.
На 03.04.2016 г. в ***, обл.Пловдив, свидетелят А.И. бил на двора на имота си, чул
шум от мотор, който спрял на улицата пред дома му. Свидетелят И. излязъл на
улицата и забелязал свидетеля Н.Н., който бил спрял
мотора си до неговото ремарке и го оглеждал. Свидетелят И. отишъл при свидетеля
Н., като последният му заявил, че задните гуми на ремаркето, които оглеждал,
заедно с лагерите и барабаните, били негови и подозирал, че свидетелят И. ги е
откраднал. Свидетелят И. обяснил на свидетеля Н., че бил закупил в гр.Раковски
въпросното ремарке с тези гуми. По твърдения на свидетеля И., свидетелят Н. му
казал да свали веднага въпросните гуми и да му ги върне, иначе щял да изтрепе всички
или да ги запали. Свидетелят И. му отказал, като поискал свидетелят Н. да
докаже собствеността върху гумите. Свидетелят Н. запалил мотора и си тръгнал,
но малко след това отново се върнал, управлявайки лекия си автомобил като спрял
пред дома на свидетеля И.. Свидетелят И. твърди, че свидетеля Н. му се заканил
с думите: „Качвай се в колата, ще те убия“ и го накарал да се качи в лекия му
автомобил, за да му покаже от къде бил закупил гумите. Свидетелят И. сочи, че
след като се качил в колата на свидетеля Н., двамата тръгнали за гр.Раковски,
като по време на пътуването, свидетелят Н. му говорил със заплашителен топ и го
упреквал, че е откраднал въпросните гуми. Свидетелят И. обяснил на свидетеля
Н.. че при закупуването на въпросното ремарке, същото се намирало в двора на
И.Й.от гр.Раковски, и предложил да се срещнат с последния, но свидетелят Н.
отказал. Двамата се върнали в ***, като свидетелят Н. оставил свидетеля И. пред
дома му и заявил, че отива да търси свидетеля А. П. Й.. Свидетелят И. тръгнал
да търси свидетеля А.Й., тъй като се притеснил, че свидетелят Н. ще се
саморазправи с внука му. Свидетелят И. отишъл в стопанския двор на селото във
фермата за крави, стопанисвана от свидетеля И.Г.И. ***, където били свидетелите
А.Й. и Н.Н.. Свидетелят И. се оплакал на свидетеля И.И., че свидетелят Н. го заплашил с убийство и го набедил,
че му е откраднал две гуми с главини и джанти нa
ремарке. Всички отишли пред дома на свидетеля И., за да огледат гумите па
ремаркето. Свидетелят Н. продължил ла твърди, че въпросните гуми били негови, а
свидетелят И. заявявал, че бил закупил ремаркето с три гуми. Свидетелят И.И. обяснил на свидетеля Н., че при закупуването на
описаното ремарке бил услужил на свидетеля И. с четвъртата гума.
В хода на разследването са били извършени
допълнителни процесуално-следствени действия, при които в качеството на
свидетел е била разпитана З.Г.И. - съпруга на свидетеля А.Й.И.. Свидетелката
И.сочи, че познавала свидетеля Н.К.Н.само по физиономия, като родителите му
живеели в *** на другия край на селото. Свидетелката И.посочва, че почти не
излизала от двора на къщата, тъй като била трудно подвижна. Твърди, че видяла
последно свидетеля Н.Н.през деня, когато имало
разправия между него и съпруга й – свидетелят А.И., като не си спомня кога се е
случило - не сочи ден, месец, година или сезон от година. Свидетелката
И.твърди, че била на чешмата на двора и чула: „Ще ви запаля, ще ви убия“ и
излязла на плочките пред пътната врата. Забелязала мъжа си на улицата да стои
пред ремаркето им, намиращо се пред къщата им. Свидетелката сочи, че до
свидетеля А.Й. стояло момче, което по думите й искало да ги убива, но не знаела
как се казва и не знае ако го види дали, ще го разпознае. Свидетелката
И.твърди, че съпругът й и въпросното момче разговаряли за джантите на
ремаркето, като тя не стояла дълго навън и се прибрала в дома си. Свидетелката
И.сочи, че след няколко минути свидетелят А.И. се прибрал вкъщи и бил ядосан и
притеснен като обяснил, че ще се обади на кмета, за да иска охрана.
В хода на разследването е бил проведен
допълнителен разпит на свидетеля А.Й.И., който сочи, че по време на случилото
се изплашил от думите и агресивния тон на свидетеля Н.. След като последният
дошъл с колата си и спрял на улицата пред дома на И., слязъл от автомобила и застанал
пред вратата па колата като му казал заповеднически: „Ела тука!". В този
момент свидетелят И. сочи, че бил до моста, който се намирал срещу къщата му,
като свидетелят Н. и колата му били между него и къщата му. Свидетелят Н. казал
на свидетеля И.: „Влизай в колата, за да отидем да проверим откъде си купил
ремаркето“, при което И. се качил в колата доброволно, като искал да докаже на
Н., че не е прав за джантите на ремаркето. По време на пътуването, свидетелят
И. сочи, че само упътвал Н. къде да кара, след което го върнат пред дома му и
го оставил. Свидетелят И. твърди, че през дните докато депозирал жалба срещу Н.Н.чакал да дойде полиция в дома му, защото така му бил
казал кмета.
В хода на разследването в качеството на
свидетел бил разпитан К.Г.И. /втори братовчед на свидетеля А.Й.И./, който сочи,
че през пролетта на 2016 г., без да помни дата и месец, бил заедно със
свидетеля А.И. ***. Свидетелят К.И. твърди, че в един момент при тях дошъл
свидетелят Н.Н., който се обърнал към свидетеля А.И.
с думите: „Искам си джантите до два три дни, минах покрай вас и ги видях на
вашето ремарке, или ще има бой“. След казаното, свидетелят А.И. обяснил, че
това били негови джанти, които закупил заедно с ремаркето, след което
свидетелят Н. си тръгнал. Свидетелят К.И. сочи, че свидетелят А.И. се стреснал
и предложил двамата да отидат при кмета на селото - И.И..
Веднага свидетелите К.И. и А.И. отишли във фермата на кмета, където бил и
свидетелят Н.. Малко след това дошъл и дядото на свидетеля А.И. – свидетелят
А.Й.И. като започнал разговор във връзка с въпросните джанти. Кметът поискал да
види джантите и се качил в колата на свидетелят Н.. Всички отишли пред дома на
свидетелят А.Й.И. и огледали джантите, а свидетелят К.И. бил настрани. След
това свидетелите И.И. и Н. си тръгнали, като
свидетелят К.И. разбрал от свидетеля А.Й.И., че преди това свидетелят Н. му се
бил заканил с убийство.
В хода на разследването в качеството на
свидетел бил разпитан и П.Х.Г.от ***, обл. Пловдив.
Същият сочи, че познавал по физиономия свидетелите А.Й.И. и Н.Н., като с последния не били в добри отношения. Свидетелят
Г.твърди, че една вечер се напил и откраднал гумите с джантите от ремаркето на
свидетеля Н.. Натоварил ги с каруцата си и ги закарал в дома на свой близък,
където останали около три месеца. Свидетелят Н. подал жалба за извършената му
кражба, водило се дело, при което свидетелят Г.признал за стореното и върнал
отнетите гуми с джантите на свидетеля Н., но той заявил, че те не били негови.
Свидетелят Г.сочи. че свидетелят Н. не му е казвал, че видял гумите си с
джантите на ремаркето на свидетеля А.И., който имал също ремарке с двуосно с четири гуми с джанти. Свидетелят Г.твърди, че
свидетелят А.И. не се е срещал с него и не го е подбуждат да открадне гумите на
Н. и да ги даде на И..
Правилно е констатирано от първата
инстанция, че за да прекрати наказателното производство,
представителят на Районна прокуратура Пловдив е приел, че са извършени
множество действия по разследването, като са събрани множество доказателства,
но не са събрани безспорни и категорични доказателства за извършено
престъпление по чл. 144 ал.3 НК.
При безспорното установяване на горните факти, районният съд е приел, че постановлението на Районна прокуратура гр. Пловдив е правилно и законосъобразно, поради което и го е потвърдил.
Въззивният съд изцяло
споделя изводите на първостепенния, както по отношение на фактите, така и по
правото и съображенията за това са следните:
Районният съд правилно се е доверил на
събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изложил фактическата
обстановка, която приема за установена, следвайки хронологията на
разследването, попълването на доказателствената маса с достатъчно
доказателства. В тази връзка и настоящият състав приема, че е налице обем от
доказателства, позволяващ да се направят фактически и правни изводи досежно
липсата на категорични такива, относно осъществяване на деянието по чл.
144, ал. 3 във вр.
с ал.
1 от НК.
Престъплението по чл.
144, ал. 3 от НК-закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл.
144, ал. 1 от НК - закана с
престъпление. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването му. В конкретния случай точно е
застъпено в проверявания акт, че думите, обективиращи закана за убийство по
отношение на А.И. се установяват в неговите показания – „ще ви изтрепя, ще ви запаля“,
„ще ви убия“. Коректно и законосъобразно е кредитирането на показанията на
свидетеля И. в частта, в която същият заявява, че е възникнал спор за
собствеността върху двете задни гуми, лагери и барабани на притежаваното него двуосно ремарке. Правилно не е дадена вяра на за твърдените
от него заплашителни реплики и за този си извод съдът внимателно е разискал и поведението на И. непосредствено и след
инцидента.
Задълбочено и
аналитично първостепенният съд е изследвал свидетелските показания и аргументирано
е описал в коя част кредитира заявеното от свидетелите Й., И., Н.. Взети са предвид показанията на
всеки един от разпитаните свидетели - Н.Н., А.И.,
А.Й., И.И., К.Ф., З.И., К.И. и П.Г..
В тази връзка и въз основа на изложеното по-горе, съвсем
логично се е стигнало до заключението, че не се установява по отношение на
свидетеля А.И. да са отправени думи или извършени действия, осъществяващи
престъпление по чл. 144 ал.3, вр. ал.1 НК.
Предвид изложените съображения съдът счете,
че постановеното от Пловдивски районен съд определение, с което е потвърдено прекратителното постановление на РП Пловдив, е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 555/2020г. по ЧНД № 1714/2020г. по описа на ПРС – Пети
наказателен състав, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 10.02.2020 г. по ДП № 352/2016 г. по описа на РУ
Труд при ОД на МВР Пловдив, пр.пр. № 3609/2016 г. по описа на Районна
прокуратура гр. Пловдив.
Определението е окончателно.
Да се изпрати писмено съобщение на страните
за изготвяне на съдебния акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.