Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното
заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Росен
Димитров
при секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 13219 по описа за
2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени
са субективно съединени искове с правно на основание чл. 226 от КЗ (отм.) от Х.С.М.,
ЕГН **********, Ц.С.М., ЕГН **********, С. С.Г., ЕГН **********, чрез пълномощниците
им адв. Н.Д.и адв. П.С.против ЗАД „А.“ АД, *** – за заплащане на обезщетение за
търпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на тяхната майка – Е.К.Г.,
настъпила вследствие на ПТП в размер на сумите от по 150 000 лв. – за всеки
един от тях, предявени като частични искове /от общи в размер от по
200 000 лв. за всеки /, ведно със законна лихва върху тези суми от датата
на деликта – 03.10.2015 г. до окончателното им изплащане и разноските по делото.
Ищците
твърдят, че майка им Е.К.Г. е пострадала при ПТП, вина за което изцяло носи
водачът на лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ с per. № *******С.Д.Н.,като в
следствие на катастрофата е получила несъвместими с живота травматични
увреждания и е починала.
За автомобила
е имало застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Твърдят, че са
били в близки и топли взаимоотношения с починалата, уважавали се, разчитали на
нея морално и материално. Животът им се променил изцяло, станали затворени,
загубили силата си за живот и още не можели да повярват, че това действително
се е случило.
Ищците
поддържат чрез своя пълномощник предявения иск и претендират присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА .
Ответникът
ЗАД „А.“ АД, *** оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието
на валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ за
процесния автомобил Опел към момента на настъпване на ПТП, но оспорва твърденията
за проявено виновно и противоправно
поведение от страна на водача му, което да е довело до настъпването на ПТП,като
според ответника е налице случайно деяние. Евентуално прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата,която е пътувала в лекия автомобил без
поставен предпазен колан,а също имала предходни заболявания и наднормено тегло.
Прави
възражение и за независимо съизвършителство от страна на С.Д.Н. като водач на
л.а. „Опел“, в който е пътувала пострадалата,но без конкретни доводи в тази
насока.
Моли
исковете да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, претендира разноски.
Помагачът
на ответника С.Д.Н. не е взел становище по спора.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложените
по делото констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.09.2015 г.
и присъда на Окръжен съд гр.София
по нохд № 314/2017 год. влязла в сила на 17.02.2018 год. се установява, че На
28.09.2015 г. около 06,30 часа на първокласен път № 6 от републиканската пътна
мрежа, в зоната на километър 180+600 м, в землището на с. Мирково, община
Мирково, обл. Софийска е настъпило ПТП, при което движещият се от гр. Пирдоп
към гр.София със скорост от около 41 км.ч. лек автомобил „Опел ” модел „Астра“
с per. № *******управляван от С.Д.Н. при десен завой навлязъл в насрещната
лента за движение, където се ударил челно в насрещно движещият се лек автомобил
„Фолксваген Джета“ с per. № ********, управляван от Й.Г.Г.. Вследствие на удара
пострадала возещата се на задна дясна седалка на Фолксвагена Е.К.Г.,която няколко
дни по-късно- на 03.10.2015 год. починала от уврежданията.
Между страните е прието за безспорно, че за „Опел
” модел „Астра“ с per. № *******е бил налице валиден застрахователен договор за
риска „гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на
настъпване на ПТП.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че ищците са деца
на починалата.
От приетата по делото комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза, възприета като професионална и безпристрастна и неоспорена от
страните, се потвърждава фактическата обстановка изложена по-горе. Причината за
навлизане в насрещната лента за движение е наличието на остър десен завой за
водача на Опела и това,че е навлязъл в него със скорост от 41 км.ч.,която е
била близка до критичната за безопасното му преодоляване,което довело до
поднасянето на автомобила и загубата на контрол върху управлението му. Според
медика мастната емболия
в белите дробове, сърцето и бъбреците, която е
причинила смъртта на
Е.К.Г. е била непредотвратима последица от усложнение на счупените ребра и
размачканата мастна тъкан.Тези увреждания са получени при съприкосновението с
предната дясна седалка при опит за задържане и удар на гръдния кош в предната
седалка в момента на отхвърлянето на тялото напред.
Според
експертизата пострадалата е била без поставен предпазен колан,тъй като при
аутопсията не са установени следи от такъв.При правилно поставен такъв има
вероятност уврежданията да са били по-леки.
По делото е
разпитан свидетелят И.И.,който установява,че ищците са били в много добри отношения с майка
им и макар да живеели в различни населени маста поддържали добри
взаимоотношения. И тримата посещават гроба на майка им и си спомнят за нея.
С оглед
доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
В
настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Установен
е механизма на ПТП-то,при което съдът приема, че произшествието е настъпило по
вина на водача на лекия автомобил Опел управляван от С.Д.Н., който е нарушил
правилата за движение по пътищата, като при навлизане в десен завой изгубил управление
и навлязъл в лентата за насрещно движение ,където реализирал ПТП с насрещно
движещ се автомобил.
В тази връзка по силата на чл.300 ГПК съдът
зачита присъда на Окръжен съд гр.София по нохд № 314/2017 год. влязла в сила на
17.02.2018 год. относно противоправността на деянието и вината на дееца.
С оглед
категоричността на заключението на експертизата съдът приема за доказан фактът,
че причиненият вредоносен резултат-смъртта на пострадалата е пряка
и непосредствена последица
от уврежданията вследствие на
извършеното делинквента противоправно деяние.
По
делото е установено категорично,че лекия автомобил „Фолксваген Джета“ с peг. № ********,
управляван от Й.Г.Г. се е движил съвсем правомерно в неговата лента за движение
със допустима скорост и по никакъв начин не е способствал за настъпването на
катастрофата.В този смисъл възражението на ответника за наличието на т.-н.
независимо съизвършителство е неоснователно.
Установено
е и не се спори по делото, че за описания лек автомобил „Опел ” модел „Астра“ с
peг. № *******е имало застраховка „Гражданска отговорност” валидна към датата
на ПТП-то.
Ищците
са деца на починалата и като такива са от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие нейната смърт.
С
оглед възражението на ответника за съпричиняване , съдът намира,че се явява частично
основателно-в частта,в която се твърди,че пострадалата е била без предпазен
колан нарушение на чл. 137а от ЗДвП. Експертите са категорични,че наличието на
такъв би намалил уврежданията в областта на гърдите,без да се ангажират с извод
относно това,дали въпреки него би се стигнало до същия летален изход.Ето защо
съдът приема,че поради непоставен предпазен колан пострадалата е съпричинила
вредоносния резултат в размер на 15%. Останалите възражения в тази насока са
неоснователни.
С
оглед изложеното предявените искове са основателни.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид отношения на обич
и разбирателство между ищците и починалата, фактът че са поддържали добри
отношения и са разчитали един на друг.
Смъртта
на починалата е била внезапна и е представлявала голям шок и за тримата ищци.Следва
да се отчете фактът,че ищците от дълги години живеят отделно от майка си и
техните отношения макар и добри,не са били така близки,ако са живеели в едно
домакинство и са били в постоянна връзка един с друг.
Предвид
изложеното и правилото, че обезщетението следва да служи единствено за
репариране на доказано причинените вреди и да е съобразено със социално
–икономическите условия в страната, справедливото обезщетение би било в размер от по 90 000
лв. на всеки от ищците.
Предвид
изложеното и приетия ос съда процент на съпричиняване исковете се явяват
основателни до размера от по 76 500 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането-03.10.2015 год. до датата на окончателното й изплащане
като в останалата част до пълния им предявен размер от по 150 000 лв.,като
частични размери от по 200 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съобразно
този изход на делото ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищците адв.Н.Д.на основание чл. 38 от ЗА по минимума на
наредбата за адвокатските възнаграждения по 3390 лв. за всеки или общо 10170
лв. , а на Х.С.М. разноски по делото 510 лв.
Ответникът
следва да заплати и сумата от 8180 лв. държавна такса по трите иска по сметка
на СГС и разноски за експертиза от
бюджета в размер на 102 лв.
Всеки
от ищците следва да заплати на ответника по 48 лв. деловодни разноски и общо 300
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, *** с ЕИК: ********да заплати поотделно на Х.С.М.,
ЕГН **********, Ц.С.М., ЕГН **********, С. С.Г., ЕГН **********, чрез адв. Н.Д.със
съдебен адрес:*** 2, четвърти полуетаж, офис 1, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) суми от по 76 500 лв. на всеки,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на тяхната
майка Е.К.Г. настъпила на 03.10.2015 г. вследствие увреждания при ПТП, ведно със законната лихва върху горните суми
от 03.10.2015 г. до
окончателното им изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете в
останалата част до пълния предявен размер от по 150 000 лв. – предявени
като частични искове /от общи в размер от по 200 000 лв. за всеки , като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД
„А.“ АД, *** с ЕИК: ********да заплати
на адвокат Н.Д.на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение от по
3390 лв. за всеки ищец или общо 10170 лв. , на Х.С.М. и разноски по делото от 510
лв., а по сметка на СГС държавна такса
в размер на 8180 лв. и разноски за експертиза от бюджета в
размер на 102 лв.
ОСЪЖДА поотделно Х.С.М.,
ЕГН **********, Ц.С.М., ЕГН **********, С. С.Г., ЕГН ********** да заплатят на ЗАД „А.“ АД, *** с ЕИК:
********по 48 лв. деловодни разноски и общо 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78,
ал.3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. Карлово, ул. „********, вх. 2, ап. 3-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: