Решение по дело №4320/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1022
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Ивайло Юлиянов Колев
Дело: 20191720104320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1022 / 28.7.2020г.

 

гр. П., 28.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД П., Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО КОЛЕВ

 

При секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4320 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Ц.В.К., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1033,39 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „*** за периода от 01.05.2017 до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 18.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 118,39 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1129/2019 г. по описа на Районен съд П.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпредE=от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В съдебно заседание поддържа така изложеното и моли за срок за представяне на писмена защита, но такава не е депозирана.

          В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове изцяло с твърдението, че не е задължено лице, тъй като по делото липсват доказателства относно собствеността върху процесния топлоснабден недвижим имот. Оспорва се и твърдението на ответника, че имотът е топлоснабден.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД.  Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

В процесния случай ищецът, който носи доказателствената тежест да установи всички факти, пораждащи твърдяното от него право, не е ангажирал  доказателства, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдената сграда, както и че между страните е налице друго, изрично договорно основание. По делото са представени единствено изявления на трето лице – E=В. . - подадена от нея Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 11.08.2008, в която като съсобственик е посочен и ответникът, удостоверение за отказ от наследството на В.С.К., направен от E=В. ., вписан след декларацията по чл. 14 ЗМДТ – 14.09.2010 г., искова молба за делба на процесния имот, предявена от E=В. ., в която се поддържа, че Ц.В.К. притежава ½ от имота и удостоверение за наследници на В.С.К..

Представеният с исковата молба частен, свидетелстващ и неподписан, но заверен документ, озаглавен „извлечение от сметка“ не носи факти, които обвързват съда, дори и по отношение на авторството.

Съдът намира, че тези документи не установяват с необходимата за процеса яснота и пълнота, че соченият като длъжник (ответник в настоящото производство) е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск. Представените документи не изхождат от ответника, като единствено се установява, че е наследник по закон на В.С.К.. Без конкретни данни, че последният е бил собственик на процесния имот, за да се заключи, че ответникът като универсален правоприемник участва в собствеността с конкретна квота, не се доказва и съществуването на валидна облигационна връзка между страните като необходима предпоставка, пораждаща спорното материално право.

При тези данни и доказателства, предвид непроведеното от ищеца пълно главно доказване на релевантните за спора факти и обстоятелства, дължимо в процеса /чл. 154, ал.1 ГПК/, и отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда, се налага извод за недоказаност на предявения иск за главница, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава за релевирания в исковата молба период.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не следва да му се дължат.

В светлината на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ срещу Ц.В.К., ЕГН ********** с адрес ***, обективно кумулативно съединени установителни искове основание 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ за признаване на установено в отношенията между страните, че Ц.В.К. *** АД сумата в размер на 1033,39 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „*** за периода от 01.05.2017 до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 18.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 118,39 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1129/2019 г. по описа на Районен съд П., като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..

 

СЪДИЯ_______________________