Решение по дело №9878/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 април 2025 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20241110109878
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7625
гр. С., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110109878 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по иск... молба на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу Е. Х. М., ЕГН
.......518, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни
искове с правно осн...ние чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 2466,97 евро, представляваща главница по договор за банков кредит №
000LD-R-003572 от 15.07.2010 г., сключен между ответницата и „П. И. б.“ АД, ведно със
законна лихва от 20.09.2017 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва
в размер на 1886,96 евро за периода 28.09.2010 г. - 27.07.2017 г., мораторна лихва в размер
на 1868,17 евро за периода 28.09.2010 г. - 19.09.2017 г., за които суми е издадена за заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.09.2017 г. по ч. гр. д. № 66520/2017 г. по описа на СРС, 48
състав.
Ищецът твърди, че на 15.07.2010 г. между ответницата Е. Х. Мих. в качеството й на
кредитополучател, и „П. и... б.“ АД (Б.Б.та), в качеството й на кредитодател, е сключен
договор за банков кредит № 000LD-R-003572. По силата на договора Б.Б.та е предоставила
на кредитополучателя банков кредит в размер на 2470 евро по разплащателна сметка с
IBAN: BG....... за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта №
000CC-R-002433 от 07.08.2008 г. Твърди, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на
19.07.2010 г. по горепосочената банк... сметка, открита на името на кредитополучателя в
Б.Б.та, като последният се е задължил да погаси задълженията и да закрие кредитна карта с
договор № 000CC-R-00243 от 07.08.2008 г. (раздел III, т. 11, б. „б“). Посочва, че за
предоставения кредит ответницата се е задължила да заплати на Б.Б.та възнаградителна
1
лихва, като в раздел II, т. 4 от договора е уговорен размерът на възнаградителната лихва –
предвидено е, че същата се формира от стойността на базовия лихвен процент на Б.Б.та за
евро, увеличен с надбавка от 10.11 пункта, като към датата на сключване на договора
базовият лихвен процент е в размер на 7.99 % годишно. Сочи, че годишният процент на
разходите е 21.20 %, който изразява общите разходи по кредита, включващи всички разходи
по кредита (лихви, такси, комисиони и другите разходи) съгласно ЗПК, свързани с договора
за потребителски кредит, които кредитополучателят трябва да заплати, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита. Ищецът твърди, че в раздел II, т. 10 от
договора за банков кредит е уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в Б.Б.та, се
отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска. Твърди, че кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ
размер на 4496,35 евро на 84 анюитетни месечни вноски, като крайният срок на договора е
настъпил на 28.07.2017 г. Посочва, че ответницата е погасила чрез плащане главница в
размер на 3,03 евро на 09.09.2010 г. и възнаградителна лихва в размер на 2,03 евро на
28.08.2010 г.; 0,01 евро на 07.09.2010 г.; 47,65 евро на 09.09.2010 г.; 18,70 евро на 28.09.2010
г.; 0,90 евро на 08.10.2010 г.; 76,59 евро на 28.01.2013 г. и 76,59 евро на 12.03.2013 г. Сочи, че
кредитът е в просрочие, считано от 28.09.2010 г., като б.Б.та не се е възползвала от правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че след образуване на заповедното
производство вземанията, предмет на същото, са прехвърлени от Б.Б.та, в качеството й на
цедент, в полза на ищеца „Ф.И.“ ЕАД, в качеството му на цесионер, по силата на договор за
цесия от 08.06.2021 г. Твърди, че уведомление за цесията е изпратено на ответницата с
препоръчана пратка на „Български пощи“ АД, като разписката е върната в цялост на
12.07.2021 г. Посочва, че уведомлението за извършената цесия следва да се счита съобщено
на ответницата и с връчване на препис от иск...та молба с приложенията. По тези
съображения моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявените искове като неосн...телни. Оспорва материалната и процесуалната легитимация
на ищеца да предяви исковете, тъй като счита, че сключеният договор за цесия на 08.06.2021
г. е нищожен на осн...ние чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на посочена цена и съответно липса
на осн...ние, както и поради липса на съгласие между страните. Евентуално прави
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Моли за отхвърляне на
исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и въз осн... на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч. гр. д. № 66520/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 48
състав се установява, че от „П. и... б.Б.“ АД е подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за вземанията, предмет на настоящото производство,
2
като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 27.09.2017
г. срещу длъжника Е. Х. М.. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда са предявени
искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, предмет на
заповедното производство. Исковете са предявени от „Ф.И.“ ЕАД като частен
правоприемник на заявителя „П. и... б.Б.“ АД, придобил процесните вземания по силата на
договор за цесия от 08.06.2021 г. Съгласно задължителните разяснения на т. 10б от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, при частно правоприемство
при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира
приложение нормата на чл. 226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е
спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Съответно исковете са допустими, като предявени от
надлежна страна – цесионер на вземанията по заповедта и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
поради което подлежат на разглеждане по същество.
За осн...телността на предявените по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени
искове с правно осн...ние чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между ответницата Е. Х. М., в качеството й на кредитополучател, и „П. и...
б.Б.“ АД, в качеството й на кредитодател, е сключен договор за банков кредит № 000LD-R-
003572 от 15.07.2010 г., по силата на който б.Б.та е предоставила на кредитополучателя
твърдяната в иск...та молба сума по кредита в размер на 2470 евро, а ответницата се е
задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер
(произтичаща от действителна клауза за възнаградителна лихва); че кредитополучателят е
изпаднал в забава по отношение на поетото задължение за връщане на заетата по силата на
договорното правоотношение сума, периода на забавата и размера на дължимото
обезщетение за забава; че вземанията по договора за кредит са прехвърлени в полза на
ищеца по силата на действителен договор за цесия от 08.06.2021 г. и уведомяване на
ответницата по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия.
Ответницата носи тежестта да докаже направените възражения, включително
възражението си за нищожност на договора за цесия по чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 4 ЗЗД, както
и погасяването на задълженията си по договора.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла
на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 15.07.2010 г.
между „П. и... б.Б.“ АД (в качеството на кредитодател) и Е. Х. М. (в качеството на
кредитополучател) е сключен договор за банков кредит № 000LD-R-003572, по силата на
който б.Б.та е предоставила на ответницата потребителски кредит в размер на 2470 евро за
погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта № 000СС-R-002433
3
от 07.08.2008 г., със срок на погасяване – до 28.07.2017 г., при дължими 84 анюитетни
месечни вноски, като в раздел II, чл. 4 от договора е предвидено, че за
усвоения кредит кредитополучателят заплаща на б.Б.та годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на б.Б.та за евро, увеличен с надбавка от 10.11 пункта, като към
датата на сключване на договора БЛП на б.Б.та за евро е в размер на 7.99 % годишно (или
общо 18.10 %), при ГПР – 21.20 % В чл. 5 от договора е посочено, че общата сума, дължима
от кредитополучателя е 4496,35 евро. Съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят
заплаща на б.Б.та еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 40 лв.,
като в чл. 7 е предвидено, че б.Б.та събира комисиона за отпускане на кредита в размер на 2
% от разрешения кредит в деня на усвояване на кредита. В чл. 10 от раздел II от договора е
уредено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от т... дали
падежът е в неработен ден, както и че при наличие на просрочени плащания б.Б.та има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на приложимия
лихвен процент по кредита, включително надбавката.
В чл. 12 от договора страните са постигнали съгласие, че б.Б.та във всеки един
момент от действието на договора може да прехвърли вземанията си по същия, в т. ч. и на
финансови и нефинансови институции, включително и всяка информация, свързана
с кредита, представляваща банк... тайна или лични данни, като б.Б.та се задължава в случай
на прехвърляне да уведоми кредитополучателя за новия кредитор, като прехвърлянето ще
има действие спрямо кредитополучателя при уведомяването му от страна на б.Б.та.
Договорът е сключен при общи условия, с които кредитополучателят е декларирал с
подписа си, че се е запознал (и представени по делото), в два екземпляра – по един за всеки
от страните и носи подписи за тях, които не са оспорени по делото.
Към договора е представен и погасителен план, подписан от ответницата, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, включително разбивка на отделните суми за главница и възнаградителна лихва по
месеци – с п. дата на плащане - 19.07.2010 г. и крайна дата на плащане - 28.06.2017 г.,
дължими на 84 равни месечни вноски в размер на 52,70 евро (общо 4426,50 евро, от които
2470 евро – главница и 1956,50 евро – възнаградителна лихва).
От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че между
„П.И,Б.“ АД и ответницата е възникнало валидно облигационно отношение по договор за
банков кредит, по силата на което б.Б.та е предоставила на ответницата кредит в размер на
2470 евро, а последната се е задължила да върне същата при условията и сроковете,
предвидени в договора и погасителния план, в т. ч. ведно с договорна лихва, представляваща
възнаграждение на кредитора за предоставения на потребителя финансов ресурс.
Сключването на договора за кредит от 15.07.2010 г. между ответницата и „П.И,Б.“ АД, при
общи условия, които са били приети от ответницата, не е спорно по делото.
4
Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК) –
обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. и разкрива признаците на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото в частност не е налице
някоя от отрицателните предпоставки, установени в чл. 4 ЗПК. Съдът е указал на страните,
че следи служебно за нищожност на договора и отделни клаузи от него поради противоречие
с императивни материалноправни норми, поради заобикаляне на същите, както и поради
накърняване на добрите нрави. Съдът следи служебно още и за наличието на неравноправни
клаузи в договора, сключен с потребител, каквато е ответницата.
В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК изчерпателно са изброени
задължителните реквизити на договора за кредит, като съобразно чл. 22 ЗПК (приложима
редакция към момента на сключване на процесния договор – ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът не
констатира нарушения от кръга на посочените, които да водят до недействителност на целия
договор за кредит, а такива не се твърдят и от ответницата. Договорът за банков кредит е
сключен в писмена форма, съдържанието му е ясно и разбираемо, каквото е и изискването
на закона. Посочени са изискуемите от закона параметри на отпуснатия кредит - размер
на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му,
като към договора е приложен погасителен план с посочени падежни дати на отделните
вноски - размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и предупреждение за последиците за
потребителя при просрочие на вноските (виж чл. 10 от договора). Посочен е ГЛП в размер
на 18.10 %, и доколкото размерът на лихвата не надвишава трикратния размер на законната
лихва, при условие, че договорът за кредит не е обезпечен, то съдът приема клаузата за
възнаградителна лихва за действителна. Не се установява и да са прилагани различни
лихвени проценти, с оглед посочване на методика за изчисляване на референтен лихвен
процент. Посочен е и годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Годишният
процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. При изчисление с помощта на кредитен калкулатор (при съобразяване
и на дължимите такси по чл. 6 и чл. 7 от договора, както и че кредитът се погасява на
анюитетни вноски) съдът приема, че посоченият в процесния договор ГПР – 21.20 % е
коректен. Налице е и яснота относно начина на формиране на ГПР, като не е необходимо и
използването на допълнителни допускания за неговото изчисляване, а клаузите, уреждащи
размера на ГЛП и на ГПР са ясни, не са подвеждащи, нито заблуждаващи потребителя. За
длъжника е налице достатъчна яснота относно начина на погасяване на задължението,
предмет на договора за кредит, по отношение на всички негови компоненти. В общите
условия се съдържа и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
5
план за извършените и предстоящите плащания (чл. 7.3) – чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК и за
правото на отказ на потребителя от договора, срока, в който т... право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване (чл. 7.4) – чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
Поради изложеното между „П. и... б.Б.“ АД и Е. Христ... М. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за банков кредит № 000LD-R-003572 от
15.07.2010 г., с посоченото по-горе съдържание.
По делото не е спорно и се установява от изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обосн...на, след преценка
по реда на чл. 202 ГПК, че сумата по кредита е преведена в полза на ответницата на
19.07.2010 г. Ето защо съдът приема, че за кредитополучателя е възникнало задължението за
връщане на предоставената от кредитора в заем сума на договорените от страните с
първоначалния погасителен план и при първоначалния лихвен процент месечни падежи.
Спорът по делото е относно материалната легитимация на ищеца да претендира
процесните вземания и относно действителността на договора за цесия.
От приетия по делото договор за цесия се установява, че на 08.06.2021 г. „П. и... б.Б.“
АД (в качеството на цедент) и „Ф.И.“ ЕАД (в качеството на цесионер) са сключили договор
за цесия, по силата на който в полза на ищеца е прехвърлен пакет от вземания, произтичащи
от договори за кредит, описани в Приложение № 1 към договора. В т. 4.1.5. от договора
за цесия е предвидено, че в срок до 10 работни дни от датата на плащане цедентът
предоставя на цесионера изрично нотариално заверено пълномощно, по силата на което
цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия, както и
му потвърждава писмено цесията. Съгласно т. 4.1.6. цесионерът изпраща уведомленията за
извършената цесия от името на цедента до длъжниците и обезпечителите чрез нотариална
покана, съдебен изпълнител или по друг подходящ начин в срок до 30 работни дни от датата
на плащане. В т. 3.1. страните са уговорили цена на цесията върху стойността на пакета от
вземания към 06.06.2021 г. включително, като е предвидено, че цената на цесията ще бъде
заплатена от цесионера в деня на подписване на договора за цесия по банк...та сметка на
цедента. За целите на производството представеното копие от договора за цесия е със
заличена стойност на покупната цена.
Видно от Приложение № 1 към договора за цесия, подписано за цедент „П. и... б.Б.“
АД и за цесионер „Ф.И.“ ЕАД, цедентът е прехвърлил в полза на цесионера вземанията си и
по процесния договор за кредит № 000LD-R-003572 от 15.07.2010 г. (прехвърленото вземане
е индивидуализирано с посочване на номер на договора за кредит, три имена на длъжника,
ЕГН, дата на договора, отпусната главница, валута на кредита, общи дължима сума в лева,
разбита по пера, номер на образувано изпълнително дело и съдебен изпълнител за
принудително събиране на вземанията).
По делото е прието потвърждение от 09.06.2021 г. между „П. и... б.Б.“ АД и „Ф.И.“
ЕАД за извършената цесия на парични вземания, на осн...ние чл. 99 ЗЗД, в което цедентът е
потвърдил, че договорената покупна цена е получена напълно от б.Б.та и че
6
прехвърлителното действие на договора за цесия от 08.06.2021 г. е настъпило на 08.06.2021
г.
Прието е и пълномощно от 22.06.2021 г. от „П. и... б.Б.“ АД, с нотариална заверка на
подписите, с рег. № 4321 на нотариус Д,Ж, с рег. № 101 на Нотариалната камара и район на
действие - Софийски районен съд, с което цедентът е упълномощил „Ф.И.“ ЕАД, чрез
изпълнителния му директор, да представлява б.Б.та във връзка с договор за цесия от
08.06.2021 г., сключен между б.Б.та и „Ф.И.“ ЕАД, като: 1. уведомява съгласно условията
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници (в т. ч. кредитополучатели, поръчители, съдлъжници и
наследници) за договора за цесия от 08.06.2021 г. и за прехвърлянето на вземанията им към
„Ф.И. ЕАД“; 2. извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед
надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени въз осн... на договора
за цесия от 08.06.2021 г.; 3. преупълномощава трети лица (в т... число адвокати или
адвокатски дружества) с правата по пълномощното, като е предвидено, че пълномощното е
безсрочно.
По делото е представено и прието и Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, изходящо от „П. и... б.Б.“ АД, действащо чрез пълномощника си „Ф.И.“ ЕАД, чрез
юрисконсулт В. Ц..к..., упълномощена с пълномощно с рег. № 16069 от 08.12.2023 г. на
нотариус Р.Р. с рег. № 203 в Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен
съд, до ответницата Е. Х. М., с което последната е уведомена, че с договор за цесия от
08.06.2021 г., сключен между „П. и... б.Б.“ АД и „Ф.И.“ ЕАД б.Б.та е прехвърлила в полза на
„Ф.И.“ ЕАД всички вземания, произтичащи от сключения договор за банков кредит №
000LD-R-003572 от 15.07.2010 г., заедно с произтичащите от договора обезпечения и
привилегии. Със същото уведомление длъжникът е уведомен, че „Ф.И.“ ЕАД е заменило
напълно „П. и... б.Б.“ АД като кредитор, като всички плащания на дължими суми по
договора следва да постъпват в полза на „Ф.И.“ ЕАД и е посочена банк... сметка за
изпълнение.
По делото няма данни за връчване на уведомлението до длъжника – ответницата
преди връчване на препис от иск...та молба с приложенията към нея.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане
(цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно осн...ние, като вземането преминава
върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал - чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът по
вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност
на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в
момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на
закона преминават и всички акцесорни права (освен ако е уговорено противното).
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и
на трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие съобщаване на
длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с
което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов
7
кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария
кредитор (цедента) - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само т... уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при
изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица,
длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на
вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде
получено от длъжника - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 243/06.03.2017 г. по т. д. № 3501/2015 г., І т.
о., решение № 449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г., IV г. о., решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. и др.), съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера
(новия кредитор). Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същевременно, поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към иск...та
молба на цесионера и е достигнало до длъжника с нея, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на осн...ние чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към иск...та молба на цесионера, следва
да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3 ГПК.
В практиката на ВКС се приема още, че съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие, но т... не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник (така решение № 204/25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016
г., І т. о., решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. и др.). Т... становище е аргументирано с
разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, според която представителната власт възниква по волята на
представлявания, нейният обем се определя според т..., което упълномощителят е изявил (чл.
39 ЗЗД) и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством
повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, по силата на
принципа за свободата на дог...рянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да
8
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Т...
упълномощаване не противоречи на целта на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор.
В съответствие с тази практика, по делото е представено пълномощно, по силата на
което цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземанията по договора за цесия от 08.06.2021 г., а уведомлението за цесия изхожда от
цесионера, чрез пълномощник - цедента, чрез надлежно упълномощен представител –
юрисконсулт Ц..к.... В уведомлението се съдържат данни за извършената цесия с договор за
цесия от 08.06.2021 г., както и че вземането по договора за банков кредит № 000LD-R-
003572 от 15.07.2010 г. е изкупено от „Ф.И.“ ЕАД и считано от датата на получаване на
уведомлението кредитор по описаното парично вземане е именно ищецът, т. е.
уведомлението за извършената цесия изхожда от легитимирано лице - представител на
б.Б.та, и поражда правно действие спрямо длъжника с получаването му от последния. По
делото няма данни уведомлението да е връчено на ответницата преди връчване на препис от
иск...та молба с приложенията към нея. Както се посочи обаче, дори да се приеме, че преди
завеждане на исковете, респективно преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК,
длъжникът не е получил уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия, то т... е
сторено с връчване на препис от иск...та молба (на 07.05.2024 г.), ведно с приложените към
нея договор за цесия, уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и пълномощно за уведомяване
за извършеното прехвърляне на вземанията. Ето защо съдът приема за доказано
обстоятелството относно надлежното съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД на
ответницата, с което и осъщественото прехвърляне на вземанията поражда действие за
длъжника на осн...ние чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
По възражението на ответницата за нищожност на договора за цесия съдът приема
следното:
В решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о. е
прието, че длъжникът не е страна по договора за цесия и не може да иска унищожаването на
договора, развалянето му или прекратяването му, тъй като т... са права, които законът е
предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо
договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не
е налице по отношение на договора за цесия. Прието е още, че на нищожността може да се
позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и
длъжникът по договора за цесия, но възможността за так... поз...ване е ограничена от
наличието на интерес на третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв интерес не
може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената
предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. На
новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички възражения, които длъжникът е
имал към стария кредитор въз осн... на прехвърленото вземане, включително тези за
нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от който произтича вземането. След
9
като е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД от предишния кредитор за извършената
цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и т...
изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на
длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно,
поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда
от пороци и какви са те. При евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е
изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, той се освобождава от
задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия
кредитор. Зат... длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след
получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този
момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради
липсата на уведомление. Направен е извод, че длъжникът не е легитимиран да оспори
валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените
от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо
при изрично установени условия, които не са спазени – в този смисъл и решение №
398/24.06.2024 г. по гр. д. № 3006/2023 г. по описа на ВКС, I г. о. Настоящият случай не е
сред посочените хипотези, поради което длъжникът не може да се поз...ва на нищожността
на договора за цесия и съответно искът относно цедираното вземане не може да бъде
отхвърлен поради нищожност на договора за цесия на осн...ние чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на ответницата за нищожност на
договора за цесия поради липса на осн...ние и липса на съгласие относно цената, срещу
която е цедирано вземането, е неосн...телно. Сключеният между „П. и... б.Б.“ АД и „Ф.И.“
ЕАД прехвърлителен договор е възмезден, като от съдържанието му се установява, че срещу
прехвърлените вземания по договори за кредит е договорено заплащането на
определена цена. Видно от представеното по делото копие от договора размерът на същата е
скрит и текстът в тази част не е видим поради заличаването му. Т... обстоятелство не
обосн...ва обаче извод за нищожност на договора, доколкото цената като елемент от
същественото съдържание на договора е договорена между страните по него. Размерът на
същата е без значение по отношение на длъжника и на трети за правоотношението лица.
Макар в представеното копие от договора за цесия да е заличена покупната цена, несъмнено
страните по договора са постигнали съгласие за такава и плащането й от страна на
цесионера е удостоверено с потвърждението на цедента за извършената цесия от 09.06.2021
г., поради което съдът приема, че договорът за цесия е валиден и е породил действие между
страните по него, а със съобщаването на цесията на ответницата – и спрямо нея. Следва да
се има предвид, че дори да бе налице липса на реално плащане на цената по договора, то т...
евентуално би било неизпълнение на задълженията на цесионера и би могло да доведе до
отговорност за неизпълнен договор, но не влияе върху нег...та действителност. След...телно
по делото се установява, че ищецът „Ф.И.“ ЕАД е активно материалноправно легитимиран
да претендира заплащането на задълженията на ответницата по договора за кредит от
15.07.2010 г., сключен с „П. и... б.Б.“ АД.
10
Следва да се установи какъв е размерът на непогасеното от ответницата задължение.
В случая към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК падежът на всички вноски
по договора за кредит е настъпил, предвид изтичане на срока на действие на договора,
поради което и вземането на ищеца е изискуемо.
От приетата по делото, без оспорване от страните, съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че главницата по договор № 000LD-R-003572 от 15.07.2010 г. за банков кредит е
изцяло усвоена на 19.07.2010 г. по разплащателна сметка с IBAN: BG....... на
кредитополучателя Е. Х. М.. Съгласно заключението на вещото лице кредитополучателят Е.
Х. М. е извършила плащания по процесния договор за кредит в общ размер на 295,35 евро,
включващи: плащане на главница в общ размер на 3,03 евро, плащане на възнаградителна
лихва в размер на 69,19 евро, плащане на наказателна лихва в размер на 153,28 евро и
плащане на такси в размер на 69,85 евро. Допълнително, за периода 16.06.2021 г. –
11.10.2024 г. към ищеца са извършени следните плащания, във връзка с изпълнително дело
№ 20188500400683, с които са погасени разноски: на 08.02.2024 г. са платени 301 лв., с които
са погасени такси към ЧСИ (42 лв. – т. 4, т. 9 ТТРЗЧСИ, 2,50 лв. – т. 31 ТТРЗЧСИ, 2,60 лв. –
чл. 31 ТТРЗЧСИ, 253,90 лв. – други разноски на ищеца); на 04.06.2024 г. са платени 34 лв., с
които частично е погасена държавна такса с осн...ние ДТ 9878/2024 г., а на 15.07.2024 г. са
платени 56 лв., с които частично е погасена държавна такса с осн...ние ДТ 9878/2024 г.
Според вещото лице, ответницата е в забава, считано от 28.09.2010 г., на която дата е бил
падежът на п.та частично неизплатена месечна вноска за главница и за договорна лихва, по
която главницата в размер на 14,25 евро не е била заплатена, а договорната лихва в размер
на 18,93 евро е била платена частично. Съгласно даденото заключение дължимите от
кредитополучателя суми по процесния договор за банков кредит са в общ размер на 6222,08
евро, формирани както следва: неплатена главница в размер на 2466,97 евро за периода
28.09.2010 г. – 28.07.2017 г., неплатена възнаградителна лихва в размер на 1886,96 евро за
периода 28.09.2010 г. – 28.07.2017 г. и неплатена наказателна лихва в размер на 1868,15 евро
за периода 28.02.2011 г. – 20.09.2017 г. Вещото лице е уточнило, че ГЛП по договора към
датата на сключването му е в размер на 18.10 % (БЛП – 7.99 % и надбавка – 10.11 %) и
същият не е бил изменян по време на действие на договора.
След...телно, ищецът се легитимира като кредитор на претендираното вземане за
главница в размер на 2466,97 евро - падежирали месечни вноски за периода 28.09.2010 г. –
28.07.2017 г. (датата на п.та неплатена месечна вноска до края на срока на договора), както и
на възнаградителна лихва в размер на 1886,96 евро, начислена за периода 28.09.2010 г. –
27.07.2017 г. вкл. (при данните, че от страна на б.Б.та не е прилаган различен от
първоначално договорения лихвен процент, респективно, че същият не е увеличаван
едностранно от страна на кредитора).
Следва да бъде разгледано своевременно релевираното от ответницата възражение за
изтекла погасителна давност, по отношение на което съдът приема следното:
Процесното вземане за главница произтича от договор за банков кредит,
разновидност на договора за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага
11
общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. В този смисъл е
налице константна съдебна практика, обективирана в решение № 540/20.12.2011 г. по гр. д.
№ 110/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г.
по описа на ВКС, IV г. о., решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. по описа на
ВКС, III г. о. и др. Уговорката между страните за връщане на предоставената
като кредит сума на погасителни вноски не превръща кредита в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части – по арг. за
противното от чл. 66 ЗЗД. Когато вземането по кредита е разсрочено на отделни погасителни
вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по
силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За
съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичане на срока за плащането й,
от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т. е.
принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния
срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Относно началния момент, от
който погасителната давност започва да тече - дали от падежа на всяка погасителна вноска
или от датата на настъпване на крайния падеж на договора, е постановено ТР № 3/21.11.2024
г. по т. д. № 3/2023 г. по описа на ВКС, ОСГТК. Със същото се прие, че при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата
с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. Само по
отношение на падежиралите вземания за лихви се прилага кратката тригодишна
погасителна давност.
В случая не се твърди и не се установява кредитът да е обявен за предсрочно
изискуем, поради което давността за главницата и възнаградителната лихва тече от падежа
на всяка месечна погасителна вноска.
Давността се прекъсва на осн...ние чл. 116, б. „б“ ЗЗД с предявяване на иск за
вземането, в случая - от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, а именно - на 20.09.2017 г., от който момент се счита
предявен установителният иск (чл. 422, ал. 1 ГПК) и от който момент давността е
прекъсната, след...телно погасени по давност са всички вноски за главница с настъпил падеж
преди 20.09.2012 г. Видно от заключението по ССчЕ (Таблица № 2) т... са вноските за
периода 28.09.2010 г. - 28.08.2012 г. вкл., които са в общ размер на 428,97 евро, или
непогасената по давност главница е в размер на 2038 евро и за периода 28.09.2012 г. –
28.07.2017 г. Ето защо искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 2038 евро,
вноски с падеж за периода 28.09.2012 г. – 28.07.2017 г. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 2466,97 евро, вноски с падеж за периода 28.09.2010 г. - 28.08.2012 г., като
погасен по давност.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
12
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 20.09.2017 г. до
окончателното плащане на задължението.
По отношение на иска за възнаградителна лихва приложима, както се посочи, е
кратката тригодишна погасителна давност съгласно нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която
тече от настъпване на изискуемостта на всяка месечна погасителна вноска (така решение №
130/15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. по описа на ВКС, I т. о. и решение № 34/07.03.2024
г. по т. д. № 161/2023 г. по описа на ВКС, I т. о.). След...телно погасени по давност са всички
вноски за възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода от три години назад от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. преди 20.09.2014 г.
Видно от заключението по ССчЕ (Таблица № 2) т... са вноските с падеж за периода
28.09.2010 г. (за непогасената чрез плащане част от вноската) - 28.08.2014 г. вкл., които са в
общ размер на 1462,45 евро, или непогасената по давност възнаградителна лихва е в размер
на 424,51 евро и за вноски с падеж за периода 28.09.2014 г. – 28.07.2017 г. Ето защо искът за
възнаградителна лихва следва да бъде уважен за сумата от 424,51 евро, вноски с падеж за
периода 28.09.2014 г. – 27.07.2017 г. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
1886,96 евро, вноски с падеж за периода 28.09.2010 г. - 28.08.2014 г., като погасен по
давност.
По отношение на обезщетението за забава:
Относно вземането за обезщетение за забава съдът намира, че същото има характер
на мораторна неустойка и правилната правна квалификация е по чл. 92 ЗЗД, което обаче не
налага промяна в разпределената с доклада доказателствена тежест.
В конкретната хипотеза е посочена договорена мораторна лихва в размер на
договорената възнаградителна лихва плюс законна лихва. Уговорената с договора лихва,
имаща характер на неустойка, е в размер, който надвишава законната лихва, поради което
клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за
времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва - чл. 33, ал. 2 ЗПК.
След...телно разпоредбата на т. 10 от договора е в противоречие с тези условия. Същата
противоречи на закона и е нищожна. Съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договора. Клаузата не отг...ря и на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като води до
завишено обезщетение при забава за изпълнение, поради което е нищожна съгласно чл.
143, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Същата не може да бъде заместена от съда с допустимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва, тъй като съгласно практиката на СЕС, не
се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд,
когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или
доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза
- Решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin
Calderon Camino, С-618/10. Нищожна клауза от потребителски договор не може да бъде
13
заместена с повелителна норма от националното право - така решение № 76/22.07.2020 г. по
т. д. № 1011/2019 г. по описа на ВКС, I т. о., постановено по идентичен случай и определение
№ 468/12.02.2025 г. по т. д. № 1887/2023 г. по описа на ВКС, II т. о. При наличието на
неравноправна клауза за наказателна лихва, цялата неустойка не следва се присъжда, а не
просто да се намалява, поради което и не следва да се прилага чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Неравноправната договорна клауза на чл. 10 е нищожна, т. е. няма задължителна сила за
ответницата, имаща качеството потребител, поради което същата не следва да се прилага в
отношенията между страните. Ето защо искът за обезщетение за забава в размер на 1868,17
евро за периода 28.09.2010 г. – 19.09.2017 г. следва да се отхвърли като неосн...телен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респективно чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. На осн...ние чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат разноски за заповедното производство в общ размер на 116,11 лв. (от присъдените
общо 293,39 лв. – 243,39 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение),
съразмерно на уважената част от исковете.
За исковото производство се претендират: 243,39 лв. – държавна такса, 200 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. - депозит за експертиза, като за процесуално
представителство съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на 150 лв.
На осн...ние чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски за исковото производство в общ
размер на 314 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
От ответницата е претендирано единствено адвокатско възнаграждение за исковото
производство в размер на 800 лв. съгласно договор за правни услуги от 15.05.2024 г., имащ
характер на разписка за изплащане на възнаграждението. От ищеца е направено възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неосн...телно.
Съдът приема, че претендираното адвокатско възнагражение е съобразено с фактическата и
правната сложност на делото, материалния интерес по делото, извършените в същото
процесуални действия от страна на процесуалния представител на ответницата, поради
което не следва да бъде намалявано. На осн...ние чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, в полза на ответницата следва да се присъди сумата от 483,40
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т.А.“ № 109-
14
115, бизнес център „Т.“, ет. 6, в качеството му на частен правоприемник на „П.И,Б.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, бул. „Ц.Ш.“ № 111 П, по
силата на договор за цесия от 08.06.2021 г., сключен между „П.И,Б.“ АД като цедент и
„Ф.И.“ ЕАД като цесионер, искове с правно осн...ние чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че Е. Х. М., ЕГН **********, с адрес: с. В., ул. „Т.“ № 14, дължи на
ищеца следните суми: сумата от 2038 евро, главница по договор за банков кредит № 000LD-
R-003572 от 15.07.2010 г., сключен между „П.И,Б.“ АД и Е. Х. М., вземанията по който са
прехвърлени в полза на „Ф.И.“ ЕАД по силата на договор за цесия от 08.06.2021 г., по
месечни вноски с падеж за периода 28.09.2012 г. – 28.07.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.09.2017 г.) до
окончателното плащане, сумата от 424,51 евро, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва по месечни вноски с падеж за периода 28.09.2014 г. – 27.07.2017 г.,
претендирана на осн...ние раздел II, т. 4 от договора за кредит, за които вземания в полза на
„П.И,Б.“ АД са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 66520/2017 г. по описа на СРС, 48 състав, въз осн... на
които е било образувано изп. д. № 20188500400683 по описа на ЧСИ Александър Бизов с
рег. № 850 на КЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т.А.“ № 109-115, бизнес център
„Т.“, ет. 6, в качеството му на частен правоприемник на „П.И,Б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, бул. „Ц.Ш.“ № 111 П, по силата на
договор за цесия от 08.06.2021 г., сключен между „П.И,Б.“ АД като цедент и „Ф.И.“ ЕАД
като цесионер, срещу Е. Х. М., ЕГН **********, с адрес: с. В., ул. „Т.“ № 14, искове с правно
осн...ние чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата над 2038
евро до сумата от 2466,97 евро, главница по договор за банков кредит № 000LD-R-003572 от
15.07.2010 г., сключен между „П.И,Б.“ АД и Е. Х. М., вземанията по който са прехвърлени в
полза на „Ф.И.“ ЕАД по силата на договор за цесия от 08.06.2021 г., за месечни вноски с
падеж за периода 28.09.2010 г. - 28.08.2012 г., сумата над 424,51 евро до сумата от 1886,96
евро, договорна (възнаградителна) лихва, по вноски с падеж за периода 28.09.2010 г. -
28.08.2014 г., както и сумата от 1868,17 евро, обезщетение за забава за периода 28.09.2010 г. -
19.09.2017 г., претендирано на осн...ние раздел II, т. 10 от договора за кредит, за които
вземания в полза на „П.И,Б.“ АД са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 66520/2017 г. по описа на СРС, 48 състав,
въз осн... на които е било образувано изп. д. № 20188500400683 по описа на ЧСИ
Александър Бизов с рег. № 850 на КЧСИ.
ОСЪЖДА Е. Х. М., ЕГН **********, с адрес: с. В., ул. „Т.“ № 14, да заплати на
„Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т.А.“ № 109-
115, бизнес център „Т.“, ет. 6, на осн...ние чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 116,11 лв. – разноски
по ч. гр. д. № 66520/2017 г. по описа на СРС, 48 състав и сумата от 314 лв. – разноски по
15
исковото дело.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Т.А.“ № 109-115, бизнес център „Т.“, ет. 6, да заплати на Е. Х. М., ЕГН **********, с
адрес: с. В., ул. „Т.“ № 14, на осн...ние чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 483,40 лв. – разноски по
исковото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16