Определение по дело №2259/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 23.11.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав:                                                      

           

 СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА     

 

като  разгледа докладваното от съдията т.д. № 2259 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Г.к.” ООД срещу „С.“ ЕООД.

При съобразяване на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, се налага изводът, че предявените главни осъдителни искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ се основават на твърдения за съществуващи между ищеца и ответника облигационни отношения, произтичащи от различни договори за продажба на стоки, обективирани в 13 фактури. С подписването на всяка една фактура между съдоговорителите е постигано отделно съгласие по отношение на двата съществени елемента на сделката за продажба – определено е количеството и вида на вещите, които се продават, както и цената за тях, т.е. сключван е отделен договор. Ищецът не твърди между страните да е сключен един общ договор за продажба – формален или неформален, с който страните да са постигнали предварително съгласие по всички съществени елементи на този вид сделка, т.е. по вида на вещите, които се продават, и по размера на покупната цена, както и че отделните фактури, описани в исковата молба, са издавани в изпълнение на такъв един договор. Ето защо следва да се приеме, че в случая ищецът посочва като правопораждащи факти на предявените вземания за получаване на покупната цена за доставени на ответника стоки, съществуването на 13 различни договора за търговска продажба, а не твърди тези вземанията да са възникнали по силата на една единствена сделка, т.е. от общ правопораждащ ги факт. След като претенциите на ищеца са основани на 13 различни договора, то следва да се приеме, че в случая съдът е сезиран с 13 отделни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 327 ТЗ. В този смисъл е практиката на ВКС – Определение № 167 от 25.03.2016 г., постановено по ч.т.д. № 192/ 2016 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 346 от 31.05.2019 г., постановено по ч.т.д. № 1227/2019 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 279 от 14.12.2016 г., постановено по ч.т.д. № 60177/2016 г. по описа на ВКС, I т.о.

Цената на всеки от така предявените осъдителни искове се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и е в размер на търсената сума по всеки един отделен договор, обективиран в съответната фактура, издадена в периода от 17.08.2020 г. до 12.09.2019 г., която сума се установява да е под 25 000 лв. за всяка една от 13-те сделки за продажба.

Цената на всеки един от отделните акцесорни искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху неплатените в срок задължения за покупна цена, също е под 25 000 лв.

Ето защо и предвид разпоредбите на чл. 103 ГПК и чл. 104, т. 4 ГПК се налага изводът, че всички  искове, за разглеждане на които е образувано настоящото дело, са подсъдни на районен съд като първа инстанция.

В случая не е налице и хипотезата на чл. 104, т. 6 ГПК, тъй като сред исковете, които са съединени за разглеждане с процесната искова молба, няма нито един, който да е подсъден на окръжен съд като първа инстанция.

С оглед изложеното, делото следва да се прекрати пред настоящия съд и да се изпрати за разглеждане на компетентния такъв, определен по правилата за родова подсъдност съд, а именно на Софийски районен съд.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2259/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 17 състав.

            ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.

 

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: