№ 992
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100508656 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника
“Застрахотвателно дружество Е. АД срещу решение № 20021272/15.03.2022
г., постановено гр. д. № 66400/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 57 състав, в
частта, с които “Застрахователно дружество Е. АД, е осъдено да заплати на
“З.К.У.” АД, на основание чл. 411 ал.1 КЗ, сумата над признатите за
дължимите 388.76 лева до присъдените 1356.20 лв. - неплатен остатък от
задължение по регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско” относно лек автомобил „Тойота Аурис“
с рег. *******, поради настъпило в с. Керека, общ. Дряново
пътнотранспортно произшествие на 25.01.2019г. по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. ******* застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при “Застрахователно дружество Е. АД, с
включени с ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.11.2019г. до окончателното изплащане, както и в
частта, с която в полза на ищеца, на основание чл. 86 ЗЗД, е присъдено
мораторно обезщетение за периода 29.04.2019 г. - 18.11.2019 г. за сумата над
дължимите 22.03 лева до присъдените 70.54 лева.
В частта, с която в полза на ищеца “З.К.У.” АД, на основание чл. 411
ал.1 КЗ, е присъдена сумата от 388.76 лева, ведно със законната лихва от
19.11.2019 г., както и на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 22.03 лева,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
1
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
първоинстанционното решение единствено досежно на приетия за релевантен
размер на вредите, получени върху автомобил „Тойота Аурис“ с рег.
******* в резултат на процесното ПТП. Сочи се, че съдът неправилно е
приел, че щетите по гаранционния автомобил са били отстранени в
оторизиран сервиз на марката, поради което регресното вземане е в размер на
заплатената стойност, а не на средните пазарни цени. По изложените
аргументи моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните
части и отхвърляне на предявените искове над описаните суми, изчислени на
база разликата между доброволно извършеното преди процеса плащане от
ответника към ищеца по отправена регресна претенция и сумата за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени, съгласно приетата по делото
експертиза. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно
представени списъци по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – “З.К.У.” АД не
подава отговор на въззивната жалба. С допълнителна молба преди
проведеното по делото открито съдебно заседание, сочи, че оспорва жалбата
и претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен
състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна с правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
При извършването на служебна проверка, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като не са налице и
двете визирани изключения.
С оглед на това, въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ и акцесорен иск за мораторно обезщетение с правно
основание основание чл. 86 ЗЗД, предявени от ищеца “З.К.У.” АД срещу
ответника “Застрахователно дружество Е. АД.
Фактическият състав на възникналата регресната отговорност е
безспорен по делото, като от събраните доказателства, се установява, че във
връзка с ПТП, реализирано на 25.01.2019 г. в с. Керека, общ. Дряново, ищецът
е изплатил по застраховка “Каско” обезщетение за причинени имуществени
2
вреди на собственика на увредения автомобил „Тойота Аурис“ с рег. рег.
******* в размер на 5832,83 лв - стойността на извършения ремонт /труд, боя
и части/ в доверен сервиз на застрахователя. След изпращане на регресна
претенция до застрахователя на гражданската отговорност на виновния за
ПТП водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ - “ЗД Е. АД, последният
заплатил доброволно част от претенцията, а именно - сумата от 4476.63 лева,
преведена на 29.04.2019 г.
С предявения иск ищецът “З.К.У.” АД претендира ответникът да
бъде осъден да му заплати остатъка до пълно претендираната сума за
заплатен ремонт на автомобила ответника.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че към датата на процесното произшествие, застрахованият по
имуществена застраховка “Каско” автомобил “Тойота Аурис” е бил в период
на удължена гаранция.
Безспорно е по делото и обстоятелството, че ремонтът на процесния
автомобил е бил извършен в автосервиз “ В.Г.” ЕООД. За същия в исковата
молба се сочи, че е “доверен сервиз” на застрахователя. По делото не са
събрани доказателства /въпреки предоставеното на ищеца съдебно
удостоверение в тази посока/, от които да може да се направи извод, че “В.Г.”
е официален, оторизиран сервиз на марката “Тойота”.
Спорен между страните е единствено въпросът за релевантната
стойност на дължимото регресно обезщетение при извършването на ремонт
на автомобил в гаранционен срок.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски
съд, IV-Г състав, намира следното:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи
от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал
регресният дълг.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без
прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за
3
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото
по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010
г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
Настоящият състав споделя становището, изложеното в практиката
на ВКС /Решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г., II ТО; Решение
№ 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II ТО и др/, съгласно което, при
ремонт на нови автомобили в гаранционен срок /какъвто е и процесният/,
следва да се вземат предвид цените в оторизиран сервиз, поради
обстоятелството, че за да запази правата си по гаранцията, собственикът на
увредения автомобил е длъжен да го ремонтира в официален сервиз на
марката.
В същото време обаче, в случай, че увреденото лице сам о е
предпочело да извърши ремонта на автомобила си в доверен сервиз на
застрахователя, а не в оторизиран сервиз на марката, като по този начин, със
собствените си действия, се е лишило от бъдещите си права по гаранцията,
няма основание релевантната стойност за определяне размера на регресните
права на застрахователя да бъде определяна по цените на оторизиран сервиз,
какъвто не е извършил ремонта на имуществото. В този случай, на общо
основание, размерът на претенцията следва да бъде определена по средни
пазарни цени.
В случая, в доказателствена тежест на ищеца по делото е било да
докаже, че ремонтът на процесния автомобил е извършен именно в
оторизиран сервиз. Въпреки предоставената му възможност, последният не е
ангажирал доказателства в тази насока /а в исковата молба и в хода на
производството изрично е твърдял, че ремонтът е извършен в “доверен
сервиз” на застрахователя/, поради което за съдът съществува забрана да
приеме за доказан положителен факт, за който липсват доказателства по
делото.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в процесния
случай размерът на действителните вреди следва да се определи по средни
пазарни цени съгласно заключението на приетата пред СРС съдебна
автотехническа експертиза, т.е. на сумата от 4865.39 лева, за която стойност е
възникнало регресно вземане в полза на ищеца.
От тази сума следва да се извади доброволно платеното от ответника
регресно обезщетение в размер на 4476.63, т.е. главният иск се явява
основателен за сумата от 388.76 лева.
Същата сума се признава за дължима от ответника, който не е подал
въззивна жалба срещу решението в тази му част.
4
С оглед на това, жалбата се явява изцяло основателна, а
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната му
част за сумата над дължимите 388.76 лева /ведно със законната лихва от
19.11.2019 г./ до присъдените 1356.20 лева /т.е. за сумата от 967.44 лева/.
По искът с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Изпадането в забава за заплащане на горната сума не се оспорва от
въззивника, а се претендира единствено намаляване на присъденото
мораторно обезщетение, съразмерно на размера на претенцията по главния
иск.
Предвид изложеното, на основание чл. 162 ГПК, съдът намира
предявеният акцесорен иск за заплащането на мораторно обезщетение за
периода 29.04.2019 г. - 18.11.2019 г. за основателен за сумата от 22.03 лева
/изчислена с помощта на интернет калкулатор, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната му
част над тази стойност до присъдените 70.45 лева /т.е. за сумата от 48.42 лв/.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски във въззивното
производство, с оглед цялостното уважаване на въззивната жалба, има само
въззивникът “Застрахователно дружество Е. АД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивникът следва да
бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултксо
възнаграждение /които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, изчислява на
сумата от 300 лева/, както и разноските за заплатена държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 50 лева - общо 350 лева.
Разноски за заплатената държавна такса в размер на 15 лева във
връзка с проведеното частно производство за отмяна на разпореждането за
връщане на подадената от страната въззивна жалба, не следва да се
присъждат в настоящото производство - същите е следва да се претендират в
производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на спора и частичната отмяна на
първоинстанционното решение, съдът дължи произнасяне и по
претендираните разноски пред СРС.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ответникът “ЗД Е. АД
има право на разноски в размер на 349.53 лева / от общо претендирани 490
лева за юрисконсултско възнаграждение и депозит за САТЕ/
Съразмерно на уважената част от исковете, ищецът “ЗК Уника” АД
има право на разноски в размер на 206.63 лева, като първоинстанционното
решение следва да бъде отменено за горницата над тази сума до присъдените
720.84 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV -
Г въззивен състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20021272/15.03.2022 г., постановено гр. д. №
66400/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 57 състав, в ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ,
с които “Застрахователно дружество Е. АД, ЕИК *******, е осъдено да
заплати на “З.К.У.” АД, ЕИК *******:
На основание чл. 411 ал.1 КЗ, сумата над дължимите 388.76 лева
до присъдените 1356.20 лв. - неплатен остатък от задължение по регресна
претенция за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” относно лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. *******,
поради настъпило в с. Керека, общ. Дряново пътнотранспортно произшествие
на 25.01.2019г. по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
******* застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
“Застрахователно дружество Е. АД, с включени с ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2019г. до
окончателното изплащане; и
На основание чл. 86 ЗЗД, сумата над дължимите 22.03 лева до
присъдените 70.54 лева - мораторно обезщетение за периода 29.04.2019 г. -
18.11.2019 г.,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която “Застрахователно дружество Е.
АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на “З.К.У.” АД, ЕИК *******,
съдебни разноски за сумата над дължимите 206.63 лева до присъдените
720.84 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “З.К.У.” АД, ЕИК *******, срещу
“Застрахователно дружество Е. АД, ЕИК *******, иск с правно основание
чл. 411 ал.1 КЗ за сумата над дължимите 388.76 лева до присъдените
1356.20 лв. - неплатен остатък от задължение по регресна претенция за
заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”
относно лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. *******, поради настъпило в
с. Керека, общ. Дряново пътнотранспортно произшествие на 25.01.2019г. по
вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. *******
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при “Застрахователно
дружество Е. АД, с включени с ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.11.2019г. до окончателното
изплащане; както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, сумата над
дължимите 22.03 лева до присъдените 70.54 лева - мораторно обезщетение
за периода 29.04.2019 г. - 18.11.2019 г.
ОСЪЖДА З.К.У.” АД, ЕИК *******, да заплати на
“Застрахователно дружество Е. АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 350 лева - разноски в производството по въззивно обжалване
пред Софийски градски съд, както и, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 349.53 лева - разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете в
първоинстанционното производство.
Решение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7