Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №194 по описа на КАС за
2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
предл. 2-ро от
ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от Община Черноочене, чрез кмета на общината, против Решение
№260064/30.10.2020 г., постановено по анд №905/2020 г., по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Твърди, че в случая АУАН е бил
съставен след изтичане на срока
по чл.34, ал.1 ЗАНН и това не било
взето предвид при постановяване на оспореното решение.
Сочи и нарушение на чл.43, ал.4 ЗАНН, както и на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН
не бил предявен
на кмета на община Черноочене
и не бил съставен в присъствието на надлежни свидетели.
В тази връзка, намира за необоснован извода на районния
съд за липса
на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Иска отмяна на оспореното решение, както и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация
– Заместник председател на Държавна агенция
по метрологичен и технически надзор - гр.София,
в писмено становище, депозирано от пълномощник, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
респ., за законосъобразност на оспореното решение.
Административният съд,
след като
извърши проверка на обжалваното решение,
във връзка
със сочените в жалбата пороци на решението, както и по
отношение на указаните в чл.218,
ал.2
от АПК, за спазването
на които съдът следи служебно, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №905/2020 г., по
описа на Районен съд – Кърджали,
а по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, районният съд
е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-88/06.07.2020 г., издадено от
зам.-председателя на ДАМТН - гр.София, с което на
основание чл.200,
ал.1,
т.38 от ЗВ,
на Община Черноочене, представлявана от кмета
на общината - А. А. О., са наложени следните административни наказания:
1. „имуществена
санкция" в размер на
1
000 лв., за извършено
нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите /ЗВ/; и 2. „имуществена
санкция" в размер на
1
000 лв., за извършено
нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите. С горното решение, Община
Черноочене е осъдена да заплати и деловодни разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В решението си, предвид събраните
по делото доказателства,
районният съд е приел за
установено, че жалбоподателят е осъществил вменените му административни нарушения, защото, като собственик на язовир „***
и ***“, находящ се в
землището на ***, не изпълнил задължението
си да осигури поддържането в техническа изправност на язовирната стена и
съоръженията към нея, както и задължението си да осигури ползването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовирната
стена и съоръженията към нея, отговаряща на изискванията на Наредба за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им
състояние. При извършената служебна проверка, районният съд не констатирал и нарушения на процесуалните правила или материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна
на наказателното постановление.
Решението е
правилно.
Видно от
съставения АУАН и издаденото
НП,
касаторът,
като собственик
на язовир „***
и ***“, находящ се в
землището на ***
е наказан за това, че не
е изпълнил задължения по чл.141,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗВ,
а именно: да
осигури поддържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията
към нея /т.1 от НП/, както и да осигури контролно-измервателна
система за мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към нея
/т.2 от НП/.
С
посочените като нарушени разпоредби на чл.141, ал.1, т.1 и т.2 ЗВ, на собствениците на водностопански
системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или
съоръженията към тях, е вменено задължение да ги поддържат в техническа
изправност /чл.141, ал.1, т.1/, както и да осигурят използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние,
отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2 /Наредба
№ 13/29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях/- чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
По
делото няма спор, че Община Черноочене е собственик на процесния
водоем.
Според приложения констативен протокол № ***/***
г., при проверка, извършена на 22.10.2019 г. от служители на ГД „Надзор на язовирните стени съоръженията
към тях“, били констатирани множество технически неизправности на язовирната
стена, като: деформации на короната
на язовира; свличания в зоната между кота корона и кота водно ниво; нарушения на въздушния откос; свличания и
изравяния по цялата височина в десния край, в контактната зона между въздушния
откос и ската; неизправно техническо
състояние на спирателният кран на основния изпускател; преливникът, разположен
в левия край на язовирната стена, тип водосток (стоманобетонова
тръба Ф 500), бил силно обрасъл с храстовидна и дървесна растителност;
нарушение на пропускателната способност на преливника, поради наличие на свлечени
земни маси пред входа на тръбата. Установено
е също, че язовирната стена и съоръженията към нея не са оборудвани с
контролно-измервателна система /КИС/, като са изброени и липсващите елементи на
КИС.
По делото не
са представени никакви доказателства от страна на собственика, че е изпълнил
изискванията на чл.141, ал.1, т.1 и т.2
ЗВ и язовирната стена и съоръженията към
нея са в техническа изправност, както и че разполага с необходимата измервателна
и контролна апаратура за мониторинг на състоянието на процесния
язовир.
При така
установеното, правилно РС е приел, че дружеството е нарушило разпоредбите на
чл.141, ал.1, т.1 и т.2 ЗВ, като за тези
две нарушения правилно са му наложени
санкции, в минималния размер, определен в чл.200,ал.1, т.38 ЗВ.
Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията
на касатора, за допуснато нарушение на чл.34, ал.1 ЗАНН.
Според отразеното в констативен протокол № ***/*** г., двете нарушения по ЗВ са
установени на 22.10.2019 г., а АУАН е съставен на 07.01.2020 г., или в рамките
на 3 – месечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН.
Неоснователни са и твърденията на касатора, че съставеният
АУАН не бил предявен по надлежния ред на
кмета на община Черноочене. Установи се по делото, че на
10.12.2019 г.,
в деловодството на Общинска администрация- Черноочене е постъпила покана за съставяне на
акт за установяване
на административно нарушение по Закона
за водите, отправена до кмета на
общината,
във връзка
с проверка,
отразена в констативен протокол № ***/*** г. АУАН е съставен при хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН. Т.е., след като нарушителят е бил поканен и не
се е явил на определената в поканата дата. Според показанията на свидетелите: И. – актосъставител, К. - свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта и К. – свидетел по
съставянето на акта, на 20.02.2020 г., след съставянето
на АУАН, актосъставителят, св.И. и св. П., запознали кмета на общината с неговото съдържание, но последният отказал да подпише и приеме
акта, като този отказ бил оформен с подписа на
лицето З. П., с надлежно отбелязани
три имена и адрес, каквито са и изискванията на чл.43, ал.2 ЗАНН.
Не се установи
и твърдяното в касационната
жалба нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН, тъй като процесният АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели, единият от
които – Ц. И. - свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, а другият - Д. К. – свидетел по
съставянето на акта, като последните обстоятелства
са надлежно отбелязани в акта.
При така установеното, правилно е била ангажирана административнанаказателната отговорност
на касатора за описаните
в НП нарушения.
По горните
съображения съдът намира,
че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Кърджалийския районен съд
- правилно и
законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание
чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260064/30.10.2020 г., постановено по анд №905/2020 г., по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.