Р
Е Ш Е
Н И Е № 260303
18.06.2021 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня
Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №1499 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Д.И.Д. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Т.В., против О.Д.М.
с ЕГН:********** ***, Н.Д.Д. с ЕГН:********** и Т.Ж.Д. с ЕГН:**********,***, иск
с правно основание чл.341 и сл. от ГПК.
В исковата молба се твърди, че страните
са съсобственици в идеални части на жилищна сграда, находяща се в *************,
с идентификатор 77195.741.148.2, както и на всички заснети в сградата
самостоятелни обекти. Сградата била построена през 1983г. върху имот,
притежаван в съсобственост от родителите на Н.Д.Д. и О.Д.М. и от други лица.
Построена била въз основа на разрешение за строеж от 07.09.1983г., издадено на
името на Н.Д.Д. и О.Д.М.. Поради обстоятелството, че правото на строеж било
отстъпено по време на брака на двете сестри и сградата била построена със
семейни средства на тях и техните съпрузи след построяването й собствеността
върху нея била придобита при квоти по ½ ид.ч. в СИО от сестрите и
техните съпрузи. На ищеца не било известно за строителството на сградата да са
били подписвани строителни актове и да е издавано разрешение за ползване, като
част от сградата продължавала и досега да е в незавършен вид. Одобреният проект
на сградата предвиждал изграждане на две еднофамилни жилища, мезонетен тип,
едното разположено на първи жилищен етаж с второ ниво на втори жилищен етаж, а
другото разположено на трети жилищен етаж с второ ниво на втори жилищен етаж.
Достъпът до вторите нива на жилищата следвало да се осъществява от вътрешни
стълби, изградени в средата на сградата. Имало и гаражен етаж, в който били
проектирани два гаража и складово помещение към единия, разположен в западната
част на сградата. Твърди се, че при строителството на сградата през 1983г.
проектът не бил реализиран по отношение на предвижданите по проект втори нива
на самостоятелните обекти на първи и трети етажи, не било реализирано
вътрешното стълбище, което по проект давало достъп до вторите нива на тези
жилищни обекти. По тази причина в сградата били обособени две самостоятелни
жилища на първи и трети етаж с площ по 78кв.м. на едно ниво, а вторият етаж
останал изцяло незавършен. Върху първия жилищен етаж, представляващ
самостоятелно жилище, и върху единия гараж и складово помещение, намиращи се в
западната част на сградата, владение установили съпрузите О. и Д. Д.. Владели
тези имоти от построяването на сградата до прекратяване на брака им по взаимно
съгласие с решение от 06.02.2014г. по гр.д.№1600/2013г. на РС-Хасково. С
решението било одобрено споразумение между двамата, съгласно което ползването
на втория жилищен етаж, т.е. второто ниво на обекта по проект, неизграден към
датата на развода, се предоставяло на Д.Д., а първия жилищен етаж на О.М.. С
развода била прекратена СИО върху сградата и обектите в нея по отношение на
съпрузите Д. се трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти.
Ищецът твърди, че след развода и досега живее в складовото помещение и ползва
за жилищни нужди гаража, намиращ се в западната част на първия гаражен етаж от
сградата. Върху третия жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище и върху
гаража намиращ се в източната част на сградата, владение установили съпрузите Н.
и Ж. Д.. След смъртта на последния притежаваната от него собственост била
наследена от съпругата му /3/4 ид.ч./ и сина им Т.Ж.Д. /1/4 ид.ч./. Вторият
жилищен етаж останал незавършен до 2005г., когато Г. Д. /дъщеря на ищеца от
предишен брак/ и партньорът й Х. Н.били допуснати от собствениците на сградата
да живеят на този етаж и за целта да извършат в него преустройство за
обособяване на самостоятелно жилище в западната част на етажа. През 2005г. Г.
Д.и Х. Н.извършили преустройство и обособили самостоятелно жилище с площ около
40кв.м. За достъп до жилището двамата отворили самостоятелен вход от общото
стълбище на сградата, което не било предвиждано по проекта на сградата.
Изградили допълнително санитарен възел в жилището и извършили всички необходими
довършителни работи в тази част от етажа. От 2005г. досега двамата владеели
обособеното от тях жилище в западната част на втория етаж, но не притежавали
документ за собственост за него, нито жилището било заснето в КК на гр.Хасково
като самостоятелен обект в сграда. През 2006г. в КК на града бил заснет
поземлен имот с идентификатор 77195.741.148 с площ 671кв.м., ведно с две
построени в него сгради на калкан – процесната сграда с идентификатор
77195.741.148.2 и сграда с идентификатор 77195.741.148.1, притежавана от
другите съсобственици на поземления имот. Процесната сграда била заснета с
административен адрес *************, разположена в ПИ 77195.741.148, със
застроена площ от 70кв.м., с брой етажи 4, с предназначение – жилищна сграда –
многофамилна. От извършената справка към момента в АГКК се установявало, че в
сградата били заснети следните самостоятелни обекти : СОС 77195.741.148.2.1 с
площ от 78,40кв.м., с предназначение – жилище, апартамент, на две нива, ведно с
таванско помещение с площ от 19кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата;
СОС 77195.741.148.2.2 с площ от 40,78кв.м., с предназначение – жилище,
апартамент, на две нива, ведно с таванско помещение с площ от 38кв.м. и
½ ид.ч. от общите части на сградата; СОС 77195.741.148.2.4 с площ от
23кв.м., на едно ниво, с предназначение – гараж в сграда; СОС 77195.741.148.2.3
с площ от 36кв.м., на едно ниво, с предназначение – гараж в сграда. Твърди се,
че извършеното заснемане в КК на града на самостоятелните обекти с
идентификатори 77195.741.148.2.1 и 77195.741.148.2.2 отговаряло на одобрения
проект на сградата, но не отговаряло на фактически обособените в сградата
самостоятелни обекти на собственост, възникнали при построяването на сградата,
както и на впоследствие обособения на втория етаж обект на едно ниво.
Собствениците на сградата не били извършвали делба на обособените в нея
самостоятелни обекти, независимо от установеното самостоятелно владение върху
част от тях, поради което понастоящем притежавали следните идеални части от
тази съсобственост, както следва 2/8ид.ч. за ищеца; 2/8ид.ч. за О.М.; 3/8ид.ч.
за Н.Д. и 1/8ид.ч. за Т.Д.. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да се допусне и извърши делба на СОС 77195.741.148.2.1 с площ
от 78,40кв.м., с предназначение – жилище, апартамент, на две нива, ведно с
таванско помещение с площ от 19кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на
сградата; СОС 77195.741.148.2.2 с площ от 40,78кв.м., с предназначение –
жилище, апартамент, на две нива, ведно с таванско помещение с площ от 38кв.м. и
½ ид.ч. от общите части на сградата; СОС 77195.741.148.2.4 с площ от
23кв.м., на едно ниво, с предназначение – гараж в сграда; СОС 77195.741.148.2.3
с площ от 36кв.м., на едно ниво, с предназначение – гараж в сграда, намиращи се
в сграда с идентификатор 77195.741.148.2, с адрес *************, разположена в
ПИ 77195.741.148 със застроена площ 70кв.м., с брой етажи : 4, с предназначение
: жилищна сграда – многофамилна, при квоти : 2/8ид.ч. за ищеца; 2/8ид.ч. за О.М.;
3/8ид.ч. за Н.Д. и 1/8ид.ч. за Т.Д..
Ответниците Н.Д.Д.
и О.Д.М. депозират отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който
не възразяват да се извърши делба на описаните в исковата молба имоти, но считат,
че следва да бъде само между тях двете при квоти по ½ ид.ч. за всяка от
тях. Твърдят, че единствено те двете са собственици на имотите, предмет на
настоящата съдебна делба. Собствеността върху сградата придобили по наследство
от родителите си Д. М. С.и К.Д.С.. Твърдят, че преди смъртта си баща им
построил жилищна сграда с площ 20кв.м., върху терена на която се намирали сега
процесните две жилища. След смъртта на баща им, а именно на 12.09.1960г.
НС-Хасково им издал удостоверение №1130, с което били признати за собственици
на тази жилищна сграда. На 18.12.1961г. двете сестри и майка им К.С. били
признати за собственици по силата на дворищната регулация на празно дворно
място от 95кв.м., върху което била построена жилищната им сграда. Понастоящем
тези 95кв.м. попадали в поземлен имот 77195.741.148, в който били построени и
процесните имоти. На 07.09.1983г. на двете било издадено разрешение да построят
жилище от 77,50кв.м. на три етажа в съсобствения им поземлен имот, съгласно
одобрен архитектурен проект от 01.08.1983г. Твърдят, че още преди смъртта на
майка им през 1986г. жилищната сграда била построена в сегашния й вид по
стопански начин на мястото на старата им бащина къща. Не отговаряло на истината
твърдението на ищеца, че сградата била построена въз основа на отстъпено право
на строеж. Такова право на строеж не било учредявано никога, а и не било нужно
за построяването на сградата, тъй като сградата била построена в техен собствен
имот на мястото на старата им бащина къща и поради това същата никога не е била
в режим на СИО. Ето защо, следва да се изключат като съделители ищеца и
ответника Т.Д.. Предвид гореизложеното се иска допускане и извършване на делба
само между двете ответници при равни квоти – по ½ ид.ч. за всяка от тях.
Ответникът Т.Ж.Д.
не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка :
С
исковата молба се представя разрешение за строеж, издадено на 07.09.1983г. на
името на ответниците Н.Д.Д. и О.Д. И.. С влязло в законна сила решение от
06.02.2014г., постановено по гр.д.№1600/2013г. по описа на РС-Хасково, бракът
между ищеца Д.И.Д. и ответницата О.Д.М. е прекратен поради постигнато сериозно
и непоколебимо съгласие. Приложено е също така решение от 10.06.1974г.,
постановено по гр.д.№214/1974г. по описа на ОС-Хасково, с което е прекратен
сключения на 18.04.1962г. брак между Д.И.Д. и М. А. Д., като родителските права
над малолетното им дете Г. се предоставят на бащата.
С
отговора на исковата молба се представя удостоверение от 12.09.1960г., с което
се признава право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост
върху построените сгради и подобрения в местата на наследниците на Д. М. С.. По
силата на нотариален акт от 18.12.1961г. за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация, са признати К.Д.С., Н.Д.М. и О.Д.М. за собственици по
силата на дворищна регулация върху празно дворно място от 95кв.м. от дворище с
планоснимачен номер 937, за което е отреден парцел втори в квартал 133,
собственост на М. В., С. В., Г. В. и В. Н. към тяхното дворище планоснимачен
номер 936, за който имот е отреден парцел първи в квартал 133 по плана на
гр.Хасково, утвърден със заповед №858/1957г.
От
представеното удостоверение за наследници, издадено от Община Хасково на 18.06.2018г.
се установява, че Д. М. С.е починал на 30.08.1957г., като оставил за свои
наследници съпругата си К.Д.С. /починала на 29.12.1986г./ и двете си дъщери Н.Д.Д.
и О.Д.М..
С
влязло в законна сила решение, постановено на 25.01.2019г. по гр.д.№1485/2018г.
по описа на РС-Хасково, е отхвърлен иска за собственост, предявен от Г. Д.И.
/дъщеря на ищеца/ и Х. Х. Н. против страните в настоящото производство – Д.И.Д.,
О.Д.М., Н.Д.Д. и Т.Ж.Д., като неоснователен.
По
делото са приложени доказателства за периода, в който ищецът е работил в ********,
за размера на сумите, получени като възнаграждения в този период и за наличието
на упълномощаване на отв.О.Д. Добрева за теглене на суми от сметката на ищеца Д.И.Д..
От
приложените писма от „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД и „ВиК“ ЕООД се установява, че
ищецът има открити партиди за ел.енергия и вода за имота, находящ се на адрес *************.
Видно от приложеното удостоверение за
наследници, издадено от Община Хасково на 09.10.2020г., Ж. Ж.Д. е починал на
12.09.2011г. и е оставил като свои наследници съпругата си Н.Д.Д. и сина си Т.Ж.Д..
По делото са приложени фактури,
превозни билети, експедиционни бележки, разписки, от които се установяват
закупени строителни материали от Ж. Ж.Д. /наследодател на ответниците Н.Д.Д. и Т.Ж.Д./ в периода 1981г. – 1986г.
От показанията на свидетеля Х. Д. К.
/син на отв.О.Д.М., съответно племенник на отв.Н.Д.Д. и първи братовчед на отв.Т.Ж.Д./
се установява, че бил малък, когато родителите му се разделили, като
родителските права били предоставени на баща му. Твърди, че сестра му К. Д. Н.
израснала с майка му и ищеца. Към 1983г. О., Д. и К. живеели, където е сега
къщата, но долу в един гараж. Там били два гаража и в единия живеели те. Преди
това там имало малка продълговата къща, която се състояла от три стаи и там
живеели майката на св.К., сестра му К., ищецът, Г., баба му К.по м.л., леля Н.
/отв.Д./, калето и Т. /отв.Д./. Всички живеели в тази малка къща, която после
била съборена, когато започнало новото строителство. Свидетелят твърди, че
най-напред в този имот се изградили основите на два гаража, като в единия гараж
си живеели майка му, Д., Г., сестра му и баба му К.. Леля му Н. не живеела там,
тъй като към онзи момент си живеела в апартамента на ул.“Илинден“. Св.К.
твърди, че е посещавал имота по време на започване на строителството и на
изграждането на гаража и след това на етажа. Твърди, че благодарение на ищеца
се изградило това нещо. Ищецът след гаражите нагоре сам си изградил първия
етаж, след това сам вътре го измазал, шпакловал и когато сестрата на свидетеля
трябвало да се жени я извели от там. Твърди, че плочата нагоре и втория етаж
също е благодарение на ищеца. Твърди, че лично е виждал ищеца да извършва там
строителни работи, а когато имало по-мащабни мероприятия имало и приятели и
съседи, които му помагали. Твърди, че ищецът имал всякакви умения в
строителството и всичко си правил сам, както канализацията, така и тръбите,
всичко сам си правил. Сестрата на свидетеля се омъжила през 1986г. За периода
от 1983г. до 1986г. бил завършен първия етаж и втория етаж до преди плоча,
включително и гаражите били направени. След това строителството замряло. После
свидетелят нямал спомен кога се е завършил таванския етаж, но покривът бил
завършен през 1993г.-1994г. Ищецът не участвал в строителството на покрива, тъй
като тогава не бил в България. Тогава ищецът работел в Германия, а преди това в
Русия. Св.К. не знаел дали майка му е влагала пари в строителството, изпращани
от Д., но той я бил карал до гр.София да тегли пари от ********. Тогава вече се
правел покрива и майка му споделила с него, че тези пари са за строителството. Ищецът
му споделял, че е изпращал пари за къщата и за препитание. Свидетелят не бил
виждал леля си Н., калеко си и братовчед си Т. да вземат участие в
строителството. Твърди, че няма спомен за изграждането на третия етаж, като
тогава бил в казармата. Като излезнал от казармата през 1990г. вече бил
построен третия етаж. Когато покрива и тавана се изграждали, дошла бригада,
която градила и дошла помпа с бетон, с която наливали, но не му било известно
кой се е занимавал тази организация. Твърди, че баба му К.живеела в една
задгаражна стая около 2г.-3г., тя починала през 1986г.-1987г. и не знаел дали е
участвала в това строителство.
От показанията на св.Г. Д.И. /дъщеря на
ищеца/ се установява, че била много малка, когато родителите й се разделили,
като тя израснала с баща си и О..***, а преди това имали жилище на ***********,
където живеели. Освен с О. и Д. с тях живеела и дъщерята на О. – К. Д..*** и
преди да започне новото строителство, те били три стаи, едно до друго построени
и временно били там. В едната стая живеела майката на О.Д., в другата Н.Д. със
съпруга си и семейството на св.И. били в третата стая. Твърди, че тази къща се
съборила и даже били временно настанени при техни съседи, защото нямало къде да
живеят, докато започне новото строителство. Най-напред се построили основите и
гаражите, даже когато били завършени, те се преместили да живеят в единия гараж.
Гаражите били общо два. Н. не заживяла в другия гараж, тъй като си имала
жилище, в което живеела. В гаража се озовали свидетелката, баща й, мащехата й и
К. Д.. Възрастната баба К. била също с тях. Свидетелката твърди, че с всичко се
занимавал баща й, който бил строител, разбирал от всичко и цялата тежест била
върху него. Първият етаж, в който после се нанесли, се изграждал около три
години. През 1983г. започнало строителството и 1986г. бил завършен първия етаж.
Две стаи имали измазани и приготвени, защото сестра й решила да се омъжва и от
там трябвало да я изведат, затова бързали да направят ремонт. Св.И. твърди, че
К. се омъжила през 1986г. През тази година от сградата били завършени гаражите,
първия етаж, плоча и втория етаж бил изграден, но без плоча. От баща си и
мащехата си знаела, че баща й иска да поеме строителството на първия и втория
етаж, за да може да има на двете деца /Г. и К./ по един етаж. Доколкото
свидетелката знаела Н.Д. не се съгласила с това и се получили спорове между тях
и след това строителството било прекъснато за няколко години. Твърди, че преди
да се прекъсне строителството баща й се занимавал, тъй като бил строител си го
правил сам, но от време на време идвали да му помагат съседи и негови колеги.
Твърди, че не е виждала участие в строежа на Н. и съпруга й, нито на О..
Впоследствие св.И. разбрала, тъй като имали наследствено жилище на ********,
което било продадено и с парите от жилището започнал строежа на къщата. Строителството
спряло през 1986г. и от там нататък Н.М. поела нещата. Сградата била завършена
към 1995г.-1996г. Баща й отишъл през 1992г. да работи в Русия, където бил 2г.
или 3г., върнал се, след което заминал през 1995г.-1996г. за Германия. О там
изпращал пари на мащехата й О.Д., която имала генерално пълномощно да ги тегли.
Парите били, за да довършат строежа на къщата. Старата къща била на К.Д., като
там живеела с двете си дъщери Н.Д. и О.Д..
Свидетелят Д. П. М. твърди, че с ищеца
се познават от 1983г. – 1984г., когато работил в СМК, а Д. бил в Конструктурния
комбинат. Твърди, че баща му и ищецът били приятели и от там и той го познавал.
Св.М. живеел та същата улица през три къщи от процесната. Твърди, че през време
на строежа виждал ищеца там, като по същото време той строял и тяхната вила на
село като майстор. Ищецът по професия бил строител. Д. *** нищо до покрив,
всичко направил той, строил я, измазал я. Свидетелят твърди, че строителството
го виждал до 1987г., когато заминал за Москва за пет години и не знаел какво се
е правило там. През 1987г. били направени стъпките на къщата, доколкото си
спомнял първият етаж бил направен, но къщата не била покрита. Тази къща се
строяла много години и св.М. не можел да каже кога се покрила. Освен Д. не бил
виждал друг от семейството да се занимава със строителството или организацията.
Виждал негови приятели, които не познавал. Според свидетеля, съпругът на Н. не
умеел нищо, той бил ветеринарен лекар и нямал никакво понятие от строителство. Свидетелят
знаел, че собственици на тази къща са сестрите Н. и О., преди това пак била
тяхна и на майка им баба К..
В своите показания св.Г. А. Ш. твърди,
че познава Т., Ж., Н. и О.,***. Неговият баща и Ж. били приятели. Баща му бил
пенсионер по болест и имал животни, с които се занимавал, а когато се разболея,
идвал Ж. да ги лекува като ветеринар. Свидетелят твърди, че е ходил в тази
къща, която строили Ж. и съпругата му и помагал. Чичо Ж. му казвал, че има
тухли за помагане за разтоварване. Той бил приятел на баща му и идвал да му
помага, затова и свидетелят му помагал, за да му върне услугата. Твърди, че е
качвал вар, арматура, тухли, разтоварвал ги в двора и от там ги качвал докъдето
бил стигнал – втори етаж, трети етаж. Това било някъде към 1984г. – 1985г.
нататъК. Тези строителни материали били за изграждане на втория и третия етаж.
Имало майстори за строителството от смолянския край, които св.Ш. не познавал. Св.Ш.
участвал и при наливането на плочата, като тогава имало и хора от махалата,
които идвали да помагат. Твърди, че не познава ищеца и него е виждал като се
наливали плочите. Лично него го питал Ж. дали ще дойде да помогне за
разтоварване и за качване. Майсторите най-вероятно също ги бил ангажирал Ж..
Свидетелят твърди, че на строежа бил виждал и О. и Н., които помагали, колкото
могат жени да помагат, защото все пак било тежка работа. Достатъчно било жените
да донесат вода и да сготвят, за да нахранят хората. И една стара жена ги
посрещала на двора, най-вероятно тяхна майка.
За изясняване на делото от фактическа
страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице
сочи, че строежа на процесната жилищна сграда е извършен в отклонение от
одобрения архитектурен проект. От депозираното заключение става ясно, че са
отпаднали вътрешните стълби в двете жилища, предвидени по архитектурен проект. Вещото
лице не е констатирало наличие на издадени строителни актове за сградата и за
разрешаване на ползването й. Заявява, че жилищната сграда е в незавършено
строителство, като фасадите са без външна мазилка, частично без външна дограма
по прозорците, вътрешното стълбище и площадки били на бетон, без настилки,
някои тераси били без парапети. С оглед на тези констатации, вещото лице
твърди, че сградата не отговаря на изискванията за въвеждане в експлоатация,
съгласно чл.178 ал.3 от ЗУТ. В заключението се сочи, че ползването на строежи
или части от тях се разрешава след въвеждането им в експлоатация, съгласно
чл.178 ал.1 от ЗУТ. С извършените преустройства на втория жилищен етаж са се
обособили три жилищни етажа в сградата като три самостоятелни обекта. Експертизата
сочи самостоятелните обекти, които съществуват в сградата с идентификатор
77195.741.148.2, а именно източен гараж в приземен етаж, съответстващ на СОС
77195.741.148.2.4; западен гараж в приземен етаж, съответстващ на СОС
77195.741.148.2.3; първи жилищен етаж – жилище, апартамент, със самостоятелен
вход; втори жилищен етаж – недовършен, жилище, апартамент, със самостоятелен
вход; трети жилищен етаж – жилище, апартамент, със самостоятелен вход.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявения иск:
Не
се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
собственици на терена, върху който е построена процесната жилищна сграда са
ответниците О.М. и Н.Д.. Двете сестри получават по силата на наследяването
собствеността върху мястото. Двете сестри притежават в съсобственост със своята
майка приживе на последната и собствеността върху построената в имота сграда.
Не се спори по делото, че в началото на 80-те години на миналия век е започнало
строителството на процесната жилищна сграда, чиято делба се иска в настоящото
производство.
Основният
спорен въпрос в настоящото производство е дали върху построената в имота на
двете сестри жилищна сграда с гаражи е възникнала СИО между тях и техните
съпрузи или тази сграда е собственост само на тях двете именно в качеството им
на съсобственици на терена, върху който е построена. От показанията на
разпитаните по делото свидетели става ясно, че строителството на сградата
започва през 1983г. и приключва със завършването на покрива през 1993г.-1994г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени и от двете страни,
се установява, че в строителството на сградата участват двете сестри О.Д. и Н.Д.
и техните съпрузи, съответно Д.И. и Ж. Д.. Впоследствие през 2014г. бракът
между О.Д. и Д.И. е прекратен по взаимно съгласие. Съпругът на Н.Д. – Ж. Д. пък
е починал през 2011г. и е оставил като свои наследници
съпругата си и сина си Т.Ж.Д.. Но така или иначе към тези моменти процесната
жилищна сграда, чиято делба се иска, вече е построена и макар да липсва
разрешение за нейното ползване, както сочи съдебно-техническата експертиза,
тази сграда се обитава и ползва от страните в настоящото производство. Не
съществува спор, че на 07.09.1983г. на името на двете сестри О.Д. и Н.Д. е
издадено разрешение за строеж, въз основа на което е построена и процесната
сграда. Установява се също така, че на името на техните съпрузи няма издадено
подобно разрешение или други строителни книжа. По категоричен начин, обаче се
установи, че строителството на сградата е започнало по време на брака на двете
сестри и е завършило също по време на брака, т.е. преди развода на О.Д. с Д.И.
и преди смъртта на Ж. Д.. При тези данни
съдът счита, че следва да се приеме наличието на предпоставки за допускане на
делба на процесната сграда между всички страни, посочени като съделители в
настоящото производство. В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на ответниците, че сградата е индивидуална собственост само на
двете сестри и следва да се дели само между тях по ½ ид.ч., а ищецът
като бивш съпруг на едната сестра и ответникът като син и наследник на
починалия съпруг на другата сестра нямат право да участват в делбата. Съгласно
ППВС №5 от 31.10.1972г., действащо и приложимо и към момента, в обхвата на СИО
се включва сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост
на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия
съпруг. В този смисъл е и практиката на ВКС, например тълкувателно решение №44
от 18.05.1971г. на ОСГК, решение №54 от 24.03.2010г. на ВКС, постановено по
гр.д.№5016/2008г. на 1-во г.о., решение №216 от 15.10.2013г., постановено по
гр.д.№2925/2013г. на ВКС 1-во г.о., решение №801 от 23.11.2004г. на ВКС,
постановено по гр.д.№528/2004г. на 1-во г.о., решение №259 от 21.10.2011г. на
ВКС, постановено по гр.д.№96/2011г. на 2-ро г.о. По категоричен начин в
настоящото производство се установи наличието и на двете предпоставки, за да се
приеме, че върху процесната сграда възниква СИО, а именно построена е по време
на брака и се установи наличието на съвместен принос и на двамата съпрузи на
сестрите О.Д. и Н.Д.. В своите показания свидетелите на ищеца бяха категорични,
че той участва в построяването на жилищната сграда от самото начало до края,
както с труд, така и със средства. Същевременно посочения от ответната страна
свидетел също заяви, че съпругът на отв.Н.Д. също е участвал в построяването на
сградата. В тази насока са и представените от ответната страна писмени
доказателства за закупувани от Ж. Д. строителни материали именно в периода,
когато сградата е била строена. В тази връзка съдът намира за установено по
несъмнен начин участието на съпрузите на двете сестри в построяването на
жилищната сграда, както с труд, така и със средства. Тези данни по делото
несъмнено сочат на извод за наличие на съвместен принос, поради което може да
се направи извод за възникване на СИО между О.Д. и бившия й съпруг Д.И. и Н.Д.
и покойния й вече съпруг Ж. Д..
Ето
защо, с оглед гореизложените съображения съдът счита, че в делбата следва да
вземат участие не само двете сестри О.Д. и Н.Д., но и ищецът като бивш
съпруг на първата и ответника Т.Д. по силата на наследяването след смъртта на
своя баща Ж. Д.. При определяне на квотите следва да се има предвид, че СИО
между бившите съпрузи О.Д. и Д.И. е вече прекратена с прекратяване на брака,
така че и двамата имат по ½ ид.ч. от съсобствеността върху своя общ дял,
притежаван преди това от двамата в СИО. Предвид гореизложеното съдът счита, че
делбата на процесната сграда следва да се допусне между страните при следните
квоти 2/8ид.ч. за ищеца; 2/8ид.ч. за О.М.; 3/8ид.ч. за Н.Д. и 1/8ид.ч. за Т.Д.
Съдът
счита, че в настоящото производство по допускане на съдебна делба не следва да
се присъждат разноски, като евентуално такива могат да се претендират в
следващата фаза на делбата след като бъдат определени стойностите на
съответните дялове в съсобствеността върху делбения имот.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
да се извърши
съдебна делба между Д.И.Д. с ЕГН:**********,
О.Д.М. с ЕГН:**********, Н.Д.Д. с ЕГН:********** и Т.Ж.Д. с ЕГН:**********, на
следните техни съсобствени недвижими имоти, придобити по наследство и чрез упражнено
право на строеж : СОС 77195.741.148.2.1 с площ от 78,40кв.м., с предназначение – жилище,
апартамент, на две нива, ведно с таванско помещение с площ от 19кв.м. и
½ ид.ч. от общите части на сградата; СОС 77195.741.148.2.2 с площ от 40,78кв.м., с предназначение – жилище,
апартамент, на две нива, ведно с таванско помещение с площ от 38кв.м. и
½ ид.ч. от общите части на сградата; СОС 77195.741.148.2.4 с площ от 23кв.м., на едно ниво, с предназначение
– гараж в сграда; СОС 77195.741.148.2.3
с площ от 36кв.м., на едно ниво, с предназначение – гараж в сграда, намиращи се
в сграда с идентификатор 77195.741.148.2, с адрес *************, разположена в
ПИ 77195.741.148 със застроена площ 70кв.м., с брой етажи : 4, с предназначение
: жилищна сграда – многофамилна, при
квоти : 2/8ид.ч. за ищеца; 2/8ид.ч. за О.М.; 3/8ид.ч. за Н.Д. и 1/8ид.ч.
за Т.Д..
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение
за действителната пазарна стойност на допуснатите до делба
имоти и тяхната
поделяемост предвид квотите на страните, при възнаграждение в размер на 400лв.,
платими от страните съобразно квотите им в съсобствеността по сметка на Районен
съд-Хасково.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: В.К.