Решение по дело №1720/2016 на Районен съд - Ловеч

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                                      №

                                         гр.Ловеч, 14.02.2017 г.      

                 

                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретар Р.Б. като разгледа докладваното от съдията  гр.дело № 1720 по описа за 2016 год,за да се произнесе съобрази:  

             Производството е по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл 415 ал. 1 от ГПК.

           Съдът е сезиран с искова молба, подадена  от  „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – гр.София, представлявано от Нели Недялкова и Димитър Димитров – Прокуристи, чрез юрисконсулт  Даниела Въчева  против А.Ф.Д. ***.

Ищецът излага в ИМ,че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-11060753 от 13.12.2014,  БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е отпуснало паричен кредит в размер на 4000.00 лв. и закупуването на застраховка от 1075.20 лв. Твърди,  че сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума А.Ф.Д. е удостоверила с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението" и въз основа на чл.З от същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски - всяка по 135.56 лв.,които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора.

             Наведении са твърдения, че длъжникът А.Ф.Д. е преустановила плащането на вноските по кредит номер PLUS-11060753 на 20.07.2009г., като към тази дата са погасени 6 месечни вноски и на основание чл.5 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни /а вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 4872.60 лв., представляващ оставащите 42 броя погасителни вноски към 20.08.2015, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Ищецът твърди, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си, като това принуждава кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Сочи,че поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл.10 от същия, всички изявления на кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.

           Ищецът твърди, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 345.02 лв.  за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 20.08.2015 до 11.07.2016.

           Твърди, че към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: Главница - 3794.91лв.,  Възнаградителна лихва - 1077.69лв., Законна лихва за забава - 345.02лв.или ОБЩО: 5217.62 лв..

             Излага, че БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Ловеч, като по ч.гр.д.No 1267/2016 г. ,6 с-в е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от А.Ф.Д. срещу издадената заповед и на основание чл.415, ал.1 от ГПК,»БНП ПарибаПърсънъл Файненс» ЕАД е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от А.Ф.Д. в размер на: 3 794.91 лв, представляваща главница по кредита, 1 077.69 лв.,представляваща възнаградителна лихва по договора, 345.02 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.08.2015 г. до 11.07.2016 г., на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Претендирани са и съдебно - деловодни разноски.

            Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ , ако има необходимост и право на това.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответницата  не е депозирал писмен отговор.

  В насроченото о.с.з ищецът не изпраща представител. Чрез проц.представител – юрисконсулт Въчева е депозирана молба, в която заявява, че поддържа предявения иск и няма да сочи нови доказателства.

             В хода на процеса ответницата не взема лично участие в процеса.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             От приложеното ч.гр. д № 1267/2016 г.по описа Ловешки РС се установява, че по повод подадено от ищеца заявление  е издадена заповед №766 от 22.07.2016 год,с която  съдът е разпоредил длъжника А.Ф.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнеспарк София, сгр. 14, представляван от Нели Недялкова и Димитър Димитров – Прокуристи, сумите: 3794.91 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки) – главница по Договор за потребителски заем с № PLUS-11060753/13.12.2014 г., 1077.69 лв. /хиляда седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 20.07.2015 г. до 20.12.2018 г., 345.02 лв. /триста четиридесет и пет лева и две стотинки/ - мораторна лихва за периода от 20.08.2015 г. до 11.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /21.07.2016 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 404.35 лв. /четиристотин и четири лева и тридесет и пет стотинки/ - разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

             Поради постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК с Определение №753 от 18.08.2016 г.заповедният съд е указал на  заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед, като довнесе дължимата държавна такса.

             Ищецът е упражнил правото си на иск, като в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия установителен иск.

 

По делото не е спорно, че  между страните е възникнало облигационно отношение по сключения договор за потребителски паричен кредит PLUS - 11060753 от 13.12.2014 г., който има правната характеристика на договор за заем. Ищецът е изпълнил договорното си задължение, като е предоставил парични средства на ответницата в размер на 4 000 лв. заем и закупуването на застраховка от 1075.20 лв, която сума ответницата се задължила да върне на 48 месечни погасителни вноски – по 135.56 лв.  В договора с подписа си ответницата е удостоверила получаването на сумата. Поради това съдът намира, че ищецът е изпълнил договорното си задължение и е предоставил заемната сума, поради което в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният й заем, ведно с надбавките в сроковете уговорени в договора. В чл. 5, изр. 2-ро на договора е уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително уговорената надбавка и обезщетение за забава. Ответницата е заплатила само шест месечни вноски, след което е преустановила плащането. Поради това при условията на чл. 5, изр. 2-ро от договора цялото непогасено по договора задължение на ответника към ищеца, ведно с уговорената в договора надбавка е станало предсрочно изискуемо, считано от 20.08.2015 г.  

             В хода на заповедното производство по реда на чл.414 от ГПК ответницата е депозирала възражение, с което е оспорила вземането по издадената заповед за изпълнение. Релевирала е възражение относно наличието на застрахователен договор и настъпило застрахователно събитие, включено в предмета на застраховката. Към възражението е приложена медицинска документация, удостоверяваща наличието на покрит застрахователен иск – заболяване, довело до оценка на неработоспособността 100% без чужда помощ, както и уведомление за настъпило застрахователно събитие. Независимо, че по исково производство не е постъпил писмен отговор, разглеждането на наведеното по реда на чл.414, ал.1 от ГПК правопогасяващо възражение се явява  допустимо. В тази връзка съдът съобразява възприетата постановка по т.11а от ТР №4 / 2013 г., според която в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 от ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба и да не е направил подобни възражения в срока за отговор. Прието е, че така подаденото възражение има последиците на отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. От приложения по делото Сертификат № PLUS-11060753  е видно, че отпуснатата с договора за кредит сума е  застрахована по застраховка „Защита на плащанията” при ЗД”Кардиф Животозастраховане, клон България”, с покрити застрахователни събития: „смърт“, настъпила в резултат на злополука или заболяване, „инвалидизация“ над 70 % в резултат на злополука или заболяване, „продължителни болнични“ в резултат на злополука или заболяване, „хоспитализация“ в резултат на злополука.  Застраховката е сключена при условията на чл.199 от КЗ, като бенефициент се явява кредиторът – БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, който  като трето ползващо се лице по застраховката има право да получи от застрахователя уговореното обезщетение. Във връзка с направеното с възражението по чл.414 от ГПК оспорване в хода на настоящото исково производство ответницата не е проявила процесуална активност, като в срока за отговор не е посочила и представила доказателства извън тези, приложени по заповедното производство. От приложената по заповедното производство медицинска документация безспорно се установява настъпването на покрит застрахователен иск. В рамките на настоящото производство обаче не са ангажирани никакви доказателства, от които да бъдат установени и други факти с правно значение за процеса, а именно: след попълване на уведомлението за настъпило застрахователно събитие регистрирана ли е застрахователна претенция и образувана ли е преписка по щета пред застрахователя, определено ли е и в какъв размер обезщетение и покрива ли то изцяло непогасената част от задължението, както и настъпили ли са плащания между застрахователя и кредитора, произтичащи от сключения договор за застраховка. При липсата на доказателства в тази насока съдът счита, че направеното с възражението по чл.414 от ГПК правопогасяващо възражение се явява недоказано.  За ответницата остава открита възможността да претендира произтичащите от договора за застраховка права чрез предявяването на пряк иск срещу застрахователя.

             С оглед изложеното дотук и предвид събраните по делото доказателства съдът намира за основателни исковете за главницата в размер на 3 794.91 лв.и законната лихва за забава в размер на 345.02лв, начислена за периода от настъпване на предсрочната изискуемост по кредита – 20.08.2015 г. до 11.07.2016 г.

             Претенцията за заплащане на възнаградителна лихва, като неоснователна ще следва да се отхвърли. В конкретния случай ищецът претендира такава в размер на 1 077.69 лв. за целия срок на договора с падеж 20.12.2018 г. За да достигне до извод за неоснователност на  заявената претенция, съдът съобразява, че възнаградителната лихва се разглежда като възнаграждение за ползването на дадените в заем суми за определен период, като във всички случаи същата е обвързана с продължителността на ползване. Тъй като в настоящия случай ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, настъпила на 20.08.2015 г. то той би могъл да претендира единствено станалата предсрочно изискуема сума от момента на предсрочната изискуемост до крайния срок, за който е договорен заема, но не и възнаградителна лихва  за този период. До пълното  погасяване на задължението в полза на ищеца може да се присъди единствено  обезщетение за забава  в размер на законната лихва.

             При този изход на процеса  по отношение на ответницата А.Ф.Д. следва да се приеме за установено, че съществува вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД в размер на 3 794.91 лв., представляваща главница по Договор за  потребителски заем с номер PLUS – 11060753 от 13.12.2014 г.и сумаота от 345.02 лв – представляваща законна лихва за забава за периода от 20.08.2015 г. до 11.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.07.2016 г. до изплащане на вземането – предмет на Заповед №766 от 22.7.2016 г., издадена по ч.гр.д.№1267/2016 г. по описа на Ловешки РС. Като неоснователен и недоказан, иска за  заплащане на възнаградителна лихва в размер на сумата от 1 077.69 лв.за периода от 20.07.2015 г. до 20.12.2018 г.,следва да бъде отхвърлен.

             При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата ще следва да заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 355.03 лв.

             Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 320.83 лв.

             Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

  ПРИЗНАВА  за установено, основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.240 от ЗЗД, по отношение на  А.Ф.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземане на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Младост 4”, Бизнес Парк София, Сгр.14, представлявано от Нели Недялкова и Димитров – Прокуристи, в размер на: 3 794.91 лв/ три хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и 91ст/- представляваща главница по кредита и 345.02 лв/ триста четиридесет и пет лева 02ст/ - представляваща законна лихва за забава за периода от 20.08.2015 г. до 11.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.07.2016 г. до изплащане на вземането – предмет на Заповед №766 от 22.7.2016 г., издадена по ч.гр.д.№1267/2016 г. по описа на Ловешки РС, а иска за  възнаградителна лихва в размер на сумата от 1 077.69 лв.за периода от 20.07.2015 г. до 20.12.2018 г, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

              ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Ф.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Младост 4”, Бизнес Парк София, Сгр.14, представлявано от Нели Недялкова и Димитров – Прокуристи  сумата от 355.03 лв./ триста петдесет и пет лева и 03ст/ - разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и сумата 320.83 лв./триста и двадесет лева и 83ст/-разноски по заповедното производство.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

     След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело №1267/2016 г. на Ловешки РС, VІІ състав за съобразяване.

 

                                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: