№ 1401
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20231100500722 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 258 и следващите от ГПК.
С решение № 12246 от 03.11.2022 г., постановено по гражданско дело №
1980 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 86
състав, е допуснато настаняване на детето Е.Б.З., родено на ******* г. в Кризисен
център за деца (с приоритетно настаняване на деца, жертви на трафик), за срок от
шест месеца, считано от постановяване на решението – до 03.05.2023 г.
Недоволен от така постановеното решение останал Б. С. З., заинтересована
страна в първоинстанционното производство и въззивник в настоящето, който
обжалва същото изцяло в законоустановения срок. Излага и подробно мотивира
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради
постановяването му в противоречие със закона и със събраните по делото
доказателства, както и за недопустимост на съдебния акт. По отношение на
недопустимостта на съдебния акт сочи, че пред СРС, 92 състав било образувано
по-рано дело № 70729/2022 г. с предмет прекратяване на настаняването на детето
в ЦНСТ „ Паисий Хилендарски“ и неговата реинтеграция в семейна среда, което
1
не било обсъдено от съда. Също така, настаняването на детето било допуснато
административен ред, със Заповед на ДСП Люлин, но съда не бил сезиран от тази
социална служба, а от друга, която не била компетентна да сезира съда с искане за
настаняване по съдебен ред. Също така искането било за настаняване на детето Е.
в посочения кризисен център за срок от шест месеца от нейното настаняване по
административен ред, който срок изтекъл на 15.06.2022 г., докато съдът
постановил настаняването й за срок от шест месеца от постановяване на съдебния
акт, като по този начин се произнесъл по непредявено искане. По съществото на
спора, сочи, че предложението за настаняването на детето в посочения център не
е подкрепено от нито едно доказателство, като твърди, че той самият е с
дългогодишна адвокатска практика, не е криминално проявен, като за дъщеря му
Е. също няма данни в масивите на МВР да е била жертва на трафик. Съдът не
разпоредил изслушване на детето, с което нарушил правата му. Извън това, счита,
че след навършване на пълнолетие от детето на 23.03.2023 г., само по наказателен
ред може да се ограничава придвижването й, но това не може да става по
административен или гражданско правен ред. Като порок на решението сочи и
липсата на мотиви. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили
обжалвания съдебен акт и прекрати производството по него поради липсата на
предмет, респективно – поради наличието на по-рано образувано дело със същия
предмет, а при евентуалност, в случай, че приеме, че е налице редовно сезиране
на съда и делата са с различен предмет, да отмени обжалвания съдебен акт и да
отхвърли предявения иск като неоснователен, с произтичащите от това
последици. При евентуалност, моли съда да измени първоинстанционното
решение в частта относно срока на допуснатото настаняване, като същият се
определи до навършване на пълнолетие от детето на 23.03.2023 г.
В хода на съдебното дирене, поддържа жалбата си и пледира за нейното
уважаване.
В срока по чл. 263 от ГПК заинтересованата страна Б. Д. Д., майка на детето
Е., не е подала писмен отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание по делото, не заявява конкретно становище по
съществото на спора.
Контролиращата страна, Софийска градска прокуратура, счита жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт и от страна в първоинстанционното
2
производство, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, постановеното от
първоинстанционния съд решение не е влязло в сила, а изпълнението му се
осигурява по допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение.
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Производството пред Първоинстанционния Софийски районен съд било
образувано по молба на Агенция за социално подпомагане, Дирекция "Социално
подпомагане" (ДСП) „Сердика" - гр. София, с правна квалификация чл. 26 от
ЗЗДт - за прекратяване на настаняването на детето Е. в ЦНСТДБУ „Паисий
Хиледнадрски“, гр. София и допускане на настаняването й в Кризисен център за
деца (с приоритетно настаняване на деца, жертви на трафик), гр. София, за срок от
шест месеца. В молбата се излагали твърдения, че непълнолетната е с майка Б. Д.,
като една през декември 2021 г. била припозната от Б. С. З.. Майката била с
призната трайно намалена работоспособност, като страдала от умерена умствена
изостаналост. Предвид заболяването си тя била насочена и към момента ползвала
защитено жилище за лица с умствена изостаналост. Поради състоянието си тя не
била способна да упражнява контрол върху поведението на детето по време на
съжителството им до 2017 г., когато Е. била 12-годишна. Майката не разполагала
с подкрепяща среда и не бил установен ресурс за отглеждане на детето от лица от
разширения семеен кръг по майчина линия. По данни на непълнолетната и на
припозналия баща те установили и поддържали отношения помежду си от лятото
на 2021 г., поради което не бил установен ресурс за отглеждане на детето и в
разширения семеен кръг на бащата. Посочено е, че до март 2017 г.
непълнолетната била отглеждана в семейна среда от майката и баба си по майчина
линия. След смъртта на последната, за известен период от време майката и
дъщерята живели в с. Нови Хан при отец И., а след това поради бедност и
бездомност семейството ползвало услуга в Център за настаняване на бездомни в
гр. София. След изтичане на срока на тази услуга, и поради установения
недостатъчен родителски капацитет на майката по отношение на малолетната към
този момент Е., първоначално по административен ред, а след това и по съдебен
ред, с решение, постановено по гражданско дело № 81740/2017 г. на СРС, 80
състав, била взета мярка за закрила с настаняването й в ЦНСТДБУ „Паисий
Хилендарски“, гр. София, до навършване на пълнолетие или до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на така установената мярка. Твърдяло
се също, че от 25.01.2020 г. непълнолетната била в неизвестност, като била
3
обявена за общодържавно издирване. Тя била установена на 09.12.2021 г., при
опит да й бъде издадена лична карта. Впоследствие е установено, че по времето,
когато непълнолетната е била в неизвестност, тя била припозната от Б. С. З., като
поотделно и двамата заявили, че известно време съжителствали през посочения
период, като първоначално обмисляли да сключат граждански брак, но
впоследствие г-н З. предложил да я припознае. Е. потвърдила, че З. не е нейн баща
и единственото й желание било да се махне от Центъра, където е настанена. При
проведеното проучване е установено, че майката не е давала съгласие и не е
подписвала декларация за припознаване, като предвид това припознаването било
извършено при съмнителни условия. Според заявеното от непълнолетната, за
времето, през което била в неизвестност, тя съжителствала с няколко лица от
мъжки пол, с които имала интимни контакти, като спорадично поддържала
контакт по вайбър със социалния работник от Центъра, без да споделя къде се
намира. Желаела издаването на лична карта, за да сключи брак с Б. З., като
твърдяла, че двамата имали намерение да пътуват извън страната. По отношение
на непълнолетната имало данни, че е била жертва на сексуално насилие, като при
осъществявана с нея психологическа работа е установено, че тя активно търси
вниманието на противоположния пол, и по-конкретно търси контакт и имала
разнообразни връзки с по-възрастни мъже, като била наблюдавана тенденция тя
да не разпознава евентуалните заплахи и сериозността на подобни
взаимоотношения с непознати лица. Всичко това било преценено като риск от
трафик, ранна бременност и манипулиране, като имало опасност тя да стане
жертва на престъпление. Предвид тези обстоятелства, на 14.12.2021 г. при
проведена среща по Координационния механизъм по случая на непълнолетната Е.
било взето решение с цел обезпечаване на сигурността й тя да бъде настанена в
Кризисен център, където може да получи специализирана психологическа помощ
и подкрепа, като се ограничи достъпа до нея на трети лица, които могат да й
влияят негативно и да я манипулират. В изпълнение на взетото решение, поради
което със Заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-070 от 14.12.2021 г. на Директора на ДСП
„Люлин“ временно, по административен ред било прекратено настаняването й в
ЦНСТДБУ „Паисий Хилендарски“, гр. София, и било допуснатото настаняването
й в посочения Кризисен център. Молел съда да постанови решение, с което да
допусне исканото настаняване.
Заинтересованата страна – Б. Д. Д., майка на детето, не оспорвала искането,
както и изложените в него твърдения. Признала, че не знае къде е дъщеря й, макар
тя да й се обаждала и да твърдяла, че живее при своя позната, като сега не се
4
виждали и тя изобщо не идвала да я види.
Заинтересованата страна Б. С. З., намирал молбата за недопустима, поради
липса на компетентност на молителя, тъй като не той е изготвил заповедта за
настаняване на детето в посочения Кризисен център, а по същество
неоснователна.
За да постанови обжалваният съдебен акт, Първоинстанционният Софийски
районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка :
Майката на детето не е в състояние да полага грижи за нея, поради което
приел, че в интерес на детето е да се допусне исканото настаняване.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният Софийски
районен съд постановил обжалваният съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни
инстанции доказателства, преценени по реда на въззивното производство и
съобразно приложимия закон, по свое убеждение, приема за установено следното
:
Въззивният съд приема, че от представените в първоинстанционното
производство документи, относими към предмета на явяване се явяват следните
такива – удостоверение за раждане на Е.Б.З., заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-070 от
14.12.2021 г. на Директора на ДСП „Люлин“, решение № 355506/07.03.2018 г.
постановено по гражданско дело № 81740 по описа за 2017 г. на СРС, 80 състав,
доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете,
справки „пълни данни“ от Национална база данни „Население“, касаещи
непълнолетната Е., въззивника и въззиваемата. От анализа на същите
доказателства и на твърденията на страните се установява следната фактическа
обстановка :
Непълнолетната Е.Б.З., с ЕГН **********, била родена на ******* г. в гр.
София, от майка Б. Д. Д., с ЕГН **********, и баща Б. С. З., с ИГН **********,
като до 07.12.2021 г., когато била припозната от въззивника, тя била с
неустановен произход от бащата и носела имената Е. Билянова Д..
Между страните не е спорно, че първоначално Е. била отглеждана в
семейната среда на своите майка и баба по майчина линия, а след смъртта на баба
си, тя и майка й изпаднали в тежко състояние, без доходи и дом, като за известно
време пребивавали в с. Нови хан, където по нейни данни станала жертва на
сексуално насилие. За известно време двете ползвали социална услуга с
5
настаняване в Център за настаняване на бездомни „Свети Димитър“, а след
изтичане на срока на предоставената услуга, било преценено, че майката не
разполага с необходимия родителски капацитет да се грижи за детето, като
временно, по административен ред то било настанено в Кризисен център „Вяра,
Надежда, Любов“ за срок от един месец, а след това, първоначално по
административен, а след това по съдебен ред в ЦНСТДБУ „Паисий Хилендарски“,
гр. София за срок до навършване на пълнолетие. Грижите за майката били поети
от Отдел „Хора с увреждания и социални услуги“, като тя била насочена към
защитено жилище на територията на ДСП „Възраждане“, но контактите на детето
с майката били запазени.
Не е спорно също, че след своето настаняване в ЦНСТДБУ „Паисий
Хилендарски“, гр. София непълнолетната успяла да избяга, като за периода
25.01.2020 до 09.12.2021 г. тя била обявена за общодържавно издирване. За
времето, през което била в неизвестност, непълнолетната обяснила, че е
съжителствала за известно време с лице на име А.А., с когото живеели
първоначално в Божурище, а след това в Червен бряг, впоследствие се установила
при приятелка в гр. София, която я запознала по Фейсбук с Б. С. З., като заявила,
че от март 2021 г. двамата живеели заедно, като първоначално посочила, че той й
е интимен приятел, но впоследствие твърдяла, че й е само приятел и се дразнела
от въпроси за отношенията им. Непълнолетната била установена на 09.12.2021 г.,
когато след направен PSR тест се опитала да се снабди експресно с лична карта, за
да пътува в чужбина. Е. заявявала, че З. не й е баща, не познавала рождения си
баща и майка й никога не й била казвала кой е той. Желанието й било да сключи
брак с него, за да напусне центъра, а впоследствие той й предложил да я
припознае. По време на отсъствието си, тя поддържала инцидентна връзка по
вайбър със социален работник от Центъра, като не споделяла къде се намира, но
желаела да й се издаде лична карта за да се омъжи за въззивника. Такова желание
последният също заявил пред социален работник от ЦНСТДБУ „Паисий
Хилендарски“, гр. София, като поддържал, че от края на месец юли 2021 г. с Е.
живеели заедно. Като родител, последният направил искане за прекратяване на
взетата по отношение на непълнолетната мярка за закрила и искал тя да бъде
върната за отглеждане от него. Поддържал също, че припознавайки
непълнолетната е изпълнил свято задължение, но признавал за свой пропуск това,
че не е уведомил органа за закрила, че непълнолетната живее в дома му.
На 14.12.2021 г. при проведена Мултидисциплинарна екипна среща по
Координационния механизъм, констатирали риск непълнолетната да стане жертва
6
на престъпление, както и да бъде укрита отново, като взели решение за спешното
й настаняване в посочения Кризисен център, където тя щяла да бъде защитена от
посегателствата на трети лица и можела да получи специализирана помощ. Било
взето и решение за сигнализиране на СГП за предприемане на необходимите
действия във връзка с извършеното припознаване и евентуални престъпни
действия при осъществяването му.
В изпълнение на взетите решения, временно, по административен ред, със
Заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-070/14.12.2021 г. на Директора на ДСП „Люлин“ било
прекратено настаняването на непълнолетната Е. в ЦНСТДБУ „Паисий
Хилендарски“, гр. София и било допуснато спешното й настаняване в Кризисен
център ( с приоритетно настаняване на деца, жертви на трафик), в гр. София.
Същият ден, непълнолетната отново успяла да избяга, като отново била
обявена за общодържавно издирване. Установява се също, че на 17.12.2021 г.,
докато се издирвала, непълнолетната била заведена на консултация при психиатър
в гр. Пловдив от въззивника, който по административно дело № 12540/21 г. дал
обяснение, че от дълги години работел с този лекар и му имал доверие и понеже
кабинетът му в София не работел, завел Е. в кабинета му в Пловдив, както веднага
след това Е. избягала от дома му, като той няма обяснение за поведението й.
Понастоящем между страните не е спорно, че непълнолетната все още е в
неизвестност и явяването й за изслушването й от съда не е осигурено по тази
причина.
По данни на въззиваемата Б. Д., дъщеря й от време на време й се обаждала
по телефона, като й казвала, че е при своя приятелка, но не казвала къде е.
Споделя, че се е чула с Е. в деня преди съдебното заседание и я информирала, че
трябва да се яви. Когато се обадела, тя я питала как е и Е. й казвала, че е добре, че
е при своя приятелка, но не й казвала къде е.
Изслушан, въззивникът Б. З. също заявява, че детето Е. е обявена за
издирване на 15.12.2021 г. и той също не знаел къде се намира понастоящем.
Противопоставя се на опити за изслушването на непълнолетната, поради това, че
тя трайно е в неизвестност, както и поради това, че на 23.03.2023 г. навършва
пълнолетие. Счита, че посочения кризисен център не е подходящ за нея, като
твърди, че тя никога не е била в риск, включително и за трафик, като се чувства
обиден от голословните нападки на социалните служби към него, предвид
дългогодишната му практика като юрист в Република България.
Предвид това, съдът е постановил приключване на съдебното дирене, без да
7
изслуша непълнолетната.
В производството пред въззивния съд не са събрани други относими
доказателства за твърденията на страните.
При тази фактическа установеност, като съобрази приложимия закон,
доводите и становищата на страните, по свое убеждение, въззивния съд
достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
На първо място, въззивният съд намира за неоснователни доводите за
недопустимост на съдебния акт по посочените в жалбата причини. По отношение
на компетентността на молителя ДСП „Сердика“ и валидното сезиране на съда,
следва да се отбележи, че Директора на ДСП „Люлин“ е бил компетентен да
постанови процесната заповед, с която е прекратено настаняването на детето в
ЦНСТДБУ „Паисий Хилендарски“, гр. София и е допуснато спешното му
настаняване в посочения Кризисен център. Тази компетентност произтича от
местонахождението на ЦНСТДБУ „Паисий Хилендарски в района, обслужван от
ДСП „Люлин“, като с настаняването на непълнолетната по съдебен ред в същия
център, с което настоящия й е адрес, съгласно § 1, т. 15 от Допълнителните
разпоредби към ЗДДт е в района на ДСП „Люлин“. С допуснатото по
административен ред спешно настаняване в Кризисен център, настоящият адрес
на непълнолетната вече на територията на ДСП „Сердика“, която е компетентна
да сезира съда с искане за настаняването на детето в същия център по съдебен ред.
Неоснователни са и доводите за недопустимост на искането, предвид предходно
образувано по искане на въззивника дело, имащо същия предмет. Тук следва да се
отбележи, че пред първоинстанционния съд въззивникът не е ангажирал
доказателства за водено от него дело за прекратяване на настаняването на детето
Е. и извън семейството му. Удостоверение, касаещо образуването на гражданско
дело № 70729 по описа за 2021 г. на СРС, 92 състав, по негово искане, с предмет
чл. 30 от ЗДДт, насрочено за 23.02.2022 г. е представено по частно гражданско
дело № 3221/2022 г. на СГС, І-Ж състав, като от него не може да се направи
еднозначен извод, че делата имат еднакъв предмет, респективно, че за правилното
решаване на настоящото дело е необходимо първо да бъде решено посоченото
гражданско дело. Прочее, въззивникът не е правил искания за спиране на делото,
включително и пред въззивния съд, като явно не поддържа това възражение.
Липсва и твърдяното произнасяне от страна на първоинстанционния съд „свърх“
заявения с искането на ДСП „Сердика“ петитум. Прочитът на исковата молба
8
сочи, че искането за допускане на настаняването на непълнолетната в посочения
Кризисен център за срок от шест месеца, като изменение на иска не е правено.
Едва в ход по същество, представителят на ДСП „Сердика“ заявява искане този
срок да е от датата на заповедта, като по делото липсва доказателства за
упълномощаване на юрисконсулт Николова с правото да променя исковата
претенция. В този смисъл, липсва надлежно изменение на сезиращата съда
претенция, като първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на искането,
с което е бил сезиран. Също така, що се касае до доводите, касаещи приключване
на първоинстанционното производство без изслушване на непълнолетната, следва
да се отбележи, че през цялото време на висящност на делото пред
първоинстанционния съд, както и по време на настоящото въззивно производство,
непълнолетната е в неизвестност и е обявена за общодържавно издирване, поради
което пропускът на съда да извърши посоченото действие, се дължи на обективни
причини и поради това не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Следва също да се отбележи, че в производството пред въззивния съд
именно въззивникът се противопоставя активно на това да бъдат положени усилия
от съда за установяването на непълнолетната и нейното изслушване, като поради
това може да се приеме, че той явно не поддържа тези свои оплаквания.
Несъстоятелни са доводите в жалбата, касаещи съществото на спора. Следва
да се отбележи, че в случая наличието или липсата на криминални прояви на
въззивника, респективно неговата дългогодишна реализация като юрист са извън
предмета на доказване по делото. Налице е признанието на двамата родители, че
нямат информация за местонахождението на непълнолетната си дъщеря, която е в
неизвестност от 14.12.2021 г. Горното е достатъчно да се приеме, че същата е в
риск по смисъла на § 1, т. 11, б. а, в и д от Допълнителните разпоредби на Закона
за закрила на детето. Детето е останало без грижата на двамата си родители, които
нямат информация за неговото местонахождение, което е достатъчно за извод, че
съществува риск от всестранно увреждане на непълнолетната, включително на
физическото й, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното й
развитие, а от данните по делото е видно, че тя отпаднала от училище, като в
миналото е била обект на сексуално насилие, в резултат на травмата от което
активно търси вниманието на по-възрастни от нея мъже и е безкритична към
опасностите от такива връзки. Предвид това, макар и крайно лаконично
мотивирано, решението е правилно, като приетите от първоинстанционния съд
обстоятелства и направените правни изводи за основателност на искането
кореспондират на доказателствата по делото. В този смисъл въззивният съд
9
намира за неоснователни и доводите за пълна липса на мотиви на обжалвания
съдебен акт. Що се касае до срока на мярката, който ще продължи да тече и след
пълнолетието на детето до 03.05.2023 г., следва да се отбележи, че доколкото е
отпаднала от училище преди завършване на задължителното образование,
непълнолетната подлежи на обучение, настаняването й извън семейството в този
случай може да бъде продължавано и след навършване на пълнолетие, до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Горното
следва по аргумент на противното от изричната разпоредба на чл. 29, т 5 от ЗДДт.
Ето защо въззивният съд приема за неоснователни доводите в жалба, касаещи
недопустимостта на мярката, предвид прилагането й по гражданско правен ред.
Също така, не са налице основания за изменение на решението в частта относно
срока на допуснатото настаняване и ограничаването му до навършване на
пълнолетие от детето. В настоящото производство и двамата родители не са
установили интерес за непълнолетната от такова изменение, като както се посочи
и по-горе, тя е в риск, като непълнолетно лице в неизвестност, лишено от
родителска грижа и издръжка и безкритична към опасностите от случайни връзки
с непознати.
При цялостната проверка на съдебния акт, въззивния съд не констатира
основания, налагащи неговата отмяна. Същият е валиден и допустим, постановен
е в рамките на заявеното искане и при строго съблюдаване на интереса на детето
Е., като приетите за установени фактически обстоятелства кореспондират на
доказателствата по делото, а правните изводи – съответстват на анализа на
доказателствената съвкупност и приетите за установени по делото факти. Предвид
изложеното, не са налице твърдените нарушения на закона-материален и
процесуален, като решението се явява правилно, обосновано и законосъобразно,
като не са налице основания за отмяната му.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Съдът не е сезиран с претенция за разноски от страните и не следва
служебно да се произнася по присъждането им.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение,
-ри
ІI брачен въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изречение 1,
предложение първо от ГПК
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12246 от 03.11.2022 г., постановено по
гражданско дело № 1980 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 86 състав, с което е допуснато настаняване на детето
Е.Б.З., родено на ******* г. в Кризисен център за деца (с приоритетно настаняване
на деца, жертви на трафик), за срок от шест месеца, считано от постановяване на
решението – до 03.05.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11