№ 36
гр. Благоевград , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20201200500770 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от И. Б.
Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Гоце Делчев, ул. „И.С.“ №40, срещу Решение
№ 1025/19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 383/2016 г. по описа на РС-Гоце
Делчев, в частта му, с която е признато за установено по отношение на него,
че Община Гоце Делчев не е собственик на основание чл.19, ал.1 и ал.3 от
ЗСПЗЗ на 146.90 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 17395.19.117 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Гоце Делчев,
обл.Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-71 от 02.10.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр.Гоце
Делчев п.к.2900, обл.Благоевград, м."Б.Х.", с площ за имота от 279 кв.м.,
съответно И. Б. Ч. не е собственик на същия имот, тъй като го е придобил от
лице, нямащо собственически права.
С решение № 52/ 02.07.2020 г., пост. по гр. д. № 2446/ 2019 г. по описа
на ВКС, делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда.
Жалбоподателят счита, че първоинстационното решение е постановено
в производство инициирано от нередовна искова молба, като моли същата да
бъде оставена без движение от въззивния съд за отстраняване на посочените
нередовности. Наред с това излага подробни съображения, че атакуваното
решение е недопустимо, поради липсата на правен интерес от воденето му от
1
страна на ищците. В тази връзка възразява срещу изготвения от
първоинстанционния съд доклад по отношение на разпределената между
страните доказателствена тежест. На последно място излага твърдения, че
същото е и неправилно, като иска неговата отмяна в обжалваната му част и
оставяне на исковата претенция без уважение. С въззивната жалба не се
правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на въззиваемите адв.
Кехайова е депозирал отговор на въззивната жалба. Изложени са различни
съображения, че същата е изцяло неоснователна. Моли се за потвърждаване
на атакуваното съдебно решение.
Претендират се всички разноски сторени пред въззивната съдебна
инстанция.
В проведеното на 20.09.2018 г. открито съдебно заседание по в.гр.д. №
497/2018 г. подадената от ищците искова молба е оставена без движение за
уточнение на твърденията във връзка с правния интерес на ищците от водене
на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от П. И. Т.,
К.И.Т. и Ю.И.Т., тримата от гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград против Община
Гоце Делчев, гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград и И. Б. Ч. от гр.Гоце Делчев,
обл.Благоевград. Иска се да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че първият от тях не е собственик на основание чл.19, ал.1 и ал.3
от ЗСПЗЗ на поземлен имот с идентификатор 17395.19.117 по КК и КР на
гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград, одобрени със заповед № РД-18-
71/02.10.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот гр.Гоце Делчев, п.к.2900, обл.Благоевград, м."Б.Х.", с площ за имота от
279 кв.м., съответно втория ответник не е собственик на същия имот, тъй като
го е придобил от лице, нямащо собственически права.
Ответника И.Ч. представя писмен отговор в определения законов срок,
като прави възражение за нередовност на исковата молба и недопустимост на
иска. Сочи, че ищците не представят скица на имота, който твърдят, че
владеят, поради което не може да се определи действителната му площ и къде
2
е разположена сградата, за която обаче е безспорно, че е в имот различен от
този на ответника. Оспорва твърдението на ищците, че ползват имота, който
ответника е закупил и притежава. Твърди, че разгледан на място имота, за
който се твърди, че е облагороден от родителите на ищците е самозалесил се,
пълен с бурени, храсти, акация и други дървета и е очевидно, че не се ползва,
а също така представлява дере. Оспорва твърдението на ищците, че ПИ
17395.19.117 не е представлявал нива. Счита, че АЧОС е съставен в
съответствие съ закона, въз основа на списък на земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Чл.19
ЗСПЗЗ предвижда, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални гланици,
земята, останала след възстановяване правата на собствениците, става
общинска собственост. По отношение на имотите, попадащи в приложното
проле на тази разпоредба собствеността не може да се придобие по давност.
Ищците не представят доказателства, че имот никога не е бил включван в
ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях селскостопанска организации.
Следва да се има предвид, че земеделската реституция включва и земеделски
земи, отнети отнети от собствениците по някой от способите посочен в чл.10
ЗСПЗЗ, независимо от това дали впоследствие са включени в ТКЗС, ДЗС или
други образувани въз основа на тях селскостопанска организации. Оспорва и
твърдението за незаконосъобразно проведена процедура на търга. Същият е
бил обявен в съответствие със ЗОС и Наредба № 2 за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, като е обявен в един
местен ежедневник - вестник "Вяра" и на информационното табло пред
сградата на общинската администрация.
От страна на ответника Община Гоце Делчев не е представен писмен
отговор в определения законов срок, не се изразява становище по иска.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Установените от първата инстанция ревевантни факти не се оспорват
във въззивната жалба, поради което съдът препраща по установените
фактически констатации, на основание чл. 272 ГПК, препраща към мотивите
на първата инстанция.
Във въззивната жалба е оспорен правния интерес от предявяване на
иска, като по този въпрос е налице произнасяне в решение № 52/ 02.07.2020
г., пост. по гр. д. № 2446/ 2019 г. по описа на ВКС, с което е прието наличие
на правен интерес, поради което делото е върнато за разглеждане от друг
състав на съда.
Второто оплакване във въззивната жалба, касае основателността на
иска, като се оспорва извода на съда, че процесния имот не е включен в
ТКЗС.
3
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от
правно естество, а именно:
Съдът намира предявените искове са допустими, като подадени от лица
имащи правен интерес от предявяването им, срещу надлежни ответници и
пред съответния съд.
Съобразно разпределената между страните доказателствена тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, в
тежест на ищците е само да установят юридическите факти, от които
произтича правния им интерес, а именно че са установили и поддържат
посоченото от тях фактическо състояние – владение върху процесните 146, 90
кв.м. от имот с № 17395.19.117, че притежават заявените собственически
права върху процесния недвижим имот на посочените в исковата молба
правни основания, респ. че могат да придобият такива след като отрекат
правата на ответника. Едва след това в тежест на ответниците е да докажат
пълно и главно положителните факти, от които черпят правото си на
собственост, а именно, че първият ответник е придобил правото на
собственост върху имота по способ, който изключва заявените от ищците
права, собствените им и тези на техния наследодател И.П.Т., като наред с това
да се докаже, че вторият ответник е придобил имота от първия ответник по
предвидения в закона и твърдян от него деривативен способ, чрез покупко-
продажба.
От събраните по делото доказателства се установява, че е установено
владението на ищците, както на техния наследодател И.Т., така и на тях
самите в продължителен период от време върху процесните 146, 90 кв.м. от
имот с № 17395.19.117.
Правилата на доказателствената тежест при отрицателния
установителен иск, предопределят, при доказано от ищците - юридическите
факти, от които произтича правния им интерес, в случая че са установили и
поддържат посоченото от тях фактическо състояние – владение върху
процесните 146, 90 кв.м. от имот с № 17395.19.117, предопределя
задължението за ответниците да установят несъмнено, че първият ответник –
община Гоце Делчев, е придобил правото на собственост върху имота по
способ, който изключва заявените от ищците права. В случая, това не е
сторено от ответниците, поради което задължителна последица от това следва
правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам
притежава, поради което и вторият ответник не се легитимира за собственик
на процесния имот, тъй като е закупил имота от несобственик.
В случая ответниците не установяват, че имотът е бил включен в
ТКЗС /коопериран в блок/ или отнет, или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, откоето да последва извода, че този същия
имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не е бил заявен
4
за възстановяване. В конкретния случай липсват данни процесният имот
да е бил изобщо внасян в ТКЗС, както и да е бил одържавен на друго
основание, респ. да е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
каквото е изискването на чл. 19 ЗСПЗЗ. Точно обратното, приетите по
делото доказателства - експертните заключения, установяват, че същият имот
към онзи момент е бил с много стръмен наклон, който не е позволявал
неговата механична обработка. Поради това е бил заснет още по стария
картен материал от 1959 г. /към която година масовизацията на земеделски
земи е била приключила/ като необработваема земя, поради което и не е
получил съответния номер в картите и плановете, както са номерирани
останалите земеделски имоти в същата местност. Налични са и доказателства,
че имотът е бил и по настоящем е извън регулация и не представлява горска
територия. Определянето му като земеделска територия по горскостопанските
карти от ЛУП според приложение писмо с изх. № 11-00-161/06.11.2018 г. на
ДГС-Гоце Делчев, приложено към повторната СТЕ, няма никакво отношение,
тъй като определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз
основа на данните от картата на възстановената собственост и регистъра на
имотите към нея, а не въз основа на данните, отразени в лесоустройствения
план или проект.
По делото е установено, че имота е владян в реални граници от
посочените физически лица, през периода от 1968 г. до днес, като владението,
първоначално изцяло е осъществявал наследодателят на ищците, а по-късно е
предадено на самите тях. Няма никакви доказателства, дори наследодателят
им да е бил някога член-кооператор в ТКЗС и да е внасял за обща обработка
от ТКЗС други свои поземлени имоти. Имотът владян от ищците Траханови е
обработван и е бил застроен, в частта спадаща към имот заснет с
идентификатор № 17395.19.6 , от техния наследодател със стопанска сграда,
която е със статут на търпим строеж по ЗУТ. Последното също е косвена
индиция, че процесните имоти, владяни от него са имали характер на частна
/лична/ собственост, а не на кооперативна такава представляваща блок на
ТКЗС, в какъвто блок подобно строителство не би било възможно по
тогавашните нормативи. За имота липсват данни да е искано възстановяване
на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Напротив съгласно отразеното в
цитираната по-горе справка на СГКК-гр. Благоевград за поземлен имот №
17395.19.16, в площта на който първоначално са били включени и процесните
146,90 кв.м., имотът е бил записан в собственост на община Гоце Делчев, въз
основа на Решение на ПК по чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, каквото не се твърди
да съществува и не е представено по делото.
Изложеното води до извод, че ответника община Гоце Делчев след като
не установи фактите, обуславящи фактическия състав от нормата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ, то имота не е бил коопериран или одържавяван, нито отнеман
фактически или юридически на друго основание, запазил е през посочения
период статута си на частна /лична/ собственост и е владян в реални граници,
5
в които се ползва за зеленчукова градина и достъп до улица на имот с
идентификатор № 17395.19.6 и към настоящия момент. Поради изложеното
не намира приложение и нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, отменяща
действието на изтеклата до 21.11.1997 г. придобивна давност, респ.
неприложима е и забраната по чл. 86 ЗС, вкл. и в редакцията преди
изменението с ДВ бр. 31/90 год., за придобиване по давност на държавни и
общински имоти. За имота не намира приложение и наложения мораториум с
пар. 1 от ЗИД на ЗС /ДВ. Бр. 46/2006 г./, спира считано от 31.05.2006 г.,
продължен до 31.12.2022 г.
Целта на реституцията на земеделски земи, уредена в ЗСПЗЗ е да
възстанови правото на собственост, което юридически не е отнето, но
фактически владението върху него е отнето, като обособи обекта, върху който
се възстановява това право, след като установи съществуващите реални
граници, или ги възстанови - когато това е възможно, а когато старите
граници не са запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в
същата местност, върху които да се възстанови собствеността.
Реституционният закон - ЗСПЗЗ, няма за цел да отнема правото на
собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията.
Няма ограничение за придобиване правото на собственост на основание чл.
79 ЗС по отношение на недвижими имоти, които са били извън приложното
поле на ЗСПЗЗ, тъй като не са били включени в селскостопанска организация
и владението върху тях не е било отнето. Ответника община Гоце Делчев, не е
станала собственик на имота на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като той е
собственост на ищците на основание давностно владение, каквото е могло да
тече в тяхна полза, доколкото имота не е бил внасян в ТКЗС, нито е
одържавяван.
От друга страна, община Гоце Делчев не се легитимира като собственик
и на основание акт за частна общинска собственост № 1764/ 24.08.2015
година, вписан при службата по вписванията вх. Рег. № 2900 от 25.08.2015
година, дв.вх. рег. № 2899, акт. № 135, т. ХІ, парт. № 40059, на основание чл.
2, ал.1, т.2, чл.5 и чл.56 от ЗОС, чл. 19, ал.1 и ал.3 от ЗСПЗЗ и чл.45г от
ППЗСПЗЗ във връзка с протоколно решение № 4 от 25.07.2008г., заповед №
18-3199024.04.2015г. на началника на СГКК Благоевград и скица № 15-
290078/09.07.2015 г. Това е така, тъй като актът за общинска собственост е
официален документ, съставен от длъжностното лице по ред и форма,
определен в закона /чл. 5, ал.2 ЗОС/, с който общината удостоверява
възникване на право на собственост, без актът за общинска собственост да
има правопораждащо действие /чл. 5, ал.3 ЗОС/. Съгласно разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделските имоти, които не принадлежат на
държавата, гражданите или юридически лица, са общинска собственост. В
приложното поле на тази разпоредба се включват само онези земеделски
земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените
в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по см. на § 4 ЗСПЗЗ,
6
частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 19 от ЗЗПЗЗ общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците, като след влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници
земите стават общинска собственост. Земеделските земи, които не подлежат
на възстановяване в хипотези, изрично посочени в закона, остават държавна
собственост. В обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски
земи, които не са били обобществявани/отнемани и които са останали
собственост на физически лица в реалните им граници. Придобиването
правото на собственост относно земите по чл. 19 ЗСПЗЗ от общината става по
силата на закона. Възстановяването на собствеността се извършва по
отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти. Предвидените в този член
хипотези се отнасят до случаи, в които собствеността е била отнета - напр.
при одържавяване, или без да бъде отнета, не е упражнявана в реални граници
напр. при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без
значение дали реално са били обработвани от тях или не. Както се посочи по-
горе, липсват доказателства, които да установят, че процесния имот е
одържавяван, включван в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации, като се съдържат индиции, че няма данни за
това дали процесния имот е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други образувани
въз основа на тях селскостопански организации. След като не е доказано, че
имота е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил
своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска
собственост, както и спазването на предвидените в нормата на закона
предпоставки за това, то липсва основание въз основа на което процесния
имот да бъде включен в земите по чл. 19 ЗСПЗЗ и собствеността върху същия
не може да стане собственост на община Гоце Делчев на основание чл. 19, ал.
1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45г от ППЗСПЗЗ.
След като община Гоце Делчев не е собственик на процесния имот, то
то след като ответника Ч. е закупил имота от несобственик, той не е придобил
права, доколкото и праводателя му не е притежавал такива относно частта от
владения от ищците имот, попадаща в ПИ с идентификатор 17395.19.117 по
КК и КР на гр.Гоце Делчев.
От площта на владения от ищците имот, в поземлен имот с
идентификатор 17395.19.117 с площ от 279 кв.м. по КК и КР на гр. Гоце
Делчев попадат само 146.90 кв.м., съобразно приетата по делото експертиза.
Останалата част попада в други поземлени имоти, поради което иска да бъде
признато за установено, че ответниците не са собственици на ПИ с
идентификатор 17395.19.117 по КК и КР на гр.Гоце Делчев следва да бъде
отхвърлен като неоснователен по отношение на частта, която не съвпада с
владения от ищците имот.
7
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковата претенция е
основателна и като такава, следва да бъде уважена.
В обобщение - не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен
акт, който трябва да бъде потвърден.
С оглед резултата от въззивното обжалване, следва да се присъдят
разноски на въззиваемите, направени в развилото се производство пред ОС –
Благоевград, както и разноските пред ВКС.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1025/ 21.03.2018 г., постановено по
гражданско дело № 383/ 2016 г. по описа на Pайонен съд – Гоце Делчев.
ОСЪЖДА Община Гоце Делчев, представлявано от кмета и И. Б. Ч.,
ЕГН **********, да заплатят на П. И. Т., ЕГН **********, К.И.Т., ЕГН
********** и Ю.И.Т., ЕГН **********, сумата в размер на 1350.00 лв.
(хиляда триста и петдесет лева), преддтавляваща разноски за адвокат във
въззивните производства и пред ВКС.
ОСЪЖДА Община Гоце Делчев, представлявано от кмета и И. Б. Ч.,
ЕГН **********, да заплатят на П. И. Т., ЕГН **********, К.И.Т., ЕГН
********** и Ю.И.Т., ЕГН **********, сумата в размер на 286.00 лв. (двеста
осемдесет и шест лева), представляваща разноски за вещо лице във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8