Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
Гр. Пловдив, 15.10. 2019 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
при участието на съдебния секретар Нина
Стоянова и на прокурора Добринка Калчева сложи за разглеждане докладваното от
съдия РАНЧЕВ ВНОХД № 20 по описа за 2019 година.
Производството
е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда №99/11.12.2018
г. по нохд №674/2018 г. на Пловдивския окръжен съд подс. И.К.П. е признат за
виновен в това, че на 10.01.2017 г. в землището на с.*, обл. *, на автомагистрала „*“, км.
132-ри, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил „*“ с
peг. № *- е нарушил правилата за движение: чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП /Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие/, като по
непредпазливост е причинил смъртта на З.И.
Н., поради което и на
основание чл. 343, ал.1, б. „в”, вр.
чл. 342, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението
на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59
от НК е приспаднато времето, през което подсъдимия И.К.П. е бил задържан по
реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 10.01.2017 г.
По отношение на
веществените доказателства е постановено, след влизане на присъдата в сила: товарен
автомобил „*“ с peг. № * /на съхранение в РУ на МВР с. */ - да се върне на лизингополучателя
– „*“ ЕООД гр. *, а оптични дискове от РЦ 112 – */в пликове като л. 7 и л. 16
от том 2 от досъдебното производство/ - да останат приложени по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият И.П. е осъден
да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр.*, направените по
досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 860.96 лева, както в полза на Бюджета на съдебната власт
по сметка на Пловдивския окръжен съд по делото разноски от 40 лева.
Недоволни от така
постановения съдебен акт са останали А.Я.– прокурор в Окръжна прокуратура –
Пловдив и защитникът на подс. И.П. – адв. Т. ***, които са подали протест и
въззивна жалба.
В протеста се
излагат доводи за несправедливост на постановената присъда, тъй като на подс. И.П.
не е наложено кумулативното наказание лишаване от правоуправление, съгласно
чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК. В тази връзка се и иска изменението на
присъдата и налагането на това наказание, наред с лишаването от свобода.
В жалбата на адв. Т.
се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Намира, че от
събраните по делото доказателства би могло да се направи извод за наличието на
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като подзащитния му с избраната
скорост на движение не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, защото пострадалата пешеходка за него се явява непредвидимо препятствие.
По този повод се иска от въззивната инстанция да отмени осъдителната присъда на
окръжния съд и постанови нова присъда, с
която да признае подс. П. за невинен и да го оправдае по повдигнатото му
обвинение.
На частните
обвинители П.Н., Г.Н. и Г.Н., чрез техния повереник – адв. Т. са били изпратени
преписи от постъпилия протест и въззивна жалба, но не са взели отношение.
Настоящият състав на Пловдивски апелативен съд проведе въззивно съдебно следствие, на което преразпита св. Н.А., изиска справки от ИА „Борба с градушките“ при МЗХГ и НИМХ – филиал *за атмосферните условия на инкриминираната дата в района на местопроизшествието, назначи и изслуша заключенията на две допълнителни тройни АТЕ с вещи лица – инж. С.М., инж. В.С. и инж. Т.П..
Представителят на
Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че поддържа подадения
протест по отношение на искането за налагане на
кумулативно предвиденото от закона наказание лишаване от правоуправление. Също
така намира за неоснователна въззивната жалба на подсъдимия, с която се иска
постановяването на нова оправдателна присъда, поради наличието на случайно
деяние.
От частните
обвинители се явява само Г.Н., а П.Н. и Г.Н. не се явяват, без да сочат
уважителни причини, като всички са представлявани от техните повереници - адв.М.
***. Същите предлагат да се измени постановената присъда, като се наложи на
подсъдимия и наказание лишаване от правоуправление, а жалбата на подсъдимия –
да се остави без уважение. Претендират за присъждане на направени разноски по сключен
договор за правна помощ по чл.38 от ЗА.
Подсъдимият И.П. се
явява лично и с адв. Т., като заявяват, че поддържат подадената жалба. Считат, въпреки
заключенията на назначените допълнителни експертизи, според които водачът П. е
трябвало при влошената пътна обстановка в зависимост от интензивността на
снеговалежа да се движи със съобразена скорост в диапазона от 63 до 33 км/ч.,
че внезапно пресичащата на автомагистралата пострадала пешеходка за него се
явява непредвидима опасност, т.е. е налице случайно деяние и следва да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се предлага, ако съдът го
счете за виновен, да вземе предвид огромната степен на съпричиняване от страна
на пострадалата, което да доведе до едно намалено наказание лишаване от свобода
и лишаване от правоуправление, с оглед на упражняваната професия.
Апелативният
съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, намира за установено следното:
Подаденият
протест и въззивната жалба на подсъдимия са частично основателни.
Делото е било образувано пред Окръжен съд - Пловдив
по внесен обвинителен акт срещу подс. И.К.П. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК,
във връзка с нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
По време на проведеното съдебно следствие са били разпитани подсъдимият,
множество свидетели, изслушани са назначените на досъдебното производство
експертизи и приобщени съответните писмени доказателства.
При тези условия Пловдивският
окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Подс. И.П. *** и
работел като шофьор-куриер към „*“ ЕООД гр. *.
На 10.01.2017 г.
следобед пострадалата З. Н. изпращала двама от внуците си за *, които за целта
трябвало да се качат на автобус, по време на престоя му на бензиностанция „*“,
на км 132 от северната страна на АМ „*“, странично спрямо северното й платно с
посока за движение към гр.*, в землището на с. *, обл. *. До мястото ги
придружили пострадалата Н., снаха й – св. Н.А. и
още един от внуците, който бил малолетен. За целта те наели такси в кв. „*“, с
водач – св. С. Д.. Д. закарал петимата си пътници в района на мотел „*“ до
магистралата по странични пътища. Мотелът бил разположен обаче от другата
страна на пътя странично, до платното с посока за движение към *. Св. А.
попитала шофьора дали може да ги закара направо до бензиностанцията, но Д. й
обяснил, че не знае как да стигне до нея, а и нямал намерение да обикаля цяла
България. Затова й предложил да прекосят магистралата, за да стигнат до
бензиностанцията. Поради отказа му да ги закара с автомобила до
бензиностанцията, пътниците му се съгласили и последователно пресекли двете
платна и разделящата ги мантинела, като около 17.00 ч. стигнали до
бензиностанцията, а шофьорът на таксито останал да ги чака на паркинга на
мотела. Автомагистралата в този участък била
силно заснежена от предходен снеговалеж, платната за движение били частично
разчистени, като странично, от почистването бил насъбран сняг.
Автобусът, пътуващ
за *, пристигнал на бензиностанцията малко след 17,30 ч. и двамата по-големи
внуци на пострадалата се качили и отпътували. Междувременно притъмняло и
започнал силен снеговалеж, значително ограничаващ видимостта. З. Н. заедно с
по-малкия си внук и снаха си св. Н.А. трябвало отново да прекосят странично
магистралата, за да стигнат до паркинга на мотел „*“, където ги чакало таксито,
за да се приберат в гр. *. Първи от района на
бензиностанцията върху северното платно за движение, около 17,45 часа, навлезли
Н. /облечена в тъмни дрехи – сива жилетка, черен елек, черен панталон, черни
ботуши и черна кърпа за глава/ с малолетния й внук, движейки
се от дясно наляво /т.е. от север на юг/ спрямо превозните средства, пътуващи
по тази част от пътя в посока към гр.*/от изток на запад/. Свидетелката А.
изостанала назад.
По същото време в
този участък на магистралата от изток на запад в посока гр.*се движел
подсъдимият И.П. с управлявания от него служебен товарен автомобил микробус „*“
с peг. № *, ползван по договор за лизинг от „*“ ЕООД гр. *, където поради
дългогодишния си професионален опит работел като шофьор-куриер.
Тогава било тъмно
и обилно валял сняг, което допълнително затруднявало видимостта. На пътното
платно имало снежна покривка, която скривала надлъжната пътна маркировка.
Платното за движение било частично разчистено, в предели, позволяващи само
изпреварване, като от двете страни на разчистената зона бил натрупан
почистеният сняг. В тази ситуация подсъдимият управлявал превозното средство по
почистената част на платното, на къси светлини на фаровете, със скорост около
63 км/ч., при което дължината на пълния спирачен път на автомобила била 75,23
м. Въпреки комбинацията от специфични атмосферни условия и липсата на друго
осветление на пътя освен фаровете му, подсъдимият поддържал тази скорост на
автомобила, която не му позволявала да спре в осветената от фаровете негова
реална зона на видимост.
Междувременно пострадалата З. Н. предприела пресичане,
навлизайки в платното за движение на автомобили на около 62-63 м. пред
автомобила, управляван от подсъдимия П., което не било забелязано от него, тъй
като зона му на видимост към нея била около 40 м. Едва след като
изминала около 2,44 м. по платното, жената попаднала в зоната за видимост на П.,
който в този момент реагирал, задействайки спирачната система. Поради несъобразената с пътната обстановка скорост, обаче, вече не
съществувала техническа възможност да бъде предотвратен ударът с пострадалата З.
Н.. Така след около 2,29 сек. неизбежно подсъдимият блъснал със скорост вече
около 62 км/ч. пострадалата в лявата й страна, с предната лява част на
управлявания от него автомобил, като мястото на удара било на около 3-3,5 м.
северно от мантинелата, разделяща двете платна. В този момент внукът й бил
успял да пресече платното за движение и без инциденти да достигне до
мантинелата.
Тялото на пострадалата било отхвърлено на около 22 м.
напред и наляво, падайки по гръб в непосредствена близост до разделителната
мантинела върху натрупания при почистванията сняг, с глава, насочена в северна
посока. Блъсналото я превозно средство изминало още около 200 м. път, преди
водачът му да успее да го спре.
От сблъсъка на пострадалата Н. били причинени множество
травми, от които с основно значение се явяват пълното разкъсване на стената на
аортата след дъгата й и разкъсване на слезката и левия бъбрек. Това довело до
остра кръвозагуба, представляваща несъвместимо с живота травматично увреждане,
в резултат на което тя починала на място.
От удара настъпили деформации и по автомобила – по
предния ляв калник, по предната броня в лявата й част, както и счупване на
предния му ляв фар.
Възприемайки последиците от инцидента, св. А. се
върнала в залата на бензиностанцията и намирайки се във видимо стресово
състояние, поискала от служителите да извикат бърза помощ. На призивите й
веднага реагирал св. Ч.К., който тогава бил управител на търговския обект, като
разбирайки, че има ударен човек на пътното платно, около 17,51 ч. се обадил от
мобилния си телефон на националния спешен телефон 112 и съобщил за инцидента.
След около минута Н.А. също се обадила и през плач се опитала да обясни за
случилото се.
След около 10 минути на местопроизшествието,
отзовавайки се на сигналите, пристигнал намиращ се наблизо автопатрул на сектор
„Пътна полиция“ гр. * с екип – свидетелите А.Н. и Д.П.. Те констатирали, че
пострадалата жена е починала и обезопасили мястото на инцидента, изпробвали
водача на микробуса И.П. с техническо средство за употреба на алкохол, което
показало отрицателен резултат.
Пристигнал и автомобил на спешна медицинска помощ,
като здравните работници също констатирали, че пострадалата З. Н. е починала.
Горната фактическа
обстановка е приета за установена от първоинстанционния съд най-вече от
събраните по време на съдебното производство гласни доказателства, включващи обясненията
на подс. П., показанията на свидетелите – Н.А., П.Н., Г.Н., С. Д., А.Н. и Д.П./вкл. прочетените им показания по чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК в т.1 л.56 и л. 58 от ДП/, Б.Х./вкл. прочетените му
показания по чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК в т.1, л.59 от ДП/, Ч.К. /вкл.
прочетените му показания по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК в т.1, л.60 от ДП/; заключенията на изготвените експертизи - СМЕ
на труп /т.1, л.62-66 от ДП/; АТЕ и ДАТЕ /л.72-106, л.110-123 и на л.127-134 от
ДП/ и химическа експертиза за наличие на упойващи вещества в кръвта на
пострадалата; от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протоколи за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства,
фотоалбуми, удостоверение на наследници, талон за регистрация на МПС, контролен
талон, застрахователна полица „Гражданска отговорност“, протокол за ПТП,
справка за нарушител/водач, справка съдимост и характеристична справка на
подсъдимия, веществените доказателства.
Окръжният съд е възприел изцяло обясненията на подс. И.П., в които той
твърди, че в участъка на местопроизшествието е карал със скорост по-малка от
89-90 км.ч., което се потвърждава от АТЕ, установяваща неговата скорост на
движение към момента на инцидента от 63 км.ч. Не отрича това, което се твърди и
от останалите свидетели, че тогава е имало силен снеговалеж, видимостта е била
малка, платното е било изчистено, но не до асфалт, като маркировката не се е
виждала. Установява, че в неговата посока не е имало никакви коли, но движение
е имало в насрещното платно, поради което е карал на къси светлини и затова не
е видял пострадалата. Осветлението на бензиностанцията не осветявало пътното
платно на магистралата. Обяснил е механизма на сблъсъка – видял пешеходците на
около десет метра по-рано – мъж стоящ на мантинелата, след него жена и дете, а
най-отзад – възрастна жена, при което натиснал спирачки и завил на дясно, но не
успял да избегне удара в нея с левия фар на микробуса.
Свидетелката Н.А.,
освен очевидец на инцидента, същевременно е майка на едно от изпращаните до
автобуса момчета, снаха на пострадалата и фактическа съпруга със св. Г.Н.. Тя е
обяснила причините, наложили да пресичат пеш магистралата до бензиностанцията,
където спирал автобуса. При връщането им към таксито разказва, че свекърва й
вървяла по-напред от нея. Свидетелката тръгнала да пресича с малкото дете, когато
е видяла, че няма коли, като детето изтичало напред. Чула впоследствие удара, в
момента в който се обърнала назад към автобуса, когото изпращали. Твърди, че не
е видяла приближаването на микробуса, както и самия удар. Описва тъмното
облекло на пострадалата, часа на инцидента – около 17.35ч., притъмняването,
силния снеговалеж.
Свидетелите П.Н., Г.Н.
и Г.Н. са деца и наследници на пострадалата, конституирани и като частни
обвинители в процеса. Тримата не са присъствали на инцидента, тъй като са били
на работа в * и разбрали за него от близките си. Твърдят, че са били в
изключително близки отношения с майка си.
Свидетелят С. Д. е
шофьорът на таксито, който е закарал пострадалата и спътниците й. От
показанията му се потвърждава обстоятелството, че ги е закарал до парка *, като
е отказал да ги закара отсреща до бензиностанцията, тъй като имало много сняг. Останал
да ги чака на паркинга и разбрал за катастрофата с една от пътничките си, като
изпаднал в паника. Потвърждава за тъмното време, заснеженото платно на
магистралата, като от неговите възприятия това е станало към 18.30-19.00 ч.
Свидетелите
А.Н. и Д.П.са пътни полицаи в сектор „ПП“ при ОД на МВР *. Двамата били заедно
на смяна, когато получили сигнала за произшествието на 10.01.2017г. Според тях
времето на инцидента е било към 17.30 или 18.00ч. като твърдят, че са
пристигнали на мястото около 10-15 минути след сигнала. Описват пътната
обстановка като мрачно време, снегонавяване. Осветлението на бензиностанцията е
било насочено само навътре към нея. След прочитане показанията им от
досъдебното производство относно времето на инцидента и обстановката, двамата
свидетели са заявили, че относно естествената осветеност, климатичните условия
и времето на получаване на сигнала потвърждават първоначалните си показания,
като по близки по време и по-ясни, т.е. за стъмняване, обилен снеговалеж и
покрита върху платното магистрала със сняг. Твърдят, че пострадалата е била с
чехли. Св. Н. разказва, че водачът на автомобила е бил уплашен, притеснен, в
шок, тъй като пострадалата внезапно му изскочила и той нямало как да реагира.
Свидетелят Б.Х.е
колега на подсъдимия от гр.*, на когото след като са му се обадили е отишъл
около половин час след инцидента. Било е заснежено и не се виждала
хоризонталната маркировка. Пострадалата се е намирала до мантинелата.
Потвърждава прочетените си показания от досъдебното производство относно това
как е станало произшествието, а именно – от разказа на подсъдимия разбрал, че
пресичащите магистралата пешеходци са изскочили ненадейно пред него и той е
ударил пострадалата.
Свидетелят Ч.К. е управител
на бензиностанция „*“ на АМ „*“ към 10.01.2017г. Намирал се е в залата на
бензиностанцията, когато е станал процесния инцидент и е чул само виковете на
свидетелите за пострадал човек. Потвърждава наличието на силен снеговалеж и
това, че осветлението на бензиностанцията не осветява пътното платно на
магистралата Самият той си тръгнал от работа около 19.00 ч. и е карал бавно с
не повече от 50 км/ч. Потвърждава показанията си от досъдебното производство за
комуникацията с жената, от която разбрал за инцидента и е инициирала обаждане
на тел.112. Завява, че не си спомня за твърдението си от досъдебното
производство при тръгването си от работа да е карал със скорост от 30 км/ч.,
тъй като не е засичал.
Окръжният съд
обосновано е възприел показанията на свидетелите като достоверни и взаимно
допълващи се, вкл. и прочетените такива по реда на чл.281 от НПК. Известните
несъответствия в отделните им части, съвсем логично е прието, че са породени
най-вече от изминалия период от инцидента и субективните им възприятия, които са
обсъдени в заключенията на автотехническите експертизи, ведно с веществените и писмените
доказателства и доказателствени средства и т.н.
Видно от
заключението на назначената в хода на досъдебното производство химическа
експертиза, се установява, че в кръвта на пострадалата не е установено наличие
на алкохол.
От заключението на СМЕ е видно, че при изследването на трупа на З. Н. са
установени пълно разкъсване на стената на аортата след дъгата й с наличие на
течна и съсирена кръв в гръдния кош в количество 1 400 мл.; прекъсване на
гръбначния мозък на ниво първи шиен прешлен; многофрагментно счупване на първи
шиен прешлен с отделянето му от черепната основа, кръвоизлив от меките мозъчни
обвивки, кръв в мозъчните стомахчета, 300 мл. кръв в коремната кухина,
разкъсване на слезката, разкъсване на левия бъбрек, счупване на ребра по общо 4
фрактурни линии, разкъсване на плеврата вляво, счупване на лявата ключица,
счупване на тялото на третия гръден прешлен, счупване на левите странични
израстъци на поясните прешлени, счупване на малка пищялна кост вдясно, счупване
на лява кръстцово-хълбочна става; счупване на срамната кост вляво,
кръвонасядания на меките тъкани около всички места на счупване,
разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна област, кръвонасядане на меките
мозъчни покривки в същата област, кръвонасядания по десния горен крайник,
корема и десния долен крайник и мозъчен оток. Според експерта причина за
смъртта на З. Н. е настъпилата остра кръвозагуба на базата на пълното
разкъсване на аортата с наличието на 1 400 мл. кръв в гръдния кош и 300 мл.
кръв в коремната кухина на базата на разкъсването на слезката и левия бъбрек,
които били несъвместими с живота травматични увреждания, причинени по механизма
на действието на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и от
действието на по-голяма сила, и настъпилата смърт е в причинна връзка с
възникналото пътнотранспортно произшествие – пешеходец, ударен от автомобил.
От заключението на първоначалната, автотехническа експертиза на досъдебното
производство е установено, че скоростта на движение на товарния автомобил „*“ непосредствено
преди задействане на спирачната му система е била около 63 км/ч., а в момента
на сблъсъка - около 62 км/ч.; дължината на опасната зона за спиране /пълния
спирачен път/ при движението на превозното средство с установената скорост от
около 63 км/ч. в конкретната пътно-климатична обстановка е 75,23 м., а
конкретната видимост на водача към пешеходеца е около 40 м. пред автомобила.
Въз основа на горното е направен извод, че в създадената пътна ситуация,
водачът на автомобила е нямал техническа възможност да го установи преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране,
тъй като от момента, в който е имал техническа възможност да забележи
пешеходката /на разстояние около 40 м. пред автомобила/, мястото на удара вече
е било вътре в опасната зона на превозното средство, като технически
съобразената скорост при установените пътно-климатични условия и дължината на
конкретната видимост към пешеходката при движение на къси светлини е била 41
км/ч.
Експертът дава най-вероятния от техническа гледна точка механизъм на процесния пътен инцидент: водачът И.П. е
управлявал товарен автомобил „*“ по платното за движение на автомагистрала „*“
в посока от изток на запад. През това време пешеходката З. Н. е била северно от
платното за движение. Когато превозното средство е било на около 62-63 м.,
жената е навлязла в разчистената от сняг част на платното за движение,
предприемайки пресичането му в посока от север на юг /от дясно наляво/ пред
автомобила. Когато изминала около 2,44 м. по платното и била на около 4,33 м.
преди мястото на удара, а товарният автомобил бил съответно на около 40 м.
преди мястото на удара, водачът му вече имал техническа възможност да забележи
пешеходката и в този момент реагирал, задействайки спирачната система, но
въпреки това след около 2,29 сек. настъпил удар в предната лява част на
автомобила, който бил неизбежен, поради две основни причини от техническа
гледна точка: първо, пешеходката е предприела пресичане на платното за движение
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, и второ,
управлението от водача на товарния автомобил със скорост 63 км/ч., която е била
технически несъобразена с конкретната пътно-климатична обстановка и дължината
на конкретната видимост към пешеходката при движение на къси светлини.
От допълнителната, автотехническа експертиза на досъдебното производство е
видно, че скоростта на движение на товарния автомобил „*“ от 63 км/ч. е била
технически съобразена спрямо останалите движещи се автомобили, но несъобразена
в конкретната пътно-климатични обстановка и с дължината на конкретната видимост
към пешеходката при движение на къси светлини, като технически съобразената в
тази ситуация скорост трябвало да е 41 км/ч.
От втората, допълнителна, автотехническа експертиза на досъдебното
производство се установява, че дължината на конкретната видимост към пешеходец
с тъмни дрехи или към пешеходката З. Н. е била около 40 м., както при движение
успоредно на платното за движение, така и при пресичане на платното, а
дължината на пълния спирачен път /опасната зона/ при движение на автомобила със
скорост 41 км/ч. е 40 м. Или скоростта на движение на т.а. „*“ от 63 км/ч. е
била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и
дължината на конкретната видимост към пешеходец с тъмни дрехи или към З. Н. при
движение на къси светлини.
Окръжният съд е възприел изцяло, представените и изслушани в съдебно
заседание експертни заключения от досъдебното производство, които не са
оспорени от страните, като същевременно са компетентни, обосновани и
безпристрастни, защото са изготвени от вещи лица с необходимите знания и опит в
съответната област, свързана с предмета на възложените им задачи.
С оглед на
изложените съображения от страните, във връзка с пълното изясняване на фактическата
обстановка по случая, настоящият състав прецени за необходимо да проведе въззивно
съдебно следствие.
При преразпита на св. Н.А., същата описа отново
последователността на пресичането на магистралата от тяхната група –
първоначално от шофьора на таксито /който е млад човек и бързичко е преминал/, а
малко след него е тръгнала свекърва й с детето, докато тя е изчакала зад тях на
около 5-10 м. на платното пред бензиностанцията, където е малко по-осветено от
лампите. Поясни, че пред бензиностанцията е имало тревна площ, като те са
излезли на платното от мястото от което влизат колите, пред някакви храсти. Пострадалата
е пресякла с детето платното направо, не настрани, като свидетелката е забелязала
идването на кола и затова се е върнала 2-3 крачки назад, когато е чула шума от
удара. След това е видяла, че свекърва й я няма, а детето е останало на място
пред мантинелата. Свидетелката беше категорична, че в този момент вече е било
тъмно като снеговалежът е бил по-обилен и силен, като цялата магистрала е била
покрита със сняг.
От заключението на назначената от съда, допълнителна,
тройна автотехническа експертиза се потвърди, установената от предходните
заключения скорост на т.а. „*“ непосредствено преди задействане на спирачната
му система от около 63 км/ч.,
а в момента на удара от около 62 км/ч. При навлизане на
пешеходката през северната граница на аварийната лента на северното платно за
движение, покрита със сняг, автомобилът е отстоял на около 113 - 114 м. от мястото на удара. В този момент,
както и впоследствие при навлизането на пострадалата през северната граница на
разчистената от сняг част на платното за движение, когато автомобилът вече се
намирал на около 62-63 м. от мястото на удара, водачът на автомобила е нямал техническа възможност да
възприеме пешеходец с тъмни дрехи, защото
последната не е била осветявана от късите светлини на фаровете, т.е. подобна
възможност би имал, ако тя е имала светлоотразителни елементи и/или източници
на светлина, както и снеговалежът е бил слаб или умерен.
Въз основа на тези резултати, при хипотеза, че
пешеходка с тъмни дрехи на автомагистрала се приеме за предвидимо препятствие,
пресичането на пострадалата и в двата варианта от северната граница на
аварийната лента на северното платно за движение, покрита със сняг или респ.
през границата на разчистената от сняг, северна част на платното за движение,
технически съобразената скорост с пътно-климатичните условия и дължината на
конкретната видимост към З. Н. при движение на къси светлини е от 41 км/ч.
Затова и скоростта на движение на т.а. „*“ от 63 км/ч. е била технически
несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и дължината на
конкретната видимост към пешеходец с тъмни дрехи и/или към З.И. при движение на
къси светлини на автомобила.
При хипотеза, че пешеходка със светлоотразителни
елементи или източници на светлина на автомагистрала се приеме за предвидимо
препятствие, пресичането на пострадалата и в двата варианта от северната
граница на аварийната лента на северното платно за движение, покрита със сняг
или респ. през границата на разчистената от сняг, северна част на платното за
движение, технически съобразената скорост с пътно-климатичните условия и
дължината на конкретната видимост към З. Н. при движение на къси светлини е от
65,53 км/ч. Затова и скоростта на движение на т.а. „*“ от 63 км/ч. е била
технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и дължината на
конкретната видимост към пешеходец със светлоотразителни елементи или източници
на светлина при движение на къси светлини на автомобила.
В съдебно заседание вещите лица поясниха, че при
изследванията си са се базирали на наличието на слаб или умерен снеговалеж,
като при условие, че същият е бил обилен или силен, тогава конкретната видимост
ще бъде много по-малка и скоростта на водача от 63 км/ч. би била несъобразена.
Това наложи да се назначи допълнителна, тройна
автотехническа експертиза, която след като съобрази събраните до момента гласни
и писмени доказателства, да определи на какво разстояние от пътното платно на
АМ „*“ и района на местопроизшествието се е намирала бензиностанция „*“,
технически съобразената скорост на водача при движение на къси светлини при
обилен снеговалеж и различна ли е тя спрямо определената скорост при слаб и
умерен снеговалеж, както и да изготвят скица за онагледяване.
За целта се изиска допълнителна информация за метереологичната
обстановка в района на местопроизшествието, като от изпратената справка от НИМХ, клон *се установи, че през целият ден на
10.01.2017г. е валял сняг, дебелината на снежната покривка е достигнала 26 см. и
в периода от 17.00 – 18.00 ч. е имало слаба мъгла.
От заключението на ДТАТЕ при отговора на втория
основен за предмета на делото въпрос се установява, че дължината на конкретната
видимост за водача на т.а. „*“ към
пешеходец с тъмни дрехи или към З. Н. при снежно време до силен снеговалеж е
била до около 40 м., а при наличието на светлоотразителни елементи и/или източници
на светлина би била около и над 80 м.
Вещите лица установяват, че в случая технически
съобразената скорост с пътно-климатичните условия и дължината на конкретната
видимост към пешеходец с тъмни дрехи или към З. Н. при движение на къси
светлини е във варианти, съответно: при видимост от 40 м. – скорост от 41,11
км/ч.; 35 м. – 37,42 км/ч.; 30 м. – 33,50 км/ч.; 25 м.- 29,31 км/ч.; 20 м. –
24,78 км/ч.; 15 м. -19,82 км/ч.; 10 м. – 14,28 км/ч. и 5 м. – 7,87 км/ч.
При своевременна реакция на водача с установената скорост на автомобила, конкретната видимост пред автомобила следва да е била
в диапазон от около 29,91
м. до 34,98 м., като при първото разстояние, технически съобразена
скорост е около 33,42 км/ч., а
при второто, технически съобразена скорост е 37,40 км/ч.
Тези резултати са довели до извода на експертите, че
установената скорост на т.а. „*“ от 63 км/ч. е била технически несъобразена в
конкретната пътноклиматична обстановка и дължината на конкретната видимост към
пешеходец с тъмни дрехи или към З. Н. при движение на къси светлини.
Затова и от техническа гледна точка са заключили, че скоростта на движение на управлявания от подсъдимия П. автомобил
е била или технически несъобразена с препятствие на пътя – пешеходец с тъмни
дрехи, или е налице забавена реакция на водача.
В съдебно заседание вещите лица допълниха, че при
наличието на посочената от подс. П. в обясненията му, както и от показанията на
св. А., пресичаща група от хора на автомагистралата, ако водачът види първия пешеходец
на 40 м., тогава втория се намира извън коридора на движение. Ако водачът
реагира и започва да спира автомобила, първият ще напусне коридора на движение,
но вторият ще навлезе в него и ще го блъсне, като видимостта на водача към
пресичащите един след друг пешеходци е една и съща, защото е тъмно и вали сняг.
Намиращата се отзад и в по-светлия участък св. А. ще му изостри вниманието, но
тя в този момент е извън обхвата на автомобила, за да се налага екстремното
използване на спирачки и т.н. Излагат като възможна и хипотеза, при която
водачът, ако се е движел не в лявата, изпреварваща лента от магистралата, а на
1,5 м. вдясно в средата на платното, тогава чисто технически е възможно същият
да избегне удара с пострадалата, защото ще премине зад нея.
Настоящата въззивна инстанция кредитира заключенията на
назначените допълнителни, тройни АТЕ, тъй като вещите лица обладават нужните
професионални познания и опит, а и са взели предвид всички гласни и писмени
доказателства по случая.
По отношение на правните изводи.
Окръжният съд е счел, с оглед на събраните по делото
доказателства, че подс. И.К.П. е извършил от обективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342 ал.1 НК, понеже на 10.01.2017 г. в землището на с.*,
обл. *, на автомагистрала „*“, км. 132-ри, при управляване на моторно превозно
средство - товарен автомобил „*“ с рeг. № *е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, според който водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като
по непредпазливост е причинил смъртта на З.И.
Н..
Преценено е от
обективна страна за установено, че пътно-транспортното произшествие с
подсъдимия е станало на 10.01.2017 г. привечер между 17.30 ч и 18.00 ч., в
землището на с. *, обл. *, на АМ „*“, 132 км., при управление на МПС товарен
автомобил „*“ с peг. № *. Не се оспорва, че пътната обстановка е била влошена,
защото е било тъмно, при обилен снеговалеж, затрудняващ видимостта, като снежна
покривка е скривала надлъжната пътна маркировка. Пътното платно е било частично
разчистено от натрупания и избутан от разчистването сняг в средната и лява
лента, като е позволявало само изпреварване, видно от протокола за оглед на
местопроизшествие и албума към него, както и от показанията на разпитаните
свидетели и обясненията на подсъдимия. Водачът е управлявал превозното средство
по почистената част на платното, на къси светлини на фаровете, със скорост
около 63 км/ч. /установено категорично от заключенията на АТЕ/. При тази
скорост и съобразно конкретната пътно-климатична обстановка, дължината на
пълния спирачен път /опасната зона за спиране/ на автомобила е била 75,23 м. Затова
и избраната от подсъдимия скорост на движение, макар и да е била в рамките на
максимално разрешената за автомагистрала, не е била съобразена с обективните
данни на пътната обстановка и не му позволявала да спре в рамките на осветената
от фаровете на къси светлини, при реална зона на видимост – около 40 м, в която
може да спре. Водачът е следвало да управлява автомобила със скорост на
движение 41 км/ч., тъй като дължината на пълния спирачен път /опасната зона/ е
40 м.
С горепосочените
си действия подс. П. е допуснал виновно
нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП, довело като
пряка съставомерна последица по чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК - причиняване на
смъртта на пострадалата, която е бил длъжен да предотврати. А видно от
заключението на СМЕ нейната смърт е в пряка причинна връзка с пътнотранспортното
произшествие предмет на делото.
Настоящата инстанция намира, че възприетите в
заключенията на ДТАТЕ промени, свързани със съобразяването с установените
влошени атмосферни и
конкретни условия на осветеност /поради наличието на силен
снеговалеж и мъгла/,
определящи конкретната видимост при движение на водача с
процесното МПС на къси светлини, които снижават допълнително първоначално
определената технически съобразена скорост от 41,11 км/ч. в диапазон от около 37,40
км/ч. до около 33,42 км/ч., не
водят до съществена промяна в правните изводи на инкриминираните събития. И
това е така, защото установената скорост от 63 км/ч. на водача П. отново се
явява технически несъобразена в конкретната пътноклиматична обстановка и
дължината на конкретната видимост към пешеходци като пострадалата при движение
на къси светлини.
Затова и напълно обосновано първоинстанционният съд е
преценил за налично нарушението на правилата за движение, визирано в чл. 20,
ал.2, изр.1 от ЗДвП, според който водачите на ППС са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, със
състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да могат да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. В случая подсъдимият е следвало при трайно
влошените атмосферни и пътно-климатични условия да избере такава скорост /до 41
км/ч./, която да му даде възможност да преустанови движението на управляваното
от него превозното средство в рамките на осветеното от фаровете разстояние на
конкретна видимост пред автомобила, която е била до 40 м. при поява на
препятствие, предотвратявайки контакт с него. И след като подсъдимият е
управлявал автомобила със скорост от 63 км/ч., опасната му зона за спиране в
конкретната пътно-климатична обстановка е 75,23 м., надвишаваща значително
конкретната видимост в конкретната пътно-климатична обстановка.
Правилно не е възприета тезата на защитата, че
пострадалата Н. в конкретния случай се явява за водача непредвидимо
препятствие, което изключва съставомерността на нарушението на правилата за
движение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и изисква приложението на чл.15 от НК.
По делото е установено, че местопроизшествието е
настъпило в северното платно на АМ „*“, в непосредствена близост до
бензиностанция, срещу която в южното платно се намира голям паркинг. В района
на последния св. Д. е оставил пострадалата и нейните близки да пресекат
магистралата, поради липсата на близък транспортен достъп до северното платно
на магистралата. Последното обстоятелство създава обективна възможност на
магистралата, не само на южното, но и на северното й платно от поява на
пешеходци, които търсят пряк достъп до района на бензиностанцията, използвана
за краткотраен престой на автобуси в посока за гр.*.
Общовалидното за водачите задължение за движение със
съобразена скорост по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП не се игнорира напълно от нормите
на чл.55, ал.1, изр.1 и изр.2 от ЗДвП, чл. 116 и чл.121, т.1 от ППЗДвП, които
указват, че на автомагистрала е разрешено движението само на автомобили и
мотоциклети, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 50 км/ч. и е
забранено движението на пешеходци. Също така водачите не трябва при движението
си с твърде ниска скорост да затрудняват останалите участници в движението - чл.
22, ал.1 от ЗДвП.
Тези разпоредби не могат да изключат напълно
отговорността на водача на МПС при избраната несъобразена с конкретните условия
за видимост скорост на движение и възникването на подобна внезапна, но и
предвидима за него опасност, с оглед на наближаването на този район от
автомагистралата.
Не без значение е и обстоятелството, че в конкретния
случай имаме налице видяна и описана добре от подсъдимия преди да предприеме
аварийното спиране, група от неправомерно пресичащи пешеходци, придружаващи
пострадалата. Последната е съставлявала предвидимо препятствие за водача И.П., който
е дългогодишен професионален водач и често е пътувал в този район. При
наличието вдясно на отбивка на пътя, водеща към бензиностанция и срещуположен
паркинг за престой и почивка, може да се достигне до заключението, че е налице
реална възможност за появата на пешеходци в този участък. От тук и извода, че
ако скоростта на шофьора беше съобразена с конкретните условия на ограничена
видимост /така както за разлика от него е сторил при отпътуването си от района
на бензиностанцията св. Б. Х./, не би се стигнало до ПТП, тъй като тогава би
могъл своевременно да види пострадалата и предприеме съответните обезопасителни
действия. В тази връзка са и посочените в последната експертиза алтернативни
причини за възникване на произшествието, че скоростта
на движение на автомобила е била или технически несъобразена с препятствие на
пътя – пешеходец с тъмни дрехи или е налице забавена реакция на водача.
Съдебната практика изключва в определени случаи
наличието на случайно деяние, дори и когато транспортното произшествие е
станало в опасната зона за спиране на МПС. И това е така, защото подсъдимият
сам се е поставил в невъзможност да предотврати възникналата опасност с
избраната неподходяща скорост на движение.
Затова и въззивният съд счита, въпреки допълнително изложените
фактологични и правни съображения, че първостепенният съд е приложил правилно
материалния закон, приемайки, че настъпилият противоправен резултат е в пряка
причинно – следствена връзка с допуснато по непредпазливост от подс. П.
нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост под формата на
небрежност, защото не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, но е бил длъжен /спазвайки нарушеното правило за движение по
пътищата/ и е могъл /видно от заключенията на АТЕ/ да ги предвиди, като
управлява автомобила, съобразно особеностите на пътната обстановка, което
изключва наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
С оглед на гореизложеното, следва да се възприеме
заключението, че подс. И.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1 от НК.
По отношение индивидуализацията на наказанията.
В подадения протест на ОП – Пловдив се иска налагане
на кумулативното наказание по чл.343г от НК на подсъдимия, а в пледоариите на
неговия защитник пред настоящата инстанция се поставя алтернативно обсъждането
на въпроса за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Въззивният съд извърши проверка и при произнасянето на
присъдата в наказателно – осъдителната й част, за определяне на наказанията при
спазване на приложимия материален закон и съобразно принципите за
индивидуализирането им, като намира че е налице явна несправедливост.
Правилно са отчетени за смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства: чисто съдебно минало, искреното съжаление за
стореното, трудовата и родителска ангажираност, към които може да се добави и
оказаното пълно съдействие на разследващите органи. Липсват отегчаващи
отговорността обстоятелства, тъй като видно от приложената справка за нарушител
на КАТ, наложените административни наказания са с голяма отдалеченост във
времето спрямо процесния инцидент.
В случая правилно е преценено, освен горепосочените
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, че е налице и изключително
такова по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК – грубото нарушаване от страна на
пострадалата-пешеходка на множество забрани по чл.55, ал.1, т.1, изр.2 и чл.114, т.1 от ЗДвП, чл. 121, т.1 от ППЗДвП,
в резултат на което със собственото си поведение е допринесла за съставомерния
резултат. Окръжният съд коректно е приел, че в конкретния случай, дори и
най-лекото предвидено в закона наказание „лишаване от свобода“ би се явило
несъразмерно тежко, с оглед на стореното от подсъдимия, определяйки същото под
минималния праг в размер от 1 година. Същевременно с това, обаче в настоящия
случай сме изправени пред сравнително рядката хипотеза, при която са налице
едновременно многобройни и изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
базирано на противоправното поведение на пострадалата, чийто принос е твърде
съществен за възникването на пътно-транспортното произшествие. И последното
изисква налагането на подс. П. на наказание „Лишаване от свобода“ в близък до
предвидения от законодателя минимум по чл.38, ал.1 от НК, а именно от 6 месеца,
в какъвто смисъл следва да се коригира постановения съдебен акт.
Подсъдимият И.П. е правоспособен водач на МПС и
притежава свидетелство за управление категории В, С, АМ, ТКТ, като няма данни същото да му е било
отнето във връзка с транспортното произшествие. Безспорно разпоредбата на
чл.343г от НК е отделна и визира в предходно уредените случаи на престъпления
против транспорта, налагането на кумулативно наказание лишаване от
правоуправление. Също така в Глава пета от Общата част, при приложението на
нормата на чл.55 от НК се допуска възможност в ал.3, съдът да не наложи,
по-лекото наказание, което законът предвижда наред с лишаването от свобода. Но в
конкретния случай, за пълното постигане на целите на чл. 36 от НК, с оглед на
извършеното престъпление по чл.343, съдът намира, че следва да се постанови на
основание чл. 343г от НК и наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7.
В този смисъл, при наличието на подаден съответен
протест по чл.337, ал.2, т.1 от НПК, въззивната инстанция реши да измени
постановената присъда в наказателно-осъдителната й част като наложи на подс. П.
и кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Съобразявайки данните
по делото за тежестта на деянието и характеристиките на дееца, включително и
като водач, при спазване на изискването на чл.49, ал.2 от НК, следва да се
определи размерът му към минимума от 6 месеца, считано от влизане на присъдата
в сила.
Съдът, съобразно чл.66, ал.1 от НК е отложил
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано
от влизане на присъдата в сила. Не се налага коригирането на съдебния акт в
тази му част, защото са съобразени законовите предпоставки за отлагането на
това наказание. Предвид данните за личността на дееца, обосновано е прието, че
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия И.П. не се налага да бъде
изолиран от обществото, а и определеният изпитателен срок в минимален размер в
достатъчна степен ще гарантира постигането на индивидуалната и генералната
превенция по чл.36 от НК.
Правилно и съобразно с чл.301, ал.1, т.11 от НПК
окръжният съд се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства,
а разноските от досъдебното и първоинстанционното съдебно производство са
възложени в тежест на подсъдимия в съответствие с изискванията на чл.189, ал.3
от НПК, като изложените в тази насока мотиви се споделят изцяло и не следва да
се преповтарят.
Подс. И.П. трябва
да заплати и направените на въззивното следствие разноски за изготвяне на
двете, допълнителни авто-технически експертизи в размер на общо 2617,60 лева по
сметка на ПАС в полза на бюджета на Съдебната власт.
Настоящият състав счита за неоснователно искането на
поверениците на частните обвинители Г.Н., П.Н. и Г.Н. - адв. П.М. и адв. Г.Т. ***
за присъждане на разноски пред въззивната съдебна инстанция. Представени са три
отделни договора за правна защита и съдействие, сключени на 04.09.2019г. между
тримата частни обвинители с поверениците им – адв. М. и адв. Т. с предмет да ги
представляват и защитават по ВНОХД №20/2019г. пред Апелативен съд – Пловдив,
като в точките за договорено възнаграждение и изплатен доход е записано по
идентичен начин, че възнаграждението им е уговорено в размер и при условията на
чл.38, ал.1, т.2, вр. ал.2 от Закона за адвокатурата.
Принципно погледнато НПК дава възможност за присъждане
само на действително направените разноски, без да урежда случаите на безплатна
правна помощ. Тази помощ е уредена в Закона за адвокатурата и Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Но за да
се прецени от съда, дали е налице основание за оказване на безплатно адвокатско
представителство, следва с оглед на конкретната визирана в договорите хипотеза
на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА да са налице съответните документи,
удостоверяващи посочената предпоставка за материалното затруднение на всеки
един от частните обвинители, за които до момента данните по делото са
единствено, че се намират и препитават в чужбина. Едва тогава въззивната
инстанция би могла на горепосоченото основание и по молба на частните обвинители
да им присъди разноски за адвокатско възнаграждение по Закона за адвокатурата.
При извършената
цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, не се установи наличието на
съществени и неотстраними процесуални нарушения.
Въз основа на
гореизложените съображения, първоинстанционната присъда следва
да бъде изменена в
наказателно-осъдителната й част, като на подс. П. бъде намален размера на
наложеното наказание лишаване от свобода, както и същият лишен от
правоуправление. А в останалата й част присъдата следва
бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3, вр. чл. 337, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, Апелативният съд,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда №99/11.12.2018 г. по НОХД №674/2018 г. на
Окръжен съд - Пловдив в наказателно-осъдителната й част, както следва:
- НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И.К.П. наказание
„Лишаване от свобода“ от ЕДНА ГОДИНА НА ШЕСТ МЕСЕЦА.
- На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7
от НК ЛИШАВА подсъдимия И.К.П. ОТ ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.
Потвърждава присъдата в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА подс. И.К.П., със снета по делото самоличност да заплати по сметка
на Пловдивския апелативен съд в полза на бюджета на Съдебната власт,
направените допълнителни разноски за експертизи в размер на 2617,60 лв.
Оставя без уважение искането на поверениците на частните обвинители Г.Н., П.Н. и Г.Н. - адв. П.М. и
адв. Г.Т. *** за присъждане на разноски за процесуално представителство пред въззивната
съдебна инстанция по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15 дневен
срок от съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.