Р Е Ш Е Н И Е
№ 1932 27.11.2017г. гр.Бургас
Бургаският районен съд петнадесети граждански
състав
На
двадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Рачева-Янева
Секретар:
Недялка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Рачева-Янева
гр.дело № 6121 по описа на БРС за 2014г.
Производството е за делба и е във
фазата по извършването й и по реда на чл. 346 от ГПК.
С решение по първата фаза на делбата между
съделителите Г.Т.Ж., ЕГН **********,*** и С.Т.Г., ЕГН **********,*** е допусната
съдебна делба между тях по отношение на следните недвижими имоти – 1. нива от 22 дка, съставляваща имот № 043017 по плана на землището на
селото, четвърта категория, в местността „Г.", при граници - съседи: №
043012 - нива Д.П.А., № 043011- нива Ш.К.Р., № 043010-нива н-ци М.П.К., №
043013 - нива М.С.Т. и др., № 043014 - нива Д.С.К., № 043031- нива И.А.К., №
001055-полски път община Айтос, № 043018 - нива С.Н.Ж.; 2. нива от
15.484 дка., съставляваща имот № 046007 по плана на землището на селото, четвърта категория, в
местността „Х." , при граници - съседи: № 000176 - прокар Община Айтос, №
046003 - нива И.С.Б., № 046006 - нива Н.С.К., № 000177 – полски път, Община
Айтос, № 000175 - отводнит.канал Община Айтос, № 046008 - нива С.Г.В.; 3. лозе от 14.435 дка, съставляващо имот № 064017 по плана на землището на
селото, четвърта категория, в местността „Д.д.", при граници - съседи: №
000228-полски път Община Айтос, № 000229 - полски път община Айтос, № 000227-
полски път община Айтос, № 064016 -лозе „В.а." ЕООД, с наложени върху
имота ограничения: електропровод 20 кВ.на 10 м. от двата страни до крайните
проводници или на 11 м
от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда
високостеблена растителност; 4. трайни насаждения от 23.999 дка, съставляващи имот № 022001 по плана на землището на
селото, четвърта категория, в местността „А.а." при граници - съседи: №
000104 - полски път община Айтос, № 000065 - път IV кл. Община Айтос, № 000101-
полски път община Айтос, № 022003 - тр. насаждения Я.М.М., №
022080-тр.насаждения С.Д.Д.; 5. лозе от 14.435 дка., съставляващо имот № 061007 по плана на землището на
селото, четвърта категория, в местността „В.м.", при граници-съседи: №
000294- полски път община Айтос, № 000296- полски път община Айтос, № 000293-
полски път община Айтос, № 061008- лозе С.К.Д., с наложени върху имота
ограничения: Електропровод 20 кВ.На 10 м. от двата страни до крайните
проводници или на 11 м от оста на електропровода, не могат да се строят сгради
и съоръжения и засажда високостеблена растителност; 6. нива от
28.595 дка., съставляваща имот № 070005 по плана на землището на селото, четвърта категория, в
местността „Б.т.", при граници - съседи: № 001075- полски път община
Айтос, № 070004- овощна градина З.Д.Б., № 070014 - нива Р.Т.Т., № 070058-нива Е.Г.К.,
№ 070012 - нива „Р." ООД, № 070006-нива на наследниците на П.П.Ж., 7. нива от 28.952 дка, съставляваща имот № 071016 по плана на землището на
селото, четвърта категория, в местността „Г.", при граници-съседи: №
001079 - полски път община Айтос, № 071015 - нива П.Д.П., № 071017- нива „О.а.и."
ЕООД и № 001083-полски път община Айтос при квоти по ½ (една
втора идеални части) за Г.Т.Ж., ЕГН ********** и С.Т.Г., ЕГН **********, както
и на апартамент, находящ се в гр.Б., ***, находящ се в сграда с идентификатор №
07079.607.62.1.6 по картата на гр.Б., с адрес гр.Б., ***,
разположен в сграда № 1, с идентификатор № 07079.607.62.1, разположена в имот с
идентификатор № 07079.607.62 и представляващ апартамент с площ от 64.94 кв.м. и
граници – на същия етаж – имот с идентификатор № 07079.607.62.1.5, под обекта -
№ 07079.607.62.1.3 и над обекта – 07079.607.62.1.9.
С разделителен протокол и теглене на жребие
съсобствеността между страните на имотите помежду им е прекратена като висящи
са останали само заявените за разглеждане претенции по сметки, както следва: съделителят
Г.Ж. – л. 211 от делото, е заявил следните претенции по сметки спрямо С.Т.Г. – в качеството си на владелец на реституираните
земи без противопоставянето на С. е извършил подобрения като необходими
разноски, направени в имот с № 046007
и имот с № 061007 в размер на 1 933 лева за периода от 2008г. до
2012г., с която сума са закупени тел и са подменени теловете и коловете в
имотите; подобрения в имот с № 022001 в размер на 3 510 лева, които са разходи за периода от 2003г. – 2004г. и са
разходи свързани с засаждането и отглеждането на 120 броя черешови дръвчета;
подобрения като полезни разноски в имот с № 070005 в размер на 33 258.60 лева, извършени за
периода от 2000г. до 2010г. като разноски за промяна предназначението на имота
и засаждането и отглеждането на трайни насаждения – 24 дка. череши и 4.5 дка.
ябълки;
Съделителката С. л. 223 от делото, претендира сумата
от 15 529.50 лева като ½
от получените от собствените на страните имоти доходи за периода от
05.02.2009г. до 16.09.2016г. или за седем стопански години – 2009г. / 2010г.;
2010г./ 2011г. ; 2011г./ 2012г., 2012г/ 2013г.. 2013г./ 2014г., 2014г./ 2015г.
и 2015г./ 2016г. в размер на по 2 218.50
лева за всяка една от тях – 149.9 дка. по 15 лева.; претенция за присъждане на
обезщетение за лишаване от ползването на собствените на страните земеделски
земи или за ½ от 147.900 дка., сума от 2 218.50 лева за всяка една стопанска година, начиная от
16.09.2016г. до окончателното извършване на делбата; сумата от 15 529.50 лева като стойност на
½ от плодовете от земеделските земи за периода от 05.02.2009г. до
16.09.2016г. ведно със законовата лихва върху сумите от датата 16.09.2016г. до
окончателното й изплащане; както и сумата от 2218.50 лева като претенция по
чл.344, ал.2 от ГПК за периода от 17.10.2013г. до окончателното извършване на
делбата.
Отделно от това в съдебно заседание от 16.09.2016г. –
л. 226 от делото – съделителят Ж. е заявил и искане за присъждане на
обезщетение за лишаване от ползването на апартамента в Б. за период от пет
години назад.
И двете страни оспорват заявените от насрещната страна
претенции като съделитеката С. прави възражение и за погасителна давност за приетите
от съда искания по сметки на ищеца Г..
Ангажират се доказателства вкл. и съдебни експертизи.
Страните са собственици на недвижим имоти, които са
допуснати до делба със съдебно решение по първата фаза, с което съдът е приел,
че по силата на наследственото правоприемство С. и Г. – деца на техния баща Т.Ж.
– са наследили от него делбените заеми.
От събраните свидетелски показания относно ползването
през годините за земеделските земи – виж показанията на свидетеля С.Г. и
свидетелката Р.И., се установява, че през годините в период от връщане на
земите около 1997г., Г. е бил един от първите реститути, който се е заел да
почисти възстановените и изоставени земи. Свидетелят Г. споделя, че имотите, които
се намират в землището на Айтос, по–конкретно черешовите насаждения, са засети
с ябълки и череши като към момента на връщането им са били празни. От тогава
насетне само Г. и съпругата му обработват земите, както тези, които гранични до
имотите на свидетеля, така и онези, които са в по–далечен район. От показанията
на свидетелката И. се установява, че и лозовите масиви, които са били
възстановени през 1997г. са били почистени и засети с нови лозя, оградени с
колове и огради. И двамата свидетели сочат, че тези градини и лозя са на Г..
От друга страна видно от представения договор за
аренда на земеделски земи от 03.02.2016г., сключен между Г.Ж. като арендодател
и М.Ж. като арендатор се установява, че за имот с № 061007 – лозе с площ от
14.435 или един от двата процесни, Г. е сключил договора в качеството му на
наследник. Отделно от това от удостоверение на МЗХ ОД Земеделие се установява,
че за стопанските 2013/2014г. 2014/2015г. и 2015/2016г. като ползвател в качеството
му на наследник за имоти с номера 046007 – втория имот, 022001, 061007 и 070005
- е бил отразен съделиятеля Г..
При така установените
факти досежно претенцията на съделителя Г. за сторени подобрения в имоти с №
046007, № 061007, № 022001, № 70005, то следва да се разглеждат и уважат на
плоскостта на отношения между сънаследници или съдът приема за доказано, че Ж.
е ползвал тези имоти не като техен владелец – съответно с приложение на чл.72 и
чл.74 от ЗС, а като владелец на своите и
държател на чуждите идеални части – чл.69 от ЗС. Не се доказа от Ж., че е
придобил всички тези имоти, оставени в наследството на наследодателя Т.Ж. чрез завладяване
и на частите на сънаследничката С.. Отношенията между съсобственици по повод
извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат в тази хипотеза –
владелец на своите части и държател на частите на С., както следва: по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС,
ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици; по
реда на чл. 59 ЗЗД,
ако те са се противопоставили или по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на
останалите съсобственици. На база на събраните доказателства настоящият състав
приема, че следва да се приложи последната хипотеза, тъй като не се доказа по
делото, че Г. е извършил тези подобрения със съгласието и знанието на С., нито
пък се установи, че С. е разбрала за тези подобрения и е възразила. Приложим ще е режима на воденото на чужда
работа без пълномощие – чл. 60 и чл.61 от ЗЗД. В хипотезата на добре
управлявана работа в чужд, но и собствен интерес т.е стопанисване и облагородяване на общите
имоти, съделителят Г. има право да получи обезщетение до размера ½ от необходимите разноски, сторени по земите или
това са разходите по съхраняване субстанцията, характера на вещта към даден
момент т.е само наложителните такива. При така изложените мотиви основателни биха
били само претенциите на Ж. досежно възстановяване на разноските по закупуване
и подмяна на тел и колове за имоти с № 046007 и № 061007. По размер обаче тази
претенция остана недоказана. Не се установи по безспорен начин вида,
количеството и стойността на закупените материали по ограждане на имотите, в
който смисъл искането за присъждане на ½ от разходи в размер на 1 933.38 лева за ограждане на имотите,
следва да бъде отхвърлено.
По останалите две
претенции на Ж., които се претендират като подобрения в имоти с № 022001 на
стойност от 3 510 лева – засаждане и
отглеждане на черешови дръвчета, и за имот с № 070005 в размер на 33 250 лева – като разноски по
промяна предназначението на имотите, съдът приема, че тези разходи не са били
необходими, а полезни такива, тъй като са довели до увеличаване на тяхната
стойност, които не се дължат и следва да бъдат отхвърлени.
Отделно от това
съделителят Ж. е сезирал съда и с претенция по чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане
на обезщетение в размер на наема за имот. апартамент, находящ се в гр.Б., ***, в сграда с
идентификатор № 07079.607.62.1.6
то и тази претенция съдът намира за напълно неоснователна. Не се установи по
делото обстоятелството, че Ж. е изпратил писмена покана до С. за освобождаване
на общия на страните имот или заплащане на обезщетение при личното ползване
само от С., което прави претенцията неоснователна като недоказана.
По претенциите на С.:
За сумата от 15 529.50 лева, която се търси
като сборно вземане за доходи от общите вещи за седем стопански години – 2009/
2010г, 2010/ 2011г., 2011г/ 2012г., 2012г/ 2013г., 2013/ 2014г. 2014/ 2015г и
2015/ 2016г. в размер на по 2 218.50 лева, съдът приема следното: искът, който
е предявен по отношение на Ж. е с правно основание по чл. 31, ал.2 от ЗС или за
заплащане на обезщетение за ползването на процесните земи вкл. чрез отдаването
им под аренда и прибирането на плодовете от тях само от съделителя Ж.. За да
бъде уважена обаче тази претенция, освен че следва да се докаже фактът на
едноличното ползване на общите земи било то чрез отдаване под аренда, наем или
прибиране на плодове, следва да се докаже и отправено от С. до Ж. писмено
поискване. А за такова не се събраха доказателства по делото и само на това
основание претенцията за сумата от 15 529.50 лева следва да бъде
отхвърлена.
Претенцията за
присъждане на обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК съдът също намира за
недоказана и то по съображения, които съдът е разгледал в решението си по
допускане на делбата.
На
основание чл.355 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК съделителите следва да заплатят
такси по заявените искове, както следва: за претенцията на Г. за претендираните
суми общо 1 547.34 лева, а за С. в размер на 709.74 лева.
Разноските
остават така, както са направени.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ заявените
от Г.Т.Ж., ЕГН **********,*** против
С.Т.Г., ЕГН **********,*** претенции с правно основание по чл.60 и чл.61, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на С. да заплати на Г. сумата от 1 933 лева като стойност на разноски, направени в имот с № 046007 и имот с № 061007 за периода от 2008г. до 2012г. за закупуване на тел и подмяна
на телове и колове в имотите; за сумата от 3 510
лева като подобрения в имот с № 022001, които са разходи за периода от 2003г. –
2004г. и са разходи свързани със засаждането и отглеждането на 120 броя
черешови дръвчета; за сумата от 33 258.60
лева като разноски за имот с № 070005, извършени за периода от 2000г. до 2010г.
за промяна предназначението на имота и засаждането и отглеждането на трайни
насаждения – 24 дка. череши и 4.5 дка. ябълки, както и за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за
присъждане на обезщетение в размер на наема за имот. апартамент, находящ се в
гр.Б., ***, в сграда с идентификатор №
07079.607.62.1.6.
ОТХВЪРЛЯ заявената
от С.Т.Г., ЕГН **********,*** против Г.Т.Ж., ЕГН **********,*** претенция
с правно основание по чл. 31, ал.2 от ЗС за осъждане на Г. да заплати на С. сумата
15 529.50 лева, която
представлява ½ от сборно
вземане за доходи от общите вещи за седем стопански години – 2009/ 2010г, 2010/
2011г., 2011г/ 2012г., 2012г/ 2013г., 2013/ 2014г. 2014/ 2015г и 2015/ 2016г. в
размер на по 2 218.50 лева, ведно със законовата лихва върху тях от
16.09.2016г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ заявената от С.Т.Г.,
ЕГН **********,*** против Г.Т.Ж.,
ЕГН **********,*** претенция с правно основание по чл. 344, ал. 2 от ГПК за
осъждане на Г. да заплати на С. сумата 2
218.50 лева - за лишаване от ползването на общите вещи за седем стопански
години – 2009/ 2010г, 2010/ 2011г., 2011г/ 2012г., 2012г/ 2013г., 2013/ 2014г.
2014/ 2015г и 2015/ 2016г. за периода от 17.10.2013г. до окончателното извършване на делбата, ведно със
законовата лихва върху тях за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
Г.Т.Ж., ЕГН **********,*** и С.Т.Г., ЕГН **********,*** да заплатят по сметка на Бургаския районен
съд държавна такса съответно, както следва – Г. сумата от 1 547.34 (хиляда петстотин
четиридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки), а С. 709.74 лева /седемстотин и девет лева и
седемдесет и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД