РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Перник, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500661 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 721 от 30.07.2024 г.., постановено по гр. дело № 522/2024 г. по
описа на Пернишкия районен съд са уважени предявените от „Топлофикация -
Перник“ АД – гр. Перник обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на И. С. Ц.,
ЕГН **********, че дължи сума в размер на сумата 524,37 лв. /петстотин двадесет и
четири лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 95,99 лв. /деветдесет
и пет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода
от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г. върху месечните плащания, формиращи главницата, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2600/27.09.2023 г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 04550/2023 г. на РС – Перник.
В срок е постъпила въззивна жалба от И. С. Ц. от ***, в която се излагат
подробни съображения, въз основа на които жалбоподателят твърди, че съдебното
решение е неправилно. Сочи се, че исковата молба била нередовна, тъй като ищецът
не бил посочил телефонен номер, номер на факс и телекс, изискуеми съгласно чл. 127
ал.1 т.2 ГПК. Поддържа, че в исковата молба не били изложени ясно и недвусмислено
обстоятелствата, на които се основава искът, поради което същата не отговаря на
1
разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 ГПК. Твърди се, че приетите в първоинстанционното
производство съдебно- икономическа и съдебно -техническа експертиза били
допуснати от съда с определението по насрочване, поради което и въззивният
жалбоподател бил лишен от възможността да изрази становище по допустимостта им.
Поддържа, че част от поставените към вещите лица въпроси били правни. Навежда, че
по делото не бил съставен проект на доклад, определящ рамката на процеса, както и
не била дадена правна квалификация на предявените искове. Поддържа, че не бил
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като
представения от ищеца нотариален акт за продажба на недвижим имот №***, н.д.
№***, не бил проверен от първата инстанция. С тези съображения, жалбоподателят
моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде отменено изцяло
обжалваното решение на ПРС, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
липса на мотиви, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените
искови претенции бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна - „Топлофикация – Перник“ ЕАД, в срока по чл. 263, ал.1
ГПК не е взела становище по жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят подържа така депозираната въззивна
жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно
изложени във въззивната жалба доводи.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, в писмено становище
моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния
съд, като правилно и законосъобразно, да бъде уважено. Претендира разноски,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна
такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност намира следното:
Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация – Перник“ АД твърди, че ответникът
е клиент на топлинна енергия и предвид неизпълнението на задълженията му като
такъв дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 524,37 лв. /петстотин двадесет
и четири лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. включително за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 95,99 лв. /деветдесет
и пет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода
от 08.07.2021 г. до 23.08.2023 г. върху месечните плащания, формиращи главницата, за
2
които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2600/27.09.2023 г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 04550/2023 г. на РС – Перник.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
предявените искови претенции са оспорени както по основание, така и по размер.
Поддържат се доводи за нередовност на исковата молба. Оспорено е твърдението,
че ответникът притежава качеството на клиент и потребител на топлинна енергия за
битови нужди, доставяна от топлопреносното предприятие – ищец. Оспорва се
доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно- техническа и съдебно-
икономическа експертизи, като се поддържа, че ищецът не бил посочил в кои области
следва да притежават специални знания вещите лица, а заключението по така
поставените от ищцовото дружество въпроси би се базирало на неприобщени по
делото документи. Оспорва се представеното от ищеца извлечение от сметка. Моли се
за отхвърляне на исковете.
Неоснователно е възражението на въззивника за недопустимост на
първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба –
неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.2 и т. 4 ГПК. Спорният предмет се
въвежда от ищеца, който съгласно чл. 127 ГПК е длъжен ясно и точно да посочи
обстоятелствата, на които се основава иска и въз основа на тях да формулира искането
си в петитума на исковата молба. Предметът на делото е спорното материално право,
индивидуализирано от ищеца с основанието (изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения) и петитума (заявеното искане). Вземанията за главица и
лихва са индивидуализирани от ищеца в исковата молба по размер и период, както и
основанието, от което произтичат – договор за продажба на топлинна енергия,
възникнал с ответника в качеството му на собственик или вещен ползвател на
недвижим имот, находящ се на адрес: ***. Формулиран е петитум на исковата молба в
съответствие с изложената обстоятелствена част. Неоснователни са възраженията на
въззивника, че ищецът не бил посочил в исковата молба телефонен номер, както и
номер на факс/телекс, доколкото, видно от титулната страница на същата, ищцовото
дружество е индивидуализирано с посочване на наименование, ЕИК, седалище и адрес
на управление и имената на законния му представител, посочен е адрес на електронна
поща и два телефонни номера за връзка, поради което и съдът намира, че са налице
всички задължителени реквизити от съдържанието на исковата молба по чл.127, ал.1,
т.2 ГПК.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на
исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите
претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на
твърдяното от ищеца накърнено право правна квалификация на исковите претенции.
Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране,
извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на
спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е
правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да
ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото. В развилото се
производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.
Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на
РС-Перник процесуални нарушения, свързани с непълен и
некоректен доклад, съгласно чл.146 ГПК, настоящата инстанция преценява като
неоснователни.
3
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ /в относимата към процесния случай редакция/ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
В производството пред районния съд е представен (в заверено копие) нотариален
акт за продажба на недвижим имот №1***, н.д.№1752/1997 г., от който се установява,
че на 30.06.1997 г. ответникът И. С. Ц. е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот по силата на възмездна сделка. Същият не е оспорен от
ответника по реда и в сроковете по ГПК. Въззивникът не твърди, нито установява, че
след придобиване на
собствеността върху имота през 1997 г., се е разпоредил с правото на собственост или
вещното право на ползване върху същия за исковия период.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът И. С. Ц. е имал качеството
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с
чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е
принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните по
делото за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане
на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи
условия по реда на ЗЕ, по който ответникът, като собственик на топлоснабден имот в
сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-
4
горе законова разпоредба.
За установяване размера на задължението, по делото са приети съдебно-
техническа и съдебно-икономическа експертизи, от които се установява, че стойността
на доставената топлинна енергия за исковия период по отношение процесния
недвижим имот е равна на тази, за която е предявен искът, като плащания от страна на
ответника не са извършвани. От заключенията на вещите лица се установява, че за
процесния период в имота на ответника четирите броя отоплителни тела са
демонтирани, поради което и не са начислявани суми за потребена топлоенергия, както
и че за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на
общи части. Начисляван е разход за подгряване на битова гореща вода. Установява се,
че в процесния имот има монтиран един брой водомер, но ответникът не е осигурил
достъп до имота за отчитане на показанията на водомера, поради което и за процесния
период служебно е начислен разход за потребената топлоенергия за едно лице с
дневно потребление 140 литра. За целия процесен период ищецът е начислявал и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия
обем от 168 куб. м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по
изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването
№ 16-334 от 06.04.2007 г. Този разход е начисляван само през зимния отоплителен
период за времето, през което е работила отоплителната инсталация. Установено е, че
дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за
процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за
предходен период. По служебно определения отчет на средствата за търговско
измерване след всеки един период за прогнозната топлоенергия е правено изравнение
с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на
отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка. Видно от същата експертиза
начислените суми са коректни и начислени съгласно методологията, действаща за
процесния период. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, като прогнозно
начислените суми са приведени в съответствие с реално дължимите за отчетеното
потребление. Вещото лице е дало заключение, че ответникът има незаплатени
задължение към ищцовото дружество в размер на сумата от 524,37 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.
включително за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, коректно пресметната
съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба за процесния
период. От заключението на вещото лице се установява, че в абонатната станция на
СЕС е монтиран топломер, който е преминал задължителния метрологичен контрол на
осн. чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията и съответстващо на одобрения тип.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че системата за
дялово разпределение е въведена в СЕС по силата на сключен Договор №
147/16.11.2000г., между дружеството-ищец и фирмата за дялово разпределение „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Не са налице допуснати нарушения на процесуални норми от
първоинстанционния съд с кредитирането на заключение по експертизите. Вещи лица
се назначават за отговор на въпроси, за които се изискват специални знания. За да бъде
отговорено на поставените от съда задачи, вещото лице може да изследва и материали
извън кориците на делото, като посочи в заключението си изследваните данни за
изготвянето му и носи наказателна отговорност за даване на невярно заключение,
базирано на липсващи документи, респективно недаващо правдива информация. В
съдебната практика на ВКС трайно се застъпва становището, че изготвянето на
5
експертиза върху непредставени по делото документи, до които само една от страните
има достъп, не съставлява нарушение на процесуалните правила, което да нарушава
правото на защита на насрещната страна, доколкото в закона няма изискване
материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да
бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване на експертиза може да
се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да проучи и изследва на
друго място, като извършването на такава проверка при страната, в която се намират
тези материали, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в
процеса (в този смисъл определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по
описа на ВКС, II т. о., ТК, определение № 273 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2912/2013 г., II г. о., ГК, определение № 226 от 13.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 387/2012
г., I т. о., ТК).
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че всички възражения в жалбата
относно материалната легитимация на ответника, стойността и начинът на начислената
ТЕ са неоснователни и че по делото е доказано количеството на реално доставената до
процесния имот ТЕ.
Следователно за процесния период в полза на ищеца срещу ответника е
възникнало вземане от 524,37 лв., представляващо главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. включително за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, за който размер и период сумите са установени от
заключенията на СТЕ и ССчЕ. По делото е установена дължимостта на цялото главно
вземане, като липсват обосновани и конкретни доводи в жалбата относно лихвата за
забава, поради което и претенцията за лихва е установена по основание и размер за
процесния период в размер на 95,99 лв., представляваща лихва за забава за периода от
08.07.2021 г. до 23.08.2023 г., съгласно заключението на ССчЕ.
Страните не са навели други конкретни и обосновани доводи за въззивна ревизия
с оглед изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи
служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на решението.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на
Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното на Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, а подадената въззивна жалба – оставена без уважение.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производство разноски, за които е представен
списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото
дружество сумата 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността
на делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуален представител на
въззиваемия, които следва да бъдат възложени в тежест на И. С. Ц..
На основание чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 721 от 30.07.2024 г., постановено по гр. дело №
522/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК И. С. Ц., ЕГН ********** с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата
100.00 лв. /сто лева/ представляваща разноски – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7