№ 35519
гр. София, 03.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110129498 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. К. Д. срещу Х – район „Х“.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване претърпените от него болки и
страдания.
Следва да бъдат дадени указания на ответника да уточни за установяване на какви
обстоятелства, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, иска да му бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане.
Следва да бъде уважено като допустимо, относимо и необходимо за правилното
решаване на делото искането на страните за изслушване на съдебно-медицинска експертиза
по поставените в исковата молба и в отговора задачи.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при
режим на довеждане от ищеца за установяване претърпените от него болки и страдания.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 вр. с чл. 156, ал. 2 ГПК на ответника в
едноседмичен срок от съобщението да уточни за установяване на какви обстоятелства иска
да му бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и в отговора, при депозит в размер на 800 лв., от които 300 лв. от бюджета на
съда и 500 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящето определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице д-р К. А. С., специалност: медицина – ортопедия и
травматология.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.11. 2024 г. от 10,10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Б. К. Д. е предявил срещу Х – район „Х“ осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв. – частично от сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени вследствие трудова злополука, настъпила на 18.05.2023 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от датата на трудовата злополука – 18.05.2023 г., до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 09.01.2017 г. и сключено към него
допълнително споразумение от 23.04.2019 г. е изпълнявал длъжността „шофьор на лек
автомобил“ при ответника. Посочва, че на 18.05.2023 г. около 13:40 ч. в гр. Х“ е претърпял
трудова злополука при изпълнение на възложени му служебни задачи. Излага, че с
Разпореждане № *****/01.06.2023 г. НОИ е приел декларираната от ответника в качеството
му на работодател злополука като трудова. Ищецът твърди, че след проведени изследвания
му била поставена диагноза „контузия на абдоминални органи, контузия на гръдния кош,
счупване на гръдната кост“, като лечението продължило до края на месец октомври 2023 г.,
за което е използвал отпуск поради временна неработоспособност в периода от 18.05.2023 г.
до 19.10.2023 г. Сочи, че през целия период на лечение търпял болки с постепенно затихващ
интензитет, които продължил да изпитва и след връщането си на работа – болки в областта
2
на гърдите, болки при дишане и движение, отпадналост. Твърди, че трудовата злополука се
отразила негативно и върху психическото му здраве – вследствие изживените шок и силен
стрес изпитва тревожност, нарушение на съня, понижено настроение. Сочи, че на 07.02.2024
г. изпратил покана до ответника за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., но не последвал нито отговор, нито плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между трудовата злополука и твърдените от ищеца неблагоприятни последици върху
психическото му състояние. Твърди, че посочените в исковата молба нарушение на съня,
понижено настроение и тревожност не представляват закономерна и непосредствена
последица от претърпяната трудова злополука. Счита, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди се дължат на неговата възраст. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 200 КТ в тежест на ищеца е да установи, че се е
намирал в трудово правоотношение при ответника и е претърпял посочената злополука; че
тя е призната за трудова по надлежния ред с влязло в сила разпореждане на НОИ; че
трудовата злополука е довела до временна неработоспособност или трайно намалена
работоспособност; че вследствие на злополуката е претърпял неимуществени вреди – болки
и страдания, както и в какво се изразяват същите; причинно-следствената връзка между
твърдените неимуществени вреди и настъпилата трудовата злополука; техния размер.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ по делото следва да се отделят обстоятелствата, че ищецът се е намирал в
трудово правоотношение при ответника и е претърпял посочената злополука; че тя е
призната за трудова по надлежния ред с влязло в сила разпореждане на НОИ; че трудовата
злополука е довела до временна неработоспособност или трайно намалена
работоспособност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
3
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4