№ 456
гр. Русе, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.а
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520102976 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.242
от КТ, 224 от КТ , чл. 262 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М. Б. Г. твърди, че на 18.10.2019 г., сключил трудов договор с
фирма „Евробус“ ЕООД, като бил назначен на длъжност „шофьор на
автобус", с основно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. В началото
работодателят редовно изплащал трудовото му възнаграждение, с изключение
на положения извънреден труд. Заявява, че от м. ноември 2020 г. трудово
възнаграждение не било заплащано. На 25.05.2021 г. изпратил Заявление по
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, което било получено от ответника на 26.05.2021 г. и
още на следващия ден бил повикан от управителя, който след физическа
разправа го накарал да подпиша заявление по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ за
прекратяване на договора „по взаимно съгласие на страните", считано от
31.05.2021 г. На 02.06.2021 г. му била връчена заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение и оформена трудовата книжка. Заявява, че
работодателя не му заплатил полагащото му се обезщетение по чл. 224, ал. 1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск: за 2019 г. – 4 дни, за 2020 г. –
20 дни и за 2021 г. – 8 дни. Счита, че ответника му дължи брутно трудово
възнаграждение за периода от м. февруари 2021 до м. май 2021 г. в общ
размер 2511 лв., както и лихва за забава от падежа на всяко вземане до
1
01.06.2021 г. в общ размер на 88,16 лв. Претендира сумата от 1002,41 лв. за
неизползван платен годишен отпуск за периода 2019–2021 г. за общо 32 дни,
както и лихва за забава от 26.05.2021 г. до 01.06.2021 г. в размер на 1,95 лв.
Претендира и сума за положен извънреден труд в общ размер на 23 287,86 лв.
за периода от 18.10.2019 г. до 25.05.2019 г. както и законна лихва за всяко от
вземанията от падежа на всяко от тях от 25.05.2021 г. в размер на 1638,39 лв.
Иска да бъде осъден ответника да му заплати, както следва: сумата от
2511 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.02.2021 г. до
25.05.2021 г.; 1002,41 лв. – неизползван платен годишен отпуск; сумата от
23287,86 лв. за положен извънреден труд за периода от 01.09.2019 г. до
25.05.2021 г.; мораторна лихва от падежа на всяко вземане за трудово
възнаграждение до 01.06.2021 г. в общ размер на 88,16 лв.; 1,95 лв. мораторна
лихва върху незаплатеното обезщетение по чл. 224 от КТ за периода от
26.05.2021 г. до 01.06.2021 г., както и сумата от 1638,39 лв. мораторна лихва
върху претендираните възнаграждения за положен извънреден труд за
периода от падежа на всяко от тях до 25.05.2021 г.
В отговора на исковата молба ответникът „Евробус“ ЕООД счита
предявените искове за неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното:
Според трудов договор от 18.10.2020 г., ищецът работел при ответника
като „шофьор на автобус", с основно трудово възнаграждение в размер на 560
лв. Ищецът имал право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-
графопогична експертиза подписите срещу името М. Б. Г. във ведомости за
заплати за м. ноември, декември2020 г и м. януари 2021 на фирма
„Евробус"ЕООД били положени/изпълнени/ от ищеца.
Според приетите заключения на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза дължимото брутно трудово възнаграждение на ищеца
за периода м. 02.2021 г. до м. 05.2021 г. вкл. било в размер на 1681.46 лв.,
лихвата за забава върху неизплатените брутни трудови възнаграждения била
19.80 лв. за периода от изпадането в забава по всяко от тях до 01.06.2021 г.
Размерът на дължимото брутно възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 18.10.2019 г. до 25.05.2021 г. вкл. следвало да е 11381,01лв.
2
Размерът на дължимата лихва за забава върху определеното възнаграждение
за положен извънреден труд до 01.06.2021 г. следвало да е 888,78 лв. Вещото
лице определило размера на обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ за 32 дни
неизползван платен годишен отпуск- 996.43 лв.
При така установените фактически данни, съдът прави следните
правни изводи:
Полаганият от работника труд по съществувалото с работодателя
трудово правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща
ежемесечно и в пълен размер съобразно договореностите между тях. Съдът
приема, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения съобразно
установеното в трудовия договор и КТ, с оглед събраните по делото
доказателства.
В тежест на работодателя е да установи факта на изпълнение на
задължението си за заплащане на положения от работника труд, каквито
доказателства не бяха релевирани. С оглед разпределението на
доказателствената тежест, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1681.46 лв.- брутно трудово възнаграждение за м. 02.2021 г. до м.
05.2021 г. В тази връзка съдът кредитира приетото по делото заключение на
назначената съдебно-икономическа експертиза, тъй като вещото лице
съобразно притежаваните от него специални знания е дало отговор на
поставените му задачи, поради което предявените искове следва да се уважат
до посочения размер. Това е така тъй като, ответникът не установи при пълно
и главно доказване надлежно плащане, респективно недължимост на
претендираното трудово възнаграждение.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е срочно и при
изтичане на срока за плащане, работодателят изпада в забава, като дължи на
работника лихва за това. Съгласно заключението на назначената по делото
експертиза, ответникът дължи на ищеца лихва за забава върху всяко от
дължимите брутни трудови възнаграждения, от изпадането в забава по всяко
от тях до завеждане на иска с общ размер 19.80 лв. и до този размер искът
следва да се уважи.
Според разпоредбата на чл.143 КТ, извънреден труд е работата по
трудово правоотношение между работника и работодателя извън
установеното работно време, която се осъществява по разпореждане или със
3
знанието на работодателя. За положения извънреден труд от работника, който
е съпроводен с изразходването на работна сила извън установеното работно
време и с което се засяга полагащата му се почивка, работодателят дължи
възнаграждение според уговореното помежду им, а при липса на уговорка се
прилагат минималните установени в закона размери /чл.262 КТ/.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че за претендирания период по исковата молба ищецът е полагал
извънреден труд като шофьор на автобус и за периода 18.10.2019 г. до
25.05.2021 г. той е положил извънреден труд. В тежест на работодателя е да
докаже, че е бил изправна страна по правоотношението.Страната не е
ангажирала доказателства, оборващи представените от служителя документи
или показанията на свидетеля.
Съгласно чл. 262 ал.1 т.1-3 от КТ за положения от него извънреден
труд през работните дни ищецът трябва да получи определеното в трудовия
договор възнаграждение с увеличение от 50 %, след като между страните не е
уговорен по-висок размер, а през почивните дни - възнаграждение с
увеличение от 75%, а за положения от него труд през дните на официални
празници - с увеличение от 100%.
Съдът намира, че претенцията до 11381,01лв. е основателна, тъй като
на ищецът се дължи възнаграждение за положен извънреден труд за работа в
работни, почивни дни и официални празници за за процесния период, като в
тази насока съдът цени приетото по делото заключение на назначената
съдебно-икономическа експертиза.
По отношение на иска по чл.224 от КТ, в тежест на работодателя е да
установи, че след прекратяване на трудовото отношение е изплатил на
работника дължимото му обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Същото, се определя по правилата на чл.228, ал.1 от КТ и е
съразмерно на отработеното време през съответната календарна година от
работника. Според заключението на вещото лице, което съдът възприема,
пред вид незаинтересоваността му от изхода на спора и специалните знания,
които притежава, ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 32 дни в размер на 996.43 лв.- до който
размер искът следва да се уважи. Върху това възнаграждение не се дължи
мораторна лихва, тъй като то се дължало от 30.06.2021 г.
4
Предвид основателността на главниците, следва да се уважи
акцесорната претенция за законната лихва, считано от датата на завеждане на
делото, до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 736.37 лв.- направени разноски в производството/ съдът съобрази
частичното прекратяването на производството делото, като счита, че не
следва да се присъжда сумата от още 400 лв. за 4 бр. с.з./.
Ищецът дължи на ответника сумата от 95.37 лв. направени от
ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете, т.е. по
компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 641 лв.
Дружеството следва да заплати по сметка на РРС сумата от 622.50
лв.- държавна такса за уважените обективно съединени искове.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Евробус" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, бул."Липник" No74, бл."Глинка", вх.1, ет.3, да заплати
на М. Б. Г., ЕГН **********, от ******* ,
- сумата от 1 681.46 лева, представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода м. м. 02.2021 г. до м. 05.2021 г. вкл.,
-сумата от 19.80 лв.- представляваща лихва за забава върху всяко от
дължимите брутни трудови възнаграждения, от изпадането в забава по всяко
от тях до 01.06.2021 г.
-сумата от 11 381,01 лв., представляващ брутно трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 18.10.2019 г. до
25.05.2021 г. вкл.
-сумата от 888,78 лв.- представляваща лихва за забава върху всяко от
дължимите брутни трудови възнаграждения за извънреден труд, от
изпадането в забава по всяко от тях до 01.06.2021 г.
- сумата от 996.43 лв.-обезщетение по чл.224 от КТ.
ведно със законната лихва върху тях, считано от 02.06.2021 г. до
окончателното им изплащане.
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. Г., ЕГН **********, от *******
срещу„Евробус" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, бул."Липник" No74, бл."Глинка", вх.1, ет.3 искове за
заплащане на сумите както следва:
- над сумата от 1681.46 лева до 2 511 лв. , представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода м. м. 02.2021 г. до м. 05.2021 г.
вкл. г. вкл,
-над сумата от 19.80 лв. до 88,16 лв.- представляваща лихва за забава
върху всяко от дължимите брутни трудови възнаграждения, от изпадането в
забава по всяко от тях до 01.06.2021 г.
-над сумата от 11 381,01лв. до 23 287,86 лв. , представляващ брутно
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 18.10.2019 г.
до 25.05.2021 г. вкл.
-над сумата от 888,78 лв.до 1638,39 - представляваща лихва за забава
върху всяко от дължимите брутни трудови възнаграждения за извънреден
труд, от изпадането в забава по всяко от тях до 01.06.2021 г.
-над сумата от 996.43 лв. до 1002,41 лв. -обезщетение по чл.224 от КТ.
-сумата от 1,95 лв. мораторна лихва върху незаплатеното обезщетение
по чл. 224 от КТ за периода от 26.05.2021 г. до 01.06.2021 г.
ведно със законната лихва върху тях, считано от 02.06.2021 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Евробус"ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, бул."Липник" No74, бл."Глинка", вх.1, ет.3, да заплати
на М. Б. Г., ЕГН **********, от ******* сумата от 641 лв. разноски по
компенсация за производството.
ОСЪЖДА „Евробус"ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, бул."Липник" No74, бл."Глинка", вх.1, ет.3,, да заплати
по сметка на РРС сумата от 622.50 лв.– държавна такса за производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6