№ 3941
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100500441 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. В. Х. срещу решение № 20202598 от
25.10.2021г., постановено по гр. дело № 23686/2021г. по описа на СРС, 140-и състав, с
което са отхвърлени предявените срещу „Т.С.” ЕАД искове по чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът С. В. Х. не дължи на ответника „Т.С.” ЕАД
сумите 763.26 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от
м.12.2012г. до м.04.2014г., 130.98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.01.2013г. до 27.08.2015г., 51.81 лева – съдебни разноски, за които суми в полза на
„Т.С.” ЕАД срещу ищеца С. В. Х. е издаден изпълнителен лист от 09.03.2016г. по гр.д.
№ 55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав.
Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния
закон, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт. Намира, че
първоинстанционният съд неправилно квалифицирал като изпълнителни действия,
годни да прекъснат започналата да тече в полза на ищеца Н. погасителна давност,
разпореждането на ЧСИ от 26.02.2019г., с което бил насрочен опис на собствени на
длъжника движими вещи. Разпорждането за насрочване на опис било израз единствено
на намерението на ЧСИ да извърши опис. Позовава се на т. 10 от ТР № 2/26.05.2015г.
ОСГТК на ВКС, като твърди, че единствено извършването на описа е действие по
1
изпълнението, годно да доведе до прекъсване на давността още повече, че самият
взискател не предприел необходимите действия - не заплатил за извъшването на опис и
такъв не бил извършен. Излага, че след налагането на запора на МПС от 30.03.2017г.
други действия по принудително изпълнение в хода на образуваното изпълнително
дело не били предприети, предвид на което на 30.03.2019г. изпълнителното
производство било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Новата погасителна давност започнала да тече от последното изпълнително
действие – от 30.03.2017г. Същата изтекла на 30.03.2020г., преди депозирането на
исковата молба в съда. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата,
заявява искане за отмяна на решението и вместо него - постановяване на друго, с което
исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Съдът е сезиран и искова молба, депозирана от ищеца С. В. Х.. В исковата молба
ищецът излага, че по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД срещу нея било образувано и.д.
№ 20169190400588 по описа на ЧСИ С.А. въз основа на изпълнителен лист от
09.03.2016г., издаден по ч.гр.д. № 55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав за
сумите 763.26 лева – главница за потребена незаплатена топлинна енергия за периода
от м.12.2012г. до м.04.2014г., сумата 130.98 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода от 31.01.2013г. до 27.08.2015г., както и сумата 325 лева – сторени съдебни
разноски. Излага, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело,
годно да прекъсне погасителната давност, било наложен запор върху МПС от
06.04.2017г., предвид на което на 06.04.2019г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
изпълнителното производство се прекратило по силата на закона. Твърди, че
погасителната давност в случая била тригодишна по чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, тъй като
се касаело за периодични плащания, установени не по силата на влязло в законна сила
съдебно решение, а въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Броен от
последното изпълнително действие – наложения запор на МПС на 06.04.2017г.,
тригодишният давностен срок бил изтекъл на 06.04.2020г., предвид на което
вземанията в дължимия им остатък - 763.26 лева – главница за потребена незаплатена
топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2014г., сумата 130.98 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2013г. до 27.08.2015г., както и
2
сумата 51.81 лева – сторени съдебни разноски, установени въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав, се
явявали погасени по давност и не могли да бъдат предмет на принудително
изпълнение. Ето защо ищецът моли съдът да установи недължимостта на същите.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Т.С.” ЕАД е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който моли отрицателният установителен иск да бъде
отхвърлен. Твърди, че приложима била общата петгодишна давност, като се позовава
на разпоредбата на чл. 424 ГПК. Взискателят-ответник изрично овластил ЧСИ по реда
на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да избира начина на изпълнение. Давностният срок многократно
бил прекъсван, извършван бил и опис на движими вещи на 30.09.2019г., искани били
изпълнителни действия, перемпция не била настъпила. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Страните по делото не са формирали спор и с доклада си първоинстанционният
съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в
полза на ответника „Т.С.” ЕАД срещу ищеца С. В. Х. бил издаден изпълнителен лист
от 09.03.2016г., по ч.гр.д. № 55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав, за сумите-
предмет на делото, а именно: 763.26 лева – главница за потребена незаплатена
топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2014г., сумата 130.98 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2013г. до 27.08.2015г., както и
сумата 51.81 лева – сторени съдебни разноски, както и че за принудително събиране на
сумите по молба на ответника било образувано и.д. № 20169190400588 по описа на
ЧСИ С.А..
В доказателствена тежест на ответника по предявен отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната
давност на вземането-предмет на процесния изпълнителен лист.
Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения
по делото изпълнителен лист от 09.03.2016г. се установява, че същият бил издаден въз
основа на влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 01.10.2015г., издадена по ч.гр.д. № 55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на
чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Ефектът е на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е
всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. №
3
1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено
по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените
съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК
давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
насрочването и извършването на публична продан и т. н. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата
си за образуване на изпълнително дело от 11.08.2016г. ответникът, на основание чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ А. да определи начина на изпълнението. С подаването
на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на
определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е
настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Ето защо съдът приема за установено, че на 11.08.2016г. давността била прекъсната с
молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. От прекъсването на теченето на давността започнала
4
да тече нова 5 годишна давност.
По изпълнителното дело, след образуването му, били извършени изпълнителни
действия.
Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на
давността за вземанията съставлява изпращането на запорното съобщение по чл. 517,
ал. 1 ГПК на 01.09.2016г. до Агенцията по вписванията за запор на притежаваните от
ищеца С. В. Н. 10 дружествени дяла от капитала на „С и Н 22“ ЕООД, както и на
съобщенията за налагане на запор върху вземанията на длъжника Н. по банковите й
сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД на 01.11.2016г. Запорът на
вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което
е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на
момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие
със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). В случай, че по
сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането
на взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на суми
по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде
погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или
изпълнителното производство бъде прекратено. Запорът има действие върху
разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в
запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение
суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления, но не и
по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер (в
този смисъл решение №4/16.06.2017 г. по т.д. 3129/2015г., ІІ т.о. на ВКС). В процесния
случай запорните съобщения са получени от адресатите съответно на 02.11.2016г. и на
03.11.2016г. На 02.11.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД изпратила писмо, от съдържанието на
което се установява, че длъжникът Х. имала открити две банкови разплащателни
сметки, по които били наложени и предходни запори. Писмо от 04.11.2016г. било
изпратено и от страна на „Юробанк България“ АД, с което ЧСИ се уведомява, че има
предишно наложени запори и по откритата банкова сметка не е наличен авоар.
Настоящият съдебен състав намира, че когато запорното съобщение е изпратено до
банка, в която длъжникът има банкова сметка, какъвто е и разглежданият казус,
наложеният запор има действие както по отношение на наличните суми, така и по
отношение на бъдещите постъпления по сметката и запорът се счита наложен от
получаване на запорното съобщение до настъпване на някое от посочените по-горе
обстоятелства.
Следващото предприето по и.д. № 20169190400588 по описа на ЧСИ С.А.
5
изпълнително действие, прекъснало погасителната давност е налагането на запор на
собствени на длъжника МПС. Съгласно чл. 450, ал. 2 ГПК, запорът върху движима
вещ или вземане на длъжника се налага с получаване на съобщението за описа или
запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва
изпълнението. В конкретния казус, на 05.04.2017г. запорното съобщение, с което ЧСИ
наложил запор на притежаваните от длъжника Х. лек автомобил марка „Пежо“, модел
„505“ с рег. № С 9574 КВ, с подробно описани в уведомлението номер на рама и на
двигател, цвят-бежов и лек автомобил марка „БМВ“, модел „520“ с рег. № СА ****
СА, бял на цвят, с подробно описани в уведомлението номер на рама и на двигател,
видно от представеното по делото известие за доставяне, било получено от СДВР-ПП
КАТ на 05.04.2017г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 450, ал. 2 ГПК,
настоящият съдебен състав приема, че запорът на двете точно описани МПС бил
наложен на 05.04.2017г. От последната дата започнала да тече и новата давност по чл.
117, ал. 2 ЗЗД.
Установява се от доказателствата по делото, че на 26.02.2019г. съдебният
изпълнител насрочил опис и оценка на запорираните МПС за 17.07.2019г. Самото
насрочване на опис не представлява същинско изпълнително действие и не прекъсва
давността. Не прекъсва и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Същинско изпълнително
действие би съставлявало извършването на опис и оценка на вещ, но в разглеждания
казус от доказателствата по делото не се установява твърдението на ответника в
отговора на исковата молба, че бил извършван опис на движими вещи на 30.09.2019г.
Ето защо съдът приема, че след наложения запор на МПС от 05.04.2017г. по
изпълнителното дело № 20169190400588 по описа на ЧСИ С.А. не се установява
извършването на същински изпълнителни действия, които да са прекъснали
давностния срок в периода две години след последната дата. В рамките на този период
кредиторът не е поискал извършването на такива.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, без правно значение е дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога е
направил това. Прекратяването на изпълнителното производство става по силата на
закона, а новата погасителна давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие. Ето защо и изпълнителното производство се
прекратило на 05.04.2019г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.нар.
перемпция.
По изложените съображения съдът приема, че изпълнителното производство се
прекратило по силата на закона на 05.04.2019г., като извършените изпълнителни
действия след прекратяване на изпълнителното производство не са произвели правен
ефект, доколкото вече прекратеното по силата на закона изпълнително дело не може да
6
се възобнови с извършването на последващи действия от взискателя или съдебния
изпълнител. Поради това и не са произвели никакъв правен ефект депозираната от
взискателя на 01.10.2019г. молба за насрочване на опис на движими вещи на длъжника,
нито насрочения на 30.10.2019г. за 04.08.2020г. такъв на находящите се в дома на
длъжника движими вещи (не представлява същинско изпълнително действие, както
вече бе отбелязано). С оглед обстоятелството, че бил наложен след прекратяването на
изпълнителното производство по силата на закона, запорното съобщение от
30.10.2019г. по и.д. № 20169190400588 по описа на ЧСИ С.А. за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника Н. в „Експресбанк“ АД също не произвело ефект.
Не прекъснали и теклата в полза на длъжника погасителна давност заявлението на
длъжника по и.д. № 20169190400588 по описа на ЧСИ С.А. от 04.08.2020г., с което тя
поискала спиране на насоченото спрямо нея принудително изпълнение, като се
задължила да извършва вноски за погасяване на сумите по изпълнителния лист, в т.ч. и
не произвело такова действие плащането на суми от нея по същото изпълнително дело.
Последните, с оглед съдържанието на заявлението и обстоятелствата, при които е
направено, не съставляват и признание, по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, годно да
прекъсне давността.
След настъпилата по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК перемпция, взискателят е
следвало да поиска образуването на ново изпълнително дело въз основа на издадения в
негова полза изпълнителен лист.
По горните мотиви петгодишната погасителна давност за сумите по
изпълнителния лист, предвид липсата на настъпили факти, довели до
спиране/прекъсване теченето на давностния срок, изтекла на 05.04.2022г. (в хода на
въззивното производство), преди приключването на устните състезания пред
настоящата инстанция. Същият новонастъпил факт следва да се зачете от съда по реда
на чл. 235, ал. 3 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че давността при предявяване
на отрицателен установителен иск, какъвто е искът по чл. 439 ГПК, не се прекъсва с
депозиране на исковата молба от длъжника по вземането. Този извод следва от
установената от ВКС константна съдебна практика по приложението на чл. 116, б. „б“
ЗЗД, според която погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск
от носителя на спорното вземане - кредитора, чрез осъдителен иск (в това число и
насрещен осъдителен иск), респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно
производство. Предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица
предвиденото в чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115 б. „ж“ ЗЗД действие. В този смисъл -
решение № 235/ 21.09.2012г. по гр.д. № 1762/2011г., III г.о. на ВКС; решение №
57/27.06.2018г. по гр.д. № 591/2017г., ІІ г.о. на ВКС; решение № 99/23.10.2018г. по
гр.д. № 4991/2017г. ІІ г.о. на ВКС; решение № 705/29.10.2010г. по гр.д. № 1744/2009г.,
7
І г.о. на ВКС; решение № 99/10.05.2013г. по гр.д. № 681/2012г., І ГОг.о. на ВКС и др.
Ето защо към приключването на устните състезания пред въззивния съд правото
на кредитора за принудително удовлетворение на оспорените вземания е погасено,
предвид на което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
исковете по чл. 439 ГПК са отхвърлени и вместо него следва да бъде постановено
друго, с което предявените отрицателни установителни искове да бъдат уважени.
По разноските:
При горния изход на спора право на разноски пред въззивната инстанция има
въззивникът-ищец. Същият претендира и доказва сторени такива в общ размер от 375
лева, от които 25 лева – заплатена държавна такса и 350 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника С. В. Х. следва да бъдат
присъдени 375 лева разноски, сторени пред СГС.
Съдът намира за неоснователно искането на въззивника за присъждане на
разноските за първата инстанция, доколкото първоинстанционното решение частично
се отменя и исковете й биват уважени от настоящия съдебен състав при съобразяване
по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК на изтеклия в хода на въззивното производство срок.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20202598 от 25.10.2021г., постановено по гр. дело №
23686/2021г. по описа на СРС, 140-и състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от ищеца С. В. Х. срещу ответника „Т.С.” ЕАД искове с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че С. В. Х.,
ЕГН **********, не дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, сумите 763.26 лева,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2014г.,
130.98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2013г. до
27.08.2015г., 51.81 лева – съдебни разноски, за които суми в полза на „Т.С.” ЕАД
срещу ищеца С. В. Х. е издаден изпълнителен лист от 09.03.2016г. по гр.д. №
55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. В. Х., ЕГН **********,
срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК, че С. В. Х., ЕГН **********, не дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****,
сумите 763.26 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от
м.12.2012г. до м.04.2014г., 130.98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.01.2013г. до 27.08.2015г., 51.81 лева – съдебни разноски, за които суми в полза на
„Т.С.” ЕАД срещу ищеца С. В. Х. е издаден изпълнителен лист от 09.03.2016г. по гр.д.
№ 55594/2015г. по описа на СРС, 120-и състав.
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, да заплати
на С. В. Х., ЕГН **********, сумата от 375 лева – разноски по делото, сторени пред
СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9