№ 1650
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502108 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Н. А. П., чрез процесуален
представител адв. Д. Д., срещу Решение № № 2474/25.07.2022 г., постановено по гр.д.№
14570/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено в отношенията
между страните, че жалбоподателят дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.„Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс”, кула Г следните суми: сумата от 204,84 лева, представляваща дължима
сума за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактури, издадени в
периода от 20.07.2020г. до 17.05.2021г. за обект, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис”
№ 1, кл. №**********, аб. № **********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 9,16 лева, представляваща общ размер на мораторна лихва за
периода от падежа на всяка от фактурите до 25.06.2021г., за които суми е издадена Заповед
№ 3780/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
10961/2021г. по описа на ВРС, както и е осъден да заплати на ищеца сторените съдебно-
деловодни разноски в размер на 289,83 лева за исковото производство и сумата от 31,73
лева заповедното производство.
Въззивникът излага твърдения, че в обжалваната част решението е неправилно и
необосновано. Неправилно първоинстанционният съд приел, че съгласно КССТЕ в обекта
до демонтирането на СТИ 13.05.2021 г е ползван трифазен ток, тъй като в експертизата не
бил формиран подобен извод. На следващо място жалбоподателят сочи, че в съдебното
решение не са обсъдени всички негови твърдения и възражения, и в частност това, че между
страните не е налице облигационно правоотношение, по силата на което той да се явява
небитов абонат. В исковата молба било посочено, че титуляр на партидата е „Роста“ ЕООД,
1
с което ищцовото дружеството е в договорни отношения. Първоинстанционният съд не
съобразил и настъпилите изменения в правната регламентация със Закона изменение и
допълнение на Закона за енергетиката , обн. ДВ бр. 57/26.06.2020 г., които биха били
относими ако се приеме, че въззивникът е небитов абонат на ел. енергия. Позовавайки се на
§15, приет с цитираните изменения на ЗЕ, сочи, че не е получил уведомление за
прекратяване на снабдяването. Не му е предлагано и сключване на типов договор от
ищцовото дружество в предвидения в закона срок до 30.09.2020 г., респективно такъв не е
сключван между страните. В заключение сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от действащите ОУ – да му изпраща фактура за дължимите суми, както и след
незаплащане на същите в десетдневен срок да преустанови достъпа му до
електроснабдяване. По гореизложените съображения моли за отмяна на решението в
обжалваните части и отхвърляне на иска с присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от "Енерго - Про Продажби" АД,
представлявано от адв. Христо Игнатов, с който се изразява становище, че обжалваното
решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в пълно съответствие с
процесуалните и съдопроизводствените правила, и кореспондиращо със събрания в хода на
процеса доказателствен материал. Оспорват се възраженията на въззивника, че не е
задължено лице по възникнали и съществуващи облигационни правоотношения по доставка
на ел. енергия към процесния период. Излагат се твърдения, че доколкото той не е изпълнил
задължението си по пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от 01.10.2020г./. до 30
септември 2020г. включително да сключи договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния
му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия, с който се сключва типов договор.
Позовавайки се на съдебна практика на Върховния касационен съд въззиваемото дружество
сочи, че собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови и стопански
нужди./чл. 92, чл.94а, във вр. чл. 97 ал.1 т.4 ЗЕ, във вр чл. § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ /. В това си качество, те са страна по продажбеното правоотношение с
предприятието - краен снабдител и дължат цената на доставената електроенергия,
доколкото между тях и доставчика не действа друга изрична уговорка. Писмената форма не
е условие за действителност на договора. В заключение оспорва и възраженията във
въззивната жалба относно липсата на основание за начисляване на процесните суми по
съображения, че цената за достъп се заплаша за поддържането на мрежата и принципната
готовност за престиране на електрическа енергия, а снабдителното дружество е резервирало
мощност от 62.00 kw от капацитета на електроразпределителната мрежа за присъединените
обекти на ответника. По гореизложените съображения моли за потвърждаване на решението
в обжалваните части с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд по искова
молба на „Енерго-Про Продажби” АД срещу Н. А. П. по реда на чл.415 от ГПК за
установяване на вземането, предмет на Заповед № 3780/28.07.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10961/2021г. по описа на ВРС
за следните суми: сумата от 484,20 лева, представляваща дължима сума за потребена и
незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа на база
предоставена мощност по фактура № ********** от 20.07.2020, № ********** от 19.8.2020,
№ ********** от 21.09.2020г., № ********** от 08.10.2020, фактури № ********** от
20.10.2020, № ********** от 19.11.2020, № ********** от 21.12.2020, № ********** от
20.01.2021г., № ********** от 18.02.2021, № ********** от 19.03.2021г., № ********** от
20.04.2021г., № ********** от 17.05.2021, за обект, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Цар
Борис” № 1, кл. № **********, аб. № **********, ведно със законната лихва върху
2
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 21,58 лева, представляваща общ размер на
мораторна лихва за периода от 10.08.2020г. до 25.06.2021г. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество с кл. № **********, аб. № ********** във връзка с продажба на ел. енергия за
обект, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1, предназначен за стопански нужди.
Обектът бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД при резервирана мощност на капацитета на мрежата в размер на 62 кВт.
Съгласно чл.29 от ПТЕЕ освен цена за потребена ел. енергия, клиентите заплащали и цена за
мрежови услуги, между които и достъп и пренос на ел. енергия. В тази връзка ищцовото
дружество фактурирало и дължими суми за услугата достъп до електроразпределителната
мрежа при резервирана мощност. Издадени били фактури в периода от 20.07.2020г. до
17.05.2021г. на стойност 484,20 лева, с получател Ж.Я.Д.. Разликата във вписания
получател на услугата, обосновава с твърдения, че към този момент същият се водел
титуляр на партидата на имота, но сумите били дължими от ответника в качеството му на
собственик на имота.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от Н. А. П., чрез процесуален
представител адв. Д. Д., с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът
оспорва наличието на облигационна връзка, по силата на която да се явява небитов
потребител на ел. енергия. Твърди чрез през 2007г. с договор за покупко-продажба е
придобил от дядо си Ж.Я.Д. и от баба си Н.Ф.Д. поземлен имот с построените в него
жилищна сграда и стопански постройки, находящи се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1.
Към този момент дядо му имал открити партиди и като битов, и като небитов потребител,
тъй като бил регистриран като търговец. През 2021г. дядо му починал и се прекратила и
търговската му дейност. Ответникът твърди, че не е правоприемник на търговското
предприятие на дядо си и не се явява небитов потребител, не е сключвал договор с ищеца за
доставка на ел.енергия като небитов потребител и не ползва ел.енергия за стопански нужди.
Сочи, че за периода от 2012г. до 2020г. не му е начисляване сума за достъп. Пренос и
резервирана мощност като небитов потребител, като такава е започната да му се начислява
от м.юли 2020г. Сочи се, че в ЗИД ЗЕ пар.15 (ДВ, бр.57/26.06.2020г.) е предвидено
задължение в 30-дневен срок от влизане на закона в сила крайните снабдители да изпратят
уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване на снабдяването с ел. енергия,
считано от 01.10.2020г. на обекти, присъединени на ниво ниско напрежение. Твърди, че
такова уведомление не е получавал. Не му бил предлаган и типов договор за клиент, който
до 30.09.2020г. не е сключил договор с търговец на ел.енергия. Отделно от това, сочи, че не
е получавал фактури с изискуемото съдържание по чл.18, ал.2 от ОУПЕЕ на ищцовото
дружество, както и не е било прекъснат достъпа и снабдяването с ел. енергия при
неплащане. Вместо това в период от 10 месеца ищецът му начислявал несъществуващи
задължения. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете с присъждане на
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените кумулативно съединени осъдителни искове намират правното си
основание в разпоредбите на чл.422 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Тяхната
основателност е предпоставена от установяване от страна ищеца в условията на главно и
пълно доказване на валидна облигационна връзка между страните, че е предоставил
процесната услуга за посочения период, както и размера на дължимите плащания за нея,
както и факта на изпадане в забава на ответника, поради която той му дължи мораторна
3
лихва за посочения период в претендираните размери.
Съгласно писмо от третото неучастващо лице „Електроразпределение Север“ АД, с
което се предоставя изискана от съда информация, в информационната система на
дружеството за адрес гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1 като титуляри с начална дата са
вписани: Ж.Я.К., като битов потребител за обект с кл. № **********, аб. № ********** и
Ж.Я.Д., като стопански потребител за обект с кл. № **********, аб. № **********. В
писмото е изрично записано, че не са налични документи, въз основа на които са открити
партидите за електрическа енергия за процесния обект с абонатен № **********, или други
документи удостоверяващи предназначението на обекта или предоставената мощност.
Видно от представените дванадесет броя фактури, въз основа на които ищецът
претендира вземането си, а именно фактура № ********** от 20.07.2020 на стойност 10.69
лв., № ********** от 19.8.2020 на стойност 47,35 лв., № ********** от 21.09.2020г. на
стойност 47.35 лв., № ********** от 08.10.2020 на стойност 35.14 лв., фактури №
********** от 20.10.2020 на стойност 10.69 лв., № ********** от 19.11.2020 на стойност
45.83 лв., № ********** от 21.12.2020 на стойност 47.35 лв., № ********** от 20.01.2021г.
на стойност 47,35 лв., № ********** от 18.02.2021 на стойност 47.35 лв., № ********** от
19.03.2021г. на стойност 47.35 лв., № ********** от 20.04.2021г. на стойност 47.35лв., №
********** от 17.05.2021 на стойност 54.98 лв. всяка една от тях е с получател Ж.Я.Д..
От представения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че Ж.Я.Д. е
починална 02.02.2012г.
Видно от справка от Агенция по вписванията по персоналната партида на последния,
на 07.12.2006г. е вписана покупко-продажба на поземлен имот и жилищна сграда в гр.
Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1 с продавачи Ж.Я.Д. и Н.Ф.Д. и купувач Н. А. П..
С оглед гореизложеното, макар и от доказаната разпоредителна сделка с имота, обект
на потребление да се установява, че ответникът е придобил собствеността върху него, то
ищецът не е доказал правопораждащия факт на своята искова претенция, а именно, че
присъединеният субект е бил „небитов клиент“ по смисъла на §1, т. 33а от ПЗР към ЗЕ.
Вписването на лицето като титуляр на партидата в информационната система на „ЕРП-
Север“ АД не е достатъчно да обоснове такъв извод, при липса на договор за достъп на
небитов потребител. Посоченото обстоятелство не е обявено и за безспорно между страните
с доклада по делото, като пред въззивната инстанция не са релевирани възражения за
допуснато процесуално нарушения в посочения смисъл. От неспазването на задължението
по чл. 7, ал. 3 от Наредба № 6 от 9.6.2004 г. за създаване на досие за всеки присъединен
обект, в което да се съхраняват всички документи по присъединяването, ищецът не може да
черпи благоприятни последици, и с оглед доказателствената тежест твърдения от него
правопораждащ факт следва да бъде приет за неосъществен.
При недоказаност на наличието на облигационна връзка между частния праводател
на ответника Ж.Я.Д. и ищцовото дружество, неприложима остава хипотезата на чл.5, ал.2 от
действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-
Про Продажби“ АД, която налага в тежест на потребителят да уведоми за това „Енерго-Про
Продажби” АД в 30 дневен срок от започването на използването или от предоставянето на
имота, тъй като изначално не е установено възникването на правоотношение с лице, имащо
качеството „небитов потребител“. По същите съображения следва да се приеме, че не се е
осъществила предпоставката на § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ бр. 57 от 2020/, тъй като
качеството на небитов клиент на въззивника по отношение на дружеството доставчик не е
доказано.Това е така още, защото въззиваемият не е установил, а и не е твърдял, между
страните да е сключен типов договор по ал. 3 от посочената разпоредба.
В този смисъл вписването като на получател на фактурите, на които основава
вземането си ищеца, на починало 7.5 години преди тяхното издаване лице, за което липсват
доказателства да е негов небитов клиент, и най-важното, което е частен праводател на
4
ответника по транслативна сделка, не могат да обосноват съществуването на
претендираното задължение по отношение на последния. Той не е пасивно материално
легитимиран да отговаря за тях, тъй като исковите претенции се основават не на
универсално правоприемство, а на посоченото частно такова, което изключва отговорността
на приобретателя за задълженията на прехвърлителя, още повече, че правопораждащия факт
за тяхното възникване, а именно сключване на договор за присъединяване като небитов
потребител, остана недоказан по делото.
С оглед всичко гореизложено, предявените искове се явяват неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени, а първоинстанционното решение – отменено.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 182.50 лева
за въззивното производство и 300 лева за първоинстанционното такова.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № № 2474/25.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 14570/2021 г. по
описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че Н.
А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.65, вх.2, ет.2, ап. 30 дължи
на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”, кула Г следните суми:
сумата от 204,84 лева, представляваща дължима сума за потребена и незаплатена цена на
мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена
мощност по фактури, издадени в периода от 20.07.2020г. до 17.05.2021г. за обект, находящ
се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1, кл. №**********, аб. № **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9,16 лева, представляваща
общ размер на мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 25.06.2021г.,
за които суми е издадена Заповед № 3780/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10961/2021г. по описа на ВРС, както и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс”, кула Г срещу Н. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“,
бл.65, вх.2, ет.2, ап. 30 положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 204,84 /двеста и четири лева и
осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща дължима сума за потребена и
незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа на база
предоставена мощност за обект, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1, кл. №
**********, аб. № **********, по фактура № ********** от 20.07.2020, № ********** от
19.8.2020, № ********** от 21.09.2020г., № ********** от 08.10.2020, фактури №
********** от 20.10.2020, № ********** от 19.11.2020, № ********** от 21.12.2020, №
********** от 20.01.2021г., № ********** от 18.02.2021, № ********** от 19.03.2021г., №
********** от 20.04.2021г., № ********** от 17.05.2021, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 9,16 /девет лева и шестнадесет стотинки/
лева, представляваща общ размер на мораторна лихва за периода от падежа на всяка от
фактурите до 25.06.2021г., за които суми е издадена Заповед № 3780/28.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10961/2021г. по описа на
5
ВРС.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”, кула Г да
заплати на Н. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.65, вх.2,
ет.2, ап. 30 сумата от 482.50 /четиристотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща извършените разноски в производството по делото пред двете съдебни
инстанции, на основание чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6