Решение по ЧНД №2015/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 286
Дата: 1 октомври 2024 г. (в сила от 22 май 2024 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева Тропчева
Дело: 20221100202015
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Анна Щ. Т.
в присъствието на прокурора Н. С. А.
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20221100202015 по описа за 2022 година
РЕШИ:
На основание чл.12, ал.7, т.1, вр. чл.8, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/, ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за ИЗПЪЛНЕНИЕ
присъда № № 1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на Окръжен Съд Ружомберок, Република
Словакия, влязла в законна сила на 03.05.2017 г., с която българският гражданин Л. А. С. –
роден на **** г. в гр. София, ЕГН – **********, българин, български гражданин, неженен,
осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането: собственик на фирма за
архитектоничен дизайн и осветителни тела, жител и живущ в гр. София, ул. ****, ж.к.
„Слатина“ – е признат за виновен в извършването на три престъпления – по чл.155, ал.1,
вр. чл.14, ал.1 от НК на Р Словакия; чл.360, ал.1 от НК на Р Словакия и чл.364, ал.1, б. „а“ от
НК на Р Словакия, за които престъпления Л. А. С. е осъден на едно общо наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, изпълнението на което първоначално
е било отложено за изпитателен срок за срок от 4 години, а впоследствие въз основа на
Решение № 1Т/28/2017-476 от 02.12.2020 г. на Окръжен Съд Ружомберок, Република
Словакия, влязло в законна сила и изпълнимо на 02.12.2020 г., е наредено неговото
ефективно изтърпяване, които три престъпления съответстват на престъпления по чл.129,
ал.2, вр. ал.1 от НК; по чл.144, ал.3 от НК и по чл.325, ал.1 от НК на Р България.

ОПРЕДЕЛЯ на основание присъда № 1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на Окръжен Съд
Ружомберок, Република Словакия, влязла в законна сила на 03.05.2017 г., в съединение с
Решение № 1Т/28/2017-476 от 02.12.2020 г. на Окръжен Съд Ружомберок, Република
Словакия, влязло в законна сила и изпълнимо на 02.12.2020 г., по отношение на осъденият
1
български гражданин Л. А. С. /със снета по делото самоличност/ – наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, първоначален „ОБЩ“ режим за
изтърпяване на така наложеното на осъденият Л. А. С. наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 3 /три/ години.

ПРИСПАДА на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, при изпълнение на
определеното на осъдения Л. А. С. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години –
времето на предварителното задържане на осъденото лице територията на Р Словакия,
считано от 21.08.2016 г. до 31.08.2016 г. (11 дни), като един ден задържане под стража, се
зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.12, ал.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, да се уведоми незабавно
компетентния орган на издаващата държава – Окръжен Съд Ружомберок, Република
Словакия – за настоящото решение, след влизане на същото в законна сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 14-дневен срок от днес, пред
Софийски Апелативен Съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение, постановено по НЧД № 2015 по описа на
Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Образувано е във връзка с депозирани в Софийския градски съд (СГС) документи от
Република Словакия, вх. № 286620/18.05.2022 г. по описа на СГС, ведно с Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа
за взаимно признаване на съдебни актове по наказателни дела, с които се налагат наказания
„Лишаване от свобода“ или мерки, включващи „Лишаване от свобода“, за целите на тяхното
изпълнение в Европейския съюз, в частност – за признаване и изпълнение на присъда №
1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Република Словакия, влязла в
законна сила на 03.05.2017 г., с която българският гражданин Л. А. С. – роден на **** г. в гр.
София, ЕГН – **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно
образование, месторабота преди задържането: собственик на фирма за архитектоничен
дизайн и осветителни тела, жител и живущ в гр. София, ж.к. „Слатина“, ул. **** – е признат
за виновен в извършването на три престъпления – по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1 от НК на
Р. Словакия; по чл. 360, ал. 1 от НК на Р. Словакия и по чл. 364, ал. 1, б. „а“ от НК на Р.
Словакия, за които престъпления Л. А. С. е осъден на едно общо наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 3 (три) години, изпълнението на което първоначално е било отложено
за изпитателен срок за срок от 4 (четири) години, а впоследствие, въз основа на Решение №
1Т/28/2017-476 от 02.12.2020 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязло в законна
сила и изпълнимо на 02.12.2020 г., е наредено неговото ефективно изтърпяване.
Въз основа на така постъпилите документи от Република Словакия е образувано НЧД
№ 2015/2022 г. по описа на СГС, НО, 4-ти състав.

В съдебно заседание, представителят на СГП пледира да бъде призната и приета за
изпълнение влязлата в сила присъдата на Окръжния съд – Ружомберок, Р. Словакия, с която
по отношение на българския гражданин Л. А. С. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години.
Намира, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Специалния закон, СГС е компетентен да разгледа
делото, тъй като осъденото лице е български гражданин, като местонахождението му е
установено. Излага, че за деянията, за които е осъден С., двойна наказуемост не се изисква,
тъй като същите попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Специалния закон.
Акцентира, че в приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. изрично е посочено, че осъденият С. е участвал
лично в съдебното заседание, по време на което е постановен осъдителният съдебен акт.
Представителят на държавното обвинение ангажира съображения, че извършените от
осъдения С. престъпления, за които е осъден с влязлата в сила присъда на Окръжния съд –
Ружомберок, Р Словакия, съответстват на престъпленията по чл. 129, ал. 2 от българския
НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до шест години; по чл.
144, ал. 3 от българския НК, наказуемо с „Лишаване от свобода“ за срок до шест години и по
чл. 325, ал. 1 от НК, наказуемо с „Лишаване от свобода“ за срок до две години, с оглед което
не е необходимо редуциране на наложеното на осъдения общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години. Намира и, че не са налице основания за отлагане
изпълнението на наказанието.
Излага, че самоличността на осъденото лице и това, че същото е български
гражданин, са установени по несъмнен и категоричен начин. Счита, че по делото не се
съдържат данни за това лицето да е осъдено за същите престъпления на територията на Р
България. Сочи, че осъденото лице е пълнолетно и наказателно отговорно, и няма данни да
се ползва с имунитет в Р. България. Излага, че към момента на получаване на
1
Удостоверението, са оставали за изпълнение повече от шест месеца „Лишаване от свобода“.
Счита, че с допускането на трансфер на присъдата биха се постигнали в пълен обем целите
на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече социалната превенция и ресоциализацията на
осъденото лице.
Намира, че са налице предпоставки за приемане за изпълнение на чуждестранния
съдебен акт, като при изпълнение на наложеното на осъдения български гражданин
наказание, следва да се приспадне целият срок на предварително задържане на лицето,
считано от 21.08.2016 г. до 31.08.2016 г.

Упълномощеният защитник на осъдения Л. А. С. – адв. Г. М. – от САК, пледира
Съдът да постанови решение, с което да приеме за изпълнение чуждестранния съдебен акт,
тъй като са налице визираните в закона предпоставки за това. Отправя искане наказанието
по присъдата на чуждия Съд, която подлежи на приемане, да бъде присъединено изцяло към
търпяното от осъдения наказание към актуалния момент, на основание чл. 27 от НК.
Отправя искане на осъдения да бъде определен първоначален „Общ“ режим за
изтърпяване на наказанието по приетата за изпълнение присъда, тъй като същият не е с
висока степен на обществена опасност и е с много добро поведение. Сочи, че целите по чл.
36 от НК биха били постигнати при изпълнение на наложеното му наказание при
първоначален „Общ“ режим. Желае при изпълнение на присъдата да бъде приспаднато
времето на предварително задържане на лицето, включително и времето, през което същото
е търпяло мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Осъденият Л. А. С., при упражняване правото си на лична защита, поддържа
становището на защитата си. Посочва, че е търпял мярка за неотклонение „Домашен арест“,
без да може да напуска дома си, освен с разрешение на пробационен служител, както и
„Пробация“ в периода 2017 – 2019 г., в който е посещавал курсове. Излага, че бащата на
лицето, с което се е сбил в дискотеката, „натискал“ Съдът.
В последната си дума, осъденият български гражданин Л. А. С. отправя искане към
Съда да приспадне времето на предварителното му задържане и изтърпените „Домашен
арест“ и „Пробация“.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 от НПК, НАМИРА за
установено от фактическа и правна страна следното:
Осъденият Л. А. С. е роден на **** г. в гр. София, ЕГН – **********, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, месторабота преди
задържането: собственик на фирма за архитектоничен дизайн и осветителни тела, жител и
живущ в гр. София, ж.к. „Слатина“, ул. ****.
С присъда № 1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия,
влязла в законна сила на 03.05.2017 г., Л. А. С. е признат за виновен в извършването на три
престъпления – по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1 от НК на Р. Словакия; по чл. 360, ал. 1 от
НК на Р. Словакия и по чл. 364, ал. 1, б. „а“ от НК на Р. Словакия, за които престъпления е
осъден на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 (три) години,
изпълнението на което първоначално е било отложено за изпитателен срок за срок от 4
(четири) години, а впоследствие въз основа на Решение № 1Т/28/2017-476 от 02.12.2020 г. на
Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязло в законна сила и изпълнимо на 02.12.2020
г., е наредено неговото ефективно изтърпяване.
С присъдата, Окръжният съд – Ружомберок, Р. Словакия е одобрил Споразумение за
вина и наказание, сключено на 30.03.2017 г. в Окръжна прокуратура – Ружомберок между
обвиняемия Л. А. С. и прокурор при Окръжна прокуратура – Ружомберок, по силата на
което обвиняемият е признат за виновен в това, че на 21.08.2016 г. в Ружомберок, в дискобар
2
„Caracas“, на ул. „А. ****“ № 1445, приблизително около 02.30 часа, след предварително
словесно нападение, най-напред физически е нападнал лицето М.М., роден на **** г., като
блъснал М.М. и го ударил с юмрук по лявата буза, а после го заплашил с думите „Ще те
заколя тук, ще ти прережа цялото гърло!“, като направил наподобяващо движение с ръка, а
след това го заплашвал, че ще го убие, че трябва да излезе навън, че ще го заколи там и че
познава семейството му, след което отново го ударил с юмрук по лявата буза, с което
предизвикал у него обосновано притеснение, а когато за М.М. се застъпил Т.М., роден на
**** г., след прекратяване на нападението спрямо М.М., извършителят извадил нож и с
думите „Ще те заколя!“ тръгнал да тича след Т.М., който избягал към входната врата, която
не успял да отвори, а извършителят намушкал Т.М. с нож в лявата част на гърдите, който
проникнал в плевралната кухина, и, когато вратата се отворила, пострадалият Т.М. излязъл
навън, като с това свое поведение причинил на пострадалия Т.М., роден на **** г., с адрес
****, прободна рана, изискваща оперативна медицинска намеса, с минимална
нетрудоспособност 14 – 21 дни, максимална – 4 седмици, с ограничаване на обичайния
начин на живот най-малко за 14 дни, а на пострадалия М.М., роден на **** г., с адрес
„Баничне“ 880/18, Ружомберок, причинил нараняване – контузия на лицето, счупване на
носната кост, кървене в областта на носната преграда, контузия на очната ябълка и на
очните тъкани вляво, изискващи максимална нетрудоспособност от 10 дни, с
продължителност на лечението до 20 дни.
Съдът е приел, че С. е извършил действие, което е било насочено непосредствено към
завършване на престъплението и което обвиняемият е извършил с умисъл да причини на
друг тежка телесна повреда, като престъплението не е било завършено; заплашил е друго
лице със смърт, което е можело да предизвика обосновано притеснение, и физически,
публично и на място, достъпно за обществеността, е причини безредици, като е нападнал
друг човек.
Приел е, че с това Л. С. е извършил престъпление „тежка телесна повреда“, съгласно
чл. 155, ал. 1 от НК на Р. Словакия, останало на стадия на опита, съгласно чл. 14, ал. 1 от НК
на Р. Словакия; провинение „опасна заплаха“, съгласно чл. 360, ал. 1 от НК на Р. Словакия и
провинение „хулиганство“, съгласно чл. 364, ал. 1, б. „а“ от НК на Р. Словакия, за което, на
основание чл. 41, ал. 1, чл. 38, ал. 2, чл. 36, б. „l“, чл. 37, б. „h“ и чл. 39, ал. 2, б. „d“ от НК на
Р. Словакия, му е наложил общо наказание от 3 (три) години „Лишаване от свобода“, чието
изпълнение, на основание чл. 51, ал. 1, чл. 49, ал. 1, б. „а“ и чл. 51, ал. 2 от НК на Р.
Словакия, е отложил с изпитателен срок на пробационен надзор над поведението му с
продължителност от 4 (четири) години. Постановил е по отношение на С. през изпитателния
срок забрана за участие в обществени забавления и дискотеки; забрана за контакт с
пострадалия Т.М.; забрана за контакт с пострадалия М.М.. Осъдил е С. да заплати
обезщетение на пострадалите лица.
Присъдата на Окръжния съд – Ружомберок, Р Словакия, е постановена в
присъствието на осъдения български гражданин Л. А. С..
Във връзка с повдигнатото му обвинение, по отношение на С. е постановено
предварително задържане – с Решение № 0Тр/20/2016 от 23.08.2016 г. на Окръжен съд –
Ружомберок, Р. Словакия, влязло в сила и изпълнимо от 23.08.2016 г., считано от 21.08.2016
г., като същият е освободен с Решение № 0Тр/20/2016 от 31.08.2016 г. на Окръжен съд –
Ружомберок, Р. Словакия, влязло в сила и изпълнимо от 31.08.2016 г., считано от същата
дата. Предварителното задържане на осъденото лице територията на Р. Словакия е било за
времето от 21.08.2016 г. до 31.08.2016 г., или общо в размер на 11 дни. С Решение №
1Т/28/2017 – 496 от 01.01.2021 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязло в сила
и изпълнимо на същата дата, е постановено срокът за изпълнение на мярката „Задържане
под стража“ на С., считано от 21.08.2016 г. до 31.08.2016 г., да бъде приспаднат от срока на
наказанието „Лишаване от свобода“, наложено с присъда № 1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на
същия Съд.
В периода от 31.08.2016 г. до 03.05.2017 г., по отношение на обвиняемия Л. А. С. е
бил извършван пробационен надзор относно замяната на „Задържането под стража“ с
3
пробационен надзор в досъдебното производство, като изпълнението на пробационния
надзор е преминало без затруднения. На 03.05.2017 г., във връзка с влязлата в сила присъда
на Окръжния съд – Ружомберок, пробационният надзор и контролът посредством
техническо средство по отношение на С., е бил преустановен. Съгласно законодателството
на Р. Словакия, времето, през което по отношение на С. е упражняван пробационен надзор,
не е възможно да бъде приспаднато от срока на наказанието „Лишаване от свобода“.
След влизане в сила на присъда № 1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на Окръжен съд –
Ружомберок, Р. Словакия – на 03.05.2017 г., по отношение на осъдения С. е започнало
изпълнение на пробационен надзор – на 04.05.2017 г., който е трябвало да се изпълнява в
изпитателния срок на условното осъждане – до 04.05.2021 г. Изпълнението на пробационния
надзор е спряно на 15.03.2019 г., тъй като С. е бил задържан под стража по обвинение в
извършване на друго престъпление, като задържането под стража е изпълнявано от
16.03.2019 г. до 13.07.2021 г., когато е предаден на българските власти за изпълнение на
наложеното му наказание в Р. България. Съгласно законодателството на Р. Словакия,
времето, през което по отношение на С. е упражняван пробационен надзор, не е възможно
да бъде приспаднато от срока на наказанието „Лишаване от свобода“.
С Решение № 1Т/28/2017 – 476 от 02.12.2020 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р.
Словакия, влязло в законна сила и изпълнимо на 02.12.2020 г., е наредено ефективно
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три години, на основание чл.
420 и чл. 419, ал. 1 от НПК на Р. Словакия и чл. 52, ал. 1 от НК на Р. Словакия, поради
нарушаване на условната присъда, а именно – извършване на умишлено престъпление в
изпитателния срок. Постановено е С. да изтърпи наложеното му наказание в заведение за
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ с минимална степен на охрана.
С Решение № 260261 от 14.12.2020 г. на СГС – НО, 30-ти състав, постановено по
НЧД № 2929/2020 г., влязло в сила на 30.12.2020 г., е призната и приета за изпълнение на
територията на Р България – Присъда № 3 ТО/43/2020 г. от 18.06.2020 г. на Окръжен съд –
Банска Бистрица, Р Словакия, с която на българския гражданин Л. А. С. е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем години и шест месеца, наложено като
обща най-тежка санкция за извършени от него четири престъпления от НК на Р Словакия,
съответстващи на престъпления по чл. 152, ал. 1, чл. 346, ал. 1, чл. 142, ал. 1 и чл. 130, ал. 1
от НК на Р България. С Решението е постановен първоначален „Строг“ режим на
изтърпяване на наказанието в Р България. Съдът е приспаднал при изпълнение на
наказанието времето, през което осъденият С. е бил предварително задържан от 16.03.2019 г.
до 18.06.2020 г., както и изтърпяната част от наказанието в Р Словакия, след 18.06.2020 г. до
фактическото привеждане на лицето в затвор в Р България. Същият е започнал да търпи
наложеното му наказание в Затвора – София на 13.07.2021 г., с начало 16.03.2019 г.
Изложената фактическа обстановка, Съдът възприе въз основа на приложените по
делото превод на Удостоверение от 05.02.2021 г. по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР,
издадено от съдия при Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия – на словашки език и в
превод на български език (т. 1, л. 19 – л. 31 от съдебното производство); Присъда №
1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязла в сила на
03.05.2017 г. – на словашки език и в превод на български език (т. 1, л. 9 – л. 16 и л. 326 – л.
334 от съдебното производство); Решение 1Т/28/2017 – 476 от 02.12.2020 г. на Окръжен съд
– Ружомберок, Р Словакия, влязло в сила на 02.12.2020 г. – на словашки език и в превод на
български език (т. 1, л. 34 – л. 39 от съдебното производство); Нареждане за изтърпяване на
наказание от 09.12.2020 г. – на словашки език и в превод на български език (т. 1, л. 42 и л. 43
от съдебното производство); Покана за започване на изтърпяване на наказание от 09.12.2020
г. – на словашки език и в превод на български език (т. 1, л. 46 и л. 47 – 48 от съдебното
производство); Решение № 0Тр/20/2016 от 23.08.2016 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р
Словакия, влязло в сила и изпълнимо от 23.08.2016 г. – в превод на български език (т. 1, л.
298 – л. 301 от съдебното производство); Решение № 0Тр/20/2016 от 31.08.2016 г. на
Окръжен съд – Ружомберок, Р Словакия, влязло в сила и изпълнимо от 31.08.2016 – в
превод на български език (т. 1, л. 304 – л. 308 от съдебното производство); Решение №
4
1Т/28/2017 – 496 от 01.01.2021 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязло в сила
и изпълнимо от 01.01.2021 г. – в превод на български език (т. 1, л. 311 – 312 от съдебното
производство); относими разпоредби от НК на Р. Словакия – в превод на български език (т.
1, л. 320 от съдебното производство); окончателен Доклад от 29.09.2020 г. по пробационно
досие № 1Pr/24/2017 г. по отношение на изпълнението на пробацията от осъденото лице Л.
А. С. – в превод на български език (т. 1, л. 324 от съдебното производство); Постановление
№ 0Тр/202/2016 от 07.10.2022 г. за освобождаване на Л. А. С. от ареста на 31.08.2016 г. – на
словашки език и в превод на български език (т. 1, л. 335 – л. 342 от съдебното производство);
Доклад от пробационен служител до Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия от
08.02.2023 г. – на словашки език и в превод на български език (т. 1, л. 427 – л. 436 от
съдебното производство) и писмо от съдия при Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия до
СГС, от 02.02.2023 г. – на словашки език и в превод на български език (т. 1, л. 445 – л. 451 от
съдебното производство); писмо от съдия при Окръжен съд – Липтовски Микулаш, работно
място гр. Ружомберок от 24.08.2023 г., ведно с Удостоверение от 02.06.2018 г., издадено от
Консултационен и информационен център „Еdukos“ – гр. Долни Кубин, Р. Словакия,
протокол за участие на Л. А. С. в пробация по време на изпитателния срок, междинен
доклад – информация за неспазване на задълженията на Л. А. С. или условията по надзор от
20.05.2019 г., изготвен от пробационен служител към Окръжен съд – Ружомберок, Р.
Словакия и заключителен Доклад за прекратяване изпълнението на пробационния надзор по
отношение на Л. А. С. – от 29.09.2020 г., изготвен от пробационен служител към Окръжен
съд – Ружомберок, Р. Словакия – на словашки език и в превод на български език (т. 2, л. 96 –
л. 115 от съдебното производство);
справка за съдимост на Л. А. С. (т. 1, л. 77 – л. 78 и л. 346 от съдебното
производство); справка от НСлС по отношение на Л. А. С. (т. 1, л. 82 – л. 83 от съдебното
производство); присъда № 3ТО/43/2020 г. от 18.06.2020 г. на Окръжен съд – Банска
Бистрица, Р Словакия – на словашки език и в превод на български език (т. 1, л. 125 – л. 158
от съдебното производство); присъда № 7Т/40/2019 г. от 11.02.2020 г. на Окръжен съд –
Банска Бистрица, Р Словакия – на словашки език и в превод на български език (т. 1, л. 159 –
л. 267 от съдебното производство); справка от ГД „ИН“ – МП по отношение на изтърпяно
наказание от осъдения Л. А. С., изх. № 5499/24.10.2022 г. (т. 1, л. 351 от съдебното
производство); справка от ГД „ИН“ – МП по отношение на изтърпяно наказание от осъдения
Л. А. С., изх. № 12365/15.11.2022 г. (т. 1, л. 353 и л. 354 от съдебното производство); доклад
за л. св. Л. А. С. от Затвора – гр. София, ЗООТ „Казичене“, ведно с приложения, рег. № ИЗ –
3385/15.03.2024 г. (т. 2, л. 137 – л. 149 от съдебното производство) и справка от ГД „ИН“ –
МП по отношение на изтърпяно наказание от осъдения Л. А. С., изх. № 6416/10.08.2023 г. (т.
2, л. 150 – л. 155 от съдебното производство).

При така установената фактическа обстановка, СГС в този си състав намери, от
правна страна, че са налице предпоставките, визирани в чл. 12, ал. 7, т. 1, вр. чл. 8, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, да признае и приеме за изпълнение присъда № 1Т/28/2017 от
03.05.2017 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Република Словакия, влязла в законна сила на
03.05.2017 г., с която българският гражданин Л. А. С. е признат за виновен в извършването
на три престъпления – по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1 от НК на Р Словакия; чл. 360, ал. 1 от
НК на Р Словакия и чл. 364, ал. 1, б. „а“ от НК на Р Словакия, за които престъпления Л. А.
С. е осъден на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 (три) години,
изпълнението на което първоначално е било отложено за изпитателен срок за срок от 4
(четири) години, а впоследствие въз основа на Решение № 1Т/28/2017-476 от 02.12.2020 г. на
Окръжен съд – Ружомберок, Република Словакия, влязло в законна сила и изпълнимо на
02.12.2020 г., е наредено неговото ефективно изтърпяване.
За да се произнесе в тази насока, Съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебните актове, постановени в друга
държава членка, се признават и изпълняват на територията на Република България, когато се
отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство, когато
5
независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат.
Видно от приложените по делото писмени доказателствени средства, Л. А. С. е
осъден с присъда № 1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия,
влязла в законна сила на 03.05.2017 г., за три престъпления, както следва: за престъпление
„телесна повреда“, съгласно чл. 155, ал. 1 от НК на Р. Словакия, останало на стадия на опита,
съгласно чл. 14, ал. 1 от НК на Р. Словакия; за провинение „опасна заплаха“, съгласно чл.
360, ал. 1 от НК на Р. Словакия и за провинение „хулиганство“, съгласно чл. 364, ал. 1, б. „а“
от НК на Р. Словакия.
За тези престъпления С. е осъден на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 3 (три) години, изпълнението на което първоначално е било отложено за
изпитателен срок за срок от 4 (четири) години, а впоследствие въз основа на Решение №
1Т/28/2017-476 от 02.12.2020 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Република Словакия, влязло
в законна сила и изпълнимо на 02.12.2020 г., е наредено неговото ефективно изтърпяване.
Налице е следователно, съдебен акт по наказателно дело, постановен от съдебен
орган на друга държава – членка на Европейския съюз, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, с който е наложено наказание „Лишаване от свобода“ и който
принципно подлежи на признаване и изпълнение по реда на Глава втора от същия Закон.
Съдебните актове чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, постановени в друга държава
– членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република
България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското
законодателство, когато, независимо от разликите между съставите им, техните основни
признаци съвпадат. В този смисъл, Окръжният съд не извършва преценка относно
правилността и законосъобразността на влезлия в сила акт на съдебен орган на държава –
членка на Европейския съюз, а единствено преценява наличието на предпоставките по чл. 8
и следващите от специалния закон.
Двойна наказуемост по чл. 8, ал. 1 от Закона не се изисква за следните престъпления,
когато в издаващата държава те са наказуеми с „Лишаване от свобода“ за максимален срок
не по-малко от три години или за тях се предвижда мярка, включваща „Лишаване от
свобода“ за максимален срок не по-малко от три години: 1. участие в организирана
престъпна група; 2. тероризъм; 3. трафик на хора; 4. сексуална експлоатация на деца и
детска порнография; 5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества; 6.
незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества; 7. корупция; 8. измама,
включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на
Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995
г.; 9. изпиране на имущество, придобито от престъпление; 10. подправка на парични знаци,
включително евро; 11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри; 12.
престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени
животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности; 13. подпомагане
на незаконно влизане и пребиваване в страната; 14. убийство, тежка телесна повреда; 15.
незаконна търговия с човешки органи и тъкани; 16. отвличане, противозаконно лишаване от
свобода и задържане на заложници; 17. расизъм и ксенофобия; 18. организиран или
въоръжен грабеж; 19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични
предмети и произведения на изкуството; 20. мошеничество; 21. рекет и изнудване; 22.
подправка на изделия и пиратство; 23. подправка на административни документи и търговия
с тях; 24. подправка на платежни инструменти; 25. незаконен трафик на хормонални
вещества и други стимулатори на растежа; 26. незаконен трафик на ядрени или
радиоактивни материали; 27. трафик на противозаконно отнети превозни средства; 28.
изнасилване; 29. палеж; 30. престъпления под юрисдикцията на Международния
наказателен съд; 31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби; 32. саботаж.
В конкретния по делото случай, Л. А. С. е осъден за престъпление, визирано в чл. 8,
ал. 2, т. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС – „тежка телесна повреда“, съгласно чл. 155, ал. 1 от НК
на Р. Словакия, останало на стадия на опита, съгласно чл. 14, ал. 1 от НК на Р. Словакия, за
което в издаващата държава се предвижда наказание „Лишаване от свобода“, поради което и
6
сезираният съдебен състав не изследва въпросът, дали деянието съставлява престъпление и
по българското законодателство.
Въпреки това, настоящият съдебен състав дължи да отбележи, че престъпната
дейност, за която спрямо осъденото лице е постановен съдебният акт на Окръжния съд –
Ружомберок, Р. Словакия, е съставомерна, както следва: престъплението „телесна повреда“,
съгласно чл. 155, ал. 1 от НК на Р. Словакия, останало на стадия на опита, съгласно чл. 14,
ал. 1 от НК на Р. Словакия, извършено от С. на 21.08.2016 г. в гр. Ружомберок, Р. Словакия, е
съставомерно като довършена средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, което
прониква в гръдната кухина, по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от българския НК;
провинението „опасна заплаха“, съгласно чл. 360, ал. 1 от НК на Р. Словакия, съответства на
престъплението „закана с убийство“, по чл. 144, ал. 3 от българския НК, а провинение
„хулиганство“, съгласно чл. 364, ал. 1, б. „а“ от НК на Р. Словакия, съответства на
престъплението „хулиганство“, по смисъла на чл. 325, ал. 1 от българския НК. С деянието си
С. е осъществил три самостоятелни престъпления, при условията на съвкупност.
Не са налице предпоставки за отлагане признаването на съдебния акт.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Специалния закон, когато Удостоверението по чл. 3 от същия
е непълно, явно не съответства на съдебния акт или не е преведено на български език, Съдът
може да изиска от компетентния орган на издаващата държава да отстрани нередовностите в
14-дневен срок. Делото се отлага до изтичането на този срок. В конкретния по делото случай
не се констатира непълнота на Удостоверението по чл. 3 от закона, нито несъответствие на
посоченото в Удостоверението със съдържанието на постановения спрямо осъдения Л. А. С.
съдебен акт – присъда № № 1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на Окръжен съд – Ружомберок,
Република Словакия, влязла в законна сила на 03.05.2017 г. Удостоверението е приложено по
делото, придружено с превод на български език.
Не са налице и предпоставки да се откаже признаването и изпълнението на съдебния
акт.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът може да откаже да признае и
изпълни съдебния акт, когато: 1. не е предоставено Удостоверение по чл. 3, то е непълно или
има явно несъответствие между него и съдебния акт, и не е било допълнено или поправено в
рамките на определения от Съда срок; 2. лицето не се намира на българска територия или на
територията на издаващата държава, не е дало съгласие, когато такова се изисква, и
Република България не е: а) държавата, чийто гражданин е лицето и в която то има
местоживеене; б) държавата, чийто гражданин е лицето и в която то ще бъде депортирано,
въпреки че няма местоживеене в нея, след като бъде освободено от изпълнение на
наказанието въз основа на заповед за експулсиране или депортиране, съдържаща се в
съдебен или в административен акт, или на друга мярка, наложена в резултат на
постановената присъда; в) държава, различна от посочените в букви „а“ и „б“, чийто
компетентен орган е дал съгласие съдебният акт и Удостоверението по чл. 3 от закона да му
бъдат изпратени; 3. признаването би било в противоречие с принципа ne bis in idem; 4.
съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което не съставлява престъпление съгласно
българското законодателство, освен в случаите по чл. 8, ал. 2 от закона; изпълнението на
съдебен акт във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен не може да бъде отказано на
основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данъци и такси или не
урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както
законодателството на издаващата държава; 5. изпълнението на определеното със съдебния
акт наказание е погасено по давност съгласно българското законодателство; 6. осъденото
лице се ползва с имунитет по българското законодателство; 7. съдебният акт е постановен
спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да
бъде наказателно-отговорно за деянията, във връзка с които е постановен актът; 8. към
момента на получаване на съдебния акт от Съда за изтърпяване остават по-малко от 6 месеца
от наложеното наказание; 9. съдебният акт е постановен при съдебен процес, на който
осъденото лице не се е явило лично, освен ако удостоверението по чл. 3 изрично не съдържа
информация за спазване на едно от следните условия: а) лицето е било призовано лично и по
7
този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния
процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ
уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на
решение, ако не се яви; б) след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен
процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда за защита по
време на делото и такава защита действително е оказана; в) след като решението е било
връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или за ново
разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано
по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отменяне на
първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново
разглеждане или обжалване в предвидения срок; 10. издаващата държава не е дала съгласие
по чл. 28, ал. 1, т. 7 за наказателно преследване, наказване или лишаване от свобода на
осъденото лице в Република България за друго деяние, извършено преди предаването му; 11.
наложеното наказание включва принудителни медицински мерки или мерки, включващи
лишаване от свобода, които независимо от чл. 13, ал. 2 не могат да бъдат изпълнени от
Република България в съответствие с българското законодателство; 12. съдебният акт се
отнася за престъпление, което съгласно българското законодателство се счита за извършено
изцяло или частично на територията на Република България, включително на място,
приравнено на нейна територия.
В конкретния по делото случай не е налице нито едно от основанията, визирани в чл.
15, ал. 1 от Специалния закон, да се откаже признаването и приемането за изпълнение на
Присъдата на Окръжния съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязла в законна сила на 03.05.2017
г., постановена по отношение на осъденото лице Л. А. С.. Както вече се посочи, по делото е
постъпило Удостоверение по чл. 3 от Специалния закон, същото е пълно и съответства на
съдебния акт, постановен от Окръжния съд – Ружомберок, Р. Словакия; осъденото лице се
намира на българска територия, същото е български гражданин и има установено
местоживеене на територията на Р. България; признаването на съдебния акт, постановен от
Окръжния съд – Ружомберок, Р. Словакия не би било в противоречие с принципа ne bis in
idem, тъй като не се установява Л. А. С. да е осъден за същото деяние с влязъл в сила
съдебен акт в Р. България; съдебният акт е постановен във връзка с деяния, които
съставляват престъпления съгласно българското законодателство – по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от НК; по чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 325, ал. 1 от българския НК; изпълнението на
определеното със съдебния акт наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години,
не е погасено по давност съгласно българското законодателство; осъденото лице не се
ползва с имунитет по българското законодателство; съдебният акт не е постановен спрямо
лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да бъде
наказателно-отговорно за деянията, във връзка с които е постановен актът – осъденият С. е
пълнолетно наказателно отговорно лице както към датата на извършване на престъплението,
така и към тази на постановяване на съдебния акт от настоящата инстанция; съдебният акт е
постановен при съдебен процес, на който осъденото лице се е явило лично; към момента на
получаване на съдебния акт от СГС за изтърпяване са оставали повече от 6 месеца от
наложеното наказание; не са налице предпоставки по чл. 28, ал. 1, т. 7 от Специалния закон
издаващата държава да даде съгласие за наказателно преследване, наказване или лишаване
от свобода на осъденото лице в Р. България за друго деяние, извършено преди предаването
му; наложеното наказание на осъдения Л. А. С. не включва принудителни медицински
мерки или мерки, включващи лишаване от свобода, които независимо от чл. 13, ал. 2 не
могат да бъдат изпълнени от Р. България в съответствие с българското законодателство;
съдебният акт не се отнася за престъпление, което съгласно българското законодателство се
счита за извършено изцяло или частично на територията на Р. България, включително на
място, приравнено на нейна територия.
Предвид изложеното и на основание чл. 12, ал. 7, т. 1, вр. чл. 8, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът призна и прие за изпълнение присъда № 1Т/28/2017 от
03.05.2017 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Република Словакия, влязла в законна сила на
03.05.2017 г., с която българският гражданин Л. А. С. – роден на **** г. в гр. София, ЕГН –
8
**********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование,
месторабота преди задържането: собственик на фирма за архитектоничен дизайн и
осветителни тела, жител и живущ в гр. София, ул. ****, ж.к. „Слатина“ – е признат за
виновен в извършването на три престъпления – по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1 от НК на Р
Словакия; чл. 360, ал. 1 от НК на Р Словакия и чл. 364, ал. 1, б. „а“ от НК на Р Словакия, за
които престъпления Л. А. С. е осъден на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 3 (три) години, изпълнението на което първоначално е било отложено за
изпитателен срок за срок от 4 (четири) години, а впоследствие въз основа на Решение №
1Т/28/2017-476 от 02.12.2020 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Република Словакия, влязло
в законна сила и изпълнимо на 02.12.2020 г., е наредено неговото ефективно изтърпяване,
които три престъпления съответстват на престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; по
чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс на Р България.
За извършените престъпления по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1 от НК на Р Словакия;
по чл. 360, ал. 1 от НК на Р Словакия и по чл. 364, ал. 1, б. „а“ от НК на Р Словакия, на
осъдения Л. А. С. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години.
Това наказание е еднакво по вид с предвиденото в българския НК за извършите
престъпления по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 325, ал. 1 от
българския НК – „Лишаване от свобода“. За престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до шест години; за престъплението
по чл. 144, ал. 3 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до шест
години; за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ за срок до две години или „Пробация“, както и „Обществено порицание“.
Максималният срок на наказанието по българското законодателство за съвкупността от
извършените от осъдения С. престъпления, следователно, не е по-малък от наложеното в
издаващата държава наказание. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че не са
налице предпоставките, визирани в чл. 13, ал. 1 – 3 от Специалния закон за приспособяване
на наложеното на осъдения наказание.
Ето защо съдът определи, на основание присъда № 1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на
Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязла в законна сила на 03.05.2017 г., в
съединение с Решение № 1Т/28/2017-476 от 02.12.2020 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р.
Словакия, влязло в законна сила и изпълнимо на 02.12.2020 г., по отношение на осъденият
български гражданин Л. А. С. – наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 (три)
години.
Съгласно чл. 12, ал. 8 от Специалния закон, Съдът следва да определи и
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. За да се произнесе в посочения
смисъл, настоящата инстанция съобрази следното.
Съгласно разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС, Съдът определя първоначалния
режим за изтърпяване на наказанието, както следва: 1. „Специален“ режим – на осъдените
на „Доживотен затвор“ и на „Доживотен затвор без замяна“; 2. „Строг“ режим на осъдените
на „Лишаване от свобода“: а) за повече от 5 години за умишлени престъпления; б) за
умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание „Лишаване от свобода“, което не е било отложено на
основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията; в) за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две
години; 3. „Общ“ режим – във всички останали случаи. Съдът може да определи
първоначален „Строг“ режим и в случаите по ал. 1, т. 3, когато осъденият се е укривал в хода
на наказателното производство. Съгласно чл.57, ал.3 ЗИНЗС, Съдът може да определи
първоначален „Общ“ режим и в случаите по ал.1, т.2, когато осъденият не е с висока степен
на обществена опасност.
В конкретния по делото случай, наложеното на осъдения Л. А. С. наказание
„Лишаване от свобода“ е за срок от 3 (три) години, поради което не е налице първата,
предвидена в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, предпоставка да търпи така определеното му
9
наказание при първоначален „Строг“ режим. Действително, към настоящия момент същият
изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 (седем) години и 6 (шест) месеца,
наложено му с влязло в сила на 30.12.2020 г. решение на СГС – НО, 30-ти състав,
постановено по НЧД № 2929/2020 г., с което е призната и приета за изпълнение на
територията на Р България присъда № 3 ТО/43/2020 г. от 18.06.2020 г. на Окръжен съд –
Банска Бистрица, Р. Словакия. Така наложеното на осъдения наказание, обаче, не
предшества това, наложено му от Окръжния съд – Ружомберок, поради което не са налице
предпоставките, визирани в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС за определяне на
първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието; престъпленията, за които С. е
осъден с влязлата в сила присъда на Окръжния съд – Ружомберок, не са извършени в
изпитателния срок на условно осъждане, поради което не са налице предпоставките,
визирани в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС за определяне на първоначален „Строг“ режим
за изтърпяване на наказанието. Осъденият не се е укривал в хода на наказателното
производство.
Същевременно, от приложените по делото доказателствени материали за осъденият
Л. А. С., в частност – справка за съдимост; справки от НСлС и от Прокуратурата на Р
България; Доклад за пробационен надзор, издаден от властите на Р Словакия, както и от
представените от Администрация при Затвора – гр. София документи под формата на
доклади, заповеди за предоставени награди, похвали и др., Съдът обосновава, че осъденият
български гражданин не е лице с висока степен на обществена опасност, а напротив – с
изцяло правомерно поведение преди осъждането му от Окръжен съд – Ружомберок,
Република Словакия по процесната присъда, предвид което настоящата инстанция прецени,
че на осъденият следва да се определи първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на така
определеното му наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години.
По така изложените съображения, и на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, а и при
преценка нормата на чл.57, ал.1, т.3 от същия закон, Съдът определи първоначален „Общ“
режим за изтърпяване на така наложеното на осъденият Л. А. С. наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 3 (три) години.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът приспадна при
изпълнение на определеното на осъдения Л. А. С. наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 3 (три) години – времето на предварителното задържане на осъденото лице
територията на Р. Словакия, считано от 21.08.2016 г. до 31.08.2016 г. (11 дни), като един ден
„Задържане под стража“, се зачита за един ден „Лишаване от свобода.
Съдът намери, че не са налице предпоставки за приспадане при изпълнение на
определеното на осъдения С. наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 (три) години,
на времето, през което същият е търпял мерки за пробационен надзор – в хода на
досъдебното производство, считано от 31.08.2016 г. до 03.05.2017 г., и след влизане на
присъдата в сила, считано от 04.05.2017 г. до 15.03.2019 г., тъй като, видно от писмо от съдия
при Окръжен съд – Липтовски Микулаш, работно място гр. Ружомберок от 24.08.2023 г. (т.
2, л. 100 – л. 104 от съдебното производство), съгласно законодателството на Р. Словакия,
времето, през което по отношение на С. е упражняван пробационен надзор не е
възможно да бъде приспаднато от срока на наказанието „Лишаване от свобода“.
Такава възможност не се предвижда и съгласно законодателството на Р. България, тъй като
С. не е търпял наказание „Пробация“, а мерки за пробационен надзор.
Неоснователно се явява и искането на осъдения за приспадане при изпълнение на
определеното му общо наказание, на времето, през което е търпял мярка за неотклонение
„Домашен арест“, тъй като по делото не се установява да е търпял мярка за неотклонение,
съответна на „Домашен арест“. Контролът, упражняван спрямо осъдения, посредством
техническо средство, не съответства на мярката за неотклонение „Домашен арест“, съгласно
българското законодателство.
На основание чл.12, ал.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да се уведоми незабавно
компетентния орган на издаващата държава – Окръжен съд Ружомберок, Република
Словакия – за настоящото Решение, след влизане на същото в законна сила.
10
Така мотивиран, Съдът постанови Решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



11
Съобщи за изтекли лични данни