Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година
2018 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ
На седемнадесети юли Година две хиляди и осемнадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: МАРИЯ МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1725 по описа за 2018
г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Й.к.У.” ЕООД, представлявано от И.Ю.А.,
депозирана чрез адв. В., против НП № 03
–009069/ 21.02.2018 г. на И.И., Директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на
основание чл.414 ал.3 от КТ на
дружеството е наложено наказание
“Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/ лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на
обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда
за разглеждане.
С
жалбата се изразява становище, че НП е издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон, визират се мотиви по смисъла на чл.42 ал.1н.4 от ЗАНН,
приема се, че не е била изяснена фактическата обстановка, а е издал НП
единствено въз основа на съставения АУАН, визира се липса на преценка на
събраните доказателства, приема се, че е нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, оспорва се извършването на процесното
нарушение, като се излагат аргументи в подкрепа на становището, че лицето М./
Маринов/не е било допуснато до работа преди да е бил сключен трудов договор с
него.В заключение се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се
представлява от адв.В., който поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество изразява становище, че от гласните
доказателства по делото безспорно е установено, че М.М.не
е престирал работна сила и че към момента на
проверката не е изпълнявал нито едно от трудовите задължения, визирани в
сключеният в последствие трудов договор, счита се, че и в по-ранен момент е бил
изпратен трудов договор, който не е бил регистриран в НАП, поради промяна на
имената на Св. М.и се е наложило в по-късен час да се подпише друг договор, за
който да се изпрати уведомление в НАП, оспорва се размерът на наложеното
административно наказание и в заключение се иска отмяна на НП, като неправилно
и незаконосъобразно.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде потвърдено изцяло, като аргументира доказаност и съставомерност на
извършеното нарушение и липса на нарушения на материалния и процесуалния закон.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 07.02.2018г., св. Бурназова – служител на Д”ИТ”-Варна, съвместно с колегите й
Маринова и Игнатов извършили проверка в
обект- автомивка, находящ се в гр.Варна, жк.”Възраждане” УПИ 174-ІІІ, стопанисван от строителя „ Йес Кар Уош” ЕООД-Варна.При
влизането на проверяващите в обекта там клиенти нямало.Появили се две лица,
сред които и св.Маринов, който излязъл от стаичка, която била в дясно от
клетките за миене на автомобилите.При разговор с проверяващите, Св. М.заявил,
че замества свой приятел, което било потвърдено и от управителя на обекта,
присъствал на проверката.Трудова дейност, която да е била извършвана от Св. М.при
влизането в обекта не била установена.На Маринов била предоставена за попълване
декларация, в която същият вписал личните си данни, зачеркнал е тексът ,че работи и е записал, че замества на посочената
дата при 27лв. дневно възнаграждение и е уточнил в декларацията, че замества
свой приятел и ще получи горепосочената сума за деня.Установено било, че има
промяна на имената на Св. М.от Б.Ф.М. на С.К.М., което е създало проблеми по
изготвянето на дължимите документи и тяхното регистриране.Преди да напуснат
обекта св.Бурназова забелязала, че Св. М.измива
гаражните клетки.При документалната проверка бил представен трудов договор с
лицето С.К.М., от датата на проверката, но регистриран в НАП малко повече от
два часа след датата на проверката.
Предвид горното св.Бурназова приела, че Св. М.на 07.02.2018г. е бил допуснат
до работа преди да му е бил предоставен екземпляр от сключеният трудов договор
и от уведомлението до НАП, поради което на 15.02.2018г. съставила
АУАН срещу „ Йес Кар Уош” ЕООД-Варна - за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на представляващия дружеството, който го
подписал без възражения.
В законоустановения
срок не били депозирани писмени
възражения, поради което въз основа на
материалите по преписката на 21.02.2018г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
В съдебно заседание се
събраха гласни доказателства, че в действителност по време на пристигане на
проверяващите в обекта Св. М.се е намирал там, но не е престирал
работна сила, тъй като е изчаквал оформянето на необходимите документи.Установи
се, че Св. М.по принцип е поел ангажимент да замества служител на автомивката
до изготвянето да трудовите му документи, но това не се е наложило, тъй като
служителят се е явил на работа и не е напуснал работното си място съгласно
първоначалните си намерения.
Колеблив е Св. М.дали не е измил гаражна
клетка докато проверяващите са извършвали проверката, но безспорно от гласните
доказателства се установи, че работодателят му е забранил да извършва каквато и
да било трудова дейност преди оформянето документално на ТПО.
Съдът напълно
кредитира показанията на св. Бурназова, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът не кредитира
показанията на Св. М.единствено в частта, в която същият сочи, че докато
проверяващите все още са се намирали в обекта не е измил гаражна клетка, тъй
като в тази им част показанията на свидетеля се разколебаха по време на очната
ставка и противоречат на показанията на св.Бурназова.,
В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.Маринов, тъй като същите са последователни непротиворечиви
и житейски достоверни.
Съдът кредитира
писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между
си и взаимно се допълват.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства, а именно – от
показанията на свидетелите Бурназова и Маринов
в кредитираните от съда части, АУАН,декларация, трудов договор, справка
за приети уведомления и от останалите
приети по делото писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и в законоустановения
срок.Срещу АУАН не са били депозирани
писмени възражения, но в конкретния случай не е била преценена в пълнота
законосъобразността на съставения АУАН,, не са събрани допълнително
доказателства, които да мотивират безспорен извод за извършено нарушение, което
в последствие е довело до съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които
същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го
потвърждава..В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са
посочени всички факти, касаещи съставомерните
признаци на нарушението.Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му
част се съдържа единствено правния извод на АНО, че св.Маринов/ основно посочен
като Б.Ф.М./ е бил допуснат от санкционираното дружество до работа на длъжност
„мияч превозни средства” в проверения
обект- автомивка, преди да са му предоставени екземпляр от сключен
трудов договор и копие от уведомлението,
заверено в НАП.Липсват каквито и да било факти, които да сочат конкретното
работно място на св.Маринов, конкретното работно време и уговореното трудово
възнаграждение,отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации, които са основните елементи на ТПО.Факти, които
да сочат, че към дата 07.02.2018г. Св. М.е престирал
работна сила за дружеството не се установиха по безспорен начин и в с.з., като
такива не са били безспорно установени и в хода на АНП, а и не са описани както
в АУАН, така и в НП.. Видно от доказателствата по делото, св.Бурназова в нито един момент от проверката не е установила Св.
М.да е миел превозни средства, напротив, безспорно от всички гласни
доказателства се установи, че такива действия не са били извършени, напротив,
изрично в декларацията е посочено, че за процесната
дата Св. М.не работи, а замества свой приятел. Липсата на пълно, точно и ясно
описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които
нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения,
тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя.Недопустимо е
факти, касаещи съставомерността на нарушението да се
установяват едва в с.з., макар и такива да не са установени.
Липсата на факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен материалния
закон.
Освен горното, от
приобщените по делото писмени и гласни доказателства не се установи по
безспорен начин на 07.02.2018г. Св. М.да е престирал
работна сила за санкционираното дружество и да е бил допуснат от работодателя
си до изпълнение на трудовите задължения, установи се, че същият се е намирал в
обекта по собствена инициатива, за да се срещне с управителя и да подпишат
нужните документи.Установи се, че и в предходен момент Св. М.е работил за
съответното дружество, поради което безспорно е запознат както с данните на
дружеството, така и с предлаганите условия за работа, като твърденията, че по
принцип е следвало да замести друго лице, до което действие не се е стигнало,
не е оспорено по несъмнен начин, поради което съдът намира, че налагането на
административно наказание за нарушение, за което не е било безспорно че е
извършено от конкретния нарушителя, обуславя и неправилно приложение на
материалния закон.
Дори и да се приеме, че има осъществени признаци на състава на нарушението,
то извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение,т.к.
е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена
опасност на деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на
работника да регулира трудовите си и осигурителни отношения единствено с
писмен трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не
се допуска престирането на труд без да е
договорно регламентиран или под формалното прикритие на гражданско
правоотношение.
В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение
или за наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и
кредитирани писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение
е постигнато на 07.02.18 г. Справката от НАП е с изходящ номер
непосредствено / около два часа/ след установяване на нарушението. Това поставя
под съмнение изводът за прикриване на трудово правоотношение. Налице са
всички основания случаят да се прецени като малозначителен
по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако
приемем, че признаците на състава на нарушението може да се считат
осъществени, то това осъществяване е формално и е налице явна незначителност на
обществената опасност на деянието. Липсват каквито и да било вредни
последици, т.к. договорът е бил подписан в деня на установяване на нарушението , а уведомлението е било регистрирано в НАП около
два часа след проверката.
Следва да се прави разлика между чл.415в
от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК, като в първия случай има
извършено типично административно нарушение, но поради отстраняването му и
липсата на вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован
състав с много по- ниско наказание.
Привилегированите състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение,
но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага
наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени
деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се
налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от
горните случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/,
въпреки че признаците на състава на това нарушение са осъществени. Поради
това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по
смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор на датата на
проверката, същият е сключен, видно от съдържанието на договора, копие от същия
е бил връчен на служителя, като е било връчено копие и от уведомлението от НАП
срещу подпис, , договорът е бил регистриран в НАП незабавно след проверката,
няма никакви данни трудовите и осигурителните права на работника да са били
нарушени, няма никакви данни дружеството да е било извършвало идентични
нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в
конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно
незначителна и налагането на
административно наказание, особено в размера , определен от АНО, по-скоро би
имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие,
каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д.
1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е
в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
решение.
В горния смисъл са
Решение на АДМ.съд-Варна, както следва: Решение по КНАХД №598/2018г., Решение на Адм. Съд-Варна по КНАХД963/15г. и др.
Водим от горното съдът
намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03 –009069/ 21.02.2018 г. на И.И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „Й.к.У.” ЕООД, представлявано от И.Ю.А.
е наложено наказание “Имуществена
санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: