№ 7921
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110160542
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 , т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ, както и евентуален
иск по чл. 222, ал. 1 КТ.
Ищецът Т. ХР. Р.. твърди, че в периода 27.8.2018 г. – 23.8.2021 г. е бил в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността „програмист
софтуерни приложения“. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено считано от
24.8.2021 г., със заповед № 26/23.8.2021 г. на изпълнителния директор, връчена му на
същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ поради намаляване обема на работа.
Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй като към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение не е било налице намаляване обема на работа, като не е извършен подбор
по чл. 329 КТ. Твърди, че е останал без работа вследствие на незаконното уволнение.
Поддържа, че не бил спазен уговореният в договора 2-месечен срок на предизвестие, като
работодателят му платил обезщетение само за част от периода – за един месец. При
условията на евентуалност счита, че има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за
оставане без работа с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение за
период от един месец. Моли съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата до
уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати сумата 18114,00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 24.8.2021 г.- 24.2.2022 г.,
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3019,00 лева за неспазен срок на предизвестие,
заедно със законната лихва от 22.10.2021 г. до погасяване на задълженията, а при условията
на евентуалност – сумата 3019,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа
за период от един месец, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение при
1
намаляване обема на работа, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяване. Претендира разноски.
Ответникът „***“ АД поддържа, че уволнението е законосъобразно извършено, като
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е било налице намаляване
обема на работата, както и че не е било необходимо извършване на подбор. Оспорва ищецът
да е останал без работа. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от
ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се
произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото
лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не
може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344
ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на
уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда
правото на уволнение или надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г.
по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по
реда на чл. 290 ГПК/.
С определението от 12.1.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал при ответника длъжността „програмист софтуерни приложения“; че последното
е прекратено считано от 24.8.2021 г. със заповед № 26/23.8.2021 г. на изпълнителния
директор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ поради намаляване обема на работа, връчена на
ищеца на 23.8.2021 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването
им за доказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя при
намаляване на обема на работата. За законността на уволнението /с оглед наведените от
ищеца възражения/ в тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение /изтичане на срока на предизвестие/връчване на уволнителната
заповед/ е било налице намаляване обема на работата, която е част от изпълняваната от
ищеца трудова функция, че е извършен подбор, в случай че такъв е бил задължителен /ако
заеманата от ищеца длъжност не е била единствена със същата трудова функция/.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
2
Основният спорен между страните въпрос е налице ли е основанието, на което
работодателят е упражнил правото си на уволнение, по който съдът намира следното:
Съгласно установената съдебна практика намаляването на обема на работата по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не се отнася общо към дейността на предприятието
работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени трудови функции.
Доколко намаляването на обема на работата дава основание за приложението на чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се изхожда от това в
каква степен е засегнало трудовите функции за длъжността и дава ли това намаление
основание за отпадане на една или повече щатни бройки. Така всяко трайно намаление на
обема на работата /без то да е пренебрежимо малко спрямо общия обем/ е основание за
уволнение, когато тази работа се изпълнява от неколцина /в този смисъл решение № 348 от
24.11.2015 г. по гр.д. № 212/2015 г. ІV г.о. ВКС и решение № 375 от 25.11.2015 г. по гр.д. №
1925/2015 г. ІV г.о. ВКС., решение № 57 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 2157 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. В последното цитирано решение на ВКС е
прието, че за установяване факта на намаление на обема на работата, свързана с
изпълнението на определени трудови функции, са допустими всички доказателствени
средства. Процесуалният закон /чл. 164, ал.1 ГПК/ не съдържа ограничения относно
доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен – това може да бъде
сторено с писмени доказателства, чрез експертно заключение или със свидетелски
показания. С оглед спецификата на определени трудови функции, при които количественият
показател е трудно определяем, свидетелските показания могат да се явят като единствено
възможно доказателствено средство за установяване на намаления обем на трудовите
функции. Така, намаленият обем на работата за професии, при които трудовите функции са
междинно звено при реализирането на крайния продукт, трудно може да бъде определен с
количествени показатели. Показателите относно крайния продукт могат да бъдат запазени
или увеличени, но обемът на работата за определена длъжност да е намален поради
оптимизирането чрез въвеждане на нови технологии или други фактори, влияещи върху
необходимия брой работници за изпълнението – обстоятелства, които не могат да бъдат
установени с писмени доказателства и за които изслушването на свидетели е не само
допустимо, но и единствена възможност за доказването им.
Страните не спорят, а и от възпроизведените на хартиен носител електронни
документи - - извлечения от публикации на интернет страницата на дружеството
работодател, както и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на „***“ АД
/който факт е общоизвестен, предвид публичността на ТР и вписаните в него обстоятелства/
работодателят извършва следната дейност: разработване, развиване, произвеждане,
маркетинг, доставка, реклама, монтаж, консултиране, поддръжка, разпространение и
продажба в страната и в чужбина на продукти, стоки, системи и/или услуги за биометрична
идентификация, контрол и достъп и всякакви други технологии, приложения и продукти,
свързани с биометрията и биометричната индустрия. От справка в ТР се установява и че
дружеството е регистрирано през 2016 г. Обстоятелството, че ответникът осъществява
3
описаните по-горе дейности се потвърждава и от показанията на свидетеля, според които
дейността на дружеството е свързана с разработване на системи за контрол на достъпа за
хотели, предприятия и др., изработване на системи за достъп с пръстови отпечатъци, с
карти.
От представената длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност
„програмист софтуерни приложения“ се установява, че на последната са възложени
следните трудови функции: отговаря за разработването, тестването и функционирането на
софтуерни продукти; отговаря за написването и поддържането на програмни кодове, за
четене, разбиране и използване на всички форми, електронни таблици, спецификации и
технически референции, за разработването на нови програми и за проверка на програмите,
за да се гарантира производство на качествен продукт; анализира нови и съществуващи
програми и процеси, както и препоръки, които се дават за по-ефективен продукт; развиване
и разпространяване на знания и най-добри практики за разработване на приложения;
събиране на статистически данни и изготвяне на доклади за състоянието на процеса на
програмиране и обсъждане с прекия ръководител; тестване базови програми, за да се
гарантира, че логиката и синтаксисът са правилни и че резултатите от програмата са точни;
подпомагане по-ниско ниво програмисти; документира процеса на разработване на код,
проучва и препоръчва софтуерни приложения на прекия ръководител, предоставя препоръки
на прекия ръководител по въпроси, свързани с производителността и управлението на
разработката на софтуер.
В отговора на исковата молба работодателят твърди, че ищецът е извършвал дейност
по разработване на три софтуерни продуктови линии: Biodit Olock, Biodit touch и Easy lock,
както и че в периода януари 2021 г. – август 2021 г. обемът на извършваната от ищеца
работа е намалял, защото разработването на тези три софтуерни продуктови линии, с което е
бил натоварен ищецът, е прекратено, както и че не се предвижда разработване на нови
такива.
В становището си от 10.2.2022 г. ищецът е оспорил твърдението на ответника, че е
работил по посочените продуктови линии, като сочи, че е работил по следните: Тaccess &
Taccesso /Time attendance/, Caccess, Eaccess /Inside/, Energy, AccesswallRs, Accesswall_rfid,
Ogateaway.
За установяване намаляването на обема на работа са представени и приети писмени
доказателства; събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. П. Т., служител
в „***“ АД, на длъжност „ръководител звено, изследване и развитие“, отдел „Развойна
дейност“, както и заключение по съдебно-техническа експертиза.
Не се спори, а и от показанията на свидетеля Б. Т. се установява, че ищецът е бил
назначен в отдел „Развойна дейност“ /„Разработване и изследване“/, като свидетелят е бил
пряк ръководител на ищеца. Отделът се занимавал с разработването на нови устройства,
които впоследствие се произвеждат. Според свидетеля дружеството е започнало дейността
си с разработването на тези системи, като към момента продуктовите линии, които предлага
дружеството, са разработени и произведени, разработването на някои от тях е
4
преустановено, като не се предвижда започването на разработка на нови продуктови линии.
В момента Т. е единственият служител в този отдел, той изпълнява трудовите функции и за
длъжността програмист, като те се изчерпват в отстраняване на несъответствия. Според
свидетеля той има необходимото образование и квалификация да извършва това, в отделя
няма достатъчно работа за втори програмист, освен него, като използва услугите на
програмисти за определени действия във връзка с работата на отдела, когато има нужда
определена работа да се свърши в по-кратки срокове. Свидетелят сочи, че численият състав
на отделя намалява в последните години, тъй като дейността по разработване на нови
продукти е преустановена. Според показанията на Т. ищецът е полагал труд по
разработването на следните продуктови линии: 1/ Time attendance – устройство с биометрия,
в което се регистрира начало на работно време и край на работно време; като този проект е
прекратен в началото на 2021 г., поради натрупани негативни резултати, проблеми при
употребата на устройството; 2/ Inside - продукт за хотелски системи, биометрична система за
контрол на достъп, който е в производство, но разработването му е приключило; 3/ Energy -
за енергоспестяване към хотели, който в комбинация с Inside дава възможност, когато
хората напуснат стаята, хотелът да пести енергия, който проект е реализиран в един хотел,
монтирано е устройството и е приключил; 4/ AccesswallRs и Accesswall_rfid – и двата
продукта са за контрол на достъпа, разновидности на Inside, произвеждат се, но не се
разработват; 5/ Ogateaway – продукт, чието разработване е преустановено поради множество
грешки, които не са отстранени,. Свидетелят обобщава, че към момента нито един от
изброените продукти не се разработва, като дружеството осъществява дейност по развитието
им на пазара. Работата на ищеца преди уволнението се изчерпвала в отстраняване на
„бъгове“ - грешки по устройствата.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено то страните в срока
по чл. 200, ал. 3 ГПК, както и от обясненията на вещото лице Х., дадени в откритото
съдебно заседание на 12.4.2022 г., се установява, че в периода 2020 г. – 2021 г. в ответното
дружество се е работило по пет продуктови линии /вещото лице поправи заключението в
тази част, като поясни, че софтуерните продуктови линии са пет, а 107 са проекти,
свързани с тези продуктови линии/. В периода януари 2020 г. - август 2021 г. е
извършвана работа по следните продуктови линии Caccess, Eaccess /Inside/, AccesswallRs,
Accesswall_rfid, Тaccess & Taccesso /Time attendance/. За Ogateaway не се съдържат
съхранени данни в сървъра на „***“ АД. Видно от проверка в системата на ответника в
посочения период, ищецът, който е имал инициали „Тед“ в системата, е извършвал работа
по следните продуктови линии: Caccess, Eaccess /Inside/, Energy, AccesswallRs,
Accesswall_rfid, Тaccess & Taccesso /Time attendance/. След уволнението на ищеца на
24.8.2021 г. има данни за извършени работи по Caccess, Eaccess /Inside/, AccesswallRs,
Accesswall_rfid, Тaccess & Taccesso /Time attendance/. В заключението по СТЕ се съдържа
визуализация от сървъра на ответника за работата по изброените софтуерни продуктови
линии, които са пояснени от вещото лице в откритото съдебно заседания. От обясненията на
вещото лице се установява, че при проверката в системата, по данни на служители на
5
ответника, по продуктите са отстранявани само грешки, като той не е установил това да не е
така. От първата фотоснимка от системата, на стр. 3 от заключението на СТЕ, се вижда, че в
периода януари 2020 г. – август 2021 г. по Caccess няма никаква извършена работа от ищеца.
От втората снимка на стр. 3 е видно, че по Eaccess последното действие е от 27.07.2021 г.,
когато ищецът е работил по Eaccess, а до момента на проверката по тази линия има данни за
едно действие, извършено от Б. Т., който е направил някаква корекция, отстраняване на
дефект. На третата снимка на стр. 3 и 4 е видно, че по Energy има едно действие, за което
няма посочена дата, извършено 11 месеца преди проверката на вещото лице, а след това
няма действия по тази линия. На стр. 4 от заключението е видно, че по AccesswallRs и
Accesswall_rfid последното действие, извършено от ищеца е от 05.08.2021 г., че има
последващи две действия от Б. Т. - от 16.08.2021 г., а след 23.08.2021 г. няма никакви
действия. От снимката на стр. 5 от заключението е видно, че по Taccess /Time attendance/
последното действие е извършено една година преди проверката, като за процесния период
няма извършвани действия - нито от ищеца, нито от друго лице. От последната снимка на
стр. 5 от заключението е видно, че по Taccesso /Time attendance/ на 19.07.2021 г. ищецът е
извършил действие, а на 18.10.2021 г. Б. Т. е направил добавяне. Според вещото лице няма
практика в дружеството лицата да извършват действия от чужд профил, както идеята на
всеки акаунт е да се работи през него в групата.
Ответникът е представил справки за числения състав на служителите в отдел „Развойна
дейност“ за периода 2016 г.- 2021 г., от които се установява, че през 2016 г. щатните бройки
за длъжностите са били шест и са били заети. Имало е двама служители на длъжност
„програмист софтуерни приложения“, двама на длъжност „ръководител звено, изследване и
развитие“, един на длъжност „инженер, електроник“ и един на длъжност „техник, механик“.
От 2021 г. до момента на уволнението е имало трима служители в отдела, а именно: един на
длъжност „ръководител звено, изследване и развитие“ – свидетелят Т., един на длъжност
„инженер, електроник“ – С.С., един на длъжност „програмист софтуерни приложения“ –
ищецът Т.Р.. Съдът кредитира справката, доколкото съдържанието на този документ е
оспорено бланкетно от ищеца - той не излага конкретни възражения във връзка с
удостоверените в него факти, не твърди към 23.8.2021 г. в отдела да е имало различен от
посочения в нея брой служители, нито в по-ранен момент да са били по-малък брой.
Отразените в нея данни се подкрепят и от показанията на свидетеля Т. и не се опровергават
от нито едно от останалите доказателства.
От представените от ищеца трудов договор и допълнително споразумение към него се
установява, че при сключване на трудовия договор основното трудово възнаграждение е
било уговорено в размер на 4025 лева, а от 01.3.2020 г. е намалено на 3019 лева.
С протоколно определение от 15.2.2022 г. за безспорно е обявено обстоятелството, че
на 27.9.2021 г. изпълнителният директор на ответното дружество е изпратил на ищеца
електронно съобщение, към което е бил приложен проект на договор за изработка със
съдържанието на приложения към исковата молба документ. В това открито съдебно
заседание Ю. С. – изпълнителен директор на „***“ АД, заяви, че е поканил ищеца да
6
извърши работа по проект, по който е работил, която работа била за отстраняване на
несъответствия /бъгове/. Видно от представения проект на договор за изработка
възложителят – бивш работодател, предлага на изпълнителя – бивш служител, да извършва
срещу възнаграждение изработки и/или интеграции на софтуерни продукти. Задачите и
възбагражденията ще се определят при всяко възлагане.
От анализа на горните доказателства може да се направи извод, че основните трудови
функции на заеманата от ищеца длъжност са били по разработване, развиване и поддръжка
/отстраняване на несъответствия/ на софтуерни продукти. Съдът намира за установено
/предвид показанията на свидетеля и заключението на СТЕ/, че в периода 2020 г. – 2021 г.
ищецът е работил по продукти със следните наименования Тaccess & Taccesso /Time
attendance/, Caccess, Eaccess /Inside/, Energy, AccesswallRs, Accesswall_rfid, Ogateaway. Както
от показанията на свидетеля Т., така и от заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че е период повече от година и половина преди уволнението по изброените
продуктови линии са извършвани единици действия – и от ищеца, и свидетеля от Т., които
се изчерпват в отстраняване на грешки по продуктите. От горните доказателства се
установява, че и след уволнението работата по тези продуктови линии не се е увеличила. От
нито едно от доказателствата по делото не се установява в периода януари 2020 г. – август
2021 г. ответникът да е започнал разработване на нови продукти – т.е. няма данни за работа,
извън установената от вещото лице по СТЕ. Дори и в публикация на интернет страницата си
ответникът да е заявил, че разработва нови продукти, това извънсъдебно признание на
неизгоден за работодателя факт не променя извода на съда, доколкото от събраните по
делото доказателства се установява обратното – че такива не се разработват – и към момента
на уволнението, и към момента на изготвяне на заключението на СТЕ. Този факт се
установява по категоричен начин и от показанията на свидетеля Т., които не се
опровергават, а напротив – подкрепят се от заключението на СТЕ и останалите
доказателства /които съдът ще обсъди по-нататък/. До обратния извод не водят и
ангажираните от ищеца доказателства за ръст на продажбите и печалбата на ответника.
Няма никакви данни този ръст да се дължи на разработването на нови продуктови линии.
Напротив, правната и житейска логика води до извод, че приходът е налице от продажбата
на вече разработените продукти. Разработката на такива не генерира печалба – клиентите
купуват готовите продукти, а не плащат за изследователска и развойна дейност. По време на
този процес работодателят инвестира в материали и работна сила, а не продава – т.е.,
индиция за разработване на нови продукти, за инвестиране в нови проекти, в които да
участва програмист, по-скоро би била загубата, а не ръстът на печалбата. Намаляването
обема на работа по разработването и поддържането на софтуерните продукти се доказва и
от факта, че в отдела, натоварен с тази дейност, служителите са намалени от шест на един за
последните 5 години. Съвсем логично, след като е приключил с разработването на
устройствата, които е пуснал в продажба, работодателят да намалява персонала, натоварен с
развойната дейност /доколкото се доказва, че понастоящем не иска да инвестира в
разработване на нови/. Тук е мястото да се посочи, че единствено работодателят е този,
който решава дали да започва разработване на нови проект, като тази негова преценка не
7
подлежи на съдебен контрол, доколкото той не е длъжен да създава работа за служителите
си. Напротив, законът му позволява именно при преустановяване на определена дейност,
която води до намаляване обема на работата на определени служители или до
преустановяването , да уволни тези служители, които вече не са му необходими. И на
последно място, доказателство за намаляване обема на извършваната от ищеца работа е и
обстоятелството, че от 01.3.2020 г. основното трудово възнаграждение, което е получавал за
периода 2018 г. – 2020 г., е намалено с една четвърт /от 4025 лева на 3019/. Единственият
логичен извод, до който води този факт, е че извършваната работа по трудовия договор не е
в обема, в който е била при сключването му /липсват твърдения и доказателства за друга
причина, като договорът е изменен единствено досежно възнаграждението/. Следователно
доказва се, към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение
работодателят е преустановил развойната дейност, а вече разработените продукти не са
изисквали поддръжка, която да обосновава наличието на повече от един служител, който
има образование и квалификация да изпълнява функциите на програмист. Този едни
служител, достатъчен да изпълнява обема от работа в отдела, е ръководителят, на когото са
възложени и функции да участва в разработването и поддръжката на продуктите /т. 2, 3, 11 и
сл. от длъжностната му характеристика/. Този служител при нужда използва за помощ
„външни“ за дружеството програмисти - в случаите, в които работата по отстраняване на
грешки следва да се извърши за по-кратко време /в който смисъл са показанията на
свидетеля Т./. Доказателство за това е и отправеното предложение от работодателя до ищеца
за сключване на договор за изработка. От него е видно че се касае не за постоянен
ангажимент, а за такъв по извършване на отделни работи, всяка с отделен срок и отделно
възнаграждение. Т.е., няма как да се приеме, че работодателят е искал да възложи на ищеца
същите постоянни задължения, каквито е имал по трудовия договор. Ето защо и
отправеното до ищеца предложение за сключване на договор за изработка не разколебава
горните изводи на съда. Следва да се посочи и че спорадичната нужда от работна сила в
моменти, в които определена работа следва да се извърши в по-кратки срокове, не означава,
че общият обем от работа в този отдел не е намалял. Щом няма всекидневна, постоянна
нужда от служител, работодателят не може да бъде принуден да поддържа трудови
правоотношения с такъв. Предвид изложеното съдът намира за доказан факта на намаляване
обема на работа по отношение трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ при закриване на част от предприятието, както и
при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право на
подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по добре. Разпоредбата носи заглавието „право на
подбор”. Въпреки това обаче трайната съдебна практика и правната теория приемат, че
извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават
една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или
служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна
8
длъжност - така изрично мотивите на ТР № 3/16.1.2012 г. на ОСГК - ВКС. В случая
извърпването на подбор не е било задължително.
От показанията на свидетеля Б. Т. се установява, че в отдела по поддръжка на
продуктите не е имало служители на длъжността „програмист“, като съдът кредитира
показанията в тази им част, тъй като не се опровергават от нито едно от останалите събрани
по делото доказателства. Ищецът от своя страна не твърди и не ангажира доказателства за
обратното. А би могъл да стори това, предвид, че е работил при ответника три години и
следва да е запознат с работата на колегите си. Ето защо би могъл да посочи такъв
служител, който, макар и в друг отдел, изпълнява идентични с неговите трудови функции/.
Ето защо съдът ще извърши преценка за наличие на предпоставки за задължително
извършване на подбор, като сравни трудовите функции на длъжностите в отдел „Развойна
дейност“. Видно от приетите по делото длъжностни характеристики длъжността, заемана от
свидетеля Т. /„ръководител звено, изследване и развитие“/, е натоварена и с част от
функциите на програмист /т. 2, 3 11 - 15 от длъжностната характеристика/, и с ръководни,
организационни и контролни функции - отговаря за развитието на дейността на отдела, за
назначаването, повишаването на служители, за развитието на квалификацията им и др. /т.1,
4, 5, 6, 7 и 8 от длъжностната характеристика/. На длъжността „инженер, електроник“ са
възложени функции по изработка на платките на устройствата. Ето защо и доколкото нито
една от останалите две длъжности в отделя не изпълнява еднакви трудови функции с тези на
изпълняваната от ищеца, както и при липсата на други служители в дружеството, заемащи
тази длъжност, за работодателя не е било задължително извършването на подбор. Поради
това и липсата на такъв не води до незаконност на уволнението.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че уволнението е законно, а предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението. Съдът не
достигна до такъв фактически и правен извод, поради което исковете за възстановяване на
заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа следва да бъдат
отхвърлени.
По иска по чл. 220, ал. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Съгласно чл. 328, ал. 1 вр. чл. 326, ал. 2 КТ работодателят може да прекрати безсрочен
трудов договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя със срок от
30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.
9
С определението от 12.1.2022 г. за безспорни са обявени обстоятелствата, че
уговореният между страните срок на предизвестие е от 2 месеца; че брутното трудово
възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец, е в размер на 3019
лева; че ответникът е платил на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3019
лева; че на 12.8.2021 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение поради намаляване обема на работа. На основание чл. 153 ГПК съдът
намира осъществяването им за доказано.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗЗД срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното
число на последния месец. Следователно, при спазване срока на предизвестието, трудовото
правоотношение би било прекратено на 12.10.2020 г.. Работодателят е сторил това в по-
ранен момент - считано от 24.8.2021 г. Срокът на предизвестието е спазен за 11 дни 13-23
август, а за служителя възниква вземане за обезщетение за периода 24.8.2021 г. – 12.10.2021
г. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението възлиза на 4966,74
лева /3019 – едно цяло БТВ, както и още 1947,74 лева – брутно трудово възнаграждение за
20 дни, колкото е и неспазеният срок, намален с 11-те дни, в които е текъл/. От тази сума
работодателят е платил едно брутно трудово възнаграждение, поради което непогасено
остава задължение от 1947,74 лева, до която сума искът следва да бъде уважен. За разликата
до пълния предявен размер от 3019 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск по чл. 222, ал. 1 КТ:
Предвид неоснователността на иска по чл. 225 КТ се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради закриване на
предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа,
спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да
последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества
в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя
длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или
служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.
От извършения в последното открито съдебно заседание оглед на трудовата книжка на
ищеца се установи, че в периода 24.8.2021 г. – 24.9.2021 г. последният не е полагал труд по
трудово правоотношение /съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по
тълк. д. № 6/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГК фактът на безработица може да бъде
доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в
трудовата книжка на ищеца/. Следователно е налице фактическият състав на вземането -
ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа в рамките на посочения срок. Ето защо
в тежест на ответника е възникнало задължение да му заплати обезщетение в размер на
10
3019,00 лева. Искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
своевременно поисканите разноски за възнаграждение за адвокат в размер съобразно
уважената част от исковете. Видно от представения договор по предявените пет иска е
уговорено и платено възнаграждение в размер на 1200 лева, което съдът намира, че не е
прекомерно /по-ниско е от минималния размер/. Доколкото друго не е уговорено, съдът
приема, че възнаграждението е уговорено поравно за всеки от предявените с исковата молба
пет иска – по 240 лева за всеки иск. Ето защо на ищеца се следват разноски за адвокат в
размер на 240 лева – изцяло уважения иск по чл. 222, ал. 1 КТ и на 154,84 – по частично
уважения иск по чл. 220, ал. 1 КТ - общо 394,84 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за
адвокат. От представения договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно
нареждане се установява че ответникът е платил адвокатско възнаграждение в размер на
1800 лева. Доколкото друго не е посочено в договора, съдът намира, че възнаграждението е
уговорено поравно за всеки иск – по 360 лева на иск. Така уговореното и платено
възнаграждение лева обаче е прекомерно, а възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК –
основателно. Изводът на съда се дължи най-вече на оценката на фактическата и правна
сложност на спора, направена от самия адвокат на ответника. Последният намира за
прекомерно и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното на адвоката
на ищеца възнаграждение. което възлиза на 1200 лева /виж изявлението на адв. Д. в този
смисъл, направено в откритото съдебно заседание от 12.4.2022 г./. Ето защо, доколкото
самата страна счита, че делото не представлява фактическа и правна сложност,
обосноваваща адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, то и платено от нея следва
да бъде намалено. Предвид това обстоятелство, както и предвид броя и продължителността
на проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия по събиране и
проверка на доказателства, съдът намира, че възнаграждението от 1800 лева следва да бъде
намалено до 1200 лева, като съдът съобразява и постановеното по д. C-427/16 решение на
СЕС, според което възнагражденията по чл. 36 ал. 2 ЗАдв. имат характер на хоризонтално
определяне на минимални тарифи от сдружение на предприятия и придържането към тях би
противоречало на чл. 101 § 1 вр. чл. 4 § 3 ДФЕС, ако не е необходимо за постигането на
преследваната цел. Намалено съобразно уважената част от исковете, на ответника се следва
възнаграждение в размер на 805,60 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на
Софийския районен съд сумата 198,67 лева – държавна такса за уважените искове.
Останалите разноски остават за сметка на съда, вкл. тези за изготвяне на техническа
експертиза, доколкото са сторени за доказване на факти по иска за отмяна на уволнението,
който е отхвърлен.
11
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *** да заплати на Т. ХР. Р. , ЕГН ********** на основание
чл. 222, ал. 1 КТ сумата 3019,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в
размер на едно брутно възнаграждение за периода 24.8.2021 г. – 24.9.2021 г., на основание
чл. 220, ал. 1 КТ сумата 1947,74 лева, представляваща обезщетение при неспазен срок на
предизвестието, заедно със законната лихва от 22.10.2021 г. до погасяване на
задълженията, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 394,84 лева, представляваща
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
отмяна на уволнението, извършено със заповед № 26/23.8.2021 г. на изпълнителния
директор, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност „програмист
софтуерни приложения“, по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата на 18114,00 лева,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа вследствие
незаконното уволнение за периода 24.8.2021 г. – 24.2.2022 г., както и по чл. 220, ал. 1 КТ за
разликата до пълния предявен размер от 3019,00 лева.
ОСЪЖДА Т. ХР. Р. , ЕГН ********** да заплати на „***“ АД, ЕИК *** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 805,60 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
Софийски районен съд сумата 198,67 лева – разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12