№ 50
гр. Пазарджик, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Съдия:Николинка Н. Попова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20235200500036 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, във връзка с чл. 293 ал.4 ГПК и чл. 270 ГПК.
С решение № 50138/ 10.01.2023 г. постановено по к.гр.д. № 1128/2022 г. на ВКС, е
прогласено за нищожно решение № 261/ 09.12.2021 г. постановено по гр.д. №
202152200500567/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и постановено връщане на
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд гр. Пазарджик.
Въззивното производство е образувано по подадена жалба от ответниците К. Я. М.
и М. А. Ф. чрез адв. И. от ПАК , в В ЧАСТТА С КОЯТО е прието за установено, че ищците
О. Р. Ч. и Р. Р. Е. са собственици на 128.50/237кв.м. идеални части от площта заключена
между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот с идентификатор
56277.503.478 и южната регулационна линия на парцел ХVІІІ-2492,2493 в кв.152 по плана
на гр.Пещера, както и че е допусната грешка при отразяването на южната кадастрална
граница на имот 56277.503.478, изразяваща се в неправилно отразяване на площта,
заключена между южната кадастрална граница на притежавания от ищците имот и южната
регулационна линия на същия по действащия регулационен план, одобрен със заповед РД-
14-02-1144 от 04.12.1985г. с доводи за порочност на решението в тази му част като
необосновано и неправилно. Счита, че решението противоречи на заключението на вещото
лице, което изрично е посочило, че не би могло да се говори за грешка в заснемането,
защото в картата границата е отразена както е в кадастралния план от 1985г. и че според
вещото лице има допусната грешка в плана от 1985г. като неточно е заснета жилищната
сграда в имот пл.№2491, с която е съобразена регулацията, а в имот пл.№2490 липсват
второстепенни постройки, които в последствие са оценени и заплатени. Поддържа, че
според диспозитива не става ясно към кой момент е допусната въпросната грешка, а в
исковата молба се твърди, че е допусната грешка при одобряване на КККР, одобР. със
заповед №РД-18- 14/30.08.2019г. на ИД на АКГГ. Жалбоподателите считат , че това е
съществено противоречие /ако се приеме, че грешката е допусната в плана от 1985г./ защото
според жалбоподателите съдът е присъдил нещо плюс петитум, което е недопустимо. Моли
1
да се отмени решението в обжалваните части.
В срока за отговор по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил такъв от процесуалния
представител на ответната страна по жалбата/ ищците в производството пред първата
инстанция О. Р. Ч. и Р. Р. Е. чрез адв. Е. С., в който се излагат доводи за правилност на
решението в обжалваната му част. Според ищците съдът изцяло се е позовал на
заключението на вещото лице при формиране на правните си изводи и че записаното в
жалбата е извън контекста на казаното от експерта по делото. Считат, че правилно съдът е
приел несъвпадане на регулационната линия между имотите на ищците и ответниците по
действащия регулационен план с кадастралните и регулационни граници по предходните
регулационни планове и предвиждането на съсобствен парцел за 4 имота по плана от 1968г.,
изменен през 1972г. и че в същност между имотите няма регулационна линия, а тази от
1985г. не съвпада с никакви имотни граници, но е предвидена да е успоредна на северната
стена на жилищната сграда в имот пл.№2491. Коментирано е и изменението на плана от
2006 г. представляващ действащия регулационен план като регулационната линия между
УПИ Х-2490,2491 и УПИ ХVІІІ-2492,2493 в кв.152 съвпада с попълнената със заповед №286
от 08.05.2006г. северна граница на имоти с пл.№№2491 и 2490. Заключава, че са били
променени границите на имотите на ищците и на ответниците по всички кадастрални и
регулационни планове до 2019г.-тези по плана от 1968г. и по плана от 1985г. Посочено е и
несъвпадане на кадастралните граници между имоти с идентификатори 56277.503.479,
56277.503.480 и 56277.503.481 по действащата КК с границите по кадастралната основа на
действащия регулационен план и с регулационната линия по този план, като в КК са
отразени границите по плана от 1985г. отпреди попълването на кадастъра и частичното
изменение на регулацията от 2006г. Посочени са площите, заключени между южната
граница на ПИ с идентификатор 56277.503.478 и южната граница на съсобствения УПИ
ХVІІІ-2492,2493 в кв.152, по действащия от 2006г. план от 197кв.м. в това число цялата
площ на ПИ с идент.№56277.503.479 от 114 кв., а по плана от 1985г. тази част е равна на
152кв.м. като процесният имот участва с 114 кв.м. с уредени регулационни сметки. Посочва
се още, че грешката е била налична по плана от 1985г., но че тя е допусната в самия план
като неточно е заснета жилищна сграда в имот пл.№2491, с която е съобразена регулацията,
а в имот №2490 липсват второстепенни постройки, в последствие оценени и заплатени.
Според ищците през 2006 г. вместо по приложена регулация и по заплатени придаваеми се
места, кадастърът е попълнен по стените на заплатените постройки и изградените на място
огради, при което от имот №2491 е отнета площ от 31кв.м., вместо 23кв.м. а от имот пл.
№2490 е отнета площ от 52кв.м. вместо 22кв.м. или в повече от заплатените от 38кв.м.
Последният довод на ищците е, че на място границата между двата имота съвпада с
регулационната линия на действащото за имотите регулационно изменение от 2006г. в
рамките на допустимото и не съвпада с границата по КККР защото самата карта не
съответства на регулацията и на материализираните на място граници. Считат за
неоснователен довода към кой момент е допусната първоначално грешката и че в същност
такава е налице към настоящия момент при одобряването на КККР за процесните имоти.
Моли да се потвърди обжалваното решение.
2
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Р. С. К.. Страните не
сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
След преценка на постъпилата жалба , следва да укаже на жалбоподателя , че следва
да установи и докаже своите искания, от които би черпил благоприятни за себе си правни
последици.
След преценка на обстоятелствата , касаещи допустимостта на жалбата , следва да се
насрочи разглеждането на делото в открито съдебно заседание. Водим от изложеното и на
основание чл. 267 ал.1 ГПК :
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2023 г. от
9,45 ч. , за която дата да се призоват страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3