Протокол по дело №315/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 148
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20223000500315
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 148
гр. Варна, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова

Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно
гражданско дело № 20223000500315 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. Ц. Н., редовно призован, явява се лично.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Х. П. Х., редовно призован, явява се лично.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Н. Ц. Н.
от гр.Варна срещу решение № 69/17.01.2022 г. по гр.д.№ 808/2021 г. на
Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска му, предявен срещу Х. Петков
Х.в - Р. от гр.Варна, за заплащане на сумата от 64112.04 лв., представляваща
половината от възнаграждението, платено от "Дойче Банк Нидерланд Н.В." –
Амстердам за действията за предаването на два кораба, задържани в
пристанищата на гр.Варна и на гр.Бургас, по сметка на ответника, дължимо на
ищеца по договор от 08.09.2014 г., за периода след 01.01.2015 г., на основание
чл. 361 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея - от датата на предявяване
на иска – 19.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата и е осъден да
заплати разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради
1
нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение
по съществото на спора, с което искът бъде уважен изцяло.
В подаден писмен отговор ответникът оспорва въззивната жалба и
изразява становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Искания по доказателствата не са направени.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА становище, пристигнало в съда на 14.10.2022г. от
въззивника г-н Н., в което се подържа, че на практика отговорът на
въззиваемата страна представлява насрещна въззивна жалба, която е
нередовна и не е администрирана своевременно от съда. Подробно са развити
съображенията по съществото на спора.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата на 06.10.2022г. молба от
въззиваемата страна, в която се поддържа, че съдът следва да бъде
информиран за публично достъпна информация, представляваща статия,
публикувана в специализирания морски сайт „maritime.bg“ на 10.03.2015г., в
която категорично се описва приемането на владението на корабите „Скаген“
и „Санта Роса“ от страна на „Дойче банк“. Моли да бъде приложена по
делото, счита, че тя ще помогне за изясняване на относимия към предмета на
спора факт относно предаване на владението на двата кораба на 13.02.2015 г.
СЪДЪТ връчва препис от тази молба на въззивника Н..
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Поддържам въззивната жалба, както и
депозираното становище. Оспорвам подаденият писмен отговор. Нямам
искания по доказателствата.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Р.: Оспорвам изцяло въззивната жалба, същата е
напълно неоснователна. Поддържам подаденият писмен отговор. Искам да
Ви обърна внимание на едно основно мое възражение за изтеклата давност.
Нямам искания по доказателствата.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: По отношение на искането за приемане на
представеното копие от публикация в „maritime.bg“: възразявам срещу
приемането му, същото е следвало да бъде представено още пред районния с
отговора на исковата молба. Оспорваме този факт, защото събраните писмени
доказателства–официални документи опровергават тези публикации.
СЪДЪТ намира, че представената статия не следва да бъде приемана
като доказателство по делото. На първо място ако се приеме, че това е
документ, същият е могъл да бъде своевременно представен пред
първоинстанционния съд в съответния преклузивен срок. На следващо място,
ако се приеме, че изявленията, отразени в статията, като обективно настъпили
факти представляват свидетелски показания на трети лица, то същите са в
процесуален вид, който ГПК не допуска. По тези съображения съдът

2
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прилагане по делото на
представената от въззиваемата страна статия.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Р.: Не съм запознат с това становище, за което
споменахте, което е внесено от Н. в съда на 14.10.2022г. Моля да ми бъде
дадена възможност да се запозная с него.
СЪДЪТ дава възможност в рамките на 5 минути на въззиваемата страна
да се запознае с писменото становище, подадено от Н. Н..
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Р.: Тъй като становището е доста трудно четимо и
голямо като обем, приемам, че това, което докладва съда отразява неговото
съдържание, поради което Ви моля да продължим разглеждането на делото.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Представям списък на разноските.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Р.: Не правя възражение за прекомерност на
размера на разноските, сторени от насрещната страна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да се
отмени постановеното от Варненския окръжен съд решение № 69/17.01.2022г.
по гр. д. № 808/2021г. Аргументите ми за това са, че решението е постановено
в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК и практиката на ВКС, съгласно които
съдът трябва да вземе отношение по направените от страните доводи и
представените доказателства. Решението е постановено не въз основа на
събраните доказателства по делото, а въпреки събраните по делото
официални доказателства в т.ч. официални документи. Считаме, че
аргументът за иска трябва да бъде чл. 79, а не както е приел съдът за
гражданско дружество. Предметът на делото е договор от 08.09.2014г. и има
за предмет фактически и правни действия за влизане на „Дойче Банк
Нидерланд Н.В.“-Амстердам във владение на корабите „Санта Роса“ и
„Скаген“ и уреждане на взаимоотношенията със „Сий Партнер шипинг“ и
„Ахилеос“. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражения
за изтекла погасителна давност, за нищожност поради противоречие с
добрите нрави, за унищожаемост поради измама и принуда. В решението си
Варненският окръжен съд не е уважил тези искания на ответника и
единствено остава третата група възражения на ответника за приключване
дейността на договора поради изтекъл срок поради влизане на банката във
владение на процесните кораби на 13.02.2015г., за което е представено
писмено доказателство: уведомление от корабния агент Андон Попов до
ответника от 16.05.2015г., че на 13.02.2015г. „Дойче Банк Нидерланд Н.В.“-
Амстердам е влязла във владение на процесните кораби. Това уведомление е
неоснователно и незаконосъобразно поради следните съображения: на този
3
етап тезата на ответника по делото е, че е налице доброволно предаване
владението на кораба и тази теза е възприета от окръжния съд. От събраните
по делото доказателства се установи, че решението на окръжния съд на
Ротердам, Холандия, въз основа на което „Дойче Банк Нидерланд Н.В.“-
Амстердам е осъдила две дружества - „Скаген шипинг лимитед“ и „Берген
шипинг лимитед“ да предадат владението на тези кораби на банката. Това
решение е допуснато за изпълнение на територията на страната с
разпореждане на Варненския окръжен съд и разпореждането е влязло в сила
на 01.04.2015г. Предвид на това, че към 13.02.15г. не е имало легитимно
основание за влизане на банката във владение като вещно право, се разви
друга теза относно владението като фактическо състояние. За тази цел бяха
ангажирани свидетелските показания на двама свидетели: Андон Попов и
Даниел Стефанов. В съдебно заседание Попов свидетелства в подкрепа, че на
кораба „Санта Роса“ не е имало никакъв екипаж. По този начин той опроверга
съдържанието на уведомлението, което е изпратил до въззиваемия в
настоящото производство от 16 май. Освен това Даниел Стефанов
свидетелства пък, че на кораба е имало екипаж, но в редуциран състав с оглед
безопасността на кораба. Андон Попов свидетелства, че банката е влязла във
владение на кораба в средата на месец февруари, а Стефанов свидетелства, че
това се е случило в началото на месец февруари и тук се получи разминаване
в свидетелските показания. Изпълнението на решението на окръжния съд на
Ротердам на територията на страната предполага действия на съдебен
изпълнител на основание чл. 404, т. 3 от ГПК. В този случай твърдението, че с
фактически действия банката е влязла във владение на кораба се опровергава
от издаденото, съобразно определение на окръжния съд от 20.10.2021г.
официален документ - удостоверение от Гранично полицейско управление, че
2015г. няма вписан екипаж на кораба „Санта Роса“ в електронните регистри
на МВР. Тук се получи правния казус по чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК -
противоречие между свидетелски показания и официален документ. Този
казус и този факт не е обсъден в решението на окръжния съд. Ние твърдим, че
при наличието на този официален документ твърдението, че банката с
фактическите действия на някакви хора е влязла във владение на кораба
„Санта Роса“, е недоказано. Няма никакви доказателства, че екипаж някакъв е
бил упълномощен от името на банката да влезе фактически във владение на
кораба „Санта Роса“. Относно кораба „Скаген“ имаме също официален
документ. Това е уведомление от Директора на „Морска администрация –
Бургас“, в което той пояснява, че вещно-правния статут съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване се
регистрира в основния регистър на кораба, който е Панамския регистър т.е.
няма никакво доказателство, че относно кораба „Скаген“ е имало някакво
влизане на банката във владение. Към това уведомление е приложено и
решение на Бургаският окръжен съд, в което е записано, че корабособственик
на кораба „Скаген“ е Благомир Коцев т.е. към 17.06.2015г., когато са снети
арестите, корабособственик по силата на документите е Благомир Коцев т.е.
4
банката няма никакви доказателства, че е влязла във владение. При тази
фактическа обстановка ние твърдим, че банката не е влязла във владение нито
на 13 февруари, нито в началото на февруари, нито в средата на месец
февруари 2015г. Относно тезата, която окръжния съд въвежда с решението
си, че съвместната дейност на страните е приключила на 13 януари, тъй като
тогава ответникът от първата инстанция бил уведомен и упълномощен да
извършва правни действия - самият окръжен съд си противоречи и в този
момент на „13.01. приключила съвместната работа“ малко по-нагоре в
съдебното решение, когато се произнася относно твърденията на ответника,
че той бил измамен, съдът не приема това твърдение и казва, че на него
съдействие му е оказвано. От документите, представени от самия ответник
по делото, е видно, че действително след 13 януари е имало съвместна
дейност на страните. Отделно от това съдът приема и кредитира показанията
на Андон Попов, че банката е влязла във владение на 13 януари или в средата
на февруари, а отделно от това съгласно договора срока за действие на
договора е до влизане на банката във владение на двата кораба. Няма никакви
доказателства, че банката е влязла във владение на тези кораби. Предвид на
това, тъй като договора не е приключил, следва, че и финансовите отношения
между страните следва да бъдат уредени, така както са се договорили
страните в договора. Моля Ви да приемете, че искът е доказан по основание и
размер, моля да осъдите въззиваемия да ми заплати претендираната сума от
64 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и направените съдебно-деловодни разноски. Моля да ми бъде
дадена възможност да Ви представя писмени бележки.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Р.: Уважаеми апелативни съдии, оспорвам изцяло
иска на Н. Н.. Моля да се произнесете с решение, с което да отхвърлите иска,
в което да отразите направените от мен възражения, подробно описани
многократно в предходни писмени бележки, както и в отговора на въззивната
жалба. Основното възражение е за изтекла давност. Видно е, че Н. Н. е
изчакал 5 години и в последния момент заведе иск единствено за 2000лв.
Всички останали увеличения на иска са направени в състояние на изтекла
давност съгласно категорично решение на ВКС. Направил съм възражения и
за нищожност на самия договор, които поддържам. Относно въпроса, свързан
с прекратяване на договора: искам да кажа, че съвместна работа с Н. Н. не сме
имали. Единственото, което сме правили с него, е да му заплащам на
основание на този договор и той е получил всичко, каквото е можал да
получи. Ако не беше завел в последния момент иска имаше възможност аз да
предявя своите претенции за неправомерно получени суми. За съжаление
срока, когато научих за заведеното дело, беше отдавна изтекъл. Така че
съвместна работа с Н. сме нямали. На 13.02.2015г. действително владението
на корабите беше предадено. Няма как тези кораби да бъдат без владелец.
Видно е, че те към момента дори не съществуват - те отдавна са нарязани на
скрап. Задължението за предаване не произтича от това, което изрази Н., а на
основание договора за кредит, който е бил подписан и въз основа на който
5
банката е претендирала предаването на корабите. След многобройните
съдебни дела, които се водиха, корабите бяха предадени на 13.02.2015г. Няма
основания за претенции на Н. Н. за последващ период, тъй като аз дори не
съм и страна в последващите отношения, защото там пълномощията са
издавани не от банката, а от фирми, които са били вече собственици на
корабите в този последващ момент. Всички тези документи са приложени по
делото. Моля да ми бъде даден срок за писмени бележки.
СЪДЪТ дава възможност на страните в срок до 02.11.2022г.
включително, да депозират писмените си съображения по съществото на
спора и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.29
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6