Решение по дело №1613/2024 на Административен съд - Пловдив

Като разгледа докладваното АД № 1613 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на М. А. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат С., против Заповед № 8121К-5517 от 15.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на М. А. е наложено дисциплинарно наказание - уволнение и е прекратено служебното правоотношение.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, намира оспорения административен акт за незаконосъобразен, претендира отмяната на същия и разноските по настоящото дело и за всички съдебни инстанции.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки при първото разглеждане на жалбата. В молбата от 01.10.2024г /л.16 по настоящото дело/ се сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената за това писмена форма, при спазване на процесуалните изисквания за издаването й. Претендира се отхвърляне на жалбата. Не се претендират разноски по делото.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура-Пловдив, намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Настоящото производство е в изпълнение на указанията на Върховния административен съд, дадени с Решение № 9087 от 23.07.2024г, постановено по АД № 1680/2024г.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят към момента на уволнението заема длъжността полицейски инспектор V степен (ТП) в участък „Надежда“, РУ Сливен при ОДМВР Сливен, считано от 24.10.2022 г. Бил е началник на участък Садово към РУ Асеновград, считано от 30.03.2015 г.

Със Заповед № 8121К-6528 от 12.07.2022 г. на министъра на вътрешните работи е стартирало дисциплинарното производство. Инициирано е по предложение № 317р-8372 от 06.07.2022 г. директора на ОДМВР Пловдив и във връзка с негова справка № 317р-8373 от 06.07.2022 г. за наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение от ръководен служител на ОДМВР Пловдив – използване на служебното положение за получаване на дарове и облаги, които не му се следват. Със заповед № 8121К-6528 от 12.07.2022 г. е определен дисциплинарно-разследващ орган, на когото е възложено да събере всички доказателства за установяване на дисциплинарното нарушение и изготвяне на становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо жалбоподателя.

На 18.07.2022 г. на М. А. е изпратена покана за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Определен е срок до 20.07.2023 г. да депозиране на писмени обяснения или възражения до министъра на вътрешните работи. Такива са депозирани в срок като се твърди, че не е извършено нарушение на нормите на етичния кодекс.

В хода на дисциплинарното производство сведения са дали Д. Т. (л.85 по предходното адм. дело 1690/2023г. ), Е. А. (л.86 по предходното дело), Е. М. (л.87 по предходното адм. дело), И. В. (л.88 по предходното адм. дело), Н. Т. (л.89 по предходното адм. дело), Х. В. (л.90 по предходното дело и Е. С. (л.91 по предходното адм. дело).

Така в обясненията на Д. В. Т. не се сочи, че той лично е давал суми на М. А., а се обяснява, че лицето И. В. е плащал суми на М. А..

От тези обяснения става ясно, че Д. Т. е имал проблеми с И. В., а жалбоподателят, който тогава е бил началник на полицейски участък [населено място], е разговарял с Т. и му е казал да не разпространява случилото се със запаления трактор, тъй като В. ще плати, ако трябва ще купи нов трактор.

От обясненията на Е. А. се установява, че същата е била служителка във фирми на И. В.. Установява се, че преди около пет години /обясненията са дадени на 01.09.2022г./ И. В. и споделил, че всеки месец дава на М. А. сумата от 500лв. Впоследствие й е било наредено да дава парите на А.. Ежемесечно е давала сумата от 500лв., като това се е случвало винаги в базата на фирмата. Уточнява, че за периода от около пет години до началото на 2022г. около десет пъти е давала сумата от 500лв. на М. А.. Парите са давани на ръка, без издаване на документи.

В обясненията на Е. М., която е сестра на И. В., се сочи, че лично е дала пари на М. А., през миналата година / обясненията са дадени през 2022г./, но не си спомня точно кога. Дала ги е по нареждане на брат си. Обяснява, че брат й не е споделял, че е давал пари и друг път на М. А..

От обясненията на И. А. В. става ясно, че познава М. А. отдавна, още когато е работил в 06 РУ-Пловдив. За времето, когато е оглавявал участъка в Садово, е имало случаи М. А. да иска парични средства под предлог, че са нужни за ремонт и обслужване на служебен автомобил.

И. В. обяснява, че първият път, когато е дал пари, е било преди около две години, когато М. А. е поискал сумата от около 100лв., необходима му за ремонт на автомобил.

И. В. посочва, че лично е давал парични суми, когато е имал налични в него, но се е случвало да го изпрати и при негови служители /сестра му Е. и отчетничката Е./, за да му дадат исканите пари. Доколкото си спомня лично е давал два или три пъти от джоба си сумите между сто и двеста лева. Такива са били и паричните суми, които е нареждал да бъдат давани от неговите служители. Общата бройка на случаите, в които на М. А. са давани пари-било то лично от В. или от служителите му, надминава десет.

На 19.10.2022г. дисциплинарноразследващият орган е издал обобщена справка (л.72-76) относно проведеното дисциплинарно производство. На 09.11.2022 г. е издал становище (л.67-71) с предложение до министъра на вътрешните работи на М. А. за това, че системно е приемал различни по размер суми 100-150 лв. до 500 лв. от И. А. В., като с действията си виновно е нарушил т.15, т.19, т.20 и т.46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение.

На 25.10.2022 г. на жалбоподателя е връчена покана да се яви на 01.11.2022 г. в сградата на ОДМВР Пловдив за запознаване с обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. На 01.11.2022 г. пълномощникът на жалбоподателя е подал заявление до директора на ОДМВР Пловдив с искане за осигуряване на достъп до материалите по дисциплинарното производство за запознаване и организиране на защитата. На 07.11.2022 г. е предоставен такъв, което се установи от съставения за протокол (л.81 по предходното дело). На 02.11.2023 г. от жалбоподателя е подадено допълнително писмено обяснение. Посочва, че не е съгласен с предложеното наказание уволнение, защото събраните данни изхождат от заинтересовани лица и са извадени от контекст, за да послужат за вменяване на нарушенията по ЗМВР и етичния кодекс.

Със заповед № 8121К-14089 от 13.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи е изменена заповед № 8121К-6528 от 12.07.2022 г. за образуване на дисциплинарното производство, като е съобразено новото служебно положение на жалбоподателя като старши инспектор в РУ Сливен, считано от 24.10.2022 г., уточнени са фактите и дисциплинарните нарушения, а на дисциплинарноразследващия орган са дадени указания за събиране на допълнителни доказателства и за изготвяне на нова обобщена справка.

В Сведение от 19.12.2022г. Е. А. посочва, че последният път, когато е предала сумата от 500лв. на М. А., е било в началото на 2022г., края на месец януари или края на месец февруари, със сигурност в началото на 2022г. Не си спомня точната дата, но принципно М. А. е идвал в края на месеца. Посочва, че през 2021г. същото действие се е случвало няколкократно - да предаде сума от 500лв. Заявява, че сумата винаги е била по 500лв.

В Сведение от 19.12.2022г Е. М. посочва, че лично е предала на М. А. сумата от 200лв. в базата на фирма „Строймаш“ в [населено място]. Това е било в края на месец април 2021г. или първите дни на месец май. Посочва, че сумите са били 200-300лв. и това се е случвало два-три пъти от втората половина на 2020г. до пролетта на 2021г. и винаги е било в базата на фирма „Строймаш“ в [населено място].

От протоколи с дати 16.12.2022 г., 06.01.2023 г., 17.01.2023 г., 06.02.2023 г. и 07.02.2023 г. се установява, че жалбоподателят не е бил открит на декларирания и на постоянния си адрес, не е могъл да се осъществи телефонен разговор с него, поради което са съставени цитираните протоколи за отказ на държавния служител да получи покани, да даде писмени обяснения, да се запознае със заповеди и с материали от проверката.

Изготвена е нова обобщена справка на 02.02.2023 г. Съобразени са от дисциплинарноразследващия орган допълнителните показания, дадени от Е. М. и Е. А. както и отказът на М. А. от участие в процедурата и сформиран извод, че събраните доказателства сочат, че А. противоправно е получавал различни парични суми от И. В. от 200 до 500 лева, няколкократно и системно в последните пет години, с което виновно е нарушил т.15, 19, 20, 42 и 45 от Етичния кодекс /ЕК/ за поведение на държавните служители в МВР, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, за което се предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение.

На 16.02.2023 г. на жалбоподателя е изпратена покана за запознаване с обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения, която също не е била връчена. На 06.03.2023 г. е изпратена втора покана за запознаване с материалите по дисциплинарното производство и даване на писмени обяснения и възражения до министъра на вътрешните работи. За отказа на жалбоподателя да получи поканите и да даде писмени обяснения са съставени протоколи от 09.03.2023 г. и 20.03.2023г. На 04.04.2023 г. жалбоподателят се е явил пред дисциплинарно разследващия орган и е получил копия от материалите с цел осъществяване на правото му защита .

Последвало е издаването на оспорената заповед № 8121К-5517 от 15.06.2023г. от министъра на вътрешните работи.

В хода на предходното съдебно производство са разпитани двама свидетели за установяване на обстоятелствата, при които е протекъл разговорът със свидетеля И. В. в хода на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя А.. Показанията на свидетеля И. В., дадени в с.з., проведено на 02.11.2023г. и тези на М. П., с нищо не променят информацията, съдържаща се в обсъдените по-горе писмени обяснения, дадени от Е. А., Е. М., И. В., Н. Т. , Х. В..

От показанията на разпитаните свидетели не се доказва твърдението на жалбоподателя, че по отношение на свидетеля И. В. е упражнено психическо насилие, за да свидетелства против него.

С оглед установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл.204, т.1 ЗМВР. Според цитираната норма министърът на вътрешните работи може да налага всички наказания по чл.197 ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности.

Следователно министърът е компетентният орган, който може да издаде и оспорената заповед с оглед новата длъжност на жалбоподателя, считано 24.10.2022 г. – полицейски инспектор V степен (ТП) в участък „Надежда“, РУ Сливен при ОДМВР Сливен, която е изпълнителска длъжност. В този смисъл не е налице твърдяното нарушение на чл.23, ал.1 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, защото решението за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е взето не от директора на ОДМВР Пловдив, а от министъра.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и е мотивирана.

Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. За реализиране на дисциплинарната отговорност е без значение дали деянието, във връзка с което същата е ангажирана, представлява същевременно и престъпление или административно нарушение. Независимият характер на дисциплинарното производство по реда на ЗМВР предполага задължително извършването на самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт относно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с установяване на деянието и неговия извършител. Законодателят не е предвидил нормативни изисквания за приложението на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР само ако и след като бъдат приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност – наказателна, административнонаказателна и др. Двете производства - по налагане на дисциплинарно наказание и за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго, като се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки и приключват при различни условия.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че с действията си жалбоподателят е извършил посочените в заповедта дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ("неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР"), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР ("деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата"). Извършените от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина са установени по категоричен и безспорен начин от събраните доказателства. Същите са анализирани от ДНО и при съвкупната им преценка обосновават извод за осъществени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.

Реализиран е фактическият състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - действията на служителя са в нарушение на визираните етични правила, и като резултат са довели до уронване престижа на службата. Жалбоподателят е използвал служебното си положение, за да получава парични суми за себе си от лицата И. В., Е. М., Е. А. в размер от 100 до 500лв. за периода от 01.11.2021г. до 01.07.2022г., в базата на фирма „Строймаш“, чийто управител е И. В., като по този начин се е възползвал от служебното си положение и се е поставил във финансова зависимост от трети лица, които биха могли да повлияят на служебните му задължения, които изискват обективност и безпристрастност.

С действията си жалбоподателят не е опазил доброто име на МВР и е създал впечатление сред лица извън личния състав на МВР, че полицейските служители участват в противоправни деяния, като получават нерегламентирани парични средства.

От събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства, от обясненията на И. В., Е. М., Е. А. става ясно, че жалбоподателят се е възползвал от служебното си положение, и е получавал многократно парични суми от тези лица. Този извод се потвърждава и от неговото обяснение с рег.№ 317р-8906/20.07.2022г., в което признава, че няколко пъти е ходил в офиса на фирмата на В., за да получи от служителката на В., която се казва Е., парични суми, необходими за закупуване на резервни части и за заплащане на извършен ремонт на негов автомобил. Тези обяснения само потвърждават обясненията на В. и на Е. А., че жалбоподателят е имал отношения с тези лица, свързани с предаване на парични суми.

При това положение съдът формира извод, че жалбоподателят е имал продължителни във времето взаимоотношения с криминално проявеното лице И. В. , получавал е лично от него парични суми или по негово нареждане от приближените му лица, което деяния е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

Дисциплинарнонаказващият орган, въз основа на установените фактически обстоятелства, е направил обосновани правни изводи относно извършените дисциплинарни нарушения и е дал точна правна квалификация на действията на служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна. Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми, са отнесени към съответното правило за поведение. Обосновано е заключението на дисциплинарнонаказващия орган, че с поведението си служителят е уронил авторитета на службата.

В мотивите на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. на ОС на съдиите при ВАС по т. д. № 4/2007 г. е посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. В случая деянието е извършено многократно в продължение на голям период от време, безспорно е станало достояние и на неопределен кръг от лица, а това се отразява негативно върху авторитета на МВР като институция. Отговорността на държавните служители в МВР е различна от дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда или по Закона за държавния служител, като нарушенията на Етичния кодекс представляват нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание и за наказателна или административнонаказателна отговорност.

От установената фактическа обстановка следва извод, че с поведението си жалбоподателят е нарушил посочените в заповедта правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (нарушение по чл. 197, ал. 2, т. 6 от ЗМВР) по: т. 15 – Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприема; т. 19 – Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си (т.20); държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел (т.42); държавният служител не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от отделни лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения или да нарушат професионалния му подход по определени въпроси (т.45).

Установеното поведение на жалбоподателя - нарушаването на правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е тежко нарушение на служебната дисциплина, квалифицирано от законодателя като дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, наказуемо с най-тежкото дисциплинарно наказание. Нарушаването дори само на едната от посочените разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е достатъчно, за да се приеме, че в случая е налице нарушение на служебната дисциплина по см. чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Законодателят е предвидил задължително да се налага дисциплинарно наказание "уволнение", когато извършителят на дисциплинарното нарушение е извършил нарушение на служебната дисциплина по см. чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Безспорен е фактът, че противно на задълженията по закон, длъжностна характеристика и етични правила за поведение, жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Службата в МВР следва да се упражнява от служитЕ., които спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си не уронват престижа на службата в МВР. Спецификата на дейността на служителите в МВР определя и завишените морални критерии относно упражняването й.

Извършените от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина са категорично и безспорно установени от писмените доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство .

В дисциплинарното производство по налагане на наказанието на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му и за който съдът следи служебно, е спазен. Той започва да тече от момента, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, т. е. когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при него. В случая ДРО е приключил производството със становище с рег. № 2372р-7681 от 05.04.2023г. по описа на ОДМВР-Пловдив /л.258 по адм.д. 1690/23г./, с предложение да бъде наложено на служителя дисциплинарно наказание – уволнение. Съдът установи, че не е посочен входящият номер на постъпване /входиране/ на становището в деловодството на МВР, а становището е до министъра на МВР, поставен е печат с текст „запознат“, но без дата, ето защо Съдът приема, че оспорената заповед е постановена в срок. Съответно, надлежно е било образувано и дисциплинарното производство като е определена (поименно) комисия, с чиято обобщена справка се е запознал и жалбоподателят. Материалите от дисциплинарното производство са предявени на М. А., като той е получил предвидената от закона възможност да даде обяснения и/или да направи възражение по констатациите.

Оспореният акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, орган, при спазване на материалния закон и процесуалните правила, което налага отхвърляне на жалбата против него като неоснователна.

Не е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, ето защо Съдът не дължи произнасяне в тази посока.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІІІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Заповед № 8121К-5517 от 15.06.2023 г. на министъра на вътрешните работи.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.