РЕШЕНИЕ
гр.
София, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав,
в публичното заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр.
дело № 951 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 129/15.10.2019 г.,
постановено по гр. д. № 830/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, са отхвърлени
предявените от „К. Х.– 0“ ЕООД против „Д.Б.“ ЕООД искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 20 113.88 лева, платена по
развален договор за доставка на дървен материал, както и за заплащане на сумата
от 6 751. 70 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
01.09.2015 г. до 15.11.2018 година. С решението е отхвърлен и предявен в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79, вр.
чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 685.58 лева – обезщетение за вреди
от неизпълнен договор за продажба на дървен материал. С решението ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на ответника сумата от 1 100 лв. – разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в срока
по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца, в
която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт поради
нарушение на материалния закон. Въззивникът счита, че
решението е необосновано, тъй като районният съд не е установил правнорелевантното обстоятелство кое е мястото на
изпълнение на задължението да се предадат вещите, предмет на продажбата.
Искането е за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по съществото
на спора, с който главният иск (а при приемането
му за неоснователен еветуалният) да бъде уважен.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба с искане за потвърждаване решението на
районния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и отчасти допустимо.
В представените по делото 23 бр.
фактури: № 567/14.04.2015 г. № 582/16.04.2015 г., № 589/17.04.2015 г., № 619/27.04.2015
г., № 624/27.04.2015 г., № 625/28.04.2015 г., № 632/01.05.2015 г., № 630/01.05.2015
г., № 649/12.05.2015 г., № 650/12.05.2015 г., № 690/22.05.2015 г., № 707/01.06.2015
г., № 732/08.06.2015 г., № 737/09.06.2015 г., № 747/11.06.2015 г., №
750/12.06.2015 г., № 770/22.06.2015 г., № 806/06.07.2015 г., № 866/23.07.2015
г., № 893/29.07.2015 г., № 904/31.07.2015 г., № 911/01.08.2015 г., №
934/10.08.2015 г., № 956/14.08.2015 г., са обективирани
всички съществени уговорки, пораждащи правоотношение по договор за търговска
продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху
вещите, обект на продажбата. Тези първични счетоводни документи са подписани от
лице, което е представител на ответното дружество – Павел Джоголанов,
за което спор по делото липсва.
Безспорно е между страните, че
ответникът-продавач е получил от купувача сумата от общо 120 833.34 лева,
като е извършил реална доставка и е предал нему стока, предмет на съглашението,
на стойност 100 719. 46 лева.
Спорният по делото въпрос е съществува
ли основание за продавача да задържи получените авансово по фактури с номера
566/09.04.2015 г., 632/01.05.2015 г., 740/09.06.2015 г., 809/07.07.2015 г., 926/06.08.2015 г,. и 958/17.08.2015 г. общо
20 113. 88 лева.
С покана за доброволно изпълнение, връчена
на продавача на 15.11.2018 г., видно от известие за доставяне, ищецът е
направил изявление, че разваля едностранно договора поради неизпълнение на
основното задължение на продавача да предаде стоката в продължение на повече от
три години. Поканата съдържа искане за връщане на платените 20 113. 88
лева, срещу които доставка не е извършена.
В писмения отговор на продавача от
19.11.2018 г. се съдържа признание на факта, че сумата от 20 113. 88 лева му
е платена, но се твърди, че липсва основание за връщането й на ищеца, тъй като
последният, като е отказал да се яви в склада на ответника, за да вдигне
стоката, се е превърнал в неизправна страна по договора. Със същите възражения
ответникът е оспорил и предявените искове, като е навел (в условията на евентуалност)
възражение за прихващане за сумата от 2 223 лева – обезщетение за съхранение на
процесните дървени детайли в периода 01.09.2015 г. -
01.12.2018 г. в склада на продавача.
От показанията на свидетеля Г. К.,
шофьор при ищеца, които като правдиви и безпротиворечиви
съдът кредитира изцяло, се установява, че създадената между страните практика
била ищецът да товари дървения материал със свой собствен превоз или от гората,
където е добавяна дървесината, или от склада на продавача.
От показанията на свидетеля Й.,
които като логични и единни съдът кредитира изцяло, се установява, че дървените
детайли, възлизащи на стойност 20 113. 88 лева, са налични в склада на
продавача още от 2015 г., но купувачът не е вдигнал тази стока и понастоящем.
При горните факти въззивният съд прие следното от правна страна.
Изложените в исковата молба
фактически обстоятелства са за неоснователно обогатяване. Според ищеца
ответникът е получил на отпаднало основание сумата от 20 113.88 лева,
представляваща авансово платена цена по договор за продажба на иглолистна дървесина
от 2015 г., с която ответникът
неоснователно се е обогатил. Ищецът се позовава на отпаднало
впоследствие основание на престацията – разваляне на
договорното правоотношение (по вина на
продавача), което е специфичен белег на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Поради това
и главното спорно право следва да се квалифицира именно по посочения законов
текст.
Възникването
на спорното главно материално право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): процесната
сума да е излязла от патримониума на ищеца; да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника; това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е
извършено при отпаднало правно основание, т.е. след пораждане на процесното договорно правоотношение да е отпаднал
породеният годен юридически факт (договорът), на основание на който е заплатена
исковата сума в размер на 20 113.88
лева.
В настоящия случай спорният между страните въпрос е
възникнало ли е за ищеца правото да развали договора поради неизпълнение на
задължението на продавача да предаде на купувача стоката, предмет на
съглашението – иглолистна дървесина, длъжен ли е бил продавачът да я достави на
ищеца-купувач или последният е следвало да я получи по друг начин.
Съгласно чл. 327 ТЗ за продавача
възниква задължението да прехвърли собствеността и да предаде стоката, предмет
на договора, а купувачът да плати цената и да получи стоката. Мястото на
изпълнението може да бъде определено от волята на страните, от естеството на престацията или от нормативно правило. В случая изрични
уговорки между страните в тази насока липсват. Щом местоизпълнението
не е определено било от договора, било от естеството на задължението, тогава то
трябва да се извърши в местожителството (седалището) на длъжника по време на
пораждане на задължението. Предаването на стоката при липса на изрични уговорки
в друга насока се извършва съгласно разпоредбите на гражданското право –
чл. 68, б. "в" ЗЗД, приложим на основание чл. 288 ТЗ. В случая
седалището на ответника е в гр. К. и предаването на дървесината е следвало да се
извърши на мястото, където това дружество осъществява основната си дейност и в
стопанисваните от него складове.
Касае
се за търсимо, а не за носимо
задължение, и съобразно правилото на чл. 68,
б. "в" ЗЗД купувачът (ищецът) е трябвало да отиде на мястото, където се е намирала
дървесината, за да се осъществи окончателно фактическият състав на сделката по
прехвърлянето на собствеността, преминаването на риска и предаването на родово
определените вещи, които при предаването (чл.
24, ал. 2 ЗЗД) ще
бъдат конкретизирани (по размери, обем и др. параметри).
Тъй като доказателства по делото в
тази насока липсват (нито се установява продавачът да е
отказвал да предаде стоката), извод за
неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността и да
предаде стоката не може да бъде обоснован. По тези съображения (липса на виновно неизпълнение на задължението на продавача
да предаде закупената стока) за
купувача не е възникнало и правото да развали договорната връзка и исковата
сума е недължима на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С оглед изхода на спора по този иск
следва извод за неоснователност на претенцията за лихва за забава.
При сбъдване на вътрешно
процесуалното условие за това съдът е длъжен да разгледа предявения в условията
на евентуалност иск за присъждане на главницата от 20 113.88 лева като
обезщетение на вредите от неизпълнение на договора, довело до неговото
разваляне.
Оплакванията във въззивната
жалба, че заявената в условията на евентуалност искова защита е получила
невярна правна квалификация от районния съд, са основателни, но не водят поради
това до недопустимост на решението в тази част, тъй като в процеса са
разгледани факти, относими към фактическия състав на
чл. 88, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Изложените в исковата молба твърдения са, че между
страните е бил сключен договор за покупко-продажба на дървесина, по който
ищецът като купувач е заплатил авансово процесната
сума на ответника срещу задължението на последния да му достави стоката, което
задължение според ищеца не е изпълнено. С писмо от 15.11.2018 г. ответникът е
уведомен за развалянето на договора от страна на ищеца и поканен да върне
авансово платената цена на недоставената стока. Ищецът свързва последиците от
развалянето на процесния договор за доставка на иглолистна
дървесина, сключен през 2015 г. и неизпълнен, с оглед приложението на
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и чл. 88, ал. 1 ЗЗД, поради което и авансово
платената цена на недоставената стока счита, че подлежи на връщане от продавача
като явяваща се платена на отпаднало основание-развален договор за доставка
поради виновното неизпълнение на задължението на продавача да предаде стоката
на купувача - чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Само ако този иск бъде отхвърлен, ищецът
иска присъждане на сумата от 20 113.88 лева като обезщетение за вредите от
неизпълнение на договора, довело до неговото разваляне (както при главния, така и при евентуалния иск ищецът поддържа, че договорът
е развален), а не като обезщетение за неизпълнение.
Отговорността по чл. 88, ал. 1, изр.
2 от ЗЗД е специален вид договорна отговорност за обезщетение на вредите от неизпълнение
на договора, довело до неговото разваляне. Тази отговорност обхваща
претърпяната загуба (а и пропуснатата полза) доколкото тя е пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са настъпили вследствие на упражненото право на разваляне на
договора. В обезщетението не се включва собствената престация
на кредитора, тъй като, ако е дадена, подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД (в този смисъл неоснователността на
евентуалния иск следва само от изложените в исковата молба и молбата за
уточнение на претенцията от 22.01.2019 г. фактически твърдения). Обезщетението
би могло да се определи като такова за накърнения негативен интерес доколкото
обхваща вредите от настъпилата неблагоприятна промяна– липса на задоволен кредитиров интерес. Приема се, че предмет на обезщетяване с
оглед обратното действие на развалянето е негативният интерес, т. е. кредиторът
да бъде поставен в положението, в което би бил, ако не беше сключвал разваления
договор.
По претенцията за заплащане на обезщетение за
вредите от неизпълнението на договора (чл. 88 от ЗЗД) под формата на претърпяна загуба ищецът следва да докаже
освен наличието на предпоставките за упражняване на субективното право да
развали договора поради неизпълнение на насрещната престация
още и настъпването на реална вреда, довела до негативна промяна в имущественото
му състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както
и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено. Претърпяната
загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното
състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата между имуществото след
неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал ако
задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба.
Претърпените загуби представляват реалните ефективни вреди, изразяващи се в
намаляване на актива на имуществото на кредитора.
Предвид решаващия извод на съда, че
за ищеца не е възникнало право да развали договора поради неизпълнение на
насрещна престация, следва извод за неоснователност
на тази претенция като наличието на останалите предпоставки от фактическия
състав на чл. 88, ал. 1 ЗЗД е безпредметно да бъде изследвано.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд е частично
недопустимо по отношение произнасянето по евентуалния иск. Това е така, тъй
като размерът на иска по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е не сумата от
26 685.58 лева (ако беше предявен иск в такъв
размер, по правилата на чл. 104, т. 4 ГПК той би бил подсъден на окръжен съд като
първа инстанция), а 20 113.88 лева. Претендирана върху тази главница е и лихва за забава от
6 751. 70 лева за периода от 01.09.2015 г. до 15.11.2018 г., но районният
съд не се е произнесъл по тази претенция, както и по евентуалния иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД, с който валидно е бил сезиран, а молба за допълване на
решението никоя от страните не е депозирала.
По изложените съображения решението
следва да бъде потвърдено в частта, в която
са отхвърлени предявените от „К.Х.– 0“ ЕООД против „Д.Б.“ ЕООД искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88,
ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от
20 113.88 лева, платена по развален договор за доставка на дървен
материал, както и за заплащане на сумата от 6 751. 70 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода от 01.09.2015 г. до 15.11.2018 г., както и в
частта за разноските. Решението следва да бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен предявеният от „К.Х.– 0“ ЕООД против „Д.Б.“
ЕООД иск за осъждане на ответника да
заплати сумата от 20 113.88 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на договор за покупко-продажба на дървесина от 2015 г. при правилна правна
квалификация на спорното право по чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД. В частта, в
която е отхвърлен предявеният от „К.Х.
– 0“ ЕООД против „Д.Б.“ ЕООД иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над претендираните
20 113.88 лева до посочените в
решението 26 685. 58 лева - обезщетение за вреди от неизпълнен договор за
продажба на дървен материал, решението на районния съд следва да бъде обезсилено,
а производството по делото– прекратено.
С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемия
следва да се присъдят разноските по делото, а именно сумата от 1 110 лева
– адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129/15.10.2019 г.,
постановено по гр. д. № 830/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени
предявените от „К. Х.– 0“ ЕООД против „Д.Б.“ ЕООД искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 20 113.88 лева,
платена по развален договор за доставка на дървен материал, както и за
заплащане на сумата от 6 751. 70 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода от 01.09.2015 г. до 15.11.2018 г., както и В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от „К.Х. – 0“ ЕООД против „Д.Б.“ ЕООД иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от
20 113.88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договор за
покупко-продажба на дървесина от 2015 г. при правилна правна квалификация на
спорното право по чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, както и в частта за разноските.
ОБЕЗСИЛВА решение № 129/15.10.2019 г.,
постановено по гр. д. № 830/2018 г. по описа на РС – гр. Пирдоп, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявен от „К.Х. – 0“ ЕООД против „Д.Б.“
ЕООД иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца разликата над претендираните
20 113.88 лева до посочените в решението 26 685. 58 лева -
обезщетение за вреди от неизпълнен договор за продажба на дървен материал, и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА „К.Х. – 0“
ЕООД, ЕИК:, да заплати на „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК:, сумата от 1 110
(хиляда сто и десет) лева – разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на
Р България в едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.