Решение по дело №2263/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 85
Дата: 24 февруари 2022 г.
Съдия: Вера Георгиева Коева
Дело: 20211210102263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Благоевград, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Г. Коева

при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102263 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т. К. ХР., ЕГН **********; Адрес: гр. Б. Е.
****, с която против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ****, с адрес на управление: гр. С.**,
район В. кв. М. Д. Р. П. К. ** 6, сграда М. Т. **, представлявано от Р. И. М. Т. Т. И. В. -
управители, е предявен отрицателен установителен иск - за признаване за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ****, с адрес на
управление: гр. С.**, район В. М. Д. Р. П. К. ***, сграда М. Т. **, представлявано от Р. И. М.
Т. Т. И. В. - управители, следните суми, обективирани в издаденият изпълнителен листо по
ч.гр. дело 651 по описа на Районен съд Благоевград за 2010г., а именно: 9707, 18 лв.,
главница по договор за потребителски кредит № LD0905010531 от 18.02.2009г.; сумата от
829,06лв. - договорна лихва за периода от 25.09.2009г. до 08.03.2010г.; сумата от 4.64 лв. -
наказателна лихва за периода от 25.09.2009г. до 08.03.2010г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, както и сумите от 210, 82лв. - внесена държавна такса и 552,98
лв., адвокатски хонорар, за които суми са образувани изп. дела 380/2010г. и 398/2017г. по
описа на ЧСИ Г. С., като погасени по давност - правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Твърди се от ищеца, че на 18.02.2009г. е сключил договор за потребителски кредит
№LD0905010531 с „ОББ” АД, София, ЕИК ***, като дълго време е изпълнявал договорените
условия по кредита, но впоследствие изпаднал в невъзможност за изпълнение. Поради
неплащане на дължимите към съответните падежни дати суми за погасяване на кредита,
„ОББ” АД е депозирало Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК, по което е образувано частно гражданско дело 651 по описа на Районен съд
Благоевград за 2010г.
1
Твърди се от ищеца, че срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.дело 651/2010г. на
Районен съд Благоевград не е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, тъй като не е бил
уведомена за производството, като по частното гражданско дело е издаден Изпълнителен
лист за сумите от: 9707, 18 лв., главница по договор за потребителски кредит №
LD0905010531 от 18.02.2009г. 829,06лв. - договорна лихва за периода от 25.09.2009г. до
08.03.2010г.; 4.64 лв. - наказателна лихва за периода от 25.09.2009г. до 08.03.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и сумите от 210, 82лв. - внесена
държавна такса и 552,98 лв., адвокатски хонорар.
Сочи се, че въз основа на издаденият изпълнителния лист “ОББ” АД, като взискател, е
образувало изпълнително дело № 380/2010 при ЧСИ Г.
С., гр. Б., като същото на основание чл. 433,ал.1, т.8 ГПК е прекратено на
13.01.2017г.Твърди се, че е образувано ново изпълнително дело с № 398/2017 по описа на
ЧСИ Г. С. на 15.06.2017г., като взискателят е поискал да се извършат определени
изпълнителни действия. Твърди се, че покана за доброволно изпълнение не е връчвана на
ищеца.
Сочи се, че след образуване на второто изпълнително производство, и на основание на
молбата на взискателя, ЧСИ Г. С. е извършила справки, касаещи имущественото състояние
на ищеца, като в течение на изпълнителното производство по сметката на съдебния
изпълнител е внасяла различни суми, съобразно възможностите.
Сочи се, че на 23.08.2018г. като взискател в изпълнителното производство е конституиран
ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр. С.**, район В. М. Д. Р. П. К.
***, сграда М. Т. **, представлявано от Р. И. М. Т. Т. И. В. - управители, като Договорът за
цесия между „ОББ“ АД и ЕОС МАТРИКС” ЕООД е сключен на 31.02.2018г. Сочи се, че на
11.09.2018г. от взискателя е поискано извършване на справки, касаещи имуществото ми, но
не е поискано извършване на изпълнителни действия, на 21.06.2019г. е подадена молба от
взискателя за извършване на запор на банковите ми сметки в банка ДСК, на 13.05.2021г.
взискателят е депозирал молба за проучване и налагане на запор върху трудовото ми
възнаграждение, на 22.06.2021г. ЧСИ . С. е запорирала притежавани от ищеца банкови
сметки в Алианц Банка България АД, Първа Инвестиционна банка АД и Уникредит Булбанк
АД, както и е наложила запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Твърди се от
ищеца, че за образуването на първото изпълнително дело № 380/2010 при ЧСИ Г. С. не е
уведомявана, а при опит да се запознае с него, й било отказано, но същото е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради настъпване на перемпция на производството на
08.10.2012г. Поради това се сочи от ищеца, че от „ОББ” АД последно най-късно на
07.10.2010г. е поискал извършване на изпълнителни действия от ЧСИ Г. С. и тъй като
съдебният изпълнител е преценил, че е изтекъл срокът по чл. 433, ал.1, т.8, той е прекратил
изпълнителното дело.
Твърди се, че в петгодишният срок, взискателят е поискал образуване на ново изпълнително
дело.
2
На основание гореизложеното, ищецът обосновава правен интерес от депозиране на иска,
тъй като се оспорва от ищеца, че дължи претендираните суми, предмет на издадените по
ч.гр. дело 651/2010 на Районен съд Благоевград изпълнителни листове, поради настъпила
погасителна давност за задължението.
Сочи се, че на 08.10.2012г. ЧСИ Г. С. е прекратила изпълнителното производство, а на
15.06.2017г. е образувано ново изпълнително дело. Посочва се, че на 15.06.2017г. е
депозирана молба /освен за образуване на изпълнително дело/ за насочване на принудително
изпълнение срещу движими вещи и насрочване на опис, на 21.06.2019г. е депозирана молба
за налагане на запор върху банковите сметки на ищеца в банка ДСК ЕАД, на 13.05.2021г.
отново е депозирана молба за предприемане на действия по налагане на запор на банковите
ми сметки и трудовото възнаграждение, като на 22.06.2021г., ЧСИ Г. С. е запорирала
притежавана от ищеца банкови сметки и трудовото възнаграждение.
Поддържа се твърдението, че по изпълнително дело 380 от 2010 г. на ЧСИ Г. С. е настъпила
перемпция по смисъла на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК и делото е прекратено на това основание.
Твърди се, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело има отношение към
настоящия иск дотолкова, доколкото има отношение към изтичането на давността за
принудително събиране на сумите, предмет на издаденият изпълнителен лист по ч.гр. дело
651/2010г. на PC Благоевград.
При това положение,с оглед,че по изпълнително дело № 398/2017 год. по описа на ЧСИ Г.
С. не са извършвани валидни изпълнителни действия след 07.10.2010г. /като конкретната
дата ще бъде уточнена/,то се твърди, че давността не е прекъсвана, изтекъл е петгодишния
давностен срок, и към 07.10.2015 год. е погасено правото на ответника да търси
принудително изпълнение на присъденото му вземане по издаденият изпълнителен лист.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от
предявяване и поддържане на отрицателния установителен иск срещу ответника, като
взискател по изпълнително производство, чието вземане ищецът твърди, че е погасено по
давност.
Доказателствените искания на ищеца са за изискване и прилагане на ч.гр.д.№ 651/2010г. по
описа на Районен съд Благоевград, както и за изискване от ЧСИ Г. С. копия от
Изпълнително дело №380/2010г. и от Изпълнително дело №398/2017г.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
Предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Твърди се, че на 23.08.2018г., като
взискател по делото е конституирано дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като по делото
периодично са извършвани изпълнителни действия. Сочи се, че в случая вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение /приравнена по своя ефект на съдебно
решение/, поради което според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давностният срок е петгодишен. След
като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна
давност, тъй като новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който
3
се установява, че вземането съществува - в случая Заповедта за изпълнение. Твърди се, че
няма данни ищецът да е упражнил правата си на възражения по изискуемостта и
ликвидността на вземането в заповедното производство.
Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането е погасено по давност, като подробно се
излагат доводи в тази насока.
Сочи се, че давността се прекъсва с извършването на всеки следващ изпълнителен способ.
Посочва се още, че към момента на образуване на изпълнително и.д. № 380/2010г. по описа
на ЧСИ Г. С. е било в сила ПП на ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980г., според което
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.“ Изтъква се, че се прилага от датата на
постановяването му занапред, като Решението е обявено на 26.06.2015г. Твърди се, че в
случая, докато е траел изпълнителния процес, давността е спряла да тече по изпълнително
дело № 380/2010г. Нов давностен срок е започнал да тече след прекратяване на
изпълнителното дело, считано от 08.10.2012г. От този момент за напред е започнала да тече
нова пет годишна погасителна давност, като в този срок е образувано и.д. № 398/2017г. по
описа на ЧСИ Г. С., а именно на 15.06.2017г. С образуване на новото изпълнително дело,
давността периодично е прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия. В тази
връзка в исковата молба е посочено, че след образуване на новото изпълнително дело,
взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия на 21.06.2019г. и 13.05.21г.
Съгласно трайната практика на ВКС, с постановяване на решение № 37/24.02.2021г. на ВКС,
VI ГО по гр.д. № 1747/2020г., се дава отговор на повдигнати въпроси поради факта, че в т.
10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпроса, при какви условия и кога настъпва
перемпцията. Видно от същото решение: „Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново -
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой
ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди
на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила
по воденото на изпълнителните дела. Твърди се, че дори изпълнителното дело да е било
перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването
на давността.“
По изложеното искът се оспорва като неоснователен.Сочи се, че от образуването на
изпълнителното дело до сега, са извършвани изпълнителни действия прекъсващи давността.
И ответната страна е поискала от ЧСИ С. да се изискат цитираните две изпълнителни дела.
Правно основание на предявения иск - отрицателен установителен иск с пр.основание
чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
4
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са писмените материали по
изисканото от служба Архив при БРС ч.гр.д.№ 651/20201г. по описа на БРС и от ЧСИ С.
преписи от и.д. № 380/2010г. по описа на ЧСИ Г. С. и от и.д. № 398/2017г. по описа на ЧСИ
Г. С..
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
Видно от приобщените материали по заповедното производство по ч.гр.д.№ 651/2010г. по
описа на БРС е че производството е образувано по заявление от ОББ АД, с искане за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и ИЛ
срещу Т. К. ХР.. Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 1779 от 10.03.2010г., с която е
разпоредено на длъжника Т. К. ХР., ЕГН: **********, адрес: гр.Б. Б. Б. Ч. ***** да заплати
на кредитора Обединена Българска Банка АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С. С. С. ***, законен представител С. П. В. – Главен изпълнителен директор и Р. Ив. Т. –
изпълнителен директор, с пълномощник К. Н. Г.а, с адрес Б. Т. А. ***, сумата сумата 10
540,88 лв. (десет хиляди петстотин и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки) – общ
дълг, от които:
-главница – 9 707,18 (девет хиляди седемстотин и седем лева и осемнадесет стотинки);
-договорна лихва – 829,06 лева (осемстотин двадесет и девет лева и шест стотинки) за
периода от 25.09.2009 година до 08.03.2010 година;
-наказателна лихва – 4,64 лева (четири лева и шестдесет и четири стотинки) за просрочени
главници от 25.09.2009 г. до 08.03.2010 г.;
както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 09.03.2010 година, до окончателното изплащане
на вземането, внесената по делото държавна такса от 210,82 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 552,98 лв.
Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден и Изпълнителен лист от 10.03.2020г., с
който длъжникът Т. К. ХР., ЕГН: **********, адрес: гр.Б. Б. Б. Ч. ***** е осъдена да заплати
на кредитора Обединена Българска Банка АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С. С. С. ***, законен представител С. П. В. – Главен изпълнителен директор и Р. Ив. Т. –
изпълнителен директор, с пълномощник К. Н. Г.а, с адрес Б. Т. А. ***, сумата сумата 10
540,88 лв. (десет хиляди петстотин и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки) – общ
дълг, от които:
-главница – 9 707,18 (девет хиляди седемстотин и седем лева и осемнадесет стотинки);
-договорна лихва – 829,06 лева (осемстотин двадесет и девет лева и шест стотинки) за
периода от 25.09.2009 година до 08.03.2010 година;
-наказателна лихва – 4,64 лева (четири лева и шестдесет и четири стотинки) за просрочени
главници от 25.09.2009 г. до 08.03.2010 г.;
5
както и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 09.03.2010 година, до окончателното изплащане
на вземането, внесената по делото държавна такса от 210,82 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 552,98 лв.
Въз основа на този изпълнителен лист на 20.04.2010г. заявителят – ОББ АД е подал молба с
вх.№ 01758 и образувал изпълнително дело № 380/2010г. по описа на ЧСИ Г. С..
На 13.01.2017г. с Постановление , на основание чл. 433,ал.1, т.8 ГПК, поради непоискване от
взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две години от ЧСИ Г.
С. изп.д.№ 380/20201г. по описа й е прекратено.
С молба с вх.№ 03281/15.06.2017г. от ОББ АД е образувано ново изпълнително дело под №
398/2017г. по описа на ЧСИ Г.С.. С молбата с искане за образуване на изпълнително
производство от взискателя е поискал извършване и на конктретен изпълнителен способ –
опис на секвестируеми вещи на длъжника.
По това изпълнително производство на 23.08.2018г. като взискател в изпълнителното
производство е конституиран ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ****, с адрес на
управление: гр. С.**, район В. М. Д. Р. П. К. ***, сграда М. Т. **, представлявано от Р. И. М.
Т. Т. И. В. - управители, като е представен Договорът за цесия, сключен между „ОББ“ АД и
ЕОС МАТРИКС” ЕООД на 31.02.2018г.
На 21.06.2019г. е подадена молба от взискателя за извършване на запор на банковите
сметки на ищеца Банка ДСК.
На 13.05.2021г. взискателят е депозирал молба за проучване и налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца.
На 22.06.2021г. ЧСИ Г. С. е запорирала притежавани от ищеца банкови сметки в Алианц
Банка България АД, Първа Инвестиционна банка АД и Уникредит Булбанк АД, както и е
наложила запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Така установеното то фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация:
Предявен е иск е с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124 ГПК. По правната си
същност искът е отрицателен установителен и предоставя възможност на длъжника да
оспори вземането и свързаната с това материалноправната законосъобразност на
изпълнението, като съгласно ал.2 на същата разпоредба може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно легитимирани
страни и правен интерес от предявяванете му - да се оспори чрез иск изпълнението по висящ
изпълнителен процес за събиране на вземане по процесния изпълнителен лист поради
изтекла 5-годишна давност.
По гореизложените съображения съдът приема, че процесният иск е допустим, поради което
6
дължи произнасяне по неговата основателност.
По същество:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, т.е. че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение. Процесното вземане се погасява, ако в 5 годишен срок
взискателят не е извършил действия, с които да прекъсне давността или са настъпили
обстоятелства, водещи до спирането й.
Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително
изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С прекъсването започва да тече нова давност, която всякога
е пет годишна.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа а
влязлото в сила разпределение и др. Изложени са съображения, че прекъсването на
давността с предявяването на иск по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД са уредени
по различен начин и че неслучайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Посочва се, че исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, докато взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
7
на съответните правно релевантни факти, като е без правно значение дали и кога той ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, което е настъпило по право,
като нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
С цитираното ТР се изоставя концепцията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. №
3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за загубило сила, че инициирането на
изпълнителната процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през
нейното времетраене течението на давностния срок се спира.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и съответно
продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди приемането
на тълкувателното решение, има противоречива съдебна практика, която все още не е
уеднаквена със задължителен тълкувателен акт. В тази връзка е образувано тълк. д. № 3/2020
г. на ОСГТК на ВКС, което към сегашния момент не е приключило. Трябва да бъде
предпочетено схващането, че загубването на силата на постановлението не се ползва с
ретроактивен ефект, а се прилага от издаването на тълкувателното решение – 26.06.2015 г.
Аргумент за приемане на такова тълкуване е гарантиране на принципа за гарантиране на
правната сигурност (вж. по този въпрос Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. – и двете по описа на ІV г. о. на
ВКС, както и Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС).
В най-новата съдебна практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.,
ІV г. о. на ВКС), формирана по повод приложението на коментираното тълкувателно
решение, са изведени някои важни принципни положения, според които:
- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение;
- след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за давността,
нито самото образуване на изпълнителното дело;
- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на
конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е
настъпило с обратна сила – от момента на поискването му от кредитора, ако самата давност
е изтекла след искането и преди извършването на действието;
- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било
прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител),
давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го
осъществи, като образува ново дело;
- няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не е
било предприето по причина, за която той отговаря.
В конкретния случай съдът счита, че валидно изпълнително действия за прекъсване на
давността е извършено на 20.04.2010г. с образуване на изпълнително дело № 380/2010г. по
8
описа на ЧСИ Г.С.. С молбата, с която е поискано образуване на изпълнително производство
взискателят е поискал извършване и на конкретен изпълнителен способ. С това е прекъсната
давността.
С прекъсването на давността започва да тече нова – 5 годишна такава.
С молба с вх.№ 00299/27.01.2012г. от взискателя е поискано извършване на ново
изпълнително действие спрямо длъжника – налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение – л.69 от изп.д.№ 380/2010г.
С молба с вх.№ 02281/02.08.2012г. отново е поискано от взискателя налагане на запор върху
осигурителния доход на длъжника. Запорът не е наложен, тъй като видно от
изпълнителното дело запорното съобщение не е връчено на работодателя.
На 08.10.2012г. по изп.дело 380/2010г. на длъжника Т. К. ХР. е връчена покана за
доброволно изпълнение, а с Постановление от 13.01.2017г. съдия – изпълнителя е прекратил
изпълнителното производство по изп.дело № 380/2010г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по
делото в продължение на две години.
Новото изпълнително производство е образувано под № 398/2017г. по описа на ЧСИ Г. С. с
молба от взсикателя от 15.06.2017г., с която е поискано да се извърши конкретен
изпълнителен способ.
При съобразяване на съдебната практика и конкретните факти по делото съдът счита, че
предявеният иск е неоснователен:
По първото образувано изп.дело № 380/2010г. давността е прекъсната с образуването му, от
който момент е започнал да тече нова 5 –годишна давност.
По това изпълнително дело други изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, не
са извършвани. Според съдебната практика давността се прекъсване не само с поискване от
взискателя за извършване на изпълнителен способ, но и с конкретното му извършване. Ето
защо в случая не следва да се счете, че давността е прекъсната с поискания от взискателя
запор с молба от 27.01.2012г. по изп.дело № 380/2010г. , тъй като запорното съобщение не е
получено от работодателя. Според ТР от № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т. 10 давността не е прекъсната и с получаване на ПДИ от длъжника. Независимо,
че с молбата от 27.01.2012г. давността не е прекъсната от тази дата е последното искане на
извършване на конкретен изпълнителен способ от взискателя. В случая обаче молбата на
взискателя от 27.01.2012г. следва да се отчете като дата, считано от която е започнал да тече
срока за перемиране на изпълнителния процес. До 27.01.2014г. от взискателя не са искани
извършване на други изпълнителни способи, като такива не са извършвани и респ.налагани
от съдия – изпълнителя. Следователно, от тази дата следва да се счете, че по силата на
закона /ех леге/, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпило прекратяване на
изпълнителното дело под № 380/2010г.
Прекратяването на изпълнението е станало по силата на закона, поради което липсата или
съставяне на нарочно постановление от страна на съдебния изпълнител след тази дата не
9
рефлектира върху момента, в който е настъпило прекратяването по силата на закона.
Според цитираното по-горе решение – в случая перемцията по изп.дело № 380/2010г. е
настъпило преди, а не след постановяване на ТР от № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, поради което следва да се зачете перемцията като юридически факт, от
който да се отчете началото на нова петгодишна давност. Според анализа на практиката – до
постановяване на ТР докато е траел изпълнителния процес давността се спира, т.е. давност
не тече. Следователно, до настъпване прекратяване по право на изпълнителния процес по
изп.дело № 380/2010г. на 27.01.2014г. давност спрямо вземането е спряла и не е текла.
Няма основание да се счете, че в случая давността е продължила да тече и след перемиране
на вземането до постановяване на ТР на 26.06.2015г. , доколкото прилагането на
постановките на решението следва да са занапред.
Считано от датата на настъпване прекратяване на изпълнителния процес по силата на
закона, т.е. считано от 27.01.2014г. е започнал да тече нов 5 – годишен давностен срок, като
до образуване на новото изп.дело № 398/2017г. на 15.06.2017г. не са изтекли пет години ,
поради което вземането не е погасено по давност.
По второто образувано изпълнително дело под № 398/2017г. са извършвани действия, с
които е прекъсвана давността, а именно – такива са извършени на 23.08.2018г., когато като
взискател в изпълнителното производство е конституиран ищецът, на 21.06.2019г. е
подадена молба от взискателя за извършване на запор на банковите сметки на ищеца Банка
ДСК, на 13.05.2021г. взискателят е депозирал молба за проучване и налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, на 22.06.2021г. ЧСИ Г. С. е запорирала притежавани
от ищеца банкови сметки в Алианц Банка България АД, Първа Инвестиционна банка АД и
Уникредит Булбанк АД, както и е наложила запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца. Това са все годни действия, с който давността е прекъсната. От всяко прекъсване
започва да тече нова 5 годишна давност /арг. чл.117, ал.2 ЗЗД/, като в рамките на 5 години от
същото е извършвано последващо действие, което също е прекъсвало давността.
По изложеното предявеният иск е неоснователен, тъй като не са доказани всичките законови
предпоставки за уважаването му, поради което следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските.
Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват, претендираните от
него разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи и следва да бъде
осъден да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм.. – ДВ, бр. 8 от 2017г./
вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ възлиза на сумата от 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.439, ал.1 ГПК, РС Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. ХР., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. Е. **** против „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ****, с адрес на управление: гр. С.**, район В. кв. М. Д. Р. П. К.
** 6, сграда М. Т. **, представлявано от Р. И. М. Т. Т. И. В. – управители отрицателен
установителен иск с пр.основание чл.439, ал.1 ГПК - за признаване за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ****, с адрес на
управление: гр. С.**, район В. М. Д. Р. П. К. ***, сграда М. Т. **, представлявано от Р. И. М.
Т. Т. И. В. - управители, следните суми, обективирани в издаденият изпълнителен листо по
ч.гр. дело 651 по описа на Районен съд Благоевград за 2010г., а именно: 9707,18 лв.,
главница по договор за потребителски кредит № LD0905010531 от 18.02.2009г.; сумата от
829,06лв. - договорна лихва за периода от 25.09.2009г. до 08.03.2010г.; сумата от 4.64 лв. -
наказателна лихва за периода от 25.09.2009г. до 08.03.2010г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, както и сумите от 210, 82лв. - внесена държавна такса и 552,98
лв., адвокатски хонорар, за които суми са образувани изп. дела 380/2010г. и 398/2017г. по
описа на ЧСИ Г. С., като погасени по давност , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ОСЪЖДА Т. К. ХР., ЕГН **********; Адрес: гр. Б. Е. **** да
заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ****, с адрес на управление: гр. С.**, район В.
кв. М. Д. Р. П. К. ** 6, сграда М. Т. **, представлявано от Р. И. М. Т. Т. И. В. – управители
сумата от 100,00 /сто/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Благоевград, в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11