Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 06.07.2020
година град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На втори юни 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 239 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ДИМЕКС-2007“ ЕООД Ямбол твърди в исковата си
молба, че е с предмет на дейност търговия със земеделска продукция и зърнени
храни, както собствено производство така и закупено от други стопански
производители. Твърди също, че с ответника имат устна договорка за доставка на
пшеница, за което са заплатили авансово сумата от 57 000 лв. Още на
07.08.2019г. при първата доставка се установило, че доставеното количество не е
с договорените качествени параметри и поискал от доставчика да намали цената за
общото договорено количество или поне за останалото недоставено. При несъгласие
от страна на „Студена Агро Груп“ ЕООД, се споразумели, че за разликата от недоставено
количество при първоначалната цена ще се издаде кредитно известие и парите ще
се върнат по банков път, или сумата от 48 478,50 лв. Ищецът се изненадал
неприятно, когато при получаване на кредитно известие от ответника „Студена
Агро Груп“ ЕООД от сторнираната сума била възстановена 46 777лв., като
разликата 1 701,00 лева била отбелязана като неустойка за неспазен ангажимент.
Заявява, че страните нямали нито устна, нито писмена уговорка за начисляване на
неустойки. Ответникът едностранно отнесъл полученото плащане като неустойка за
неспазен ангажимент без правно основание. С тези си действия ответникът заявил,
че едностранно намалява вземането на „Димекс 2007“ ЕООД за начислена в своя
полза неустойка. Ищецът заявява, че не е съгласен с издаденото от ответника
кредитно известие, тъй като то не отговаря на реалните договорености между
търговците. Сочи, че няма валидно възникнали вземания към ответника „Студена
Агро Груп“ ЕООД, включително и за неустойки по договор за „неспазен
ангажимент”, което основание той е посочил в издаденото от него кредитно
известие. Затова счита, че така нанесената неустойка е получена от ответника
неоснователно сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
Заявява, че отправил покана в този смисъл на ответника да възстанови полученото
без основание, като в дадения срок не постъпило нито плащане, нито отговор.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника „СТУДЕНА АГРО ГРУП“ ЕООД Ст.Загора да му заплати сума от 1701,00
лева, представляваща неоснователно заплатена сума, с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска до окончателното й изплащане.
Ответникът „СТУДЕНА АГРО ГРУП“ ЕООД Ст.Загора представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
изцяло предявения иск.
Заявява, че поддържа с ответника търговски отношения от
няколко години. През лятото на 2019г. приключили с жътвата. Пълномощникът на
ответника - Михаил Манолов Михайлов разговарял още преди това с Г.Н., който
работел като посредник при ищеца. Той идвал всяка година, вземал проби от
реколтата /в случая от пшеницата/, които предоставял за изследване в
лаборатория на ищеца и според показателите за качество предлагал цена за тон на
пшеницата. Както обикновено и през лятото на 2019г., Н. взел проби от
произведената от ответника пшеница, която съхранявал в собствен склад в
с.Студена. След като резултата излязъл, Н. се обадил на пълномощника и заявил,
че резултата от пробата е с много добри показатели, предложил цена от 285 лева
за тон пшеница. Такава цена била предложена на ответника и от други купувачи,
но тъй като работил и предходни години с ищеца, решил да продаде произведената
пшеница именно на него. В качеството си на купувач, освен да заплати
договорената цена за тон, ищецът се задължил да вдигне със собствен превоз от
склада в с.Студена, закупената от него пшеница в срок една седмица след
заплащане на продажната цена. Сключили договор именно при посочените условия.
Договорили покупко-проджба на 200 тона
пшеница, за която купувачът поел задължение да заплати авансово продажната цена
след издаване на фактура. На 07.08.2019г. била издадена фактура и изпратена на
ищеца по ел.поща. Ищецът не изпълнил задължението си да преведе авансово договорената
цена, като едва на 15.08.2019г. превел половината от продажната цена в размер
на 28500лв. Седмица след извършеното частично плащане, на 22.08.2019г., товарен
автомобил на ищеца вдигнал от склада на
ответника 29900 кг пшеница.
Ответникът оспорва твърденията в исковата молба относно
размера на преведената авансово цена, договорките за доставка и качеството на
пшеницата, като заявява, че не отговарят на истината. Оспорва също наличието на
договорки за намаляване на цената. Заявява също, че ищецът е неизправна страна,
тъй като не изпълнил задължението си за авансово заплащане на договорената
цена, нито за своевременно извозване от склада на ответника на договореното
количество пшеница. Това наложило ответникът да търси друг купувач, за да
освободи складовото си помещение за следващата реколта. Ответникът установил
обаче, че в рамките на месец цената на пшеницата намаляла с 10лв. за тон.
Тогава ищецът бил уведомен, че след като не изпълнява задълженията си по
договора, ответникът ще продаде пшеницата, а на ищеца ще бъде преведена обратно
разликата до пълния размер на извършеното от него частично плащане, като от
сумата ще бъде приспадната цената на пшеницата, която е получил, както и сумата
от 1701лв. неустойка, представляваща разликата от продажната цена на
незакупената пшеница и продажната цена на пшеницата след разваляне на договора
за същото количество, вече в размер на 275лв/тон. При разговор с управителя на
ищеца узнали, че ищецът можел да преведе остатъкът от неплатената цената, но по
275 лв./тон и щял да компенсира ответника като предложи по-висока изкупна цена
на слънчогледа. Ответникът не се съгласил и казал, че при непревеждане на
пълния остатък и неизпълнение на ангажимента за извозване на пшеницата, ще
счита договора за развален и ще върне обратно сумата. На 22.08.2019г.
ответникът издал кредитно известие към фактура №14/07.08.2019г., приспаднал
сумата от 1701лв. и възстановил на 05.09.2019г. сумата от 18277,50лв. На
28.08.2019г. продал на друга фирма останалата пшеница. Ответникът счита, че не
е получил нещо без основание. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че
страните са били в търговски взаимоотношение по договор за покупко-продажба на пшеница,
по силата на които ответникът се задължил да продаде на ищеца пшеница, а
последния – да заплати нейната цена. Не се оспорва от ответника, че по този
договор същия е получил от ищеца авансово сумата от 57 000лв. /за което
била издадена фактура №14/07.08.2019г. – Аналитичен регистър на „ДИМЕКС 2007“
ЕООД, Сметка 401 Доставчици/, както и че в изпълнение на договора ищецът
получил част от договорено количество пшеница. За останалата част от сумата от
57 000лв. след приспадане цената на получената пшеница било издадено
кредитно известие №17 от 22.08.2019г. за сумата 46 777,50лв. /48 478,50лв.
минус 1701 лв. неустойка/.
Спорен по делото е въпроса за дължимостта на сумата от 1701 лв., която
ищецът счита, че е получена от ответника без основание, а ответникът е задържал
като неустойка. Ответникът счита, че има основание да задължи тази сума като
неустойка, тъй като ищецът не изпълнил задължението си по договора да извози
останалата част от договореното количество пшеница в уговорения срок, поради
което ответникът бил принуден да продаде това количество на по-ниска цена от договорената
с ищеца.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства.
Ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че договореното
количество пшеница не е с договорените качествени параметри, поради което е
поискал намаляване на цената.
Ангажираните от ответната страна свидетели сочат в показанията си, че
страните са договорили цена от 285 лева на тон след като била взета проба за
качествата на пшеницата и ищецът бил удовлетворен от резултатите от пробата,
като едва след това същия извършил авансово плащане на цената. Свидетелите
сочат също, че договорката между страните била купувачът /ищеца/ със собствен
транспорт да извози пшеницата от складовете на продавача в рамките на около седмица
след заплащане на цената, но купувачът извозил само един камион с пшеница.
Последвали разговори между страните включително и за намаляване на цената и
след като купувачът не взел остатъкът от договореното количество пшеница,
продавачът продал пшеницата на друг купувач за цена 275 лв. на тон и върнал на
ищеца остатъкът от цената, след като си удържал разликата между уговорената
/285лв. на тон/ и продажната /275лв. на тон/ цена на неполученото от „ДИМЕКС
2007“ ЕООД количество пшеница. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и
кореспондират с представените по делото писмени доказателства.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът приема между
страните е сключен договор за продажба. С договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността върху стока, а купувачът се
задължава да заплати нейната цена. Задълженията на продавача са да прехвърли на
купувача собствеността върху продадената вещ и да предаде вещта, а задължение
на купувача е да плати цената на стоката и да получи вещта. Съдът намира, че
ищецът в качеството си на купувач е изпълнил задължението си за заплащане на
цената на договореното количество пшеница, но е изпаднал в забава за
получаването на стоката, тъй като е получил само част от договореното
количество, поради което продавачът се е възползвал от правната възможност на
чл.328 ал.1 т.2 ТЗ да продаде пшеницата по пазарни цени.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да
го върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, което се установява от представените
писмени доказателства и не се оспорва от страните, а задължение на ответника е
да установи, че е налице основание за получаването на цената.
Ответникът възразява, че е налице основание за задържане
на сумата от 1701лв., като както самия той е посочил в издаденото кредитно
известие №17/22.08.2019г. същата представлява неустойка за неспазен ангажимент
в размер на разликата между уговорената /285лв. на тон/ и продажната
/275лв. на тон/ цена на неполученото от „ДИМЕКС 2007“ ЕООД количество пшеница.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята правна същност
неустойката представлява установена чрез договорно съглашение на страните или с
нормативно разпореждане отговорност на длъжника в случай, че не изпълни или не
изпълни точно договорното си задължение. За да бъде ангажирана отговорността на
ищеца на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да е налице
кумулативна даденост на следните предпоставки: да съществува задължение; това
задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по
договора или да е нормативно установена. В настоящия случай не се твърди от
страните по договора за покупко-продажба на пшеница, както и не са представени
доказателства същите да са уговорили при виновно неизпълнение на задълженията
на купувача, продавачът да може да получи неустойка в определен размер. Поради
това съдът намира, че възражението на ответника за задържане на сумата от 1701
лв. е неоснователно.
С оглед установеното по-горе, съдът намира, че не е
налице основанието, на което продавачът – ответник е задържал сумата от 170,лв.,
поради което същия дължи връщането й. Поради изложеното предявения от ищеца иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски общо в размер на 418,04лв. /68,04лв. държавна
такса и 350лв. адвокатско възнаграждение/.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „СТУДЕНА АГРО ГРУП“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Алеко Константинов №56Д, представлявано от
Марина Михайлова Димитрова, да заплати на ”ДИМЕКС-2007” ЕООД Ямбол, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.Г.С.Раковски №23 ет.2 ап.7, представлявано
от Димчо Димов, сумата от 1701,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба – 30.10.2019г.
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски общо в
размер на 418,04 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :