Р Е Ш Е Н И Е № 706
гр.
Видин, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Даниел Димитров
при секретаря О. Велизарова и в присъствието на
прокурора............, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 99
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на
”Магдак” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „С. Румянцев“ № 34,
представлявано от управителя Радостин Митев Митев против
„БНС Продакшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Видин, Северна промишлена зона, с която е предявен иск с правно основание чл. 367 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Твърди
се от ищеца, че между него и ответното дружество е възникнало търговско
правоотношение по рамков договор за превоз на товари, по силата на което ответникът възложил на ищеца извършване
превози на стоки на територията на Р. България и ЕС, конкретизирани в
съответните заявки, получени по имейл, приети и изпълнени - приложени към
исковата молба /общо 3 броя/.
Сочи
че, превозите са извършени при спазване на всички изисквания за качество,
навременност и с грижата на добър търговец. Товарите са получени от
товарополучателите, не са предявени до датата на подаване на исковата молба
претенции за вреди/щети или некачествено изпълнение на превоза. Платец на
уговореното в договора и записано във всяка конкретна заявка превозно навло е ответникът „БНС Продакшън" ЕООД, като
плащанията по всяка фактура е следвало да станат по банков път по сметка на
превозвача в срок до 30 дни след разтоварване /съгласно вписаните в заявките
условия/. На възложителя са изпращани по пощата с препоръчана пратка фактури,
придружаващи товара документи, ако има такива и екземпляр от ЧМР товарителница.
За извършените 3 превоза са издадени съответно: фактура № **********/24.04.2019
г. на стойност 3 637.85 лева с падеж 23.05.2019 г.; фактура №
**********/07.05.2019 г. на стойност 720 лева с падеж 03.06.2019 г.; фактура №
**********/10.05.2019 г. на стойност 4 341.95 лева с падеж 10.06.2019 г.
Излага,
че до датата на подаване на исковата молба изпълнение на задължението на ответника за заплащане на
дължимите възнаграждения за извършените превози, не е настъпило. Суми за
предходни транспорти са изплащани със закъснение след многократни покани по
телефона и по електронната поща.
Ищецът поддържа, че с цел обезпечение на настоящия
иск е
образувано ЧГД № 5/2020г на ВТРС. С определение от 03.01.2020 г. съдът е
допуснал обезпечението, посредством налагане на запор на банкови сметки на
длъжника, издадена е обезпечителна заповед. Запорите са изпълнени в
обезпечително дело № 3/2020г от ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896.
Сочи,
че общо по обезпечителното производство пред ВТРС и ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. №
№ 896 с район ВТРС, ищецът е сторил разноски
в размер на 576.50 /петстотин
седемдесет и шест лева и 50 ст./ лева.
Иска се от съда да постанови
решение, с което
да осъди
ответника да заплати на ищеца, следните суми:
-
дължимо превозно възнаграждение по заявка от 16.04.2019 г. към договор за
международен превоз по
издадена фактура №
**********/24.04.2019 г., в размер 3637.85 лева с включен ДДС;
- дължимо превозно възнаграждение по заявка от
02.05.2019 г. към договор за международен превоз по издадена фактура №
**********/10.05.2019 г., в размер
4341.95 лева с включен ДДС;
- дължимо превозно възнаграждение по заявка от
02.05.2019 г. към
договор за международен превоз по издадена фактура № **********/07.05.2019 г.,
в размер 720.00 лева с включен ДДС;
- лихвите за забава върху главниците, считано
30 дни след датата на
разтоварване по трите превоза до датата на предявяване на иска -
общо 551.85 лева;
- лихвите за забава върху
главниците от датата на предявяване на
иска/16.01.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението;
- 576.50 лева - разноски по
обезпечителното производство, представляващи ДТ към ВТРС 42.50 лева, такси
на ЧСИ по обезпечително производство- 84.00 лв.,
адвокатско възнаграждение 450.00 лева, които съгласно ТР № 6/2012 на ВКС се
присъждат от съда, разглеждащ бъдещия иск, ведно с лихвите за
забава от датата на
депозиране на молбата до окончателното им изплащане
Претендират се и направените в настоящото
производство разноски.
В срока за
отговор ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил
иска. Наведени са доводи, че
между страните не е бил налице договор за международен превоз на товари.
Оспорват се и представените с исковата молба три броя фактури, от които ищецът
сочи, че черпи правата си.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно
счетоводна експертиза.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По заявка на ответното дружество, "Магдак"
ЕООД" извършил международен транспорт на товари в следните направления и
срокове: 1. Транспорт на товар от България до Германия, съгласно транспортна
заявка-договор, с дата на товарене 16.04.2019 г., с договорено навло в размер
на 1550 евро, за което е издадена фактура № **********/24.04.2019 г. на
стойност 3637.85 лева с ДДС; 2. Транспорт на товар от България до Холандия,
съгласно транспортна заявка-договор, с дата на товарене 02.05.2019 г., с
договорено навло в размер на 1850 евро, за което е издадена фактура № **********/10.05.2019
г. на стойност 4341.95 лева с ДДС; 3. Транспорт на товар от с. Шипково до гр.
Видин, съгласно транспортна заявка-договор, с дата на товарене 02.05.2019 г., с
договорено навло в размер на 600.00 лв., за което е издадена фактура № **********/07.05.2019
г. на стойност 720.00 лева с ДДС.
Представено е извлечение от дневника за продажбите на
ищцовото търговско дружество за периода м. април до м. май 2019 г., от което е
видно, че издадените процесни 3 броя фактури са били осчетоводени в
счетоводството на ищцовото дружество на датите на издаването им и по тях няма
извършено плащане от страна на ответното дружество.
Ищецът е предприел действия по обезпечаването на
настоящите искове, за което било образувано ч. гр. дело № 5/2020 г. по описа на
РС-Велико Търново и издадена обезпечителна заповед, с която бил допуснат запор
на банковите сметки на ответника в "Алианц банк България" АД и
„УниКредит Булбанк“ АД до размера на
исковата парична сума. По това дело ищцовото дружество е направило разноски в общ
размер на 576.50 лева за заплатени държавна такса за обезпечителното
производство, възнаграждение на адвокат и такси пред съдебен изпълнител.
Вещото лице по назначената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, процесните 3 бр.
фактури са осчетоводени в месеца на издаването им и фигурират в дневника на
продажбите по ЗДДС на ищцовото дружество.
Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните и е прието от
съда.
По делото са изслушани
свидетелите Савова и Балъков. От показанията на свидетелката Савова /на длъжност отчетник-счетоводство
при ищеца/ се установява, че между ищеца и ответника има
договор за международен превоз на товари от 2019 г. Сочи, че са извършени три
превоза на товари по договора, като заявката за превоз се изпраща по имейл на
дружеството „Макдак“ и вече се договарят, приема се заявката и т.н. В заявката
се съдържа товарен адрес, разтоварен адрес, посочена е сумата, фирмите
възложител и изпълнител, какъв ще е товара международен или вътрешен, срокове
на доставка, дата на товарене, на разтоварване и точен адрес. Свидетелката
заявява, че за три заявки е сигурна, че са постъпили от „БНС Продакшън“, два
международни превоза и един вътрешен и са издадени три фактури, но мисли, че
има и други, различни от тези трите по договора. Твърди, че превозът се
извършва съгласно направената заявка, след като се осъществи превоза, при
доставен товар се издава съответната фактура и се задължава възложителя, който
в случая е „БНС Продакшън“. Фактурите са издадени във връзка с три заявки от
страна на ответника и стоките са доставени, съответно поръчката, която е
възложена е изпълнена. Получателят е получил стоката, има товарителница, тя е
оформена без забележки. Свидетелката излага също, че по принцип в самата заявка
от фирмата възложител се посочва падеж, след колко дни се извършва плащането,
обикновено е тридесет календарни дни, но в случая обаче в заявките доколкото си
спомня не е имало посочен срок на плащане. Според свидетелката превозите са
били два за Германия и един вътрешен за България. Излага, че има други фирми,
които плащат преди да е извършен превоза, със самата заявка или малко след
това, но ответникът не е от тези фирми.
Свидетелят Балъков сочи,
че работи като спедитор във фирма „Макдак“ ЕООД,
както и че с „БНС Продакшън“ са в търговски отношения може би от четири години.
Твърди, че в годините около петнадесетина заявки са изпълнени и не е имало
проблеми, но сега са възникнали проблеми с три заявки от 2019 г. Излага, че по
поръчка на „БНС Продакшън“ са били извършени три превоза – един вътрешен в
България, а другите две международни до Германия или до Холандия. Превозите са
извършени, документите са оформени, вкл. и за доставка на стоката. Свидетелят
сочи, че доколкото му е известно „БНС Продакшън“ не е заплатила стойността на
фактурите, с които е задължена фирмата, както и че той е правил многократни
опити да се свърже с ответника, но връзката не е била осъществена. Твърди, че след договорка между фирмите, заявката се получава по имейл,
написана по електронен формат по типова бланка за международен и вътрешен
превоз, вътре се отбелязват данни за транспорта, уговореното навло без ДДС и
условията за извършване на превоза. В случай, че възложителя по някаква причина
иска да се откаже от заявката трябва да направи така нареченото канселиране,
или сторно, изискват го върху товарната заявка, която се препраща наново, на
която е записано с големи букви СТОРНО. В случая обаче трите заявки от дружеството
„БНС Продакшън“ не са били канселирани, нито са изпращани заявки за отказ, нито
пък е бил уведомен за такова нещо. Стоката е доставена и документите за превоз
са оформени. Свидетелят сочи, че за превоза на стоките се изготвя ЧМР. Адресът
за доставка с по-голяма тежест е този, който пише в товарителницата, в случай,
че имат изрични писмени инструкции за друг адрес, тогава го доставят. Посочва,
че по извършените превози не е имало забележки, в ЧМР като бланка си има
отделна графа за отбелязване на някакви забележки, но в случая те са чисти. Заявява, че
по принцип разплащането става според уговорката между двете фирми и че доколкото
си спомня в случая уговорката е била за около 50 дни след извършване на превоза
и представянето на документите. Датата на падеж на плащане се договаря и се
посочва в заявката.
Гласните доказателства на противоречат
на писмените, поради което Съдът ги кредитира.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
От представените по делото
3 броя транспортни заявки-договор и относими 3 бр.международни товарителници-
CMR и 3 бр. фактури : фактура № **********/24.04.2019 г., фактура № **********/10.05.2019
г. и фактура № **********/07.05.2019 г.,се установява по безспорен начин наличието на сключени 3 броя договори за
превоз между страните по делото.Посочените доказателства по правната си същност
представляват частни свидетелстващи документи, установяващи съществуването на
търговска сделка между страните по делото, предмета на сделката – превоз на
товари, възложения маршрут, както и стойността на договореното превозно
възнаграждение.Обстоятелството,че между страните са налице договорни отношение се подкрепя и от представеното
извлечение от „Вайбър“,от което се установява електронна кореспонденция между
страните и данни във връзка с процесните превози.
Договорите за превоз по
своята правна характеристика са двустранни, възмездни, консенсуални и
комутативни. От тях за ищеца е възникнало задължението да извърши превоз на
товарите на посочените от ответника маршрути и на мястото, на което да се
доставят товарите ,и което по при данните по делото е осъществено. Изпълнението
на тези договорни задължения от страна на ищеца не се оспорват от ответника.
Това се доказва допълнително и от представеното извлечение от дневника за
продажбите на ищцовото търговско дружество за периода м. април до м. май 2019
г., от което е видно, че издадените процесни 3 броя фактури са били
осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество на датите на издаването им.
От страна на ответника
обаче не са представени доказателства да е извършил плащането на договорените възнаграждения в договорените срокове - до 30
дни след разтоварване,съгласно вписаните в заявките условия/,поради което същия
е неизправна страна.
Съдът не
споделя възраженията на ответника изложени в писмения отговор:-в случая е
безспорно наличието на договорни отношения за превоз във връзка с посочените
по-горе документи .На този извод не влияе негативно обстоятелството,че в издадените международни товарителници
липсват посочените от ответника реквизити. Действително в чл. 4 от Конвенцията е посочено, че договорът за превоз се установява с товарителница,но е
посочено също така, и че липсата,
нередовността или загубата на
товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора
за превоз,
който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция.
В случая за
всеки превоз е подавана заявка от възложителя-ответник,видно и от разпечатка от
„Вайбър“, с детайлизирани условия на превозите/товарни и разтоварни адреси,вид
на товара,регистрационен номер на
камиона и ремаркето/,посочени и в
международната товарителница.
Заявките се
изпълнени и товарите доставени и получени
без възражения от товарополучателите,което от своя страна е
безспорно доказателство за облигационни
отношения с ответника,за чието изпълнение ищеца е допринесъл осъществявайки
превозите.
Обстоятелството,че
в издадени предходни фактури за превози ,както е отбелязало вещото лице в
представеното заключение,е начисляван ДДС върху уговореното в заявките навло
,налага извод,че между страните е имало такава уговорка по отношение извършваните
превози и начисляване на ДДС,съответно и в процесните фактури.В тази връзка
възражението на ответника е неоснователно,още повече и при данните ,че фактурите
са осчетоводени при ответника и фигурират в дневника на покупките по ЗДДС,с
посочен данъчен кредит за всяка една.
Предвид гореизложеното Съдът
намира предявените обективно съединени искове за доказани както по правното им
основание, така и по размер, поради което следва да се уважат изцяло, като
ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца следните
суми:
-
дължимо превозно възнаграждение по заявка от 16.04.2019 г. към договор за международен
превоз по издадена фактура № **********/24.04.2019 г., в размер 3637.85 лева с включен ДДС;
-
дължимо превозно възнаграждение по заявка от 02.05.2019 г. към договор за
международен превоз по издадена фактура № **********/10.05.2019 г., в
размер 4341.95 лева с
включен ДДС;
-
дължимо превозно възнаграждение по заявка от 02.05.2019 г. към
договор за международен превоз по издадена фактура № **********/07.05.2019 г.,
в размер 720.00 лева с включен ДДС;
-
лихвите за забава върху главниците, считано 30 дни след датата на
разтоварване по трите превоза до датата на предявяване на иска -
общо 551.85 лева;
- лихвите за забава върху главниците от датата на предявяване на
иска 16.01.2020 г.до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
и предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в общ размер на 1247.98
лева /397.98 лв.-държавна такса, 100.00 лв.-депозит за вещо лице и 750.00
лв.-адвокатско възнаграждение/. Извън горното ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и направените по обезпечителното производство за
предварително обезпечаване на настоящите искове по ч. гр. дело № 5/2020 г. по описа на ВТРС
разноски в размер на 576.50 лева/ ДТ към ВТРС
42.50 лева, такси на ЧСИ по обезпечително производство- 84.00 лв.,
адвокатско възнаграждение 450.00 лева/.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„БНС Продакшън“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, Северна промишлена
зона да
заплати на ”Магдак” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „С. Румянцев“ № 34, представлявано от
управителя Радостин Митев Митев следните суми:
-
3637.85 лева-дължимо превозно
възнаграждение по заявка от 16.04.2019 г. към договор за международен превоз по
издадена фактура № **********/24.04.2019 г.;
-
4341.95 лева-дължимо превозно
възнаграждение по заявка от 02.05.2019 г. към договор за международен превоз по
издадена фактура № **********/10.05.2019 г.;
-
720.00 лева-дължимо превозно възнаграждение по заявка от 02.05.2019 г.
към договор за международен превоз по издадена фактура № **********/07.05.2019
г.;
-
551.85 лева-лихви за забава върху главниците, считано 30 дни след датата
на разтоварване по трите превоза до датата на предявяване на иска/16.01.2020
г./, ведно с лихвата за забава върху главниците от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
„БНС Продакшън“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, Северна промишлена
зона да
заплати на ”Магдак” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „С. Румянцев“ № 34, представлявано от
управителя Радостин Митев Митев направените по настоящото дело разноски в общ размер
на 1247.98 лева /397.98 лв.-държавна такса, 100.00 лв.-депозит за вещо лице и
750.00 лв.-адвокатско възнагарждение/ и 576.50 лева направени разноски по
обезпечителното производство по ч. гр. дело № 5/2020 г. по описа на ВТРС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :